Джилиън Грей
Дъщеря на греха (19)

18.

Франки се връщаше, превъзмогнала болката в сърцето си, готова да моли, да се унижава, да целува, ако се наложи, неговия сексапилен сладък задник. Намръщи се, когато зави по улицата, от която преди три седмици бе потеглила, вярвайки, че е за последен път. Не смяташе, че някога ще дойде отново, ала истината бе, че не можеше да живее без него. Нещо повече — не можеше да понесе да бъде край него, когато той се държеше така, сякаш тя въобще не съществуваше. На снимачната площадка той изпълняваше заповедите й като послушен ученик, решен да не отговаря на учителя си до завършването, дори и това да го убие.

Първоначално бе силно наранена от неразумното му поведение и реши да му покаже, че изобщо не се нуждае от него и че дори не й липсва. Ала това беше преди да осъзнае колко я нараняваше подобно съществуване.

На сутринта след гневната им раздяла той пристигна на снимачната площадка точно в уречения час, подхвърли едно небрежно: „Здравей“ и изчезна в караваната си. Играта му през този ден беше безупречна както винаги, ала тя не искаше да го признае. Изискваше снимането на нов и нов дубъл, крещеше обиди, тормозеше го, дори търсеше подкрепа от останалите актьори и екипа. Но сякаш нищо не беше в състояние да го изкара от релси и в края на деня тя успя да настрои срещу себе си дори най-верните си почитатели.

Към края на втората седмица беше отслабнала с почти три килограма. Може би това не беше чак толкова много, ала тя и без това беше слаба и знаеше, че продължава да слабее. Мамка му, дрехите й висяха като в онези реклами за отслабване, в които показваха как жените изглеждат преди и след съответната успешна диета.

Но на третата седмица Франки изгуби самообладание. Имаше опасност да надхвърли бюджета на филма. Двама от най-важните й сътрудници в екипа я заплашиха, че ще напуснат. Уим идваше всеки ден на снимачната площадка. Джони продължаваше да пълни предните страници на таблоидите, макар че този път вниманието им бе съсредоточено върху последната красавица, която чукаше — всяка вечер различна блондинка. А вчера… Вчера се осмели да доведе една от тях на снимачната площадка. Това окончателно я взриви. Тогава Уим за пръв път я извика настрани и пое нещата в свои ръце.

Франки слезе от количката на камерата и се нахвърли срещу Тони Колинс.

— Мамка му, за какво им плащам на хората ти, Тони? Погледни лицето му. — Посочи към Джони, който стоеше и я наблюдаваше със скръстени пред гърдите ръце. — Току-що са го пребили до смърт, а шибаните белези изобщо не са червени. Луи, подсили ги! За Бога, какво става с всички вас?

Прескочи няколко кабела и се насочи към скриптерката, която щеше да има нещастието да бъде следващата й мишена, но в последния момент рязко смени посоката.

— Ще бъдеш ли така добър да ми обясниш защо произнасяш репликите си като робот, Джони? Съпругата ти току-що ти е поставила ултиматум. Толкова ли е трудно, мамка му, да покажеш поне някакво чувство?

Джони не й отговори, но смигна на Барби Бейтс — партниращата му актриса, — която се опитваше да се измъкне незабелязано от снимачната площадка, преди Франки да насочи гнева си към нея.

— Да не би да казах нещо смешно? — разфуча се Франки.

— Позволи ми да ти обясня някои основни факти, задник такъв! Изоставаме с две седмици от графика, а нехайното ти отношение праща филма ми по дяволите. Искам игра. Ако не можеш…

— По-спокойно — прекъсна я Мел Адамс, директорът на продукцията. — Джей Пи се справя отлично, но ти толкова много изнервяш всички, че никой не може да мисли, камо ли да си гледа работата. — Обърна се към Джони, без да дочака отговор. — Тя е права, Джей Пи. Онези синини не се видяха в камерата. Нека Луи ги оправи. — После нареди на гримьора: — Напудри и челото на Барби. Много лъщи.

— Кой е режисьорът на този филм, Мел? — с хриплив шепот попита Франки, задавена от унижение и бяс. — Ако искаш работата ми, можеш да го кажеш. А междувременно, да не си посмял отново да ми направиш забележка пред останалите!

Мел погледна към обувките си, преброи наум до десет и поклати глава:

— Миличка, още едно подобно избухване и можеш да си завреш камерата в хубавото малко задниче. Целият екип се бои дори да помръдне. Барби цялата трепери, а мен ме цепи ужасна мигрена.

С периферното си зрение Франки видя самодоволната усмивка на Джони. На снимачната площадка бе настанала такава тишина, че игла да падне, щеше да се чуе. Франки усети как в очите й напират сълзи на безсилие, но проклета да е, ако се разплаче пред тях.

— Виж, Мел, съжалявам, ако мислиш, че правя нещата трудни за всички, но, по дяволите, никога досега в кариерата си не съм режисирала такава банда некадърници. Или ще се съобразявате с изискванията ми, или ще си наема друг екип. Ясно ли е?

— Да, госпожо, ясно ми е. Напускам. Сега на теб ясно ли ти е? — Мел не дочака отговор, извърна се на пети и се запъти към вратата.

— Чудесно! И гледай вратата да не те удари по задника! — изкрещя Франки. Направи няколко крачи в полукръг и огледа свирепо смълчаната група. Всички гледаха навсякъде другаде, но не и към нея… с изключение на Джони Парис. Той не отместваше поглед от лицето й. Франки не му обърна внимание и се извърна към актрисата, изпълняваща главната роля. — Престани да си подмокряш гащите всеки път, когато трябва да снимаш някой епизод с Парис, Барби. Дай му телефонния си номер. По дяволите, чукайте се в почивките. Но когато си пред камерата, не желая диалогът да прилича на секс по телефона. — Поклати глава. — Господи, та той води кукличките си на снимачната площадка. Не разбра ли, че не се интересува от теб?

Понечи да се отдалечи, все още мърморейки и клатейки глава, но Джони я настигна, сграбчи я за ръката и я извъртя с лице към себе си.

— Виж, Франки, ако имаш някакъв проблем с мен, изкарай си го на мен. С държанието си се излагаш и ненужно обиждаш хората. — Не повиши глас, тонът му бе любезен и дори изпълнен със съжаление.

Сълзите, които пареха под клепачите й, заплашваха да рукнат всеки миг. Не, нямаше да се разплаче пред него.

— Мамка ти, Парис! — изсъска Франки и измъкна ръката си. Направи три крачки, но се спря и се обърна. — От сега нататък присъствието на външни хора на снимачната площадка е забранено! Разкарай приятелката си. Или може би по-точно е да кажа приятелките си. Ако не се лъжа, тази май не е същата, която доведе миналата седмица, нали? Никой не е впечатлен, Джони. Най-лесната работа е да си намериш някое хубаво парче за чукане. Доколкото зная, в Холивуд няма обявена възбрана върху секса.

— В такъв случай, защо не направиш услуга на всички и не си намериш едно парче за чукане?

Никой не чу размяната на реплики. Джони говореше тихо, а гласът на Франки се бе снижил до задавен шепот, но всички чуха оглушителната плесница, която му зашлеви тя.

Джони не помръдна. Франки ахна смаяно, изумена от реакцията си, но бързо се съвзе. Впери в него кръвнишки поглед.

— Нещо друго? — попита тя с блеснали от сълзи очи.

Джони отвори уста, за да, проговори, но един глас отляво го изпревари:

— Върви при Луи, за да ти оправи грима, Джей Пи — каза Уим. — Трябва да поговоря с режисьора.

Уим се отдалечи, без да каже дума на дъщеря си. Франки огледа екипа си, страните й пламнаха от срам, а сълзите потекоха от очите й. Извърна се и бързо ги избърса. Всички в големия хангар изведнъж се разшумяха и побързаха да си намерят работа. Франки въздъхна сподавено и тръгна след баща си.

Той я чакаше на долното стъпало на караваната и, отвори вратата и я последва вътре.

— Искаш ли сода? — попита, след като затвори вратата.

Франки не отговори на въпроса му.

— Защо го направи? Това е моят филм. Накара ме да изглеждам като глупачка.

— Мисля, че ти го постигна успешно доста преди аз да се намеся.

Франки понечи да възрази, да защити наранената си гордост, но изведнъж усети, че всички сили са я напуснали, и уморено се отпусна на дивана.

— Откога си там?

— Достатъчно дълго, за да видя как ненужно оскърбяваше хората от екипа. Между другото, Мел си промени решението относно напускането.

— Значи Великият татко спаси снимачния ден — саркастично промърмори младата жена.

— Този път — да.

Дъщеря му не отговори, подпря лакти на коленете си и отпусна глава върху тях.

— Значи съм уволнена, така ли? — попита след минута.

— Ти си добър режисьор, Франки. Повече от добър, ти си един от най-талантливите режисьори в наши дни. Но ако продължаваш по този начин, няма да можеш да си намериш екип, съгласен да работи с теб. Имаш доста приятели в бизнеса, но напоследък много бързо си печелиш врагове.

— Всичко е с краката нагоре — опита се да се защити тя. — Изоставаме с графика и разходите започват да надхвърлят заплануваните. Не мислиш ли, че трябва да се вземат драстични мерки?

Изненада се, когато видя как очите на Уим гневно блеснаха. Той рядко показваше чувствата си. Франки изпъна рамене и леко вдигна брадичка.

— О, виждам, че не си съгласен. Значи смяташ, че аз съм виновна за всичко, така ли?

— Ах, Франсин — тихо промълви той. Рядко използваното рождено име показваше, че в момента те вече не бяха режисьор и продуцент, а баща и дъщеря. Франки осъзна, че най-после бе получила така желаната от него бащинска реакция, за която мечтаеше от дете. Беше се борила за одобрението му, за гордостта му, за любовта му. Но успя да спечели единствено разочарованието му.

— Ще се извиня — сковано прошепна младата жена.

— Оправи нещата с Парис — кимна той. — Не ти казвам да се връщаш в леглото му. Досещам се, че в момента това е невъзможно. Не знам какво се е случило помежду ви, но е очевидно, че любовната ви история е приключила. Никога не съм се бъркал в личния ти живот, Франки. И не смятам сега да започвам. Но професионалната ни връзка е нещо съвсем различно. Оправи нещата със звездата си. Ако не го направиш, няма да мога повече да те ангажирам като режисьор. Нямам избор. Твърде много свестни хора ще бъдат засегнати от пожара.

Франки не отговори. О, как искаше! Искаше да му изкрещи, да му каже, че ако той някога се бе намесвал в личния й живот, ако се бе интересувал поне малко от него, то може би сега професионалната й идентичност нямаше да бъде заплашена. Ала не посмя. Той беше Уим Монтклеър, най-могъщият човек в Холивуд. Той беше всичко, което имаше.

И сега отиваше да „оправи“ нещата с Джони.

Даде мигач и намали, за да завие наляво и да поеме по алеята за коли пред къщата му. В този миг отсреща се появи друга кола, която се размина на косъм с нейната. Франки зърна бегло младата жена зад волана. Същата, която през деня беше на снимачната площадка.

Е, поне Джони щеше да бъде сам.

Обаче грешеше.

Когато спря пред къщата, видя още две коли, паркирани отпред.

Какво пък, които и да бяха посетителите му, ще трябваше да се лишат за няколко минути от компанията му, докато тя поговори с него.

Наложи се да звънне три пъти, преди вратата да се отвори.

Усмивката, която насила бе залепила на лицето си, мигом се стопи. На прага стоеше не Джони, а пищна млада жена, чиято гъста и дълга коса покриваше по-голяма част от тялото й, отколкото оскъдните бикини, които носеше.

— Здравей. О, аз те познавам! Ти си Франсин Монтклеър. Помня те от телевизионните сериали. Все още гледам повторенията. Беше наистина страхотна. Божичко, почакай само да кажа на сестра си! Тя от години е запалена твоя почитателка.

— Съжалявам. Мина известно време, откакто се снимах в сериали.

— Да, предполагам. Аз съм Ранди. Джони е в джакузито. Влизай.

Очевидно и Ранди е била в джакузито заедно с Джони, защото Франки забеляза мокра следа по красивия полиран дървен под. Намръщи се. Но водните петна са най-малката беда, помисли си тя, докато оглеждаше разпръснатите празни бирени бутилки, препълнени пепелници и разпилени дрехи.

— Ще кажете ли на Джони, че съм тук? — попита Франки.

— О, по дяволите. Защо не се присъединиш към нас? Имаме купон. Джони има достатъчно бански в гардеробната.

Франки успя да запази любезния си тон и дори изстиска една усмивка.

— Благодаря, но аз съм дошла по работа. Ако му кажете, че съм тук, няма да го задържа повече от десетина минути.

Ранди сви рамене.

— Добре, а докато чакаш, си налей нещо за пиене. Кухнята е оттук, ако предпочиташ кафе или сода. Твърдият алкохол е там в бара. А бирата е в малкия хладилник зад него.

Франки й благодари, изчака я да изчезне и се огледа къде да седне. След миг се отказа и се отпусна на долното стъпало на стълбата.

Забавно, помисли си младата жена, точно там бе седнала онзи ден, когато за пръв път му каза, че го обича. Опря глава на една от колоните и въздъхна дълбоко. Затвори очи и се отдаде на меланхолията. Толкова познато чувство беше тази обгръщаща я отвсякъде тъга, помисли си тя.

— Горе има легло, ако си уморена.

Франки подскочи, когато гласът на Джони прекъсна мислите й. Изправи се и се усмихна, за да бъде в тон с нехайния му поздрав.

— Звучи изкушаващо, но не мога да остана.

— Твърде сме заети, така ли?

Тя сви рамене.

— Нали ни познаваш нас, работохолиците.

— Е, по-добре да го даваш по-внимателно. Знаеш какво става с онези, които само работят и не си почиват. Сигурна ли си, че не искаш малко да се отпуснеш и да се позабавляваш?

Франки поклати глава, но този път усмивката й се удаде по-лесно.

— Предполагам, че едва ли някой може да те обвини, че си скучен. Изглежда, си се научил да се веселиш доста добре.

— Да, шефе, нали все пак идеята за образа на лошото момче беше твоя. Просто се опитвам да спазвам своята част от сделката.

— Винаги си бил дяволски схватлив ученик.

От задната част на къщата, където се намираха джакузито и вътрешният басейн, се разнесе женски кикот.

— Да не би да ги чукаш по ред, Джони? — попита тя. — Като идвах, една вече си заминаваше. Какво, по дяволите, става, Джони? Групов секс?

— Виж, в момента не съм на работа, Франки. Можеш да ме заливаш с колкото искаш помия по време на снимки, но какво ще правя в свободното си време си е моя работа.

— Не съвсем. В договора ти има морална клауза. Предполагам, че все още не си прочел написаното с дребен шрифт.

— Тогава съди ме, но първо си помисли. Ти поиска от мен да играя ролята на лошото момче, а сега ми напомняш за някакви морални клаузи. — Метна около врата си кърпата, с която се подсушаваше, и поклати глава. — Забрави. Ранди каза, че си дошла по работа. — Внезапно се ухили. — Не искам да бъда груб, шефе, но в същото време не ми се ще да оставям твърде дълго онези сладурчета сами във водата. Може някое от тях да се удави. Само си помисли какви грозни заглавия ще се появят на първите страници на вестниците!

Франки примигна, опитвайки се да превъзмогне надигналата се в гърдите й болка. Той не биваше да разбере, че все още може да я наранява.

— Дойдох да се извиня, че през последните седмици се държах като кучка на снимачната площадка. — Вдигна чантата си от стъпалото, където я бе оставила, когато седна, и за свое изумление успя да се усмихне. — И така, съжалявам. Държах се като истинска кучка. От сега нататък до завършване на филма ще се постарая да се държа както трябва — рече тя и зачака. — Става ли? — додаде, когато той не каза нищо, а продължи да се взира в нея.

— Да, става.

Франки преметна чантата си през рамо и запристъпя смутено от крак на крак. Накрая му подаде ръка.

— Приятели ли сме, Джони?

Той погледна ръката й, но не я пое. Вместо това поклати глава. Не беше знак, че отказва да приеме приятелството й, а просто жест, изразяващ съвсем явно съжалението, което изпитваше.

— Бедната Франки. Дали някога Уим ще те остави да правиш това, което искаш?

— За какво говориш? — гневно попита тя.

— Всички тези… извинения. Това е идея на Уим, нали? Добре, както вече ти казах, приемам извиненията ти. Това ще ти даде възможност да си поемеш глътка въздух и да зарадваш своя старец. А сега, ако ме извиниш, гостите ми ме очакват.

— О, така ли го наричате напоследък? — язвително подметна тя, мразейки се за въпроса.

— Франки…

— О, майната ти, Парис! — Завъртя се на пети и закрачи към вратата. Тъкмо я отвори, когато той извика след нея:

— Франки!

Тя се поколеба, но не се обърна да го погледне.

— Харесва ми.

Младата жена въздъхна дълбоко.

— Кое?

— Идеята да бъдем приятели. В скоро време няма да ходя никъде, както и ти. Ще трябва да се виждаме всеки ден на работа, поне през следващите няколко седмици. След това ще снимаме друг филм, така че ще бъдем заедно още месеци. Междувременно ще продължим да се срещаме и извън работа. Ще бъде добре да знам, че имам приятел, на когото мога да кажа „здравей“, когато съм излязъл някъде сам.

Франки внезапно се разхлипа, но проклета да е, ако му позволеше да го разбере. Успя да се засмее почти нормално.

— Не мисля, че има кой знае какъв шанс за това. Имам предвид това, че ще си сам.

— Хей, човек никога не знае.

— Вярно, така е. Доскоро.

— Франки! А какво стана с приятелството?

— Хм, да, разбира се. Довиждане, приятелю. — Не дочака отговора му. Сълзите я задавяха и се боеше, че всеки момент ще се разреве на глас. Едва успя да се качи в колата и сълзите потекоха по страните й. Удари с длан волана и завъртя ключа на стартера. Не видя, че Джони стои на прага и я наблюдава. По дяволите, едва виждаше пътя пред себе си през пелената от сълзи.

През следващите две седмици Франки удържа на думата си, но това й струваше много нервно напрежение. Изпита огромно облекчение, но и бе напълно изтощена, когато най-после приключиха със снимките на филма. Хвърли се в довършителните работи със страст и желание, но когато редактирането приключи, а звуковите ефекти бяха добавени, както и последните детайли, тя се прибра в къщата си в Малибу, където напълно рухна.

През следващите три дни почти не ставаше от леглото, освен, за да си намаже някой и друг сандвич с фъстъчено масло и да изпие бутилка минерална вода. До следващия уикенд не се срещна с никого.

През този период на самоналожена изолация не бе приемала и никакви телефонни обаждания. Сега се обади на телефонната служба, която записваше съобщенията за нея. Звънна на Ланс. Бъркок, един оператор и приятел, когото не беше виждала повече от година.

— Какво става? — попита Франки, когато той вдигна телефона.

— Не е кой знае какво. Просто чух, че през следващите няколко седмици си свободна, а аз си взех почивка няколко дни. Помислих, че може да се видим и да излезем някъде.

— С удоволствие. Какво ще кажеш за довечера? Имаш ли нещо специално предвид?

Ланс й каза, че неколцина техни общи приятели ще излязат да вечерят в клуба на Били Рийдс.

Прозвуча й чудесно и Франки се съгласи да се срещнат в клуба в девет.

Тя беше в празнично настроение и бързо се превърна в душата на компанията, развличайки всички със забавни истории по време на вечерята. Тъкмо беше по средата на една от най-смешните си случки, когато зърна Джони да влиза в ресторанта. Този път позна жената, обесила се на ръката му. Мириам Вон Джой, едно от големите имена в бизнеса през последните години и една от най-старите приятелки на Франки.

Франки не се запъна нито за миг, докато разказваше историята си, но веднага след като всеобщият смях заглъхна, тя поиска дай дадат сметката.

— Какво ще кажете да отидем някъде другаде да потанцуваме?

Компанията се съгласи и след по-малко от десет минути се запъти към вратата.

Франки въздъхна с облекчение, когато се озова отвън. Нито Джони, нито Мириам се опитаха да ги спрат.

Но следващия следобед тя отново се натъкна на него. Този път беше с две приятелки в един от елегантните и модерни ресторанти и се наслаждаваше на порция чили — специалитет, с който заведението бе прочуто. Когато Джони влезе отново подръка с Мириам, Франки измърмори само: „Мамка му!“, остави лъжицата и избърса устата си.

— Момичета, мисля, че изгубих апетит. Ще отида да се поразтъпча из магазините по „Родео Драйв“. Някой иска ли да ме придружи?

Двете жени си размениха многозначителни погледи и побързаха да приключат с обяда си.

Същата вечер Франки реши да остане Малибу. Обади се на Румър, която току-що се бе върнала, й я покани да хапнат в „Бо Риваж“.

— Нека да бъде „Ла Скала“ и ще си имаш компания. Прекарах четири месеца в Италия, но все още не мога да се наситя на италианската кухня.

— Винаги си била лакомница! — засмя се Франки. — Спомняш ли си онази година, когато бе полудяла по зелените маслини с пълнеж? Тогава ядеше по цели бурканчета.

— О, Господи, Франси, не ми напомняй. Само като си помисля за тях и ми се повдига.

— А как ще се облечем? — попита Франки.

— Ще се докараме.

Двете имаха късмет, че можаха да намерят свободна маса. Сякаш всички знаменитости, живеещи в Малибу, бяха избрали този ресторант да вечерят, реши Франки. Спря се поне десетина пъти, за да размени целувки и поздрави. Там беше Джони Карсън със съпруга си, който преди време беше заявил, че се наслаждава на пенсионирането си, но сега изглеждаше доста изнервен от скуката. Даян Канън вечеряше заедно с агента си. Джони Мичъл седеше до Дженифър Джоунс. На друга маса се виждаше Барбара Стрейзънд с петима от най-близките си приятели и колеги. Единствената маса, край която Франки не спря, бе тази на Спилбърг.

След като си размениха прегръдки и целувки с Румър — според европейската мода — Франки се плъзна на мястото си, а после се наведе към приятелката си.

— Той дори не вдигна глава, когато минах покрай него.

— По дяволите, Франси, защо да го прави? Ти се държиш надменно и презрително всеки път, щом го видиш. Той наистина е готин тип. Би трябвало да му дадеш шанс.

Франки взе менюто и сбърчи нос.

— Може и да е готин тип, може дори да призная, че е шибан гений, но все пак не вярвам на мъже, които имат коса, по-дълга от моята.

Румър се засмя.

— Наистина си голяма кучка, знаеш ли? Но като заговорихме за коса, твоята е страхотна. Кога реши да я оставиш дълга? Мисля, че откакто те познавам никога не е била толкова дълга.

Франки разсеяно започна да си играе с един дълъг светлорус кичур. Раменете й се отпуснаха.

— Не знам. Сигурно съм я пуснала по времето, когато бях в така наречения „любовен период“. Явно съм решила да изглеждам по-женствена. Вероятно сега отново ще я отрежа, тъй като този период остана в миналото.

Румър не каза нищо, а се задълбочи в менюто. След няколко минути го остави настрани, взе вилицата си и започна да чертае с нея кръгове по покривката на масата.

— След като сама повдигна този въпрос, какво се случи между теб и най-страхотното парче на века?

— Наистина ли не си чела таблоиди, докато беше в Италия? — попита Франки, без да поглежда към Румър, а вместо това се втренчи във вилицата й.

— Разбира се, че съм чела, но това все още не обяснява какво е станало помежду ви. „Интърнешънъл Интрудър“ споменава за някаква разправия между режисьорката и актьора, изпълняващ главна роля във филма й, както и че двамата известно време са имали страстна връзка, но това беше всичко.

Франки набързо й разказа как се бе стигнало до раздялата й с Джони.

— Е, това е накратко.

— Звучи така, сякаш е решил, че за теб Уим е на първо място — отбеляза Румър.

— Предполагам, не знам. Аз наистина страдах заради него, Румър. През онази нощ, когато ми разказа за Джийн Роуз, плаках заедно с него, но Уим беше прав. Ние сме вложили много пари в него и трябва да мислим за деловата страна на нещата. Уим искаше решение и аз му предложих единствено възможното. И се получи! Мамка му, през първата седмица почитателките му се утроиха. Трябваше да наемем още една секретарка, за да отговаря на сърцераздирателните им писма.

— И как се чувства той сега?

— Джони? Страхотно. Дори повече от страхотно. Напълно се е превъплътил в образа на лошото момче, сякаш е роден за тази роля. Мамка му, не мога да отида никъде, без да се натъкна на него. Отначало всяка вечер излизаше с различно момиче, но в момента движи из града с Мириам Вон Джой. Мириам! Можеш ли да повярваш! Единствената мисъл, която има в главата си, е кой ще я чука вечерта. Господи, Румър, та той има много по-добър вкус, как може да излиза с Мириам!

Румър закри устата си с ръка и се засмя.

— Може би да, а може би не.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами, най-новото лошо момче на Холивуд току-що влезе през вратата, при това не е с Мириам. Този път на ръката му се е обесила Хилари Аш.

— Хилари Аш! Сигурно се шегуваш! Та през последните пет години тя играе единствено в порнофилми! — Докато говореше, Франки проточи врат, за да види по-добре бившия си любовник с новото му гадже. После се отпусна отново на стола и изпъшка. — Видя ли? Не мога да отида никъде, без да попадна на него.

— Хилари живее в Малибу. Доколкото знам, миналата година си купи къща в нашия малък рай.

— Страхотно, няма що!

— О, я стига! Двамата с Джони бяхте обречени още от самото начало.

Франки изгледа кръвнишки приятелката си.

— Какво означава това?

— По дяволите, Франси, връзките между режисьори и актьори много рядко са сполучливи. Погледни Спилбърг и Ървинг. Ами Гулд и Стрейзънд, или Евънс и Макгро? По дяволите, погледни мен и как му беше името.

— Продължавай, сигурно накрая ще ме развеселиш — нацупи се Франки.

— И би трябвало. По дяволите, аз самата се развеселих. Току-що разбрах защо не се е получило между мен и Томас. През цялото време си мислех, че аз съм виновна.

Франки се засмя и наистина започна да се отпуска, но разсеяният поглед на Румър, насочен точно зад нея, отново върна напрежението.

— Здравей, Джей Пи — поздрави с широка усмивка Румър. — Хилари.

— Изглеждаш чудесно, Румър — рече Джони. — Струва ми се, че докато си била в Европа, си прекарала времето си не в студиото, а по блестящите плажове на Ривиерата.

— Истина е. Всъщност няколко епизода се снимаха точно там. Не ти ли приличам на бронзова богиня?

— Ти винаги изглеждаш като богиня, сладурче — отвърна той и й намигна. — Бронзова или каквато и да е.

Румър се засмя от удоволствие.

— В такъв случай ние сме чудесна двойка. Ти продължаваш да си онзи чаровен дявол с меден език. Защо не разкараш приятелката си и двамата с теб да проверим дали среброто и бронзът могат да се смесят.

Всички се засмяха, включително и сервитьорът… всички, с изключение на Франки, която едва се насили да се усмихне.

— Здравей, Джони.

— Хей, Франки, започва да ми се струва, че те следвам по петите. През последните пет дни те виждам по-често, отколкото когато работехме заедно.

Тя разбърка питието си с дългата сламка и се втренчи във вълничките в чашата.

— Забелязах. — Вдигна глава и още една принудена усмивка се появи на устните й. — Е, не бихме искали да те задържаме.

— Познаваш ли Хилари? — попита той. Очевидно не бързаше да седне на масата си.

— Срещали сме се, но никога не сме имали, ъъ… удоволствието да работим заедно. И двете сме в един и същи бизнес, но в различни… жанрове.

— Хм, Франки. — Джони се наведе към ухото й. — Прибери си ноктите, миличка. Забрави ли, че трябваше да сме приятели, а Хилари е моя приятелка.

— О, да, вероятно ме е обхванала временна амнезия. Моля да ме извините.

— Хайде, скъпи — намеси се Хилари и дръпна ръката му.

— Масата ни вече е готова.

След като двойката си тръгна, Румър се наведе и прошепна на Франки:

— Виждам съвсем ясно заглавията в „Татлър“ следващата седмица: „ПАРИС НАВЛИЗА В ПОРНОТО!“

— Ха, ха, ха — рече Франки, но се усмихна въпреки раздразнението, което изпита при появата на мъжа, за когото все още страдаше. — Всъщност не е смешно, Румър. Номинациите за „Оскар“ наближават и из града се говори, че „Дим“ е предложен за няколко награди. Сискел и Еберт предвиждат, че ще вземе поне пет, включително и вие двамата с Джони, съответно за най-добра женска и мъжка роля.

— Чух. А ти ще бъдеш номинирана за най-добър режисьор. Предполагам, че тъкмо заради това Спилбърг подчертано гледаше на другата страна, когато минахме покрай масата му. Но да се върнем на Джей Пи. Какво ще навреди поведението му на получаването на номинацията?

— Позволи ми да ти припомня, скъпа моя красива приятелко, че макар да се предполага, че Холивуд е средище на хора с либерално мислене, най-влиятелната му част се състои от група консервативни стари пуритани. А те едва ли ще погледнат с добро око, ако номинираният за главна мъжка роля актьор всяка вечер се чука с различна нимфоманка.

— Господи, Франси, ти наистина си влюбена в него, нали?

— Загрижена съм за него. Аз го открих, Румър. Това е все едно да гледаш как детето, което си родила, си пропилява живота за нищо.

— Знаеш ли какво мисля? Мисля, че твоето красиво бебе се е превърнало в чудовище, и при това ти го създаде. Нали тъкмо ти му каза да играе ролята на лошото момче, Франки.

— Добре, признавам, че беше така. Кажи ми къде да намеря вълшебна отвара, която ще го превърне отново в сладко бебе.

— Е, това вече е въпрос за шестдесет и четири хиляди долара. — Румър взе менюто. — Защо да не поръчаме? Можем да продължим да си бъбрим и докато се храним.

Веднага след като сервитьорът взе поръчките им, Франки се наведе напред.

— Ами ти, Румър?

— Какво аз?

— Ти и Джони. Защо не го поканиш да излезете заедно? Вие сте приятели. Можеш да му ангажираш времето, докато не обявят номинациите. Какво мислиш?

— Забравяш, че двете с теб също сме приятелки. Най-добрите приятелки. Сигурна ли си, че искаш да изляза с мъжа, в когото си влюбена?

— Ще престанеш ли да го повтаряш! Не съм влюбена в него.

— Добре.

— Добре, какво? Добре, че ми вярваш, или добре, че ще го поканиш да излезете заедно, че ще му ангажираш вниманието?

— Второто, но, Франси, не ме лъжи, познавам те толкова добре. И не ме обвинявай, ако не се получи така, както искаш.

— Искам само да го спася от самия него. Той е добро момче, Румър. Дори не искаше да идва в Холивуд. Казвала ли съм ти го? Мамка му, той дори не възнамеряваше да остане. Просто искаше да поработи няколко години във филмовия бизнес, да спести достатъчно пари, за да проектира своята мечтана кола — автомобилното чудо на века. Не смяташ ли, че сме длъжни да го спасим от такива като Хилари Аш?

Румър се наведе през масата и стисна ръката на приятелката си.

— Смятам, че си луда по него и сърцето ти се изяжда от мъка само като си помислиш, че може да бъде наранен. И знаеш ли какво — радвам се за теб.

— Радваш се за мен? — изуми се Франки.

— Откога сме приятелки? Откакто се срещнахме в класа по актьорско майсторство. Колко станаха? Петнадесет, шестнадесет години? Ти никога не си държала на друг мъж, освен на Уим. Мисля, че най-после преряза пъпната връв, хлапе.

— Господи, вижте я само — изигра една роля на психиатърка и започна да се мисли за такава! — засмя се унило Франки.

Румър сви рамене, но не се засегна.

— Може и да си права, но поне си признай, че Уим е центърът на живота ти откакто се помниш.

— Той ми е баща — защити се Франки.

— Хей, Франси, аз също имам баща, но целият ми свят не се върти около него. По дяволите, въобще не знам къде е. Като се замисля, дори не си спомням коя е последната му жена.

— Между мен и Уим е различно.

— Как ли не! Но вече ми се струва, че нещата се променят. И със сигурност този невероятно сексапилен, млад мъж от Аризона е съперник на Монтклеър за твоето внимание.

— Само от гледна точка на бизнеса.

В този момент Джони мина покрай тяхната маса, усмихна им се, но не се спря. И двете жени го проследиха с поглед как спря, за да поговори в Барбара Стрейзънд. От мястото си виждаха отлично усмихнатия му профил и твърдите му стегнати бедра, очертани от прилепналите джинси.

— Боже, Боже, Боже — с престорен възторг въздъхна Румър. — Моята гледна точка няма нищо общо с бизнеса. Но, Франси, сладкишче, ти току-що се сдоби с постоянен ескорт за това възхитително парче. Всъщност може дори да продължа и след нощта на награждаването.

Свирепият поглед на Франки развесели приятелката й.

— Пошегувах се. Макар че след като твърдиш, че не си влюбена в него, сигурно не си против ние двамата с Джони да се опознаем интимно.

— Румър. — Тонът на Франки беше заплашителен, без следа от хумор.

В този момент пристигнаха поръчките им и Румър със сръчността на италианка зави част от спагетите на вилицата си.

— Хм, вкусно — въздъхна тя и облиза с език соса от ъгълчетата на устата си, докато очите й продължаваха жадно да поглъщат Джони Парис.

— Ти си истинска кучка, Румър Дей.

— Признавам се за виновна, но, господи, наистина ще се наслаждавам на тази си задача. Освен това погледни нещата от този ъгъл. Ако ти наистина не си влюбена в Джей Пи, в такъв случай няма да имаш нищо против, ако още от тази минута взема работата присърце. От друга страна, ако не, казваш истината на мама Румър и си влюбена в него, ще ми бъде забавно да видя колко време ще ти отнеме, за да ми наредиш да престана. Предлагам ти да изречеш кодовата дума: чичо.

Франки отряза парче от сочното телешко, задушено във винен сос с гъби, набоде го на вилицата и го поднесе към устата си. Но в този миг ръката й застина във въздуха. Дълго се взира в най-добрата си приятелка, после лапна вкусното парче.

— Не, не можа да ме изплашиш.

— Ще видим — засмяно отвърна Румър, макар че устата й беше пълна със спагети.

Очите на Франки леко се присвиха, когато видя как Стрейзънд вдигна един от невероятно дългите си пръсти и погали бузата на Джони.

— Може би някой трябва да й каже, че той е републиканец.

— О, удари под кръста! — подразни я Румър.

Франки смръщи нос към приятелката си.

— Знам, наистина се държа като кучка.

— Да, захарче, ние с теб много си приличаме. И двете сме — големи кучки.

Франки се засмя.

— Истина е, но поне с нас нещата са ясни. — Погледна вляво към приятелката на Джони, която не прикриваше раздразнението си, че са я изоставили, докато не видя, че Джони се връща при нея. Франки завъртя очи, когато видя сладникавата усмивка на порнозвездата, мигом изгряла на устните й. Обърна се към Румър. — Погледни я. Мисля, че подцених актьорските й способности. Да, определено е по-добре той да бъде с теб, отколкото да се отдава на разврат с разни вълчици.

— Не забравяй за чичо, Франси. Не е толкова трудно за запомняне. Не и след като цената си го заслужава.