П. Г. Удхаус
Банкери по неволя (26)

26.
Съобщаване на новината

Като излетя от кабината, Майк едва не се блъсна в Смит, който замислено отиваше към телефона да се обади на касата на театър Хеймаркет.

— Извинете — рече Майк. — О, здрасти. Смит.

— Наистина здрасти — вежливо отвърна Смит. — Ликувам, другарю Джаксън, че те заварвам да се отправяш към изпълнението на деловите си задължения като една млада бомба. Как става така, непрекъснато ме питат хората, че другарят Джаксън успява да хване окото на шефа на отдела и да изтръгне дружелюбна усмивка от него? Отговорът ми е, че там, където другите ходят, краката на другаря Джаксън са като на добре трениран прериен мустанг. Той не се мотае. Връща се в отдела си за нула време, облян в пот. Той…

— Слушай, Смит — прекъсна го Майк, — можеш ли да ми направиш една услуга?

— Хиляди. Само ги назови.

— Просто се отбий в отдел „Постоянни депозити“ и кажи на стария Грегъри, че днес няма да ме има, чу ли? Аз нямам време. Трябва да бягам!

Смит заби монокъла в окото си и внимателно заразглежда Майк.

— Какво точно… — започна той.

— Кажи на стария цирей, че съм изчезнал.

— Така, така — промърмори Смит като човек, който се съгласява с крайно разумен довод. — Да му кажа, че си изчезнал. Но все пак, напълно в границите на възможното е другарят Грегъри да прояви допълнителен интерес. Би ли ме осветлил защо изчезваш?

— Току-що се обади брат ми Джо от Лорд. Графството играе с Мидълесекс и не им достига човек. Иска да се включа.

Смит тъжно поклати глава.

— Не че искам да ти се меся — заяви той, — но, предполагам, разбираш, че с това свое действие в значителна степен минираш възможностите си да станеш директор на тази банка. Ако излезеш сега, не бих разчитал на голяма възможност да реализираш схемата с брака за дъщерята на губернатора, която ти описах снощи. Съмнявам се, че това ще те подпомогне да завладееш великолепния Изток и тъй нататък.

— О, по дяволите великолепният Изток.

— Абсолютно — мило се съгласи Смит. — Просто реших да го спомена. Следобед ще се отбия на Лорд. Ще ти изпратя картичката си и разчитам на помощта ти да осъществя влизане в павилиона. Днес пристига баща ми. Ще доведа и него.

— Добре. По дяволите, вече е без двайсет. Довиждане. Ще се видим на Лорд.

Смит гледа след отдалечаващата се фигура, докато не изчезна през въртящата се врата, и примирено сви рамене, сякаш отхвърляше всяка отговорност.

— Тръгна без шапка — промърмори той. — Можем да твърдим, че на практика е превъртял. А сега да съобщя новината на осиротелия другар Грегъри.

Заряза намерението си да звъни в театър Хеймаркет и като обърна гръб на кабината, замислено тръгна по пътеката. Стигна до отдел „Постоянни депозити“, където темето на господин Грегъри се виждаше над стъклената преграда, докато работеше.

Смит положи лакти върху ръба на стъклото, хвана главата си с длани и за момент мълчаливо разглежда погълнатия трудещ се, после издаде мъчителен стон.

Господин Грегъри, който разчертаваше един регистър — повечето от работата в отдел „Постоянни депозити“ се състоеше в разчертаването на регистри, понякога с черно мастило, понякога с червено — се стресна, сякаш го боцнаха, и зацапа безвъзвратно начертаната линия. Вдигна вбесеното си брадато лице и срещна погледа на Смит, от който струеше мило съчувствие.

Възвърна дар слово.

— Защо, по дяволите, стоиш там и мучиш като ялова крава?

— Аз простенах — отвърна Смит с кротко достойнство. — А защо простенах? — продължи той. — Защото над отдел „Постоянни депозити“ е надвиснала тъмна сянка. Другарят Джаксън, Гордостта на отдела, си отиде.

Господин Грегъри стана от стола.

— Не знам кой, по дяволите, си… — започна той.

— Аз съм Смит — заяви старият итънианец.

— О, ти си Смит, тъй значи? И каква е тая глупост за Джаксън?

— Отиде си. Изпари се като роса от розов листец.

— Отишъл си! Къде е отишъл?

— На Лорд.

— Какъв лорд?

Смит благо махна с ръка.

— Не ме разбрахте. Другарят Джаксън не е отишъл да общува с някой член на нашата весела и безмозъчна аристокрация. Отиде на игрището за крикет Лорд.

Брадата на господин Грегъри щръкна още повече.

— Какво! — изрева той. — Отишъл е да гледа крикет! Отишъл е…

— Не да гледа. Да играе. Не е нужно да споменавам, че бе извикан по спешност. Убеден съм, че нищо, освен някое спешно повикване, не би го накарало да се лиши от възхитителната ви компания.

Господин Грегъри го разтерзаваше със зверски поглед.

— Няма да търпя нахалството ти — изрева той.

Смит мрачно кимна.

— Всички ние имаме странни предпочитания и неприязъни — галантно заяви той. — Вие не харесвате нахалството ми. За жалост, не сте единствен. А сега, след като ви съобщих прескръбната новина, ще се върна в отдела си.

— Чакай малко. Ще дойдеш с мен да повториш думите си пред господин Бикърсдайк.

— Смятате, че те ще го заинтересуват и евентуално ободрят? Може и да сте прав. Хайде да притиснем другаря Бикърсдайк.

Господин Бикърсдайк не беше зает. Главата на отдел „Постоянни депозити“ нахлу в кабинета. Смит го последва с по-бавна крачка.

— Разрешете ми — започна той с чаровна усмивка точно когато господин Грегъри отвори уста да заговори — да се възползвам от случая и да ви поздравя за успеха ви на изборите. Измъчена, но напълно заслужена победа.

В поведението на директора нямаше и следа от сърдечност.

— Какво искаш? — запита той.

— Самият аз — нищо — отвърна Смит. — Но разбрах, че господин Грегъри има за вас някакво съобщение.

— Повтори пред господин Бикърсдайк оная твоя история — обади се господин Грегъри.

— Моля ви — с упрек възкликна Смит, — сега не е време за вицове. Господин Бикърсдайк е зает. Той…

— Повтори какво ми каза за Джаксън.

Господин Бикърсдайк ги погледна въпросително.

— Джаксън — рече Смит — беше длъжен да отсъства от работа днес поради спешно повикване от страна на брат си, който, доколкото разбрах, е претърпял тежка загуба.

— Лъжеш — изрева господин Грегъри. — Ти самият ми каза, че е отишъл да играе крикет.

— Вярно. Както казах, получи спешно повикване от брат си.

— Каква тогава е тая тежка загуба?

— В отбора не достига един човек. Брат му бил много разстроен от факта. Какво можеше да направи другарят Джаксън? Можеше ли да откаже да помогне на брат си, когато има тази възможност? Великодушната му душа е пословична. Той направи единственото възможно. Съгласи се да играе.

Господин Бикърсдайк проговори.

— Трябва ли да разбирам — запита той със зловещо спокойствие, — че господин Джаксън е напуснал банката и е отишъл да играе мач по крикет?

— Ако не се заблуждавам, случи се нещо от тоя род — потвърди посвоему Смит. — Той, разбира се, знаеше — добави, като грациозно се поклони по посока на господин Грегъри, — че оставя работата си в напълно компетентни ръце.

— Благодаря — отсече господин Бикърсдайк. — Това е достатъчно. Засега ще помагате на господин Грегъри в неговия отдел, господин Смит. Ще уредя някой да заеме мястото ви в касовия отдел.

— За мен ще е удоволствие — промърмори Смит.

— Господин Грегъри, покажете на господин Смит какво трябва да прави — нареди директорът.

Излязоха от кабинета.

— Колко странни, другарю Грегъри — размишляваше на глас Смит, докато вървяха, — са делата божии! Само преди миг животът ви беше пуст. Другарят Джаксън, този крал на постоянните депозити, ви бе напуснал. Как, казвали сте си вие отчаяно, бих могъл да запълня мястото му? Но облаците изведнъж се разкъсват и слънцето отново изгрява. Идвам да ви помагам аз. Каквото сте изгубили в тръните, го печелите в глога. А сега ми покажете какво трябва да правя и да накараме този отдел да забръмчи. Изтеглихте печелившия билет, другарю Грегъри.