Метаданни
Данни
- Серия
- Psmith (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Psmith in the City, 1910 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Савина Манолова, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,6 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
П. Г. Удхаус. Банкери по неволя
Английска
Превод: Савина Манолова
Редактор: Жечка Георгиева
Художествено оформление: Момчил Колчев
Предпечатна подготовка: Милана Гурковска
Формат: 84/108/32
Печатни коли: 12
Печатница „Балкан прес“ АД — София
ИК „Колибри“, 2002 г.
ISBN: 954-529-233-4
История
- — Добавяне
22.
… И взема мерки
При завръщането си в банката Майк завари господин Уолър в лапите на най-разнобойни смесени чувства. Малко след тръгването на Майк за „Мека“, касиерът отново беше призован при Особата и там бе уведомен, че тъй като очевидно не е бил пряко отговорен за огромната небрежност, поради която банката бе понесла тежки загуби (тук сър Джон наду бузи като умислена жаба), въпросът по отношение на него бил приключен. От друга страна… Тук господин Уолър бе пуснат през месомелачката заради Невероятната си привързаност при разрешаването на съвсем млад служител да решава важни задачи и т.н., и т.н., докато не усети, че е вир-вода. Все пак не беше уволнен. Това беше най-важното. И основното му чувство беше на облекчение.
Примесено към облекчението бе съчувствие към Майк, благодарност, че се беше предал толкова решително, и странно неясното усещане, сякаш някой го беше млатил с бухалка по главата.
Всички тези чувства, взети заедно, имаха ефекта, че беше напълно ням, когато видя Майк. Усети, че не знае какво да му каже. И тъй като и Майк от своя страна просто искаше да го оставят на мира, а не да го принуждават да говори, разговорът в касовия отдел беше в мъртва точка.
След пет минути господин Уолър се сети, че най-добрият план може би ще е да се обърне към Смит. Той положително знаеше как точно стоят нещата. Не можеше да попита Майк направо дали е уволнен. Но съществуваше вероятността Смит да е информиран и да снесе информацията.
Смит прие касиера с достолепна вежливост.
— О, ъъ, Смит — започна господин Уолър, — искам да те питам за Джаксън.
Смит мрачно кимна с глава.
— Именно — рече той. — Другарят Джаксън. Струва ми се, мога да заявя, че сте дошли при правилния човек. Другарят Джаксън се остави в мои ръце и сега аз се занимавам със случая. Лепкава история, но ще го измъкна благополучно.
— Той… — господин Уолър се подвоуми.
— Какво казвахте? — запита Смит.
— Господин Бикърсдайк възнамерява ли да го уволни?
— В момента — призна Смит — подобна идея се носи мъгляво из главата на другаря Бикърсдайк. Всъщност, доколкото разбрах от клиента си, изгонването вече е факт. Но нищо! А може би — ха! — всичко може да се случи. Ние двамата сме изследователи на човешката природа и знаем, че добродушен човек като другаря Бикърсдайк в моменти на сгорещеност казва много повече, отколкото всъщност е възнамерявал. Импулсивните характери могат във време на стрес да се изразяват с необуздана сила, която онези, които не ги разбират, приемат за чиста монета. Ще си побъбря с другаря Бикърсдайк след приключването на работата за деня и не се съмнявам, че двамата сърдечно ще се посмеем на този епизод.
Господин Уолър подръпна брадата си с изражение, което сякаш подсказваше, че не е толкова убеден. Тъкмо се накани да облече съмненията си в думи, когато се появи господин Роситър и Смит промърмори нещо за дълг и се обърна към регистъра си. Касиерът се върна в отдела.
Една от Смитовите теории за Живота, които честичко споделяше с Майк в малките часове на нощта, опрял крака на полицата над камината, беше, че тайната на успеха се крие в сграбчването на случайните проблясъци на късмета в използването на щастливите моменти. Когато Майк, който в Райкин беше наказан да препише десет пъти един текст, му напомни, че Шекспир навремето бе казал нещо за прилив в делата хорски, който като наводнение и т.н., Смит бе признал охотно вероятността Шекспир първи да е стигнал до този извод и че това било само поредното доказателство колко често великите умове действат в хармония.
Макар да не настоя за авторското право над максимата, той хранеше високо мнение за нея и често житейското му поведение се основаваше именно на постулата й.
Затова, когато в пет часа приближи Клуба на заслужилия консерватор с цел да завари господин Бикърсдайк там, но забеляза плячката си да влиза в Турската баня, намираща се на около двайсет метра от входа на клуба, той се задейства според тази максима и реши вместо да чака директорът да свърши с банята си и тогава да го заговори по въпроса за Майк, да го приклещи в самата баня.
Даде на господин Бикърсдайк пет минути преднина. Тогава, като прецени, че той вероятно вече се е устроил, отвори вратата и влезе. След като плати входа и остави ботите си при момчето на прага, беше възнаграден от гледката на директора, изникващ от една кабина в далечния край на помещението, увит с хавлиена кърпа, каквато къпещият се бе длъжен да носи в Турската баня, независимо от вкусовете си по отношение на облеклото.
Смит се запъти към същата кабина. Дрехите на господин Бикърсдайк лежаха в края на една кушетка и нямаше видими доказателства, че и друг човек я е ползвал. Смит зае съседната кушетка. Като си подсвиркваше тихичко, той се съблече и се запъти надолу към парната баня. Харесваше се обвит в хавлиена кърпа. В тези кърпи имаше нещо, което подхождаше на фигурата му. Според него му придаваха изискан вид. Спря за миг пред огледалото да се огледа с одобрение, после бутна вратата на парната баня и влезе.