П. Г. Удхаус
Банкери по неволя (1)

1.
Господин Бикърсдайк минава пред ръката на подаващия

Като вземем под внимание колко важна роля щеше да изиграе личността на господин Бикърсдайк в живота на Майк Джаксън, би било съвсем уместно появата му в него да е драматична. И той я направи драматична, като мина пред ръката на подаващия точно в момента, когато Майк беше направил деветдесет и осем точки, та по този начин го принуди да се издъни.

Беше последният ден на турнира по крикет в Илсуърт и отборът на домакините се бореше геройски на тежкия терен. Първите два мача минаха прекрасно. Топло слънчице, гладък терен, чай под сянката на дърветата. Но в четвъртък вечерта, докато отборът доволно нагъваше вечерята си след победата над „Инкогнити“, по прозорците затрополи дъжд. Докато стане време да си легнат, вече се бе превърнал в порой. В петък сутринта, когато отборът на местния полк се яви за мача, слънцето отново грееше по някакъв воднист, меланхоличен начин, но да се играе преди обяд беше немислимо. Следобед подаващите се развихриха. Полкът спечели жребия и направи сто и трийсет точки, дължащи се предимно на последната вратичка, охранявана от двама огромни ефрейтори, които помитаха къде що имаше и на всичкото отгоре се радваха на късмет, достатъчен за два отбора. Отборът-домакин от къщата ги следваше със седемдесет и осем точки, от които Смит, с привичните си за голфа методи, беше осъществил трийсет. Майк, който започна като звезда сред посрещащите на терена, се издъни, когато партньорът му почти успя да стигне до точката, но не съвсем. При приключването на играта резултатът беше пет на нула за полка. А в събота сутринта, подпомогнат от още един пороен дъжд, който направи терена по-лек за момента, бяха достигнали до сто четирийсет и осем и на домакините им трябваше да забият само двеста точки, които изглеждаха като детска игра.

Именно през тази седмица Майк за първи път се срещна със семейство Смит. Господин Смит се беше преместил от Шропшир и бе наел имението Илсуърт Хол в съседното графство. По негови думи беше направил това просто защото имал лошо мнение за шропширския крикет. А точно в момента крикетът се явявал главен интерес в живота му.

— Баща ми — беше споделил Смит с Майк, когато го посрещна на гарата със семейната кола в понеделник — е човек с огромен, но променлив ум. Не притежава спокойния безстрастен поглед върху живота, характеризиращ истинския философ, какъвто съм аз. Аз…

— Слушай — прекъсна го Майк, следящ със загрижен поглед движенията му, — нали няма да караш ти?

— Че кой друг? Та както казах, аз съм като доволен зрител на конкурс за красота, докато моят отец би искал да скочи и да го режисира. Той е човек на хобитата. Никога няма повече от едно хоби, а и то никога не трае дълго. Но докато го има, му се посвещава всеотдайно. Когато тази сутрин напуснах къщата, гореше от любов към крикета. Но докато стигнем до игрището, може да е зарязал крикета и да се е заел със сухопътни войски. Не се учудвай, ако пристигнем и установиш, че игрището се копае за окопи и професионални войници се движат под строй към павилиона. Не — редактира се той, когато колата зави в алеята и двамата зърнаха бели панталони и блейзери в далечината, придружени от звука на бухалка, посрещаща топка, — крикетът още оглавява списъка. Ела да ти покажа стаята ти. До моята е, тъй че ако при размишленията си върху Живота в малките часове на нощта се натъкна на някоя епохална истина, ще прескоча да я обсъдя с теб.

Докато Майк се преобличаше, Смит седеше на леглото и продължаваше раздумката.

— Решил ли си да следваш? — запита той.

— Май да — отвърна Майк, докато си завързваше обувките. — Ти също, нали? Кеймбридж, надявам се. Ще постъпя в Кралския колеж.

— Между нас казано — довери му Смит, — проклет да съм, ако знам какво ще стане с мен. Аз съм играчка в ръцете на не помня кого.

— Така и изглеждаш — заяви Майк, като сресваше косата си.

— Стига стоя там, ще изтъркаш огледалото — отсече Смит. — Ще ти кажа какво съм — малка човешка топчица. Баща ми ме подхвърля леко с ръка, готвещ се да ме запрати в дебрите на Живота. Но не знам каква посока ще избере. И най-малкото нещо го преизпълва с вихър от нови възгледи по отношение на бъдещето ми. Миналата седмица ходихме заедно на лов и той изтърси, че животът на земеделеца-джентълмен бил най-мъжественият и независим на света и почти бил решил да ме засили нататък. Изтъкнах му липсата ми на ранно обучение, направила ме неспособен да различа трактор от редосеялка, и той го прие. Сега се е вторачил в Търговията. Струва ми се, че някакъв тъпанар на име Бикърсдайк ще дойде за уикенда. Доколкото знам, кариерата му е следната. Ходил е на училище с моя отец, после отишъл в Сити, понатрупал злато, вероятно по нечестив начин, и сега е промишлен магнат, управител на някаква банка и се кани да се кандидатира за Парламента. Резултатът от всички тези излишества е, че въображението на отеца припламна и сега иска да подражавам на другаря Бикърсдайк. Както и да е, има достатъчно време. Това поне е утеха. Положително ще му дойде нов прилив на идеи. Готов ли си? Тогава да вървим на арената.

Край игрището Майк беше представен на човека с хобитата. Господин Смит старши беше длъгнест мъж със сериозен вид, който би могъл да бъде Смит със сива перука, ако не беше очевидната му енергия. Беше толкова подвижен, колкото Смит наподобяваше статуя. Там, където Смит стоеше като достолепна скулптура и размишляваше задълбочено върху тежките въпроси с оцъклен поглед, баща му се мъчеше да бъде на четири места едновременно. Докато Смит му представяше Майк, той сърдечно се ръкува с него и започна някакво изречение, но прекъсна по средата и ръкуването, и изречението, за да се втурне бясно по посока на павилиона в опит да хване невъзможна топка на около трийсет метра. Така набраната инерция го отнесе към Багли, градинаря на Илсуърт Хол, с когото след секунда вече оживено спореше дали бил видял глухарче на поляната тази сутрин, или не. Две минути по-късно отново се носеше нанякъде. Майк, докато го наблюдаваше, започна да разбира причините Смит да питае известни съмнения относно бъдещия си път в живота.

На обяд същия ден Майк седя до господин Смит и подобри познанството си с него, а до края на седмицата бяха установили сърдечни отношения. Бащата на Смит притежаваше дарбата на същия да се разбира добре с хората.

Следващата събота, докато Майк закопчаваше наколенките си, го връхлетя господин Смит, преливащ от съвети и поощрения.

— Момчето ми — каза той, — разчитаме на теб. Ония там — насочи пренебрежителна ръка към частта от отбора, която се виждаше през прозореца на съблекалнята — не са лоши. Прилични клубни бухалки. Стават за няколко удара на билярдна маса. Но на това игрище ти си ни надеждата. Цял живот съм изучавал крикета (до това лято господин Смит едва ли бе докосвал бухалка) и познавам първокласен посрещач от пръв поглед. Виждал съм как играят братята ти. Е, по-добър си от всички тях, взети накуп. Оная твоя стотица срещу „Зелените якета“ беше прекрасна, направо ненадмината. Слушай сега, момчето ми. Искам да внимаваш. Мачът ще е тежък, затова не бива да поемаме никакви рискове. Можеш да удряш на границата, разбира се, но внимавай. Внимавай. По дяволите, там едно хлапе се катери на бряста. Ще си строши врата. Това е младият Джайлс, момчето на пазача. Ей! Ей, ти!

Изфуча навън, за да предотврати трагедията, и остави Майк да преживя съветите му върху изкуството да посреща с бухалката на лош терен.

Възможно е изключителността на тези съвети да стана причина Майк да изиграе най-добрия мач в живота си. Има моменти, когато посрещащият изпитва почти свръхчовешка мощ. Това се случи и с Майк. Слънцето беше започнало да препича. Теренът стана още по-труден, но от пейзажа полъхваше бодрост. Майк се почувства спокоен и можещ. Летящите топки не криеха тайни за него. Удари девет първия път и седем втория, но тогава изгуби партньора си. Този следобед му се наложи да преживее няколко пъти подобни трагични загуби, при това на кратки интервали. Колкото и просто да му изглеждаше подаването на топката, май създаваше достатъчно проблеми на останалата част от отбора. Подаващите в другия край идваха и си отиваха с такава скорост, че му се струваше безсмислено изобщо да си правят труда да опитват. От време на време някой правеше напъни за нещо по-добро, като изхвърляше бавния подаващ в павилиона или извън игрището, но винаги ставаше така, че след няколко топки отново се подаваше лесен за прехващане удар. В пет часа резултатът на Илсуърт беше осемдесет и една за седем вратички, последният играч постигна нула, а Майк не беше надхвърлил петдесет и девет. Тъй като повечето от играчите, включително и Майк, бързаха да се приберат по домовете си, или се канеха да ходят на гости вечерта, беше решено играта да спре в шест часа. Очевидно беше, че нямат надежда да спечелят. Номер девет от списъка, който беше градинарят Багли, влезе с указания да играе за равен след кратки напътствия от страна на господин Смит как да постъпи. Майк беше започнал бързо да отбелязва и никой не очакваше да промени играта си, а Багли — съсухрен човечец, който можеше да подава топката в продължение на пет часа в горещ августовски ден без видими признаци на умора, неизменно подлагаше очукана бухалка пред всяка получена топка и перспективите на домакините да спасят играта се проясниха.

В шест без петнайсет последният професионалист направи осем точки от много глупава топка. Резултатът беше сто и петнайсет точки, осемдесет и пет от които бяха дело на Майк.

Следващият беше лонгурест младеж с жълта коса, подал доста добри топки за домакините през седмицата. В предишните мачове беше удрял бясно и срещу „Зелените якета“ бе направил четирийсет точки за двайсет минути, докато Майк трупаше точка след точка към стотицата. Но сега, с кънтящите в ушите му предупреждения на своя домакин, той възприе незрелищен стил на игра тип Багли. Начинът, по който се отнасяше към топката, беше като при игра на крокет. Връщаше я предпазливо на подаващия, когато летеше направо, и с ледено пренебрежение я оставяше на мира, когато беше извън вратичката. Майк, все още в блестяща форма, удари полуфалцова топка точно до границата и с високо научни сечени и плъзнати топки докара резултата си до деветдесет и осем. При този резултат на Майк, общ резултат сто и трийсет и стрелките на часовника на шест без пет, жълтокосият играч отпадна също като Багли — стана жертва на глупава точка при последната топка от шестте.

Господин Смит, който винаги влизаше последен за своя отбор и който през цялата седмица не бе получил нито една топка, слезе по стълбите на павилиона и прелетя през половината игрище, преди оттеглящият се подаващ да направи и пет крачки.

— Последна шестица — каза вратарят на Майк. — Имаш ли представа с колко точки си? Май наближаваш стотака.

— Деветдесет и осем — отвърна Майк. Винаги броеше точките си.

— За бога, толкова ли си близо? Това се казва финал.

Майк остави първата топка да прелети, втората също. Бяха прекалено фалцови, за да ги удари сигурно. После изпита тръпка, като видя третата топка да напуска ръката на подаващия. Беше дълга и права. Приготви се да я посрещне.

В този миг господин Джон Бикърсдайк влезе в живота му през централната преграда на игрището.

Мина пред подаващия точно когато топката се издигна, Майк за секунда я изпусна от поглед и бясно замахна. В следващата секунда пръчката на вратичката се изкриви и домакините загубиха мача.

— Съжалявам — каза той на господин Смит. — Някакъв тъпанар мина пред преградата точно когато хвърлиха топката.

— Какво! — извика господин Смит. — Кой кретен е минал оттам? — жално започна да въпие той към небето.

— Ето го там, който и да е той — посочи Майк.

Към тях вървеше нисък пълен мъж със сламена шапка и костюм от мека материя. Когато дойде по-близо, Майк забеляза, че има твърда уста с тънки устни, полускрита от рехави мустаци, а зад чифт очила със златни рамки надничаха бледи, леко изпъкнали очи, които, подобно на устата, изглеждаха твърди.

— Как си, Смит? — рече мъжът.

— Здрасти, Бикърсдайк.

Последва кратка вътрешна борба, след която господин Смит спря да бъде любителят на крикет и стана домакин. Започна любезен разговор с новодошлия.

— Май загубихте мача — отбеляза господин Бикърсдайк.

Любителят на крикет у господин Смит отново изплува на повърхността, но леко смесен с домакина. Беше раздразнен, но сдържа раздразнението си.

— Слушай, Бикърсдайк, драги ми приятелю — жалостиво започна той, — не биваше да минаваш пред преградата. Попречи на видимостта на Джаксън и го накара да пропусне топката.

— Преградата?

— Онзи странен бял предмет — намеси се Майк. — Той не стои там за украса. Съществува някаква бегла идея, че посрещачът трябва да може и да вижда топката. За него е крайно полезно, когато оттам не минават хора точно когато подаващият хвърля.

Лицето на господин Бикърсдайк стана още по-мораво и той отвори уста да отговори, когато започнаха „същинските овации“, както се изразяват репортерите.

Мачът беше наблюдаван от доста хора, които изразиха одобрението си към играта на Майк.

В такива случаи един посрещащ може да стори само едно. Майк изтича в павилиона и заряза господин Бикърсдайк.