П. Г. Удхаус
Банкери по неволя (11)

11.
Неразбран

Майк бе отказал да придружи Смит на митинга с обяснението, че във всекидневието си имал твърде много възможности да слуша изявленията на господин Бикърсдайк и не изпитвал необходимост от допълнителна порция. Тъй че Смит отиде сам в Кенингфорд, а Майк го домързя да излиза и да търси развлечения, та си остана в апартамента с романче в ръка.

Беше напълно погълнат от него, когато чу звука от ключ в ключалката и след малко стаята бе украсена от появата на Смит. По челото му се четеше дълбока загриженост и се забелязваше видима цицина. Когато свали балтона си, Майк видя, че яката му е изтръгната и виси на косъм, а вратовръзката му поначало липсва. По иначе винаги безукорната му блестяща от чистота предница на ризата се открояваха N брой мръсни отпечатъци от пръсти, чиято яркост и отчетливост биха накарали Бертийон^[1] да подскочи от радост.

— Здрасти! — рече Майк и изтърва книгата.

Смит кимна мълчаливо, отиде в стаята си и се върна с огледало. Закрепи го на масата и се залови да се разучава най-щателно. Когато очите му се спряха на отпечатъците от пръсти, леко потрепери и без да каже дума, се върна в банята. След няколко минути се появи отново по небесносиня пижама, чехли и стар итънски блейзер. Запали цигара, седна и замислено се втренчи в огъня.

— По дяволите, в какви игрички си се забъркал? — запита нетърпеливо Майк.

Смит дълбоко въздъхна.

— На това — рече — не мога да отговоря точно. В един момент ми се стори, че е ръгби, в друг — жиу-жицу. След това заприлича на масова пантомима. Както и да е, каквото и да беше, беше крайно свежо и интересно. Ценен опит.

— Бил ли си се? — запита Майк. — Какво стана? Масов бой?

— В известен смисъл — уклончиво и замислено издума Смит — би могло да се нарече масов бой. Особено, ако забележиш, че някакъв якичък непознат се е вкопчил в яката ти и я дърпа. Тогава започваш да подозираш, че нещо такова е на дневен ред.

— Това ли ти направиха?

Смит кимна.

— Някакъв търговец с проядено от молци бомбе започна да ми се репчи. Крайно досадно за културен мъж. Бих го определил като един от ония типове, които са открили, че алкохолът е храна дълго преди лекарското съсловие. Възможно е да е добряк, но с донякъде невъздържанички обноски.

Смит тъжно поклати глава.

— Той те е халосал по челото — отсече Майк, — или някой друг. Кажи какво стана. По дяволите, трябваше да дойда с теб. Нямах представа, че ще се стигне до побоища. Какво стана?

— Другарю Джаксън — жално заговори Смит, — колко е тъжно непрекъснато да си неразбран в този живот. Ти, естествено, знаеш колко съм предан на каузата за благоденствието на другаря Бикърсдайк. Знаеш, че всичките ми усилия са насочени към това да го направя свестен мъж, с две думи — че съм най-добрият му приятел. А той показва ли дори с една думичка, че оценява усилията ми? Ни най-малко. Другарю Джаксън, струва ми се, че този човек започва да изпитва към мен недружелюбие, граничещо с ненавист.

— Все пак какво стана? Стига с тоя Бикърсдайк.

— Може би проявих малко прекалена преданост към интересите му… Е, ще ти разправя всичко. Протегни дълга ръка към тази кофа, другарю Джаксън, и сипи още малко въглища. Благодаря. Ами в началото всичко тръгна добре. Другарят Б. беше в добра форма. Приказките му се лееха като мед и масло, направо да го запишеш, когато се случи достоен за съжаление инцидент. Информира митинга, че докато бил на риба в областта на Езерата, влязъл в една странноприемница и видял забележително голяма препарирана пъстърва зад стъклена витрина. Започнал да разпитва и открил, че пет отделни и различни човека последователно са я уловили…

— Я стига — прекъсна го Майк, — това е плагиатство.

Смит кимна.

— Положително се е появявало в напечатана форма — рече той. — Всъщност май историята е всеизвестна. Изявлението на другаря Бикърсдайк как това се било случило с него толкова ме заинтригува, че ръководен от чисто доброжелателство към него станах и му обясних, че намирам за свой приятелски дълг да го уведомя, че човек на име Джером К. Джером е откраднал историята му, публикувал я е в книга и е получил пари за нея. Парите, наблегнах аз, по право би трябвало да отидат у другаря Бикърсдайк. Но той сякаш не пожела да се задълбава във въпроса. Всъщност дори бързаше да продължи с речта си и да го претупа. Но аз, може би малко нетактично, продължих да се ровя. Обясних, че книгата, в която се е появила историята, е излязла през 1889 година. Питах го точно коя година е ходил на риба, защото датата е важна, ако иска да съди Джером. А след малко, признавам с изумление и с известна болка, чух другарят Бикърсдайк да се обръща към едни грубияни в публиката и да настоява да ме изхвърлят навън. И ако това не е да захапеш ръката, която те храни… Да, да… Но към този момент митингът беше започнал да се разделя в мненията си. Моята партия, ако мога да се изразя така, състояща се от Сериозни изследователи, започна да свирка с пръсти, да тропа по пода и да крещи: „Плагиатор!“, докато опозицията, тоест грубияните, като че ли се мъчеше да ми приложи хватки от жиу-жицу. Положението беше мъчително. Знам, че отраканият светски мъж би отминал подобно нещо с кратък безгрижен смях, но благодарение на гореспоменатия алкохолен експерт, вкопчил и двете си ръце под яката ми, кратките безгрижни смехове бяха неосъществими. Крайно неохотно бях принуден да приключа разговора с удар в ченето му. Той схвана намека и седна на пода. Спрях да го мисля и внимателно си запробивах път към изхода, където втори разгневен мъж ме халоса по високото гордо чело. Човек не може да подмине подобно нещо. Сграбчих го за сакото и за единия крак и го захвърлих на средно разстояние. До този момент доста от Сериозните изследователи бяха започнали да се присъединяват към мен. Точно в този момент работата започна да прилича на масова пантомима. Като че ли всички наоколо крещяха едновременно и се биеха с някого. Не беше място за човек с деликатна култура, тъй че се промъкнах до вратата и се изсулих. Наблизо имаше такси. Метнах се в него. И след като ритнах в корема един по-буен политик, който се опитваше да се качи след мен, се върнах у дома.

Смит се изправи, разгледа отново челото си в огледалото и пак седна.

— Крайно неприятно — заяви той.

— Велики боже — заговори Майк, — трябваше да дойда. Защо не ме предупреди, че ще правиш мръсни номера? Трябваше да ми кажеш. Не бих го пропуснал за нищо на света.

Смит го изгледа с вдигнати вежди.

— Мръсни номера! — възкликна той. — Другарю Джаксън, не те разбирам. Да не би да ти минават мисли, че съм отишъл там не единствено с мисълта да услужа на другаря Бикърсдайк? Ужасно е как честните мотиви се изопачават от хората в този наш свят.

— Е — ухили се Майк, — познавам един човек, който положително ще изопачи мотивите ти, както ги наричаш, и това е Бикърсдайк.

Смит изглеждаше умислен.

— Вярно — рече той, — вярно. Съществува такава вероятност. Пак ти повтарям, другарю Джаксън, Светлият ми млад живот малко по малко помръква от начина, по който този човек не ме разбира. Струва ми се невъзможно да се опитам да му сторя добро, без това да се отчете погрешно.

— Какво ще му кажеш утре?

— Не си правя илюзии, че разговорът ще е болезнен. Ако го срещна в хода на някаква служебна рутина, ще подхвърля лека, приятна забележка — за времето например, или за рейтинга на банката, и ще продължа да изпълнявам служебните си задължения.

— Ами ако изпрати да те повикат и пожелае сам да подхвърли леката приятна забележка?

— В такъв случай няма да го дразня. Ако ме покани в личния си кабинет, ще бъда негов гост и ще обсъждам според възможностите си всяка тема, която пожелае да повдигне. Между другаря Бикърсдайк и мен няма да има никакво напрежение.

— Да-да. Бих искал да дойда да ви чуя.

— Аз също — вежливо откликна Смит.

— И все пак, май не ти пука, а? Интересува ли те дали ще те уволнят от банката, или не?

Смит стана.

— Възможно е да съм добре подготвен за вероятността Нова азиатска банка повече да не желае да се ползва от услугите на Смит. Има и други области, в които един младеж с висок дух може да си извоюва местенце. Не, другарю Джаксън, това, което ме тревожи, не е мисълта за уволнение, а непрекъснато нарастващият страх, че ние с другаря Бикърсдайк никога няма да се разберем и оценим напълно. Помежду ни лежи дълбока пропаст. Правя всичко възможно да хвърля мост над нея, но той не откликва. От неговата страна на пропастта строителната дейност е напълно замряла. Това дълбае тези угрижени бръчки върху челото ми, другарю Джаксън. Това рисува тези морави кръгове под очите ми. Съвсем неволно аз тревожа другаря Бикърсдайк, безпокоя го, преча му да се радва на живота. Колко тъжно. Животът гъмжи от такива трагедии.

Майк взе вечерния вестник.

— Нека това не ти пречи да спиш нощем — каза той. — Между другото, видя ли, че „Манчестър Юнайтед“ са играли днес следобед? Били са. По-добре седни и пролей пот над някои от подробностите. Утре ще ти потрябва.

— Напълно прав си, другарю Джаксън — рече Смит и пак седна. — Значи манчовците са набутали топката в мрежата цели четири пъти, а? Браво на момчетата, какъв дух. Другарю Джаксън, не ме безпокой. Трябва да се съсредоточа. Това са дълбоки води.