П. Г. Удхаус
Банкери по неволя

Нещата никога не стават така, както човек ги очаква. На следващата сутрин Майк отиде в банката, подготвен за още един ден като вчерашния. Беше изумен, когато откри касиера не само неначумерен, но и бълбукащ от веселост. Оказа се, че Едуард вчера следобед бил живнал и когато баща му се върнал у дома, бил вече вън от опасност. Справял се отлично и дори сащисал Ейда, която се грижила за него, с въпрос за Трийсетгодишната война минути преди баща му да тръгне да гони влака. Касиерът преливаше от щастие и добри намерения спрямо всичките представители на вида му. Поздравяваше клиентите с кратки забележки за времето и категорични мнения за водещите събития на деня — първите, изпълнени с оптимизъм, вторите — лъхащи на блага търпимост. Отношението му към последните действия на правителството на Нейното величество беше на човек, който знае, че в края на краищата дори и у най-злите хора съществува по нещичко добро, стига да си направиш труда да го търсиш.