Джон Стайнбек
Златната чаша (5)

V

Татко Робърт обнадеждено вдигна поглед, когато момчето влезе в стаята, но после надеждата изчезна и той бързо се обърна към огъня. Майка Морган обаче скочи от стола и гневно се приближи до Хенри.

— Каква е тази глупост? Заминавал си за Уест Индия!

— Но, Майко, трябва да замина, наистина трябва и татко ме разбира. Не чуваш ли как Уест Индия ме вика?

— Не, не чувам! Това е лоша шега. Такова малко момче! Няма да можеш за нищо да разчиташ на семейството. А и собственият ти баща ще ти каже, че не можеш да заминеш.

Масивната челюст на момчето се втвърди като скала и мускулите му изпъкнаха. В очите му изведнъж проблесна гняв.

— Е, тогава, Майко, щом не разбираш, казвам ти, че утре заминавам, въпреки всички вас.

Накърнената гордост пропъди недоверието от лицето й, после и тя премина, оставяйки само болка. Жената се сви от объркващата обида. А Хенри, когато видя какво бяха направили думите му, бързо отиде при нея.

— Извинявай, Майко, извинявай много, но защо не можеш да ме пуснеш, както татко? Не искам да ти причинявам болка, но трябва да замина. Не разбираш ли?

Той я прегърна, но тя не го погледна. Очите й безизразно се взираха напред. Беше толкова сигурна, че е права. През целия си живот беше нападала, сплашвала и хокала семейството и всички знаеха, че тиранията й е изблик на любовта й. Но ето че един от тях, и то момчето, използва нейния тон и й нанесе жестока рана, която никога не можеше да бъде излекувана напълно.

— Говори ли с Мерлин? Какво ти каза той? — попита Робърт от огнището.

Умът на Хенри прескочи бързо към Елизабет.

— Говори ми за неща, на които не вярвам.

— Е, беше просто още една възможност — промърмори Робърт. — Ти силно засегна майка си, момче — продължи той. — Никога не съм я виждал толкова мълчалива.

След това Робърт се изправи и гласът му стана твърд.

— Ето ти пет фунта, сине. Това е съвсем недостатъчно. Мисля, че бих могъл да ти дам още малко, но и то едва ли би помогнало. Ето и писмо, в което те препоръчвам на брат си, сър Едуард. Той замина преди убийството на краля и по някаква причина, може би защото беше кротък, старият Кромуел му позволи да остане. Ако е в Ямайка, когато пристигнеш, дай му писмото, но той е студен, особен човек, който се гордее с богатите си познати и може би малко ще се подразни от бедния роднина. Ето защо не знам дали ще излезе нещо от писмото. Той няма да те хареса, освен ако се постараеш да не виждаш нищо смешно в човека, който прилича на мен, но крачи със сребърна сабя и пера на главата. Веднъж аз се засмях и оттогава той не ме чувства като брат. Все пак запази писмото, то може да ти помогне пред други хора, ако не пред чичо ти.

Погледна жена си, която седеше свита на кълбо в сянката.

— Няма ли да вечеряме, Майко?

Тя не даде знак, че го е чула и Робърт сам сипа от гърнето и донесе храната на масата.

Мъчително е да загубиш син, за който си живяла през цялото време. Тя някак си го беше представяла винаги до себе си — малко момче и винаги до нея. Помъчи се да мисли за идващите дни без Хенри, но мисълта й се разби в голата стена на оскъдната представа. Опита се да го изкара неблагодарен, затова че бяга от нея, спомни си жестокия удар, който й беше нанесъл, но умът й отново отскочи назад. Хенри винаги е бил нейното малко момче и естествено не можеше да бъде нито подъл, нито коварен. Когато всичките тези приказки се забравят и болката премине, той пак ще бъде до нея и приятно ще й се пречка в краката.

Умът й, винаги трезво преценяващ действителността, въображението й, заето само със сегашното състояние на нещата, с нежност се върнаха към бебето, което беше пълзяло, падало и се беше учило да говори. Тя въобще забрави, че той се канеше да заминава — толкова дълбоко се беше потопила в мислите за сребърното минало.

Кръстиха го в дълга бяла риза. Водата от кръщавката се събра в голяма капка и се изтърколи по топчестото му носле и тя, в стремежа си към спретнатост, я избърса с кърпичка, а после се чудеше дали не трябва отново да бъде кръстен. Свещеникът се потеше и се давеше с думите си. Беше дошъл отскоро в енорията, пък и беше тукашно момче. Наистина прекалено млад беше, мислеше тя, за да му се повери такава важна работа. Сигурно кръщението нямаше да хване. Я нямаше да спази реда на думите, я нещо друго. Пък и Робърт пак беше объркал копчетата на жилетката си. Никога не можеше да се оправи с тях, Господ да го поживи. Изглеждаше изкривен и тя трябваше да отиде и да му каже за жилетката, преди да го видят в църквата. Такива дребни неща без съмнение караха хората да говорят. Но можеше ли да има вяра на този глупав, млад свещеник, че ще опази бебето да не падне, докато тя не е там?

Привършиха вечерята и старата Гуенлиана стана от масата и с мъка се запъти към стола си пред огъня. Тихичко се връщаше към своето дружелюбно бъдеще.

— Кога тръгваш? — попита Роберт.

— Ами, мисля, към седем, татко — опита се да изрече с непринуден глас Хенри.

Престарялата жена прекрати пътешествието си и рязко го изгледа.

— Къде заминава Хенри?

— Е, не знаеш ли? Хенри ни напуска сутринта. Тръгва за Уест Индия.

— И няма да се връща ли? — тревожно попита тя.

— Поне за известно време. Има много път до там.

— Но аз тогава трябва да му разкрия бъдещето, ето какво трябва да направя — да му го разкрия като белите страници на разтворена книга! — възкликна тя в приятна възбуда. — Трябва да му предскажа бъдещето и всичко, което му предстои, дай да те видя, момче.

Хенри се приближи до нея и седна в краката й, докато тя говореше. В древния кумрийски език наистина има нещо обаятелно. Той е създаден за пророчества.

— Разбира се — каза Гуенлиана, — ако знаех по-рано, щях да намеря плешка от прясно заклана овца. Това е древно средство и по-добре се възприема от хората, отколкото едно неподготвено предсказание. А тъй като съм остаряла, схваната и саката, не мога да ходя и да се срещам с призраците, които бродят по пътя. Не можеш да се справяш добре, ако не си така подвижна, че да вървиш сред странстващите мъртъвци и да слушаш мислите им. Но ще опиша живота ти от край до край, чедо, и ще ти покажа най-доброто бъдеще, за което някога съм си помисляла.

Тя се облегна назад и затвори очи, но ако човек се вгледаше по-отблизо, щеше да види блясъка им под клепачите, откъдето надничаха към застиналото лице на момчето. Дълго остана в транс и старият й мозък сякаш разресваше сплъстената коса на времето, за да я превърне в подредено бъдеще, готово да бъде предсказано. Най-после проговори с нисък, дрезгав, напевен глас, който пазеше за страховити неща:

— Това е историята на Абред, когато водата и земята бяха в схватка. От сблъсъка се роди малък, борещ се живот, за да изпълзи през кръговете към Гуинфид^[1], сияйната Чистота. В тази първа лутаща се плът е записана историята на пътешествието на света през Празнотата. А ти — често Ануин^[2] е впивал зъбатата си паст, за да улови капчицата живот, която носиш, — ти си прокарал пътя си край неговия капан. Живееш хиляди векове, след като земята и слънцето са се борили за твоето зараждане, и ще носиш хиляди вечности в капката живот, която ти е дадена, и само ти ще я предпазиш от Ануин, Хаоса.

Тя винаги започваше предсказанията си по този начин. На това я беше научил един странстващ бард, той го знаеше от друг така се беше предавало от бард на бард, още от времето на благородните друиди. Гуенлиана спря, за да стигнат думите й до момчето, после продължи:

— Това е историята на твоето сегашно странстване. Ти ще се издигнеш в Светите дела и ще проповядваш Божието слово.

Спотаените й очи видяха, че по лицето на момчето се изписа разочарование и тя извика:

— Но, чакай! Отидох твърде далеч. Ще има битки, ще се лее кръв и сабята ще бъде твоята първа невеста. — Лицето на Хенри грейна от щастие. — Прошепването на името ти ще бъде команда за сбор на войниците по света. Ще нападаш градовете на неверника и ще му отнемаш плячката. Страхът ще върви пред теб като писък на орел над щитовете на воините.

Сега тя знаеше, че предсказанието й е сполучило, но побърза да направи разказа си още по-величав:

— Управлението на острови и континенти ще бъде твое и ти ще им донесеш справедливост и мир. И накрая, когато си заобиколен с почит и слава, ще се ожениш за благородна девица от аристократично потекло, момиче от добро и богато семейство — завърши тя. Очите й се отвориха и тя се огледа, очаквайки одобрение. — Щеше да е по-добре, ако бях намерила овча плешка — каза тя със съжаление, — или ако можех от време на време да бродя по пътя, но възрастта ти ограбва дребните радости и ти оставя равнодушно, безмълвно очакване.

— Но, Майко, ти направи добро предсказание — каза Татко Робърт, — най-доброто, което съм чувал от теб. Мисля, че стигаш до върха на свръхестествената си сила. Ти разсея страха ми и ме успокои за заминаването на Хенри. Сега се гордея от това, което момчето ми ще стане. Само дано не трябва да убива хора.

— Е, щом мислиш, че е добро… — каза щастливо Гуенлиана. — Действително ми се стори, че тази нощ въздухът е благосклонен, а очите ми — прояснени. И все пак ми се щеше да имам овча плешка — тя затвори доволно очи и продължи да дреме.