Джон Стайнбек
Златната чаша (31)

VIII

Буканиерите напуснаха разрушената Панама. Пренесоха съкровищата през провлака с мулета. Когато най-после стигнаха Чагрес, бяха изтощени. Независимо от това, следващият ден беше определен за подялба на плячката. За улеснение съкровищата бяха натоварени на един кораб, огромния галеон, който беше командван от херцог, преди пиратите да го превземат. От този център заграбеното щеше да бъде раздадено на хората. Капитан Морган беше в добро настроение. Той каза на хората, че пътуването е свършило и че е време за удоволствие. Изтъркаля четирийсет бурета с ром на брега.

Рано сутринта сънлив пират отвори зачервените си очи и погледна към морето. Видя водата, където преди това беше галеонът. Извика останалите и след миг брегът се покри с разочаровани хора, които мрачно изследваха хоризонта. Галеонът беше отплавал през нощта и с него беше заминало цялото богатство на Панама.

Буканиерите се разгневиха. Те щяха да преследват беглеца, да го догонят и да измъчват капитан Морган. Но всъщност не можеха да го преследват. Другите кораби не струваха. Някои лежаха на пясъчното дъно с огромни дупки в корпусите, на други мачтите бяха изпочупени.

По брега се носеха ругатни и клетви. Буканиерите заклеваха Братството да отмъсти и обмисляха жестокото възмездие, а после се разпръснаха. Някои умряха от глад, други бяха измъчвани от индианците. Испанците хванаха и удушиха мнозина, а Англия целомъдрено обеси няколко.