Тери Гудкайнд
Лавинен огън (28)

Двайсет и осма глава

НИЧИ СЕ ИЗКАЧИ НА ЕДИН ХЪЛМ и гледката на Алтур’Ранг, която се разкри пред погледа и, и се стори наистина невероятно красива. Един бърз поглед през рамо и бе достатъчен, за да се убеди, че е преследвана по петите от грохотна кавалерия. Видя вдигнатите мечове, брадви, копия и пики, които блестяха на последните лъчи на захождащото слънце като стоманените бодли на гигантско бодливо свинче. Облакът прах зад тях скриваше от погледа тъмнеещото източно небе. Кръвожадните бойни викове всяваха ужас.

А това бе само кавалерията. Тя знаеше, че далече зад тях се излива и пълноводен поток от пехотинци.

В града не се виждаше жив човек. Така и трябваше да бъде. Бе по-добре хората да стоят скрити, да не се показват много-много. Макар самата тя да бе издала такива нареждания, сега, когато я преследваше рояк разярени стършели, се почувства самотна.

Беше казала на Виктор и Айшак кой път ще се опита да хване на влизане към града, за да могат те да разположат защитниците по най-добрия възможен начин. Надяваше се да са готови въпреки малкото време, с което разполагаха. Е, сега вече времето съвсем свърши. Колкото — толкова.

С приближаването до града Ничи най-сетне се реши на допълнителното усилие и се опита да промуши ръката си в ръкава на роклята. Като стискаше юздите с една ръка, наведена напред към гривата на коня, тя най-сетне успя да закопчае криво-ляво копчетата си. Усмихна се на малката си победа.

Първите схлупени къщички профучаха покрай нея. Макар да имаше пряк път, който би я отвел в града по-бързо, Ничи остана на главния, по-заобиколен. С влизането си в Алтур’Ранг пътят се разширяваше в булевард — основната градска артерия в посока изток-запад. Постепенно сградите се сближаваха една до друга и ставаха по-високи. Тук-там покрай булеварда растяха дървета. По кората им се виждаха разпльоснатите, празни обвивки на излюпилите се вече цикади. В главата на Ничи нахлу скъпият спомен за един навес, за топлината на тялото на Ричард.

От устата на Са’дин излизаше пяна, явно вече бе на ръба на силите си, макар да не показваше никакви признаци на забавяне. Дори се наложи тя леко да му дръпне юздите, за да позволи на кавалерията да я приближи. Щом хищникът започне да настига плячката си, не забелязва нищо друго около себе си. Инстинктът за преследване у войниците и у вълците бе еднакво силен. Ничи се постара да разпали апетита им още повече, като се приведе на една страна, за да я помислят за омаломощена или ранена.

Препускайки по средата на булеварда, сподиряна от дълга опашка прахоляк, тя започна да разпознава сградите. В главата и се бе запечатало разположението на прозорците. Видя бледо жълтеникава сграда вляво и червени кепенци вдясно, които познаваше. В сенките, погълнали тясна уличка точно зад редица притиснати една в друга сгради, които тя знаеше, че са къщи за живеене, защото пред тях се вееше пране, забеляза спотаени в очакване мъже. Бяха въоръжени с лъкове. Ничи знаеше, че е съвсем близо.

Изведнъж пред нея изникна триетажната тухлена сграда. В сумрака тя едва я позна. Шиповете, заредени на пътя, бяха покрити с тънък слой пръст, за да не ги видят войниците. Докато прелиташе покрай къщата, мярна зад ъгъла мъже, застанали в готовност да вдигнат оградата веднага, щом тя отмине.

— Пропуснете поне половината! — изкрещя тя достатъчно силно, за да я чуят те, но не толкова, че да привлече вниманието на преследвачите си.

Видя как единият и отвърна с кимване. Надяваше се да са я разбрали. Ако дръпнеха шиповете пред първите редици на кавалерията, преграждайки пътя им, щяха да успеят да обстрелят само тях, а кавалеристите по-назад щяха да се измъкнат без нараняване и щяха да имат време да се прегрупират. И тогава шансът да разцепят вражеските сили щеше да е загубен. За Ничи бе важно защитниците да пропуснат през бариерата с шиповете по-голямата част от отряда.

Тя се обърна и видя как едрите мъжаги с извадени мечове прелитат покрай тухлената сграда. Повечето минаха безпрепятствено покрай сградата, но в един момент се чу страхотен трясък, оградата с шиповете се вдигна и част от конниците се набучиха върху остриетата. Задните коне не успяха да спрат навреме и връхлетяха върху пронизаните животни отпред. Ездачите изкрещяха от болка и ужас.

В следващия миг върху тях се изсипа дъжд от стрели, изстреляни от прозорците на сградата. Така кавалеристите не успяха да дадат знак на напиращите отзад конници и да ги спрат. Атаката на стрелите дойде от няколко посоки. Повечето мъже инстинктивно вдигнаха ръце да защитят лицата си, за да осъзнаят в същия миг, че биха си помогнали повече, ако бяха използвали времето да се скрият зад щитовете си.

Докато и последните кавалеристи връхлитаха върху неочакваната блокада, Ничи стигна до разклона по-надолу и зави надясно. Преследвачите от първите редици бяха по петите и и завиха след нея.

— Изчакайте да минат половината! — извика тя на скритите зад ъгъла мъже, които дебнеха, готови за следващата блокада.

След малко се чу познатият трясък, животни и хора завиха от болка и ужас, най-неочаквано пронизани или разчекнати от острите колове. Ездачите не успяваха да се задържат на седлата. Иззад сградата изскочиха мъже, въоръжени с копия, и пронизаха вражеските войници, без-изобщо да им дадат време да се окопитят, да станат на крака и да отвърнат на удара. След като приключиха атаката си, мъжете заграбиха от повалените войници брадви, мечове и бухалки, за да ги използват срещу Императорския орден.

Оцелелите кавалеристи, изиграни за втори път, не възнамеряваха да бъдат вкарани в този сценарий за трети път и препуснаха с всички сили след Ничи, някои се отклониха по улицата вляво. Други избраха тесния път вдясно.

Тези, които останаха зад нея, нямаха време изобщо да помислят какво ще правят оттук насетне, когато Ничи освободи третата бариера от железни шипове. Конете, които препускаха на броени метри зад нея, връхлетяха върху острите колове. Тя чу зад себе си неописуемо ужасния трясък от стоварването на огромните туловища на забързаните коне върху предните редици животни, които вече се бяха блъснали в шиповете. Претърпели пълен разгром, кавалеристите нададоха нечовешки писъци. Почти в същия момент ездачите, които бяха избрали да заобиколят отляво или отдясно, се озоваха в очакващите ги там железни капани. Врагът бе заклещен в тесен пролом без изход, само че не от скали, а от тухли и желязо.

Сблъсъкът на конете, препускащи в устремен галоп, с хаотичната камара хора и животни, която блокираше главния път, бе ужасяващ. Плът се блъскаше в плът, чупеха се кости. Конете пищяха от болка. Сблъсъкът бе толкова мощен, че пропука стената с шиповете и през теснината изригна кървава пихтия от трупове. Огромни бойни коне, някои с брони по главите, други — не, се изляха през процепа и започнаха да се хлъзгат върху кръвта на посечени други животни.

От съседните улички заприиждаха въоръжени с копия мъже, които с неистови усилия се опитаха да запълнят внезапно появилата се дупка в барикадата. Конете, вече изпаднали в шок от кръвопролитието и потресаващото унищожение на толкова много техни събратя, останаха втрещени от връхлитащите насреща им многобройни редици мъже, които надаваха бойни крясъци и мятаха остри копия. Животните започнаха да се гърчат в ужасяващи, отчаяни писъци и падаха, безмилостно промушени. Падналите коне възпрепятстваха прииждащите отзад нови редици кавалеристи. Вечерта бе огласена от палитра от звуци, кой от кой по-покъртителни и безнадеждни.

Ничи се съмняваше, че войските на Императорския орден биха предприели подобно нападение над Алтур’Ранг и биха действали по този начин, ако не бяха подмамени с хитрост. Коне като тези имаха друго предназначение. Те не бяха предвидени за маневри из тесни пространства и така полето за действие на ездачите им се ограничаваше значително. И за да се усложнят нещата още повече, защитниците се бяха постарали да си осигурят достатъчно скривалища, от които да изненадват внезапно натрапниците и да осуетяват ефективността на атаката им. Поначало кавалерията вероятно бе имала за цел да смаже всяка организирана съпротива от страна на местното население, излязло да посрещне враговете, преди да са стигнали града. Войниците на Ордена щяха да се справят чудесно с тази задача, да покосят всеки, който се опита да избяга, а накрая да нахлуят победоносно в града. Ако командирите бяха получили възможност да вземат контрола над ситуацията в свои ръце, едва ли биха допуснали подобна дивашка атака из улиците на града. Ничи, естествено, бе наясно с всичко това, когато тръгна да разбунва гнездото на стършелите.

Грубата грешка на кавалерията ставаше съвсем явна и доста болезнена. Враговете биваха посичани поголовно и безкомпромисно. Потресаващата гледка на камарите трупове на хора и животни чак изглеждаше нереална. Вонята на кръв бе задушаваща.

Ничи забеляза групичка вражески войници да прави опит да избяга, като завие по странична уличка. Тя мигновено призова своя Хан и като съсредоточи силата си в мощна концентрирана мълния, я изпрати срещу водача на групичката. Предните крака на животното се подгънаха, а конете, които препускаха зад него, връхлетяха отгоре му и понеже нямаха никакво време да реагират, повечето останаха на земята с изпочупени крайници. Само последните коне в групата успяха да избегнат препятствието, създадено от другарите им, и да го заобиколят. Ничи видя как част от вражеските войници приближават края на уличката и са на една крачка от спасението си.

Зави рязко, за да се опита да изпревари конниците и да предотврати бягството им. Тъкмо заобикаляше последната сграда, когато попадна на неколцина войници, успели да избегнат острите копия на местните хора. Ничи изпрати насреща им съскащо огнено кълбо, което се заби насред улицата и изригна в пламъци между конете. Уплашени и обгорени, конете се вдигнаха на задните си крака и свалиха ездачите от седлата.

Ничи се спусна между сгушените една в друга сгради, за да се озове в гръб на централния капан, където бяха впримчени огромен брой вражески войници. Местното население вече се бе ориентирало и битката кипеше с пълна сила. Поне един път кавалеристите на Ордена да бъдат по-малко от противниците си, дезориентирани и уплашени, в невъзможност да избегнат кървавата атака. Мъжете, които се бореха за свободата си, имаха сериозен мотив и се биеха с хъс, какъвто враговете им не бяха очаквали да срещнат.

Вече мръкваше, но Ничи успя да мерне Виктор, който стоварваше удар след удар с тежкия си боздуган върху всеки вражески войник, попаднал пред погледа му. Тя насочи Са’дин нататък.

— Виктор!

Той я изгледа с кръвнишки поглед.

— Какво! — успя да надвика врявата на битката, от стоманените остриета на оръжието му капеше кръв.

Ничи приближи коня си още повече.

— Зад кавалерията идват пехотинци. Те ще бъдат истинското изпитание. Не бива да допускаме да се разколебаят и да се откажат да атакуват сега. За всеки случай смятам да им подам апетитна примамка, на която да нямат сили да устоят и да хукнат да преследват в града.

— Добре — усмихна се мрачно Виктор. — Ще ги чакаме. Нахлуеше ли армията в Алтур’Ранг, нямаше да имат друг избор, освен да се разпръснат. Щяха да се разпределят по уличките. След това защитниците щяха да се погрижат да разцепят и тези вече разделени отряди. За всяка група вражески войници щеше да се погрижи отряд стрелци или копиеносци, както и неизброимо количество специално приготвени капани.

Алтур’Ранг бе огромен град. С падането на нощта мнозина от нападателите щяха да загубят ориентация и да се изгубят. Поради лабиринта от малки улички те нямаше да могат да вървят вкупом и да организират стройна атака. Нямаше да им се позволи да вървят накъдето и както пожелаят и да нападат безпомощни люде. Щяха да бъдат преследвани и гонени. И така отрядите им щяха да губят числеността си, едно поради непрекъснатите нападения на местните, друго, защото войниците щяха да се пръснат из уличките в търсене на повече сигурност. А Ничи се бе погрижила да не намерят такова място.

— Цялата си в кръв — подвикна след нея Виктор. — Добре ли си?

— Нещо се разсеях и паднах от коня. Но съм добре. Всичко трябва да приключи тази нощ — напомни му тя.

— Бързаш да настигнеш Ричард, а?

Тя се усмихна, но не му отговори.

— По-добре да вървя да разбуня гнездото на стършелите. Ще ги принудя да ме следват по петите.

— Ще сме готови — кимна той.

Забелязала трима вражески войника в далечината, които се опитваха да избягат без конете си, Ничи спря и хвърли по тясната лъкатушеща уличка мъждукащо заклинание. Чуха се три последователни удара, изпращяха кокали и войниците един по един се строполиха на земята.

— А, и, Виктор, има още нещо — обърна се тя към ковача.

— Слушам те.

— Никой не бива да се измъкне жив. Никой!

Той я изгледа за миг.

— Ясно. Айшак ще те чака. Гледай да докараш стършелите възможно най-бързо.

— Ще ги доведа…

Не успя да довърши изречението си, прекъсната от изригването на мощна огнена вълна от изток. Знаеше, че това би могло да означава само едно.

Виктор изруга и като се покачи на огромното безжизнено туловище на един боен кон, изпружи врат към плътната пелена от дим, която се извиси към тъмнеещото небе.

— Не си успяла да убиеш Кронос ли? — изгледа той подозрително Ничи.

— Кронос е мъртъв — изръмжа тя през зъби, — както и още един магьосник. Но явно разполагат с още. Както изглежда, добре са се подготвили. — Ничи насочи Са’дин в посоката, откъдето се надигнаха болезнени крясъци. — Само дето не са предвидили срещата си с Господарката на смъртта.