Уилям Шекспир
Хенри VIII ^[0] (9)

Трета сцена

 

АНА

… Не, не и туй! Гнети ме мисълта,

че след като живяла е тъй дълго

със негово величество и има

сърце така невинно, та зла дума

до днес за нея да не съм дочула

(в живота си, кълна се, тя изобщо

не знае що е зло!), след толкоз много

години на престола, ден след ден

все по-сияеща в разкош и блясък,

с които е стократно по-горчиво

да се простиш, отколкото е сладко,

когато ги изпитваш първи път,

след всичко туй да й покаже пътя —

о, туй е тъй ужасно, че дори

чудовище да си, ще я пожалиш!

 

ДАМАТА

Дори и най-коравите сърца

разтапят се за нея!

 

АНА

                Боже мой!

По-хубаво е да не бе узнала

величието! Вярно, то е земно,

ала когато злобната Фортуна

разделя ни от него, тъй боли,

като раздялата на дух от тяло!

 

ДАМАТА

Горката! Пак ще стане чужденка

в страната ни!

 

АНА

                И затова е двойно

за съжаление! Ах, по-добре е

да си от нисък род и да живееш

сред простолюдието, но в доволство,

отколкото да носиш бляскав траур

и златна скръб!

 

ДАМАТА

                Човек е най-богат,

когато стига му, каквото има.

 

АНА

В честта си се кълна, не бих желала

да съм кралица!

 

ДАМАТА

                А пък аз честта си

бих дала, за да стана! И вий също

я бихте дали, мила лицемерко.

Вий одарена сте със всички женски

черти и прелести и няма как

да нямате сърцето на жена,

което винаги се е стремяло

към власт и към величие — неща,

ако говорим честно, не тъй лоши

и за които (колкото и много

да се преструвате) ще се намери

местенце във моминската ви съвест

от кожичка на яре, ако малко

я поразпънете!

 

АНА

                Не, честна дума!

 

ДАМАТА

Да, честна, честна! Та не ви се ще

да седнете на трона?

 

АНА

                Не, за всички

богатства под небето!

 

ДАМАТА

                Много странно.

Пък аз бих седнала, макар и стара,

за три пробити пенса! А дукеса?

Дали ще можете да издържите

тоз тежък сан?

 

АНА

                Не бих могла и него!

 

ДАМАТА

Е, много крехка сте! Да слезем още.

Ако красиво графче ви положи

във скута своя титул, вий навярно

ще му откажете — нали ще трябва

да се поизчервим?… Е, щом и графът

за кръста ви е тежък, с тоя кръст

не можете зачена.

 

АНА

                Какви думи!

Повтарям, не бих станала кралица

за цялата земя.

 

ДАМАТА

                Пък аз си мисля,

че и за малка Англия охотно

поели бихте кралското кълбо.

Аз бих го сторила за някой див

Карнарвоншир^[19], да би бил кралство той…

Но някой иде.

 

ЛОРД-КАМЕРХЕРЪТ

Привет на дамите! Какво се плаща

за тайната на вашата беседа?

 

АНА

Тя даже и въпроса ви не струва —

оплаквахме кралицата си, сър.

 

ЛОРД-КАМЕРХЕРЪТ

Занятие, напълно подходящо

за благородни дами. Всичко, вярвам,

ще има добър край.

 

АНА

                Ах, чул ви Господ!

 

ЛОРД-КАМЕРХЕРЪТ

Вий явно милозлива сте, а той

дарява с благослова си такива

създания. За да ви уверя,

че искрено говоря и че горе

отчетени са вашите достойнства,

аз моля да приемете привета

на негово величество и с него

честта да се наричате от днес

маркиза Пембрук; към която титла

високата му милост ви прибавя

хиляда фунта ежегодна рента

от себе си.

 

АНА

                Не зная с какво мога

да му докажа своето покорство.

Това, което имам, е по-малко

от нищото. Със нищо осветени

не са молитвите ми, нищо няма

и в мойте пожелания, които

са само думи, но освен тез бедни

слова и пожелания аз нямам

богатства други. Моля ваша милост

да отнесете моето покорство

на руменееща от срам слугиня

до негово величество, комуто

желая власт и здраве.

 

ЛОРД-КАМЕРХЕРЪТ

                Драга лейди,

щастлив ще съм да затвърдя у краля

високото му мнение за вас…

Добре я виждам: чар и добродетел

така чудесно са споени в нея,

че са пленили краля ни! Кой знае,

от нея може би ще се получи

брилянт, от който някой ден тоз остров

ще засияе цял^[20]!… Прекрасна лейди,

ще съобщя на нашия владетел,

че съм беседвал с вас.

 

АНА

                Благодаря ви.

 

ДАМАТА

На, ето! Така стават! Да се чудиш!

Шестнадесет години прося в двора

и все съм тъй, с протегната ръка:

ту „много рано“, ту пък „много късно“,

все не улучвам сгодния момент

да си издействам нещо. А пък вие,

от вчера тук, със жълта човка още —

ах, кой ме насади на таз Фортуна! —

преди да сте отворили уста,

и ви нахраниха!

 

АНА

                И аз се чудя!

 

ДАМАТА

Как няма! И какъв му е вкусът?

На бас се ловя, че не е горчиво!

А имаше една придворна дама,

която не желаеше да става

кралица срещу всичките богатства

на Индия! Дали ви е позната?

 

АНА

Не се шегувайте!

 

ДАМАТА

                Да бях на вас,

бих литнала в небето по-високо

от чучулигите! Маркиза Пембрук!

Хиляда фунта рента! Само тъй

от уважение, без нищо друго

срещу това? И ще последват още:

на почестите шлейфът е по-дълъг

от предницата им. Сега изглежда

ще издържите титлата „дукеса“,

по-силна май се чувствате.

 

АНА

                        Госпожо,

правете си забава, но недейте

намесва мене! Жива да не съм,

ако таз вест вълнува мойта кръв

ей толкова! Когато си представя

какво ще следва!… Нашата кралица

е безутешна, а пък ние двете

забравихме за нея! И ви моля,

недейте й разказва за нещата,

които чухте тук.

 

ДАМАТА

                И таз добра!