Уилям Шекспир
Хенри VIII ^[0] (17)

Трета сцена

 

ЛОРД-КАНЦЛЕРЪТ

Оповестете, лорде секретар,

защо сме се събрали!

 

КРОМУЕЛ

                Главна точка

на заседанието е въпросът

за лорда Кентърбъри, господа.

 

ГАРДИНЪР

Той знае ли?

 

КРОМУЕЛ

                Да, сър.

 

НОРФЪК

                        Кой чака там?

 

ВРАТАРЯТ

Отвън ли, ваша милост?

 

ГАРДИНЪР

                        Да, отвън.

 

ВРАТАРЯТ

Лорд Кентърбъри. И стои отдавна

на ваше разпореждане, милорди.

 

ЛОРД-КАНЦЛЕРЪТ

Пусни го!

 

ВРАТАРЯТ (към Кранмър)

                Ваша милост, вече може

да влезете!

 

ЛОРД-КАНЦЛЕРЪТ

Повярвайте, милорд, скърбя дълбоко,

че трябва в тоз Съвет да гледам празно

креслото ви. Но всички сме човеци

със свойте слабости и плът, подвластна

на страстите — малцина между нас

са ангели; поради тази слабост

и липса на разсъдък вие, който

би трябвало да бъдете наставник

за всички нас, извършихте простъпка,

и то голяма — първо срещу краля,

след туй срещу закона — със това, че

натъпкахте страната с капелани,

насаждащи учения, които

по наше сведение са различни

от истинното и като такива

са ереси, способни да докарат

разруха гибелна, ако не бъдат

изправени навреме.

 

ГАРДИНЪР

                И то с твърдост,

защото, лордове, онез, които

обяздват непокорните жребци,

не ги потупват с длан, ами им стягат

муцуните с юзда и ги бодат

със шпори във корема, докато

не ги превият. Ако ний, нехайни

или неискащи да накърним

от детско състрадание честта

на някого, оставим тази болест

да се разраства, то тогава сбогом

на всякакво лечение! А сетне

какви ще бъдат следствията: смут,

метежи, общ провал, тъй както ярко

свидетелства безрадостният пример

от Северна Германия, за който

с прискърбие ний спомняме си всички^[45].

 

КРАНМЪР

Почтени лордове, дотук във свойте

живот и дейност аз съм се старал,

и то с немалко труд, да правя тъй, че

учението ми и строгостта

на мойта власт да следват неотклонно

един и същи път; и цел за мене

бе винаги доброто. Няма друг

на тоя свят (говоря с чиста съвест)

да мрази и преследва като мене

във службата и в съвестта си всички

рушители на вътрешния мир.

Дай Боже кралят ни да среща само

тъй верни нему! Ала тез, които

се хранят със ненавист и със завист,

не се боят да хапят най-добрите.

Аз моля ваши милости във хода

на тоз процес да бъде позволено

на мойте обвинители (които

и да са те) в лицето да ми хвърлят

каквито имат доводи!

 

СЪФЪК

                        Милорд,

това е невъзможно. Вий сте член

на Висшия съвет и кой ще смее

да хвърли обвинение към вас?

 

ГАРДИНЪР

И тъй като очакват ни дела

от по-голяма важност, с вас ще трябва

да бъдем кратки. Волята на краля,

приета и от нас, е вие, сър,

за по-добрия ход на тоз процес

от днес да бъдете изпратен в Тауър.

Към частното лице, каквото там

ще бъдете, мнозина ще посмеят

да хвърлят обвинения и мисля,

че трудно ще се справите със тях!

 

КРАНМЪР

Благодаря ви, лорде Уинчестър.

Вий винаги били сте мой приятел

и тъй сте милостив, че срещу мен

ще бъдете съдебен заседател

и съдия навярно. Знам целта ви:

да ме погубите! А по̀ подхожда

на божия служител любовта,

отколкото тщеславието, сър.

Към себе си възвръщайте със благост

душите заблудени и недейте

отблъсква никоя! А в туй, че чист

след вашите нападки ще остана,

съмнения аз, вярвайте ми, имам

не повече, отколкото задръжки

вий имате, когато всекидневно

творите зло. И повече бих казал,

но почитта към сана ви ме спира!

 

ГАРДИНЪР

Милорде, вий сте явен еретик!

За който ви познава е безспорно,

че слабост крие се под тези ваши

усуквания!

 

КРОМУЕЛ

                Лорде Уинчестър,

прощавайте, но вий сте твърде остър.

Към тъй високи личности, макар и

да са се провинили, вие трябва

да спазвате учтивост зарад туй,

което са били. Жесток е, който

потиска падналия.

 

ГАРДИНЪР

                Извинете,

почтени лорде секретар, но вам

от всички тук най-малко се полага

да казвате това.

 

КРОМУЕЛ

                Защо, милорд?

 

ГАРДИНЪР

Защото зная, че сте покровител

на тази нова секта! Да, вий също

сте под съмнение!

 

КРОМУЕЛ

                Кой, аз?

 

ГАРДИНЪР

                        Да, вие!

 

КРОМУЕЛ

Бих искал вий да сте наполовина

тъй честен като мен! Тогаз народът

с молитви би ви срещал, не със страх.

 

ГАРДИНЪР

Ще помня тези нагли ваши думи!

 

КРОМУЕЛ

И своя нагъл начин на живот

помнете също!

 

ЛОРД-КАНЦЛЕРЪТ

                Туй е вече много!

Прекъсвайте!

 

ГАРДИНЪР

                Аз свърших!

 

КРОМУЕЛ

                        И аз също!

 

ЛОРД-КАНЦЛЕРЪТ

Сега за вас, милорд. Решено бе,

по мое мнение единодушно,

да бъдете отведен и затворен

във Тауър до по-нова разпоредба

на негово величество. Милорди,

съгласни ли сте всички с туй?

 

ВСИЧКИ

                        Съгласни!

 

КРАНМЪР

Милорди, няма ли по-мека мярка

от пращането в Тауър?

 

ГАРДИНЪР

                        Как по-мека?

Какво сте чакали? Какъв досадник?

Да се повикат стражите!

 

КРАНМЪР

                        За мен?

Нима като изменник ще ме водят?

 

ГАРДИНЪР

Вземете го и го предайте в Тауър!

 

КРАНМЪР

Постойте, господа! Аз имам още

две думи да ви кажа. Вижте туй!

По силата на този пръстен аз

изтеглям справедливото си дело

от ноктите ви, съдници без милост,

и го предавам в благите ръце

на краля, наш върховен господар!

 

ЛОРД-КАНЦЛЕРЪТ

Милорди, този пръстен е на краля!

 

СЪРИ

Не е подправен!

 

СЪФЪК

                Честна дума, той е!

Аз казах ви, че ако търколим

тоз тежък камък, той ще изпомачка

самите нас!

 

НОРФЪК

                Допускате ли вие,

че кралят ни ще позволи да падне

и косъм от главата му?

 

ЛОРД-КАНЦЛЕРЪТ

                        Сега

това е ясно. Колко ли цени пък

самата му глава! Да можех някак

да се измъкна чист!

 

КРОМУЕЛ

                Умът ми каза,

че ако сбирате оттук и там

мълви и клюки срещу тоз човек,

чиято честност само Сатаната

и неговите ученици мразят,

вий огъня раздухвате, от който

ще изгорите. Ха сега се дръжте!

 

ГАРДИНЪР

Могъщи господарю, колко много

признателност дължим на небесата

затуй, че са ни дали крал не само

добър и мъдър, но и тъй дълбоко

благочестив: крал, който вижда свойта

най-първа гордост в святата ни църква

и с цел да подчертае своя дълг

и уважение към нея, ето,

дошъл е да участва самолично

във спора й със тоз голям престъпник.

 

КРАЛЯТ

Вий винаги били сте първи майстор

в импровизираните комплименти,

епископе на Уинчестър, но знайте,

че тука днес дошъл съм не да слушам

ласкателства, които са за мен

прозрачни твърде много, за да скрият

вината ви. Не ще ти се поддам!

Като домашно кученце въртиш ти

езика си, дано ми се харесаш,

но лъжеш се във мене — аз те зная:

по нрав си ти жесток и кръвожаден!…

Седни, добри човече! И да видим

дали най-гордият и дързък тука

ще има смелост да те пипне с пръст!

Кълна се, по-добре ще е за него

да е умрял, наместо да помисли

за миг, че туй кресло не ти подхожда!

 

СЪРИ

Угодно ли ви е…

 

КРАЛЯТ

                Не, сър, не ми е

угодно никак! Мислих си, че имам

в Съвета си разумни, мъдри хора,

но тук не виждам ни един такъв!

Или прилично беше, господа,

да карате тоз благ, добър човек —

а между вас малцина заслужават

туй звание! — тоз честен мъж да чака

пред вашата врата като въшливо

хлапе за всичко! Него, който — срам! —

по сан и произход е равен вам!

Нима във свойта заповед съм казал

дотам да се забравите? Аз право

ви дадох да го съдите, но както

съветник съди се, а не лакей!

Тук има, виждам, някои, които —

при туй от злоба, не от справедливост —

без жал го биха пратили на смърт,

ако възможност имаха, каквато,

додето жив съм, няма да получат!

 

ЛОРД-КАНЦЛЕРЪТ

Велики господарю, разрешете

на моя слаб език да защити

присъстващите тук. Ако решихме

да бъде той затворен, туй бе само

защото искахме чрез съд законен

да го очистим пред света, а не —

повярвайте на честната ми дума —

от лична злоба, сигурен съм в туй!

 

КРАЛЯТ

Добре, добре! Срещнете го тогава,

с любов и почит! Той ги заслужава.

За тоз човек бих казал само туй:

че ако може крал да е длъжник

към поданик, то аз за верността му

и безупречната му служба съм

такъв към него! Тъй че, господа,

без много приказки го прегърнете,

разкайте се и се сдобрете с него!

Към теб, лорд Кентърбъри, имам дребна

молба, която няма да отхвърлиш,

надявам се: едно чудесно малко

момиченце очаква да получи

свето кръщение. Бъди му кръстник!

 

КРАНМЪР

Най-славният владетел би се радвал

на тази чест. С какво съм я заслужил

аз, бедният ви поданик?

 

КРАЛЯТ

                        Не бой се,

ще си спестиш кръщелните лъжички —

със теб ще бъдат две заможни дами:

дукеса Норфък и маркиза Дорсет.

Лорд Уинчестър, отново ви приканвам

да го прегърнете!

 

ГАРДИНЪР

                Със чиста радост

и братска обич, сър.

 

КРАНМЪР

                Небето вижда

как ценни са за мене тези думи!

 

КРАЛЯТ

Тез радостни сълзи, добри човече,

издават твойто искрено сърце.

Със право, виждам, хората говорят:

„Към Кентърбъри проявиш ли злоба,

приятел ще го имаш чак до гроба!“

Но да побързаме. Нетърпелив съм

да видя християнче това бебе…

и радостен, че ви сплотих в едно.

Ако остане спойката ви здрава,

аз сила ще спечеля, вие — слава!