Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Исторически драми (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The famous History of the Life of King Henry the Eight, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2012)
Начална корекция
Alegria (2012)
Допълнителна корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир. Том 7. Исторически драми

Събрани съчинения в осем тома

Превел от английски: Валери Петров

Художник: Петър Добрев

Редактор на изданието Бояна Петрова

Редактор на издателството Иван Гранитски

Коректор Евгения Владинова

Формат 16/60/90 Печатни коли 49

Печат

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1999

История

  1. — Добавяне

Второ действие

Първа сцена

Уестминстър. Улица.

Влизат — от различни страни — двама Благородници.

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Къде тъй бързаме?

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

                Здравейте, сър!

В съда, да разбера какво ще стане

с дук Бъкингам.

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

                Ще ви спестя труда.

От целия процес остава само

откарването в Тауър.

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

                Там ли бяхте?

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Разбира се, че бях.

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

                И как завърши?

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Как би могло?

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

                Признаха го виновен?

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

И си получи смъртната присъда.

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

Нещастникът!

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

                И други казват тъй.

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

И как, кажете, се разви процесът?

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

С две думи, ето как: най-първо дукът

застана пред съда и заяви,

че е невинен, и приведе ред

солидни доводи във своя полза.

Щом свърши, обвинителят на краля

прочете срещу него многобройни

признания и улики, събрани

от не един свидетел. Дукът каза,

че иска тез свидетели да бъдат

извикани в съда и viva voce[14]

във очна ставка с него да повторят

словата си. Тогава се явиха

управителят му; сър Гилберт Парк,

съветник негов; и един свещеник,

Джон дьо ла Кар; и най-накрая оня

монах Джон Хопкинс, тоя сатана,

причината за всичко!

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

                Оня, който

му е размътвал мозъка с лъжливи

пророчества?

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

                Той точно! Всички те —

един след друг — засякоха го здраво.

Той искаше да се измъкне някак,

но не успя и неговите равни

признаха го виновен във измяна

срещу престола. Той говори дълго,

за да спаси живота си, и каза

не малко убедителни неща,

но те не бяха чути въобще

или, най-много, породиха жалост.

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

И как държа се той след всичко туй?

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Когато го доведоха отново

да чуе погребалния си звън —

присъдата си, той изпадна в силно

вълнение, изби го пот и нещо

опита се да каже във гнева си

неясно и безредно; но след туй

се овладя и прояви до края

смирение и сила на духа.

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

Не вярвам да се плаши от смъртта.

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Разбира се. Не е женичка той!

Но сигурно кипи от гняв срещу

виновника за нея.

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

                Кардиналът

е, сто на сто, във корена на всичко!

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

По всяка вероятност: нали сне

от поста му в Ирландия граф Килдер,

за да изпрати вместо него спешно

граф Съри, тъй че той да няма как

да подпомогне тъста си!

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

                        Тъй беше!

Изкусна политическа маневра!

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Но щом се върне графът, непременно

ще му плати за нея. Кой не знае,

че щом на краля някой се хареса,

веднага кардиналът го изпраща

със назначение далеч от двора?

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

Народът ненавижда го тъй силно,

че би желал заровен да го види

пет лакти под земята! А пък дука

обича и дори боготвори,

нарича го изискан благородник

и образец за щедрост…

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

                Спрете, сър,

и гледайте злочестника, когото

описвате!

 

Влиза Бъкингам, предшестван от Пристави, насочили към него остриетата на секирите си, ограден от Стражи с алебарди и следван от Лъвел, Воукс, Сандз и Народ.

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

        Да, нека се отдръпнем

и видим как ще мине!

 

БЪКИНГАМ

                Добри хора,

които придружихте ме дотук

от жалост, чуйте сетните ми думи

и после си вървете у дома

и забравете дука Бъкингам.

Осъден съм на смърт като изменник

и трябва да умра със тоз позор,

но чувайте ме: нека небесата

погубят и душата ми в мига,

във който блесне брадвата, ако

извършил съм измяна! На съда

не мога да се сърдя за смъртта си —

при тез свидетелства той беше прав:

но на онез, които тъй горещо

я искаха за мен, желая дух,

по-близък до Христа. От все сърце

прощавам им, които и да са,

но нека за във бъдеще престанат

да дирят слава в злото и да зидат

дворците си над чуждите гробове,

защото против тях ще завопие

невинната ми кръв! Не се надявам

да удължа живота си тук долу

и няма за помилване да моля,

макар да знам, че прошките на краля

са повече от грешките, които

съм можел да извърша. Вий, малцина,

които дръзнахте да придружите

със плач злочестия си Бъкингам,

приятели, раздялата с които

единствена изстрадвам като смърт,

вървете като благи херувими

до края ми и във мига, когато

стоманата разторгне дух от плът,

към небесата възнесете свойте

молитви чисти и вдигнете с тях

душата ми в небето!… Да вървим

във Божието име!

 

ЛЪВЕЛ

                Ваша милост,

аз моля ви, ако кога да е

сте съхранил към мене лоши чувства,

простете ми сега!

 

БЪКИНГАМ

                Сър Томас Лъвел,

прощавам ви така сърдечно, както

бих искал да простите вий на мене.

Простил съм всекиму. Тоз свят не може

да ми е сторил толкова злини,

че аз за всички тях да нямам прошка.

Ненавистта не ще постави своя

чер знак на гроба ми. Предайте поздрав

на негово величество и ако

запита той за Бъкингам, кажете,

че сте го срещнали на път към Бога

и че за своя крал тогава той

отправял е молитви. Да, за него,

додето таз душа не ме напусне,

от Господа ще прося благодат.

Дано живее повече години,

отколкото сега бих имал време

да преброя. Обичащ и обичан

да царствува и щом му дойде срокът,

навеки в свойта памет времената

в едно да свързват Хенри с Добрината!

 

ЛЪВЕЛ

Мой дълг е до брега да ви проводя.

Оттук до края ви ще има грижа

сър Никлас Воукс.

 

ВОУКС

                Дук Бъкингам пристига!

Снабдена ли е лодката със всичко,

подхождащо за ранга му?

 

БЪКИНГАМ

                        Сър Никлас,

за ранг не говорете! Всяка почест

сега за мен ще бъде подигравка.

Аз дойдох тук върховен конетабъл[15]

и Бъкингамски дук; сега съм само

нещастникът на име Едуард Бун.

Но въпреки това съм по-богат

от свойте обвинители, които

не са и чували какво е правда.

Сега с кръвта си аз я подпечатвам

и те от туй ще стенат някой ден!

Баща ми Хенри, Бъкингамски дук,

пръв вдигнал се срещу злодея Ричард,

в беда изпадна и подири помощ

от Банистър, един слуга при него;

подлецът го предаде и баща ми

бе хванат и без съд обезглавен —

мир на праха му! След това, когато

на трона възкачи се Хенри Седми,

баща ми той оплака, а пък мене

с великодушната ръка на крал

възстанови в правата ми и вдигна

от съсипните знатното ми име.

Сега синът му, Хенри Осми, взе ми

с един-единствен удар име, чест,

живот и всичко скъпо на земята!

Аз бях почетен, вярно е, със съд,

и почетен, признавам го, така че

съм по-щастлив донейде от баща си,

но в крайна сметка имаме със него

една съдба: и двамата сме жертва

на своите служители, на тези,

в които имахме най-много вяра!

О, как коварно, как срещуприродно

услужиха ни те! Но небесата

си имат свои цели. И все пак

вий, изпращачи мои, запомнете

съвета на един напускащ вече

света на живите: когато, щедри,

раздавате приятелство и обич,

пазете се! Защото тез, които

превръщаме в довереници свои,

щом видят, че съдбата ни изменя,

като море отдръпват се от нас

и, ако връщат се, го правят само

за да ни потопят! Добри сърца,

молете се за мен! Аз трябва вече

да ви напусна. Сетните минути

на мойто скитане настъпват! Сбогом!

И ако ви дотрябва някой ден

печална повест, то спомнете мен!

Това е всичко. Господи, прости ми!

 

Излиза заедно с всички освен двамата благородници.

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

О, скръбна сцена! Мисля, сър, че много

проклятия ще паднат върху тези,

които са виновници за нея!

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

Да, скръбна, ако дукът е невинен;

но аз дочух за ново зло, което,

ако се случи, ще е дваж по-скръбно.

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Какво е то?… Не вярвате ли в мен?

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

Не, вярвам ви, но толкоз важна тайна

изисква изключителна дискретност.

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Разкрийте ми я, сър! Не съм бъбривец!

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

Познавам ви. Добре. Не сте ли чули,

че кралят иска да се разведе

със Катерина?

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

                Чух го, но мълвата

угасна скоро, тъй като, щом кралят

узна за нея, тъй се разгневи,

че нареди на лондонския кмет

да вземе мерки, за да млъкнат тези,

които пръскат клюки.

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

                Но излиза,

че клюките са истина, защото

отново се разрастват и по всичко

личи, че кралят ще направи опит

във този смисъл. Кардиналът явно

или друг някой, воден от омраза

към нашата кралица, е посеял

у него подозрения, които

ще я съсипят. Туй се потвърждава

от факта, че във Лондон е пристигнал

и кардинал Кампейус очевидно

във връзка със развода.

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

                        Кардиналът!

Направил го е, за да отмъсти

на императора, задето той

отказа — помните? — да му даде

архиепископството на Толедо.

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

Улучихте целта! Ала не е ли

жестоко, че кралицата ще страда

заради ежбите им? Кардиналът

е упорит и бедната е явно

загубена!

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

        Да, туй е много тъжно…

но този разговор не е за тук.

Във къщи между четири стени

ще продължим!

 

Излизат.

Бележки

[14] „… viva voce…“ (ит.) — със своя глас, тоест собственолично.

[15] Конетабъл — управител на двора на краля и главнокомандващ армията в негово отсъствие.