Уилям Шекспир
Хенри VIII ^[0] (8)

Втора сцена

 

ЛОРД-КАМЕРХЕРЪТ (чете)

„Милорд, колкото до конете, които ваша милост бяхте наредили да ви пратим, аз се погрижих да бъдат добри, обяздени и снабдени със сбруи. Избрах ги млади, хубави и от най-чистата северна порода. Но когато бяха готови, за да ги отправим към Лондон, яви се един слуга на лорд-кардинала и с пълномощно от него насила ги взе от нас, като каза, че господарят му трябвало да бъде обслужван с предимство пред всеки поданик, ако не и пред самия крал; и това, сър, ни запуши устата.“

Боя се, че ще стигне и до туй!

Да ги иззема! Скоро всичко тука

ще стане негово!

 

НОРФЪК

Привет, лорд-камерхере!

 

ЛОРД-КАМЕРХЕРЪТ

                        И на вас

привет, милорди!

 

СЪФЪК

                Как е господарят?

 

ЛОРД-КАМЕРХЕРЪТ

Оставих го във стаята му сам,

замислен и угрижен.

 

НОРФЪК

                От какво?

 

ЛОРД-КАМЕРХЕРЪТ

Това, че взел е за жена снаха си,

обсажда мисълта му.

 

СЪФЪК (настрани)

                Аз пък мисля,

че обсаден е той от мисълта

за друга дама!

 

НОРФЪК

                Да, това е тъй.

И туй е работа на кардинала!

Тоз крал във расо, като старши син

на сляпата Фортуна, си играе

да ни върти на свойто колело.

Но господарят ще прозре във него

кога да е!

 

СЪФЪК

                Дано, защото инак

във себе си той няма да прозре!

 

НОРФЪК

И как благочестиво и усърдно

извършва всичко! След като разкъса

съюза ни със император Карл,

драг племенник на нашата кралица,

промъкнал се под кожата на краля,

сега в ума му сее страхове,

тревоги, угризения, заплахи,

все свързани със неговия брак,

и като средство срещу тези мъки

съветва го да скъса свойта връзка

със таз, която като дивен накит

сияе вече двадесет години

на неговата гръд и не загуби

ни лъч от своя блясък, с таз, която

обича го със ангелска любов,

да, с таз, която ще го благославя

и след като стовари върху нея

тоз страшен удар! Е, нима не действа

благочестиво святият отец?

 

ЛОРД-КАМЕРХЕРЪТ

Небето да ме пази от такива

съветници! Наистина за туй

говорят всички тук. Във двора няма

език да не разнася тази новост,

сърце — да не въздиша, щом я чуе!

И всеки, който дръзне да потърси

причината за всичко туй, я вижда

в сестрата на французкия владетел^[16].

О, някой ден небето ще отвори

очите на крал Хенри, толкоз дълго

затворени за тоя нагъл поп!

 

СЪФЪК

И ще свали ярема му от нас!

 

НОРФЪК

Да, трябва пламенно да молим Бога

да ни спаси от него, инак скоро

тоз властолюбец ще ни понижи

от перове във пажове! Куп глина

пред него всички титли са и той

като грънчар ни вае, както ще!

 

СЪФЪК

За себе си, милорди, тъй ще кажа:

не го обичам и не се страхувам

от него никак! Ранга си дължа

не нему и без него ще го нося

по волята на краля. Дали той

ще ме проклина, или благославя,

е все едно за мене. Празни думи!

Познавам го добре и го оставям

на оня, който му е вдъхнал гордост:

за папата говоря!

 

НОРФЪК

                Нека влезем

при тъжния си крал и отвлечем

ума му от безрадостните мисли!

Ще дойдете ли с нас, милорд?

 

ЛОРД-КАМЕРХЕРЪТ

                        Не мога,

той сам ме прати другаде. При туй

моментът ми се струва зле избран.

Довиждане!

 

НОРФЪК

                Довиждане, милорд!

 

СЪФЪК

Да, мрачен е и явно в тежък смут.

 

КРАЛЯТ

Ха! Кой е там?

 

НОРФЪК

                Дано не е и гневен!

 

КРАЛЯТ

Повтарям: кой нахълтва — ха! — тъй дръзко

в самотния ми размисъл? Ха! Питам!

Не знаете ли кой съм?

 

НОРФЪК

                        Знаем, сир,

че вий сте оня, който милостиво

прощава всяка грешка, стига в нея

да няма злоумисъл. Своя дълг

престъпихме, защото ни е нужно

да чуем волята ви по въпрос

от неотложна важност.

 

КРАЛЯТ

                        Дръзки думи!

Махнете се! И друг път да ви няма

извън определеното ви време!

Ха! Мислите си, че това е час

за мирски занимания?

                        А, Уулзи!

Мой драги кардинале, който носиш

успокоение на своя крал,

балсам за изтерзаната му съвест!…

Добре дошли във нашата държава,

достопочтени и премъдри сър.

На вашите услуги сме и тя,

и ние лично.

                Вам, милорд, възлагам

да не излезе кралят ви човек

на празните слова.

 

УУЛЗИ

                Не е било, сър.

Ще ни отпуснете ли кратък час

за разговор?

 

КРАЛЯТ (към Норфък и Съфък)

                Махнете се! Зает съм!

 

НОРФЪК (настрани, към Съфък)

И този поп не бил надменен!

 

СЪФЪК (настрани, към Норфък)

                        Никак!

Не бих и срещу поста му приел

да имам толкова от този грях!

Но туй ще трае кратко.

 

НОРФЪК (настрани, към Съфък)

                Ако не,

аз няма да изтрая!

 

СЪФЪК (настрани, към Норфък)

                И аз също!

 

УУЛЗИ

Кралю, вий пример дадохте за мъдрост

на другите крале, когато сам

отнесохте душевния си спор

в съда на християнската ни църква.

Сега кой може да ви порицае?

Чия ненавист може да ви стигне?

Макар и кръвно свързани със нея,

испанците, ако са малко честни,

ще трябва да признаят, че съдът ни

е бил и справедлив, и благороден.

Отците в християнските държави

(говоря за начетените) имат

свободен глас и римската ни църква,

която кърми всички ни с премъдрост,

във отговор на личната ви просба

ви праща като говорител свой

тоз учен книжник, кардинал Кампейус,

когото аз щастлив съм да представя

за втори път на вашата особа.

 

КРАЛЯТ

Която е щастлива втори път

да го прегърне със „добре дошли“!

Благодаря на римския конклав^[17]

за туй, че обичта му ми изпраща

такъв човек, какъвто съм очаквал.

 

КАМПЕЙУС

Ваше величество е тъй преливащ

от благородство, че внушава обич

у всички чуждоземни. Приемете

мандата ми, по силата на който…

… вий, Йоркски кардинале, сте посочен

наравно с мен, служителя на Рим,

за съдник безпристрастен по въпроса,

известен вам.

 

КРАЛЯТ

                Двамина справедливци!

Кралицата ще бъде незабавно

осведомена за това, което

ви е довело. Де е Гардинър?

 

УУЛЗИ

Кралю, вий винаги сте я обичал

и знам, не ще откажете на нея

защитата на правници, която

полага се и на жени със ранг

под нейния.

 

КРАЛЯТ

                Да ме накаже Господ,

ако постъпя инак! Тя ще има

от най-добрите; и ще наградя

най-умния сред тях. Любезни Уулзи,

викнете новия ми секретар!

Тоз Гардинър ще се окаже май

човек на място.

 

УУЛЗИ (настрани към Гардинър)

Добра сполука! Дайте си ръката!

Ще служите на краля!

 

ГАРДИНЪР (настрани към Уулзи)

                За да бъда

слуга на този, който ме издигна.

 

КРАЛЯТ

Елате, Гардинър!

 

КАМПЕЙУС

Лорд Йорк, предшественикът на тогова,

не се ли е наричал доктор Пейс?

 

УУЛЗИ

Да, точно тъй.

 

КАМПЕЙУС

                И учен с име?

 

УУЛЗИ

                                Да.

 

КАМПЕЙУС

Тогава знайте, че за вас се носи

пренеприятен слух.

 

УУЛЗИ

                За мен? Какъв?

 

КАМПЕЙУС

Говорят, че завиждайки му силно

и опасявайки се да не би,

бидейки честен, да напредне в двора,

сте го държали в странство, докато

горкият се побъркал и умрял.

 

УУЛЗИ

За него да е царството небесно!

А живите, които знаят много,

за тях ще се намери друго място!

Той беше луд, защото непременно

държеше да е честен. Но тоз тук

е умен и ще следва мойта воля;

ако не беше тъй, не бих го пуснал

до себе си. Не сме родени, братко,

простаци да ни хващат под ръка!

 

КРАЛЯТ

… Учтиво съобщете й го значи.

Най-подходящо място за такова

стечение на учени аз смятам

„Блакфрайърс“^[18]. Значи там ще се намерим.

Вий, драги Уулзи, ще осигурите

удобства в манастира. О, милорд,

ужасно тежко е, когато мъж

в разцвета си напуска така сладка

другарка по легло! Но съвест, съвест,

ти тъй си строга, че какво да правя,

уви, принуден съм да я оставя!