Уилям Шекспир
Хенри VIII ^[0] (4)

Втора сцена

 

КРАЛЯТ

Признателен съм ви от дън душа

за вашата грижовност. Бил съм прицел

на заговор, със гибел зареден,

и за това, че вий го потушихте,

благодаря ви искрено. Да влезе

служителят на Бъкингам! Аз лично

ще го изслушам да повтори свойте

признания и точ във точ опише

измяната на дука.

 

КРАЛИЦА КАТЕРИНА

Не, трябва да остана на колене,

понеже съм просителка.

 

КРАЛЯТ

                        Седнете!

Но половината от свойта просба

недейте казва, тъй като е ваша

едната половина от властта ми.

Останалото кралят ще изпълни,

преди да сте го казали. Да чуем!

 

КРАЛИЦА КАТЕРИНА

Благодаря ви, господарю. Моля

заради собствената си особа

да мислите за своето достойнство

и туй на трона.

 

КРАЛЯТ

                Продължете, драга!

 

КРАЛИЦА КАТЕРИНА

Осведомена съм от много хора —

и то вам предани, — че сред народа

оплаквания има. Из страната

разпратени са укази, които

във корена секат предаността

на ваште поданици…

                и макар че

те главните си упреци отправят

към вас, милорд, като към пръв виновник

за новите тегоби, все таки

и кралят ни — небето да му пази

честта от опетняване! — попада

под удара на ядните езици,

които, взели връх над верността,

напомнят бунт.

 

НОРФЪК

                И не напомнят само,

а са си бунт направо, тъй като

производителите на сукна,

притиснати от тежките налози,

са изволнили своите предачи,

чесачи, набивани и тъкачи,

които, като нямат друг поминък,

изпаднали в последна нищета

и краен глад, забравили са вече

какво е страх и в бунта виждат свойто

единствено спасение.

 

КРАЛЯТ

                        Налози?

Къде? Какви налози? Кардинале,

на вас, когото заедно със нас

винят за тях, известно ли е нещо

за някакви налози?

 

УУЛЗИ

                Господарю,

аз зная малка част от туй, което

се върши от властта, и крача само

във челната редица на мнозина

с еднаква отговорност.

 

КРАЛИЦА КАТЕРИНА

                Тъй ли, сър?

Вий знаете не повече от всички?

Ала на всички знайно е, че вие

неща кроите, носещи неволи

за тез, които никак не желаят

да ги узнаят, ала, щат не щат,

се запознават с тях. Тоз нов налог

(за който кралят би желал да чуе)

е страшен даже само за слуха,

а за гърба, принуден да го носи,

е просто смазващ. Ако не е вярно,

че той е ваше дело, вий сте жертва

на свръхнесправедливост!

 

КРАЛЯТ

                        Пак налог?

Какъв е той? В какво се състои

това облагане?

 

КРАЛИЦА КАТЕРИНА

                Съпруже мой,

премного дръзка съм, като изпитвам

търпението ви, но за това

ми дава смелост прошката, която

ми обещахте. Простият народ

роптае срещу указа, със който

се взима една шеста от имота

на всекиго, което уж било

наложено от вашите войни

във Франция. Роят се буйни думи,

устата вече плюят своя дълг

и верността в сърцата се охлажда

дотам, че често кроткото покорство

отстъпва пред гнева. Отдайте бързо

внимание на тоз въпрос — от него,

кралю, по-спешен няма!

 

КРАЛЯТ

                        Честна дума,

това не ми харесва!

 

УУЛЗИ

                А пък аз

за себе си ще кажа, че в тоз случай

участвал съм с единствен глас, при туй

обмислен след консулт със съдиите.

Ако одумват ме невежи хора,

които не познават нито мен,

ни качествата ми, а им се ще

да пишат летопис на мойто дело,

то ще ви кажа, че това съдба е

на който има власт; трънак, през който

е писано на всяка добродетел

да си проправя път. И затова

не бива от дела необходими

да се отказваме поради страх

от сблъскване със злостни критикари —

акули лакоми, които плуват

след всеки нов, отскоро пуснат кораб,

но си остават с празните надежди.

Най-често, щом направим нещо умно,

глупците го отричат или пък

приписват другиму; и пак тъй често

сгрешим ли нещо, то им се харесва

и бива превъзнасяно до Бога.

Ако стоим в бездействие от страх,

че ще ни хулят или подиграват,

ще пуснем тука корени или

ще се превърнем в статуи недвижни

на нявгашни държавници.

 

КРАЛЯТ

                        Когато

нещата са подготвени добре,

не се боим; но виж, когато са

недообмислени, безпрецедентни,

те будят страх. Дали подобен указ

е бил издаван друг път? Мисля, не.

Не бива да отцепваме народа

от нашата законност и да правим

каквото щем със него. Цяла шеста!

Косата ми настръхва! Щом лишим

едно дърво от клони и кора,

нали, макар и с непокътнат корен,

от въздуха ще му изсъхне сокът?

Във всички графства бързо да се пратят

писма със кралска прошка за онези,

които са отказали да плащат

по указа! Възлагам го на вас.

 

УУЛЗИ (към секретаря си)

Да се разпратят в графствата писма

за милостта на краля. Общините

роптаят срещу мен. Пуснете слух,

че опрощението се дължи

на нашата намеса. По-нататък

ще кажа как да действате.

 

КРАЛИЦА КАТЕРИНА

Със скръб узнах, че дукът Бъкингам

си е навлякъл вашата немилост.

 

КРАЛЯТ

Скръбта, мадам, е обща: той е умен,

красноречив, природно одарен,

възпитан тъй, че може да съветва

велики мъдреци и за съвет

към себе си единствен да прибягва;

ала когато тези дарби бъдат

към зло насочени от ум покварен,

те стават многократно по-зловредни,

отколкото по-рано са били

приятни и полезни. Този мъж,

когото смятахме природно чудо

и слушахме го час да ни говори

със чувство, че говорил бе минута,

тоз мъж облече своите достойнства

във дрехи тъй чудовищни, че стана

катранен, сякаш бродил бе във ада.

Седнете тук и чуйте от тоз негов

управител — слуга доверен нему —

неща, които нажаляват всеки

човек със чест!… Да дойде и разкаже

отново за тоз заговор, за който

със неохота трябва пак да чуем.

 

УУЛЗИ

Ела насам и доложи за всичко,

което, като поданик загрижен,

успял си да дочуеш от устата

на дука Бъкингам!

 

КРАЛЯТ

                Приказвай смело!

 

УПРАВИТЕЛЯТ

Най-първо слушал съм го да говори —

и всеки ден повтаряше таз мерзост,

че ако кралят ни умре бездетен,

ще действа тъй, че да му вземе трона.

Тез думи съм го чувал да повтаря

пред лорд Абъргавени, негов зет,

със клетвени закани, при това,

че щял да отмъсти на кардинала.

 

УУЛЗИ

Ваше величество, забележете

таз важна точка: незадоволен

в стремежа си, той своята омраза

към вас насочва и я разпростира

над преданите вам.

 

КРАЛИЦА КАТЕРИНА

                Милорд, бъдете

по-благ във свойте думи!

 

КРАЛЯТ

                        Продължете!

С какво обосноваваше той свойте

претенции над трона ни във случай,

че той се би опразнил? По това

да е говорил нещо?

 

УПРАВИТЕЛЯТ

                Към тези мисли,

ваше величество, го бе навело

едно пророчество на Никлас Хопкинс.

 

КРАЛЯТ

А кой е той?

 

УПРАВИТЕЛЯТ

                Един картезианец

и негов изповедник, който само

туй правеше, да го надъхва с мисли

за висша власт.

 

КРАЛЯТ

                А как узна това?

 

УПРАВИТЕЛЯТ

Не много преди вие, господарю,

да тръгнете за Франция, когато

в енорията на Сент Лоренс Полтни

бях в замъка на Розата^[8] със дука,

той ме запита как посрещат в Лондон

пътуването ви и аз му казах,

че гражданите много се страхуват

от френското двуличие, способно

да навреди на вас. Тогава той

ми каза, че това е точно тъй

и щяло да докаже, че е прав

монахът, който го замолил — каза —

да му изпрати във уречен час

под строга тайна своя капелан

Джон дьо ла Кар, комуто щял да каже

пророчества от най-голяма важност.

Когато капеланът се явил,

монахът му поискал тежка клетва

пред святото причастие, че няма

да каже никому освен на дука

това, което щял да му разкрие,

и след мълчание изрекъл тези

тържествени слова: „Кажи му, братко,

че нито кралят, нито челядта му

ще имат щастие. И нека дукът

направи всичко, за да привлече

към себе си народа. Щом го стори,

ще управлява Англия.“

 

КРАЛИЦА КАТЕРИНА

                        Човече,

като управител на дука ти

загуби своя пост поради жалби

на селяни. Внимавай, в свойта злоба,

нападайки един висок по род,

да не загубиш нещо по-високо —

душата си!

 

КРАЛЯТ

                Мадам, не му пречете!…

Нататъка!

 

УПРАВИТЕЛЯТ

                Във своята душа

кълна се, че не лъжа! Многократно

предупреждавах дука, че монахът

е пратен може би от Сатаната

и че опасно е да се предава

на тези мисли, тъй като от тях

ще стигне до кроежи, а от тях пък

до действия; но той ми отговори,

че нямало опасност и че само

да можела последната ви болест

да ви катурне в гроба, за главите

на кардинала и сър Томас Лъвел

щял той да се погрижи!

 

КРАЛЯТ

                        Тъй ли? Ха^[9]!

Дотам порочен? Тоз човек изглежда

пропит със зло! Да знаеш още нещо?

 

УПРАВИТЕЛЯТ

Да, зная, господарю.

 

КРАЛЯТ

                Продължавай!

 

УПРАВИТЕЛЯТ

Когато в Гринуич смъмрихте го вие

по повод на сър Уилям Булмер…

 

КРАЛЯТ

                        Помня,

сър Уилям беше мой заклет служител

и дукът го отне от мен. Е, после?

 

УПРАВИТЕЛЯТ

Та в Гринуич дукът каза: „Ако той

ме бе осъдил, както предполагах,

да бъда пратен за това във Тауър,

щях с него да постъпя така, както

баща ми бе замислил да постъпи

във Солзбъри със оня изверг Ричард:

да му поискам прием и когато

се готвя уж да му се поклоня,

да му наръгам ножа!“

 

КРАЛЯТ

                Ах, предател!

 

УУЛЗИ

Сега, мадам, кажете: как могъл би

спокоен да е кралят, ако дукът

не е в затвора?

 

КРАЛИЦА КАТЕРИНА

                Бог да ни помага!

 

КРАЛЯТ

Да имаш още нещо да ни кажеш?

 

УПРАВИТЕЛЯТ

След думите „баща ми“ и „със ножа“

той се изправи и с ръка на меча,

а с друга на гръдта, с очи нагоре

изрече клетва, чийто смисъл беше,

че ако зле се отнесете с него,

щял с толкова баща си да надмине,

със колкото извършеното дело

надхвърля намерението.

 

КРАЛЯТ

                        Ясно!

Заклел се е да ме убие значи!

Задръжте го! И бързо пред съда!

Намери ли там милост, да я взима,

но иначе от нас не ще я има!

Готов съм с две ръце да се подпиша,

че той виновен е в измяна висша!