Уилям Шекспир
Хенри VIII ^[0] (1)

[0] Оригиналното заглавие на пиесата е „The famous History of the Life of King Henry the Eight“ — „Прочутата история за живота на крал Хенри Осми“. Повечето от действащите лица са исторически. Крал Хенри Осми (1509–1547) бил жесток деспот, грубо чувствен по природа. Той се женил шест пъти, като с две от жените си се развел и две от тях пратил на ешафода. Със своите министри и съветници се разправял жестоко, когато те преставали да му угаждат. Във външната политика след войни срещу французите станал отначало съюзник на краля на Франция Франсоа I в борбата му срещу Карл V, крал на Испания и германски император, а след това — съюзник на последния до поражението на Франция.

Томас Уулзи (ок. 1475–1530) бил ловък политик, който се издигнал благодарение на способността си да се представя за верен изпълнител на кралската воля до лорд-канцлер и фактически управител на страната. Поради неуспеха си да издейства съгласието на папата за развода на Хенри с Катерина изпаднал в немилост, бил отстранен от двора и лишен от всичките си имущества.

Кралица Катерина, дъщеря на испанския крал Фердинанд Католика и Изабела Арагонска, била отначало омъжена за принц Артър, наследник на Хенри VII, който умрял година след сватбата, а след това станала съпруга на брат му Хенри VIII. От петте деца на този брак останала жива само принцеса Мария (бъдещата Мария Кървавата). Поради това че не му родила наследник и защото се стремял към мир с Франция Хенри VIII решил да се раздели с нея. Като не получил съгласието на Рим, той упражнил натиск над английското духовенство и след като то благословило развода му, се оженил за Ана Болийн. Това довело до скъсване с Католическата църква и до образуването на отделна Англиканска църква, възглавявана от самия крал.

Ана Болийн, придворна дама на кралица Катерина, се готвела от млада за фаворитка на краля, каквато преди нея била майка й. Обвинена на свой ред в изневяра от краля, който искал да се ожени за придворната й дама Джейн Сеймур, била осъдена на смърт и екзекутирана през 1536 г. ↑