Уилям Шекспир
Хенри VIII ^[0] (15)

Първа сцена

 

ГАРДИНЪР

Удари ли един?

 

ПАЖЪТ

                Удари, сър.

 

ГАРДИНЪР

Това са часове, определени

за нуждите на нашата природа,

а не за забавления; за отдих

и крепък сън, а ние ги хабим…

Здравейте, уважаеми сър Томас!

Къде така във този нощен час?

 

ЛЪВЕЛ

От краля ли пристигате, милорд?

 

ГАРДИНЪР

От него точно, сър. И го оставих

с дук Съфък да играят на примеро^[42].

 

ЛЪВЕЛ

Аз трябва непременно да го видя,

преди да си е легнал. Извинете!

 

ГАРДИНЪР

Почакайте, сър Томас! Какво има?

Май бързате? Ако не съм нахален,

кажете ми причината! Делата,

които като призраци сноват

във полунощен час, са по-тревожни

от дневните.

 

ЛЪВЕЛ

                С вас тъй сме близки, сър,

че бих ви казал тайна по-голяма

от тази тук: кралицата се мъчи

във тежко раждане и може би

ще свърши с мъките.

 

ГАРДИНЪР

                Аз моля Бога

плодът да бъде жив; а виж, дървото

отскубнато бих искал да го видя,

любезни ми сър Томас.

 

ЛЪВЕЛ

                Аз бих рекъл

„амин!“ на туй, но съвестта ми казва,

че тя е мила и че заслужава

по-светли пожелания.

 

ГАРДИНЪР

                Сър, сър,

послушайте ме! Ние двама с вас

еднакво мислим. Зная ви набожен

и ще ви кажа: вярвайте ми, няма

добро да видим — знайте го от мен! —

додето Кранмър, Кромуел — тези две

маши в ръцете й — и тя самата

не бъдат в гроба!

 

ЛЪВЕЛ

                Но това са, сър,

двамината най-видни във страната:

за Кромуел е известно, че освен

пазител на Елмазната палата

е Страж на свитъците^[43], а отскоро

и кралски секретар; при туй на път

към нови почести в туй наше време.

Архиепископът е също влязъл

под кожата на краля — кой ще каже

и дума против него?

 

ГАРДИНЪР

                Има, има,

които ще я кажат! Аз самият

съм казвал свойто мнение за него.

И мога да ви кажа, сър: днес точно

доказах пред Съвета — тъй като,

уверен съм в това, внушавах вяра, —

че той е черен архиеретик

и чума, заразяваща страната!

Разпалени, веднага те разкриха

това на краля, който тъй се вслуша

в словата ни, че в кралската си грижа,

предвиждайки бедите за страната,

изтъкнати му ясно, заповяда

архиепископът да бъде утре

извикан пред Съвета. Той, сър Томас,

е плевел, който трябва да изскубнем!…

Но аз ви бавя много. Лека нощ!

 

ЛЪВЕЛ

Вам също, сър! На вашите услуги!

 

КРАЛЯТ

Не искам вече да играя, Чарлз.

Умът ми е във друго. По-добър сте.

 

СЪФЪК

До днес, кралю, не съм ви побеждавал.

 

КРАЛЯТ

Да, рядко се е случвало и знайте,

че няма да успеете, когато

внимавам във играта. Казвай, Лъвел,

кралицата ни как е?

 

ЛЪВЕЛ

                Не можах

да й говоря лично, но предадох

на нейната прислужница това,

което ми заръчахте, и тя

се върна със смирена благодарност

от вашата съпруга и със просба

да молите Всевишния за нея.

 

КРАЛЯТ

Какво говориш? Да го моля? Как?

Нима е вече почнало?

 

ЛЪВЕЛ

                Да, сър.

Прислужницата каза, че вървяло

с ужасни болки, всяка от които

била направо смърт!

 

КРАЛЯТ

                О, бедна моя!

 

СЪФЪК

Да й помогне Бог благополучно

да се освободи и ви зарадва

със здрав наследник!

 

КРАЛЯТ

                Вече е среднощ —

отивайте да спите и спомнете

в молитвите си бедната кралица!

Бих искал да съм сам. Тежат ми мисли,

неискащи присъствие на други.

 

СЪФЪК

Спокойна нощ, кралю! И ще се моля

за нашата кралица.

 

КРАЛЯТ

                        И на вас

спокойна, драги Чарлз!

                        Е? Казвай, Дени!

 

ДЕНИ

Кралю, по ваша заповед доведох

архиепископа.

 

КРАЛЯТ

                Ха! Кентърбъри?

 

ДЕНИ

Да, него, господарю.

 

КРАЛЯТ

                Де е той?

 

ДЕНИ

Тук. Чака да го викнете.

 

КРАЛЯТ

                        Да влезе!

 

ЛЪВЕЛ (настрани)

Това ще е във връзка с туй, което

говореше епископът. Навреме

пристигнах тук.

 

КРАЛЯТ

                Вий там, освободете

галерията!

                Чувате ли? Ха!

Махнете се веднага! Я ги гледай!

 

КРАНМЪР (настрани)

Страхувам се. Защо се мръщи тъй?

Познавам този негов мрачен израз.

Не ще е на добро!

 

КРАЛЯТ

                Навярно, сър,

желаете да чуете защо

съм ви повикал?

 

КРАНМЪР (коленичи)

                Моят дълг очаква

да чуе волята на своя крал.

 

КРАЛЯТ (повдига го)

Станете, драги лорде Кентърбъри!

Добре ще е да се разтъпчем малко.

Елате, имам новости за вас.

Подайте ми ръка! О, драги мой,

повярвайте ми, много ми е трудно

да ви го кажа, да, и неприятно,

но няма как… За мое най-голямо

неудоволствие от доста хора

чух тежки и повтарям го, да, тежки

оплаквания срещу вас, които,

обсъдени, принудиха Съвета

и мен самия да ви призовем

пред него тая сутрин. И понеже

вий няма да успеете — безспорно —

да се оневините, без по точки

да се разгледат многото въпроси,

които искат отговор, ще трябва

да се въоръжите с търпеливост

и временно смените своя дом

със Тауър. Вий член сте на Съвета

и туй налага се, защото никой

свидетел инак няма да посмее

да бъде срещу вас.

 

КРАНМЪР (коленичи отново)

                Благодаря ви.

Приветствам тази хубава възможност

да ме пресеете и отделите

зърно от плява в моите дела,

защото знам, че в таз страна, уви,

съм повече от всеки друг мишена

за злостните клеветници!

 

КРАЛЯТ

                        Стани,

мой драги Кентърбъри! Твойта честност

и неподкупност пуснали са корен

във мене. Дай ръката си, вдигни се!

Ела да се разходим! Боже мой,

какъв човек си ти? Не те разбирам!

Ще молиш — мислех — да те съпоставя

със твойте обвинители, така че,

чул истината, да не те подлагам

на други мъки.

 

КРАНМЪР

                Славни господарю,

мой щит са мойте искреност и честност.

Загубя ли ги, сам ще тържествувам

със своите противници, когато

се проваля; защото, какво струвам,

лишен от тях? Не се боя от нищо,

което против мене би могъл

да каже някой.

 

КРАЛЯТ

                А не си ли чувал

за свойто положение? Ти имаш

противници не малки и не малко,

и съответни по размер и брой

ще са интригите им, а пък знаем,

уви, в съда невинаги надвива

оназ страна, която е правдива.

Поквареният ум ще си намери

покварени езици да говорят

под клетва срещу тебе. Тез неща

са ставали и стават. Силни хора

ти имаш против себе си и силна

е тяхната ненавист. Или мислиш,

че може да си по-щастлив (във съд

с лъжесвидетели — за туй говоря),

отколкото когато бил е жив

на този свят порочен Оня, чийто

служител си? Не си играй! Ти взимаш

за плитко трапче бездната и сам

обричаш се на смърт!

 

КРАНМЪР

                Невинността ми

предава се на Бога и на вас:

закриляйте я, иначе съм паднал

във хитрата им клопка.

 

КРАЛЯТ

                Не унивай!

Те могат да надвият само с наше

съгласие. Така че успокой се,

яви се тази сутрин пред Съвета

и ако те с нападките си стигнат

дотам, че да поискат да те пратят

във Кулата, използвай всеки довод

срещу това и със каквато сила

изисква случаят. Ако ударят

молбите ти о камък, покажи им

тоз пръстен тука и се позови

на краля си… Нещастникът! Той плаче.

О, вярвам, честен е! Чистосърдечен,

какъвто няма втори в мойто кралство,

кълна се в Богородица!… Върви

и изпълни съвета ми!

                        Сълзите

му задушават думите.

 

ПРИДВОРЕН (отвън)

                        Назад!

 

ДАМАТА

Кой? Аз назад? Вестта, която нося,

допуска всяка дързост! Господарю,

рой ангели със радостни криле

да осенят главата ти!

 

КРАЛЯТ

                Отгатвам

вестта ти по вида ти. Казвай „да“

и прибави „момче“!

 

ДАМАТА

                Да, да, детенце,

и то какво чудесно! Небесата

да го благословят за днес и утре!

Момиче е, но обещава много

момчета подир себе си^[44]! Кралю,

кралицата желае да ви види

и запознае с новото човече.

Прилича ви тъй, както си приличат

череша и череша!

 

КРАЛЯТ

                Лъвел!

 

ЛЪВЕЛ

                        Сир?

 

КРАЛЯТ

Отивам при кралицата ни. Дай й

стотина марки!

 

ДАМАТА

                Как? Стотина марки?

Пресвята Богородице, това е

награда за последния слуга!

Ще ми изръси повече или

от мрънкане ще му скъся живота!

Затуй ли му разправях, че била му

приличала? Ако не ми плати,

ще си оттегля думите, ей Богу!

Отивам подир него да кова

желязото, додето е горещо!