Уилям Шекспир
Хенри VIII ^[0] (10)

Четвърта сцена

 

УУЛЗИ

Да се изиска тишина за прочит

на пълномощните писма от Рим!

 

КРАЛЯТ

Защо е нужно? Те са разгласени

и тяхната законност е безспорна.

Пестете време!

 

УУЛЗИ

                Тъй да е. Започвай!

 

ПИСАР

Провъзгласи: „Хенри, крал на Англия, яви се пред съда!“

 

ГЛАШАТАЙ

Хенри, крал на Англия, яви се пред съда!

 

КРАЛЯТ

Тук съм.

 

ПИСАР

Провъзгласи: „Катерина, кралица на Англия, яви се пред съда!“

 

ГЛАШАТАЙ

Катерина, кралица на Англия, яви се пред съда!

 

КРАЛИЦА КАТЕРИНА

Кралю, аз моля ви да ми дадете

от мен заслужената справедливост

и милостив да бъдете към мене,

нещастната жена и чужденката,

родена вън от вашите предели,

която тук не може да разчита

на безпристрастен съд и справедливо

съчувствие във хода на процеса.

Кажете, сър, с какво, кога и как

съм ви обидила? Кога съм дала

с постъпка лоша повод на мъжа си

да бъде недоволен, та така

от себе си отхвърляте ме вие

и ме лишавате от свойта милост?

Бог вижда, винаги съм ви била

съпруга вярна, скромна и послушна,

готова винаги да се нагажда

към волята ви, винаги във страх,

че може с нещо да ви досади,

следяща израза ви постоянно,

ту весела, ту тъжна според туй,

как бяхте вий настроен. Ах, кога,

в кой ден, в кой час било е да съм влязла

в противоречие със вашта воля;

тя моя да не стане? И кого

от вашите приятели не съм

посрещнала с любов дори когато

е бил противник мой? С кого от мойте

приятели, навлякъл си гнева ви,

съм продължила да дружа — къде ти! —

не съм го отстранила незабавно

от себе си? Спомнете си, кралю,

че все тъй предано съм ви съпруга

от двадесет години и че Бог

благослови ме при това със много

деца от вас! За цялото туй време

ако посочите ми — но с подкрепа

на доказателства! — едничко нещо,

засягащо честта ми, верността ми

към брачната ни връзка, почитта ми

към святата ви личност, нека бъда

отритната от вашата нога

във Божието име, нека всички

врати пред мен се хлопнат със погнуса

и нека най-безжалостният съд

ме съди като грешница! Кралю,

спомнете си, че вашият баща

бе считан крал благоразумен, мъдър,

със рядко здравомислие; а моят —

крал Фердинанд Испански — беше също

прославян като най-сияен ум

сред многото крале, които помни

страната му от дълъг низ години.

Не можете отрече, че те сбраха

на времето съвет от мъдри хора —

за да обсъди брака ни, и той

призна го за законен. Затова

аз моля, сир, да ми дадете време

да бъда посъветвана от свойте

приятели в Испания, които

ще моля за напътствие веднага.

Ако ли не, във Божието име,

по вашему да бъде!

 

УУЛЗИ

                Вий, госпожо,

тук имате — сама сте ги избрали —

тез мъдри, достопочтени отци,

прочути със начетеност и честност —

да, първите в страната! — на които

е поверена вашата защита.

И затова аз считам, че добре е

на делото да бъде даден ход,

за да спестим на вас излишни мъки

и да намерим цяр за съвестта

на краля ни.

 

КАМПЕЙУС

                Аз смятам тези думи

за правилни и затова, госпожо,

уместно е съдът да продължи

и чуе спорещите две страни

със доводите им.

 

КРАЛИЦА КАТЕРИНА

                Лорд-кардинале,

изслушайте ме!

 

УУЛЗИ

                Да, госпожо.

 

КРАЛИЦА КАТЕРИНА

                        Сър,

на път съм да заплача, но понеже

си спомням, че кралица съм — или

ако това било е дълъг сън,

че кралска дъщеря съм, това зная! —

то ще превърна сълзите си в искри…

 

УУЛЗИ

Бъдете търпелива!

 

КРАЛИЦА КАТЕРИНА

                Непременно,

когато вие станете смирен!…

Не, не! Сега! Защото инак Господ

ще ме накаже! Аз съм убедена

(от много факти), че сте мой противник,

и затова отказвам, не приемам

да бъдете мой съдник! Вий, не друг,

да, вий раздухахте пожара, който

ме раздели от краля ми — дано

Господнята роса го угаси! —

затуй повтарям, че от дън душа

отказвам, да, не ща да ви приема,

отвод ви правя като съдия,

на вас — повтарям, — който сте мой враг

и сте далеч от туй да сте приятел

на истината!

 

УУЛЗИ

                Вярвайте, госпожо,

че тези ваши думи не прилягат

на вас, която винаги били сте

за милостта и давали сте пример

за благородство и за ум, надхвърлящ

равнището на слабия ви пол.

Госпожо, вий извършвате към мен

несправедливост! Аз не съм ви враг

и никакво пристрастие не храня

към вас или към другиго. Това,

което съм извършил и ще върша,

го върша с пълномощие, което

ми даде кардиналският конклав

на Римската ни църква. Вий твърдите,

че съм раздухвал някакъв пожар.

Отхвърлям обвинението! Кралят

присъства тук и ако той би знаел,

че думите ми противоречат

на действията ми, о, как могъл би

да ме рани за моята лъжливост,

да, тъй дълбоко, както вий, мадам,

за мойта истинност ме наранихте!

Но ако той ме знае незасегнат

от обвиненията, то ще знае,

че съм ранен от вашите обиди

и че е негов дълг да ме лекува,

като очисти вас от тези мисли;

затуй, преди намесата му, аз

ви умолявам да се отречете

от тях в душата си и вече тъй

да не говорите!

 

КРАЛИЦА КАТЕРИНА

                Милорд, милорд,

аз съм една жена обикновена,

неука и безсилна да се боря

със вашта хитрост. Вий сте мек и хрисим

и своите призвание и сан

укрепвате успешно с тази външност

на мека хрисимост, но във сърцето

сте цял натъпкан с горделивост, злоба

и арогантност! Вие, подпомогнат

от щастието и от добрината

на негово величество, без труд

се изкатерихте от низините

догоре, дето всички големци

са ваши подчинени, и словата,

изречени от вас, като слуги

веднага изпълняват всяко нещо,

възложено на тях; но аз ви казвам:

вам по е мила личната ви чест,

отколкото духовната ви служба,

и заявявам, че не съм съгласна

да бъдете мой съдник, и отправям

молба към папата да вземе лично

въпроса ми във своите ръце

и да ме съди той!

 

КАМПЕЙУС

Кралицата показва непокорство

пред правосъдието и нанася

обида на съда, като отрича

правата му. Това не е добро.

Излиза си.

 

КРАЛЯТ

                Викнете я отново!

 

ГЛАШАТАЯТ

Катерина, кралица на Англия, явете се пред съда!

 

ГРИФИТ

Госпожо, викат ви!

 

КРАЛИЦА КАТЕРИНА

                Вас кой ви пита?

Вървете, моля! Като викнат вас,

върнете се, щом искате! О, Боже!

Не мога вече да се овладея!

Вървете, казах, няма да остана

и няма вече да се появя

в съдилищата им!

 

КРАЛЯТ

                Иди си, Кейт!

И нека никой вяра да не дава

на този, който каже, че жена му

е по-добра от тебе! Ти със свойте

чаровна нежност, уравновесеност,

смиреност на светица, мила кротост,

умение с покорство да изискваш —

ако със този наниз от достойнства

могъл бих да изчерпя твоя образ —

създадена си, драга, за да бъдеш

кралица на кралиците!… Да, тя е

от благородна кръв и ни веднъж

не е изменяла на нея в свойто

държание със мене!

 

УУЛЗИ

                Господарю,

смирено умолявам ви — понеже,

бидейки тук завързан и ограбен,

е редно тук да бъда пак отвързан,

макар и не веднага, и напълно

обезщетен — да заявите ясно

пред всички тук дали кога да е

зачеквал съм пред вас въпроса, който

разглеждате; дали съм ви внушавал

какви да е съмнения по него?

Или съм казвал за жена ви нещо,

което да не буди благодарност

за нея към небето; произнесъл

едно-едничко слово във вреда

на днешния й сан или обидно

за благата й личност?

 

КРАЛЯТ

                Кардинале,

вий нямате вина! Да, кралска дума,

изцяло оправдан сте. Не е нужно

да ви напомням, че във моя двор

вий имате не малко врагове,

незнаещи защо са ви такива,

ала които като селски псета

разлайват се взаимно. Убеден съм,

че нашата кралица е била

надъхана от тях. Оневинен сте.

Но може би ви трябва още? Ето:

вий винаги сте искали да бъде

забравен тоз въпрос, при туй не само

не сте го сам раздухвали, но често

сте пречели да бъде той поставен

на дневен ред!… И тъй, по тази точка

лорд-кардиналът е напълно чист.

Сега ми дайте свойте слух и време,

за да узнаете какви мотиви

въздействаха над мен. Започна с туй,

че съвестта ми най-напред получи

едно убождане, един смъдеж,

една несигурност във резултат

на думите, които ми подхвърли

Байонският епископ, натоварен

като посланик френски да обсъжда

женитбата на дъщеря ми Мери

със дука Д’Орлеан. Когато вече

въпросът бе напреднал, той поиска

(говоря за епископа) отсрочка,

за да запитал краля си относно

законността на нашта дъщеря

във връзка със това, че бил съм в брак

с вдовицата на брат си. Този повод

до дъното разтърси съвестта ми,

прободе я, направи в нея пробив —

така широк, че рой смутени мисли

нахълтаха през него. Най-напред,

видял се вън от Божията милост,

реших, че зарад мен небето прави

утробата на моята жена

да бъде за заченатите мъжки

тъй животворна, колкото е гробът

за мъртвия; защото те или

се раждаха безжизнени от нея,

или умираха след кратко време,

едва поели въздух. След това

помислих, че небето ме осъжда

да няма кралството ми, тъй достойно

за най-добър наследник, този дар

от краля си. Тогава си представих

каква опасност би го застрашила

при тази липса на потомство кралско

и от това сърцето ми се сгърчи

във остра болка; тъй, на дрейф понесен

сред бурното море на съвестта си,

аз руля завъртях във таз посока,

която тук ни сбра. Със други думи,

реших да търся цяр за свойта съвест —

тогава тежко болна, а и днес

не още оздравяла — в мъдростта

на най-известните у нас отци

и правници. Отнесох най-напред

въпроса си до вас, мой лорде Линкън,

и помните ли как димях от пот,

когато го поставях?

 

ЛИНКЪНСКИЯТ ЕПИСКОП

                Помня, сър.

 

КРАЛЯТ

Говорих дълго. Вий кажете колко

спокойствие ми вдъхнахте!

 

ЛИНКЪНСКИЯТ ЕПИСКОП

                        Кралю,

със ваше разрешение, отпърво

въпросът тъй ме стресна с важността си

и страшните си следствия, че аз

поколебах се да ви дам съвет

да действате по-смело и помолих

ваше величество да следва пътя,

събрал ни тук.

 

КРАЛЯТ

                Подир това отнесох

въпроса си до вас, лорд Кентърбъри,

и вий ми разрешихте, преподобни,

да свикам тоя съд. До всеки тук

аз предварително съм се допитал

и вашите съгласия държа

със подпис и печат. И затова

приканвам ви да продължим, защото

не хладина към благата особа

на нашата кралица, а единствен

болезненият шип на тез причини,

които ви изтъкнах преди малко,

подтиква ме. Вий само обявете

законен брака ни и ние, Хенри,

в живота си и в своя трон кълнем се,

със радост ще изминем своя век

до Катерина, нашата кралица,

най-дивното създание, което

познава тоя свят!

 

КАМПЕЙУС

                Кралю, понеже

кралицата отсъствува, предлагам

съдът да се отложи и насрочи

за по-далечен ден. А дотогава

ще трябва настойчиво да й бъде

внушено да отдръпне свойта просба

до негово светейшество.

 

КРАЛЯТ (настрани)

                        Усещам,

че тези кардинали ме разтакат.

Омразни ми са всички тия хитри

игри на Рим. Върни се, мой любими,

дълбокоучени и верни Кранмър!

Покоят ми със теб ще се завърне!…

Вдигнете заседанието!… Казах,

да тръгваме!