Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Mr. Murder, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Вилиана Данова, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2014 г.)
Издание:
Дийн Кунц. Мистър Убийство
Превод: Вилиана Данова
Художник: Петър Станимиров
Редакция на стиховете: П. Станимиров
Печат: „Полипринт“ — Враца
ИК „Плеяда“, 1994 г.
История
- — Добавяне
8.
В ресторант „Блу Лайф“ една жена докосва леко убиеца, минавайки покрай него, и сяда на съседния свободен стол. Тя не е така красива като танцьорките, но е достатъчно хубава за целта. Облечена е в бежови дънки и плътно прилепнала, червена тениска. Би могла да е просто още една клиентка, обаче не е. Той познава добре жените като нея — една преоценена Венера с вродените умения на пресметлива търговка.
Двамата подхващат разговор, навеждайки се един към друг, за да надвикат музиката. Скоро главите им почти се допират. Тя се казва Хедър, или поне така твърди. От устата й се носи дъх на мента.
Когато танцьорките напускат сцената, а съставът обявява почивка, Хедър вече се е убедила, че той не е бивше ченге, тръгнало на проверка, и става по-смела. Тя знае какво иска той и знае, че има онова, което му е нужно. Дава му да разбере, че е купувач на пазара, на който се продава стоката.
Хедър му съобщава, че от другата страна на шосето, срещу ресторант „Блу Лайф“ има мотел, където, ако някое момиче се познава с управителя, може да се наеме стая за един час. Убиецът не е изненадан, защото законите на нагона и икономиката са така неумолими както и природните закони.
Тя облича якето си, подплатено с агнешка кожа, и двамата излизат навън в мразовитата нощ, където ментовият й дъх се превръща на пара в леденостудения въздух. Прекосяват паркинга, после шосето, хванати ръка за ръка, като че ли са влюбени гимназисти.
Макар да знае какво иска той, Хедър все пак не знае за нуждите му. Когато убиецът получи онова, което иска, и когато все пак то още не е утолило изгарящата му нужда, Хедър ще научи онази схема от усещания, която сега му е така позната: нуждата води след себе си отчаянието; отчаянието прераства в гняв; гневът води към омраза; омразата ражда насилие… а насилието понякога успокоява.
Небето е огромен къс кристал. Дърветата стърчат голи и обрулени в края на скования от студ ноември. Вятърът жално вие, препускайки през необятната прерия и нахлувайки в големия град. А насилието понякога успокоява.
* * *
По-късно, след като се е изпразнил в Хедър няколко пъти и вече не е впримчен в жарките прегръдки на похотта, убиецът разбира, че очуканата стая на мотела непоносимо болезнено му напомня за собственото му безцветно и жалко съществуване. Непосредственото му желание е заситено, но жадността му за нещо повече в живота, за посока и смисъл е неутолена.
Голата млада жена, върху която все още лежи, сега му се вижда грозна и отблъскваща. Споменът за интимната му близост с нея го отвращава. Тя не може или не иска да му даде онова, от което той има нужда. Живеейки на най-долното стъпало в обществото, продавайки тялото си, тя самата е отрепка и следователно символ на неговото собствено отчуждение, което го вбесява.
Хедър е изненадана, когато той със сила забива юмрука си в лицето й. Ударът е достатъчно силен, за да я зашемети напълно. Щом тя се свлича, почти в безсъзнание, той плъзва двете си ръце покрай врата й и го сграбчва с всичката сила, на която е способен.
Борбата е кратка и безмълвна. Ударът, последван от изключителния натиск върху гръкляна й, довел до спиране на притока на кръв към мозъка й през сънната артерия, я прави неспособна да се съпротивлява.
Убиецът се безпокои да не привлече върху себе си вниманието на другите клиенти в мотела. Освен това за него е важно убийството да бъде тихо, защото по този начин то е по-лично, по-интимно и още по-удовлетворяващо.
Тя така тихо и покорно му се оставя, че това му напомня за природонаучните филми, представящи как някои паяци и богомолки убиват мъжките след първия и единствен полов акт без никакъв звук от страна на нападателя или жертвата. Смъртта на Хедър е белязана със знака на един студен и тържествен ритуал, равнозначен със стилизираната жестокост на тези насекоми.
Минути по-късно, след като взима душ и се облича, убиецът прекосява шосето между мотела и ресторант „Блу Лайф“ и влиза във взетата под наем кола. Той трябва да свърши работата си. Изпратен е в Канзас Сити, но не за да убие някаква си проститутка на име Хедър. Тя беше просто едно отклонение. Други жертви го очакват в този миг и той е достатъчно спокоен и съсредоточен, за да се справи с тях.