Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mr. Murder, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2014 г.)

Издание:

Дийн Кунц. Мистър Убийство

Превод: Вилиана Данова

Художник: Петър Станимиров

Редакция на стиховете: П. Станимиров

Печат: „Полипринт“ — Враца

ИК „Плеяда“, 1994 г.

История

  1. — Добавяне

8.

Дървеното бунгало бе разположено в гориста местност на няколко километра от Джексън Хоул, Уайоминг, където бе паднал първият сняг за сезона. Упътванията, които им даде Карл, бяха много точни и те лесно намериха малката хижа. Пристигнаха в съботния късен следобед.

Бунгалото имаше нужда от почистване и проветряване, но килерът бе пълен с провизии. Когато изстъргаха и измиха ръждата от тръбите, водата бе чиста и приятна на вкус.

В понеделник един голям „Рейндж Роувър“ зави по алеята и спря пред входа. Четиримата стояха до прозорците и със страх гледаха навън. Пейджи държеше автомата, готова да стреля и не го свали, докато не се увери, че шофьорът на джипа е Карл Клокър.

Той пристигна малко преди пладне и седна да хапне заедно с тях. Обядът бе приготвен от Марти с помощта на момичетата. Състоеше се от варени яйца, консервирани наденички и сухар.

Докато се хранеха, седнали около голямата чамова маса, Карл ги осведоми за новите им самоличности. Марти беше изненадан от многобройните документи: четири свидетелства за раждане — за него, Пейджи и децата; гимназиална диплома за Пейджи от някакво училище в Нюарк, Ню Джърси и една за Марти от гимназия в Харисбърг, Пенсилвания; военна книжка с чин лейтенант за тригодишна служба в армията за Марти; шофьорски книжки, издадени в Уайоминг, карти за социално осигуряване и други.

Новото им фамилно име беше Голт: Ан и Джон Голт. Името на Шарлът според новото й свидетелство за раждане беше Ребека Ванеса Голт, а Емили беше вече Сузи Лори Голт.

— Трябваше да избираме първото и второто си име — рече Шарлът и в гласа й се почувства отдавна забравеното оживление. — Аз съм Ребека като жената от онзи филм — красива и тайнствена — която вечно преследваше новата господарка на Мандърлей.

— Е, не можахме да си получим точно имената, които искахме — каза Емили. — Някои от нас си бяха избрали съвсем други имена.

Ранен и изтощен, Марти бе спал непробудно в Бишъп, когато те бяха решавали въпроса с имената.

— Ти какво име си беше избрала? — попита той Емили.

— Боб — отвърна тя.

Марти се разсмя, а Шарлът високо се изкикоти.

— Боб ми харесва — каза Емили.

— Е, трябва да признаеш, че не е много подходящо име — рече Марти.

— А Сузи Лори е толкова хубаво, че просто да ти се доповръща от него — каза Шарлът.

— Ами щом не мога да бъда Боб — рече Емили, — тогава искам да бъда Сузи Лори, но всички трябва да се обръщат към мене с двете ми имена, а не само със Сузи.

* * *

Докато момичетата миеха съдовете, Карл донесе неголям куфар от джипа, отвори го на масата и заговори с Марти и Пейджи за съдържанието му. Имаше много дискети, съдържащи файлове с данни за Мрежата, които Карл бе презаписвал тайно през годините. Имаше и поне сто микрокасети с разговори, записани от Карл, включително някакъв разговор, проведен в един хотел „Риц-Карлтън“ в Дана Пойнт между двама мъже. Единият се казваше Ослет, а другият — Питър Уоксхил.

— Този разговор в съвсем сбит вид ще ви даде ясна представа за цялата кризисна ситуация, отнасяща се до човекороботите — каза Карл и започна да нарежда нещата обратно в куфара. — Всички тези дискети и касети са копия. Имате два пълни комплекта. А и аз самият също имам дубликати.

Марти не го разбра.

— Защо искаш да вземем всичко това?

— Ти си добър писател — рече Карл. — От вторник вечерта до сега прочетох няколко твои книги. Вземи записите и напиши обяснение на цялата случка — на всичко, което се случи с твоето семейство. Ще ти оставя името на един голям бос във вестникарската индустрия, както и на един човек с много висок пост във ФБР. Сигурен съм, че нито единият, нито другият са от Мрежата… защото и двамата бяха в списъка на бъдещите жертви на Алфи. Изпрати им по едно обяснение и един комплект дискети и касети. Разбира се трябва да ги изпратиш без да посочваш твоя адрес и то от някой друг щат, не от Уайоминг.

— Но не трябва ли ти да направиш това? — попита Пейджи.

— Аз пак ще опитам, ако ответната реакция на вашите действия не е такава, каквато очаквам. Обаче е по-добре вие да започнете. Изчезването ви, случилото се в Мишън Виехо, убийството на твоите родители, труповете, за които специално се погрижих да бъдат открити в онази камбанария до бунгалото на майка ти и баща… всичко това е сгорещило атмосферата около тебе. Мрежата положи извънредни усилия, за да бъде сгорещена, той като те отчаяно искат някой да ви открие. Защо да не използваме скандалността на създадената вече ситуация и да не запратим камъните в тяхната градина?

* * *

Денят бе хладен, но не и студен. Небето беше кристално синьо.

Марти и Карл излязоха да се разходят малко из гората без да се отдалечават много от бунгалото.

— Този Алфи — рече Марти.

— Какво той?

— Той единствен ли беше?

— Първият и единствен оперативен човекоробот. В момента се създават и други.

— Ние трябва да ги спрем.

— Ще ги спрем.

— Добре, да кажем, че направим Мрежата на пух и прах — каза колебливо Марти. — Тяхната въздушна кула се срутва. А след това… можем ли да се върнем у дома и да започнем живота си отново?

Карл поклати глава.

— Аз нямам такива намерения. Не си го и помисляйте. Някои от тях ще се отърват. А те са хора, които преследват до девето коляно. Омразата им е много качествена. Само да дръзнете да им съсипете живота или просто живота на някой техен близък… и рано или късно ще убият и четирима ви.

— Значи името Голт не е временно прикритие?

— То е най-добрата самоличност, която можете да получите. Документите са съвсем като истински. Получих ги от източници, за които Мрежата не знае. Никой няма да може да се усъмни в документите ви… нито пък чрез тях да открие кои сте всъщност.

— Работата ми, доходите от книгите ми…

— Забрави за това — рече Карл. — Ти си тръгнал на далечно пътешествие, за да откриеш незнайни светове.

— Ти също ли си с ново име?

— Да.

— И не е моя работа какво е то, нали?

— Точно така.

* * *

Карл си тръгна същия следобед, само час преди мръкване.

След като го изпратиха до джипа, той измъкна неголям плик от вътрешния джоб на сакото си от туид, подаде го на Пейджи и каза, че това е нотариален акт за бунгалото и парцела върху който то е построено. После добави:

— Купих и обзаведох две къщи — едната в единия, другата в другия край на страната — за да бъда подготвен и да се скрия, когато му дойде времето. Купил съм ги под фалшиво име, което никой не може да провери. Прехвърлил съм едната къща на Ан и Джон Голт, тъй като без друго не мога да живея и в двете.

Карл се смути, когато Пейджи го прегърна.

— Карл, — рече Марти, — какво щеше да стане с нас, ако не беше ти? На теб дължим всичко.

Големият мъж истински се изчерви.

— Щяхте някак да се оправите. Вие сте жизнени и борбени. Каквото и да съм направил за вас, то е само онова, което всеки би сторил.

— Не и в наши дни — възпротиви се Марти.

— Дори и в наши дни — рече Карл. — Добрите хора са повече от лошите. Аз наистина вярвам в това. Нужно ми е.

Карл влезе в джипа и тогава Шарлът и Емили го целунаха, защото всички знаеха, без някой да го споменава, че вече никога няма да го видят.

Емили му даде Пийпърс.

— Имаш нужда от приятел — рече тя, — не може да си все сам. Освен това той никога няма да свикне да ме нарича Сузи Лори. Сега вече е твой любимец.

— Благодаря ти, Емили. Ще се грижа добре за него.

Карл се намести зад волана и затвори вратата, а Марти се наведе към отворения прозорец.

— Ако разрушим Мрежата, смяташ ли, че отново ще я изградят?

— Нея или нещо от същия род — отвърна Карл без колебание.

Притеснен, Марти продължи:

— Предполагам, че ще разберем, ако го сторят… когато отменят изборите, например…

— О, изборите никога няма да бъдат явно отменени — рече Карл и запали двигателя. — Те ще се провеждат както досега, с всички опозиционни политически партии, съглашения, дебати, злостни кампании и цялата необходима врява и тупурдия. Но всеки един от кандидатите ще бъде избиран от верноподаниците на Мрежата. Джон, ако някога наистина вземат цялата власт в свои ръце, те са единствените, които ще знаят за това.

Изведнъж Марти почувства същия мраз както във вторник вечерта, когато стоеше сред снежната виелица.

Карл вдигна ръка за поздрав с разперени пръсти, както правеха героите от „Стар Трек“.

— Бъдете живи и здрави! Успех! — каза той и потегли.

Марти стоеше на каменистата пътека, загледан в отдалечаващия се джип, който след секунди излезе на шосето, зави наляво и се загуби от погледа му.