Владимир Немцов
Златното дъно (10)

„Така дръж!“

Конструкторът на подводния танк влезе в камерата с кръглия илюминатор и се спря до вратата. Да, разбира се, това беше той, инженер Василев. Синицки с възхищение гледаше човека, облечен в тъмен комбинезон.

— Е, да се запознаем, — протегна ръка инженера. Студента с чувство я стисна, очаквайки продължаване на разговора. Но Василев бе зает с друго.

— Александър Петрович, — се обърна към него Саида — моите апарати са в ред. Можем да тръгнем след ултразвука.

Василев мълчаливо кимна. Саида отвори вратата на съседната камера, където бе винтовата стълба. Василев тръгна след нея, но на стълбата се огледа и, като видя унилото лице на Синицки, усмихвайки се и му кимна. Помещението, в което влязоха, се намираше точно над стаята с огледалния прозорец. И тук имаше илюминатор с такова дебело стъкло, но със значително по-малък диаметър. Точно пред тях светеха лампичките на таблото. На него пъстрееха разноцветни копчета и прибори. Пред таблото стояха двама техници в кожени костюми.

При влизането на Василев техниците станаха от местата си и се опънаха в очакване на заповедта.

— Ултразвуковия локатор в ред ли е? — попита Василев.

— Тъй вярно! — отсечено каза високият сух юноша, щурман на подводния кораб.

Под илюминатора се раздвижиха металически щори, и пред очите на Синицки се откри стъклен екран. Сухият юноша включи секача с жълтата дръжка. На екрана се мерна зелена точка и всичко пропадна.

— Ще позволите ли да включа прожектора? — попита Саида Василев.

— Надявате ли се на апаратите?

— Да.

— Тогава предавам управлението на вас.

Подводният танк спря. Прекъснаха светлината. В кабината стана тъмно, само контролните лампи на таблата светеха. По екрана побягна начупена зелена линия. „Линията на подводния хоризонт“ — забеляза Василев.

— Това е ултразвуков локатор, нали? — попита Синицки и убедено отговори на себе си: — Е, да, разбира се, тук радиовълните лошо преминават. Обикновената локация не е пригодна.

— Вие сте запознати с тези неща?

— Ставаше нужда — уклончиво забеляза Синицки, спомняйки си, как веднъж реши да направи модел на ехолот за измерване дълбочината на морето и да го изпита в реката, когато летуваше. Валеше дъжд. Апарата не работеше… От това негово намерение му останаха най-лоши спомени. — Доколкото разбирам — реши да докаже познанията си студента — тук ултразвука се отразява от големите камъни и от скалите, така както радиолъча се отразява от айсбергите и корабите при обикновения локатор, базиран на явлението, открито най-напред от Попов.

— Колко сте образован — усмихвайки се каза Саида, и направи знак на техника да включи моторите. Домът отново затрепери, леко се размърда водата в шишето на малката масичка в ъгъла, до която седеше Синицки. В шишето проблясваше зеленикавата светлина, отразена от екрана на локатора.

На светлото поле на екрана, зелено като осветена от слънцето ливада, се появиха очертанията на подводните камъни. Те бавно плуваха встрани. Над локатора се чернееше кръгъл прозорец, който отделяше хората от подводния свят. Започна пътешествие по морското дъно, в тъмнината. Василев, наклонил се над таблото с уредите, провери курса, — „Дръж така“!