Мери Хигинс Кларк
Тиха нощ (6)

6.

Паркираният срещу блока на Кали необозначен микробус представляваше наблюдателен пост на детективите, които следяха дали няма да се появи Джими Сидънс. Бяха забелязали, че сестра му се прибира вкъщи малко по-късно от обичайното време.

Джак Шор, детективът, посетил Кали сутринта, свали слушалките от ушите си, мислено изруга и се обърна към партньора си.

— Какво мислиш, Морт? Не, чакай малко. Ще ти кажа аз какво мисля. Това е номер. Опитва се да спечели време, за да се отдалечи колкото може повече от Ню Йорк, докато ние го търсим в „Сейнт Патрик“.

Морт Леви, двайсет години по-млад от Шор и не толкова циничен, потърка брадичката си — сигурен признак, че е дълбоко замислен.

— Даже да е номер, струва ми се, че сестра му няма доброволно да му помогне. Няма нужда да си психолог, за да доловиш уплахата в гласа й.

— Слушай, Морт, ти беше на погребението на Бил Грасо. Трийсетгодишен, с четири малки деца и застрелян точно между очите от оня задник Сидънс. Ако Кали Хънтър беше дошла да ни каже, че е дала на онзи плъх брат си пари и ключовете от колата си, Грасо е щял да знае с какво си има работа, когато го е спрял за преминаване на червен светофар.

— Все още смятам, че Кали е повярвала на думите на Джими. Нали си спомняш, че се опитвал да избяга, защото участвал в гангстерска война и другата банда била по петите му. Едва ли е знаела, че е ранил продавач в магазин за алкохол. Дотогава не беше загазвал сериозно.

— Искаш да кажеш, че дотогава му се е разминавало — изсумтя Шор. — Жалко, че онзи съдия не я осъди за съучастничество в убийство, а само за подпомагане на беглец. Пуснаха я след петнайсет месеца. И тази вечер вдовицата на Бил Грасо подрежда елхата без него.

Лицето му почервеня от гняв.

— Ще пратя хора. Трябва да обградим катедралата, просто в случай, че оня боклук наистина има намерение да се предаде. Знаеш ли колко души ще присъстват на службата в полунощ? Опитай се да отгатнеш.

Обгърнала коленете си с ръце, Кали седеше с наведена глава и затворени очи на изтъркания диван. Цялата трепереше. Вече не можеше да плаче и не усещаше умора. „Мили Боже, мили Боже, защо ми се случи всичко това?“

Как трябваше да постъпи?

Ако се случеше нещо с Брайън, тя щеше да носи отговорността. Беше взела портфейла на майка му и тъкмо затова я бе проследил. Ако детето не лъжеше, баща му е тежко болен. Замисли се за привлекателната млада жена с розовото палто. По вида й можеше да се закълне, че всичко в живота й е наред.

Дали Джими щеше да пусне момчето, щом стигнеше там, закъдето се бе запътил? Където и да беше това, полицията щеше да започне да търси брат й навсякъде. „А дори да го пусне, Брайън ще разкаже как ме е проследил, защото съм взела портфейла“ — напомни си тя.

Но Джими се бе заканил, че ще застреля момчето, ако ченгетата тръгнат по петите му. И щеше да го направи, Кали не се съмняваше. „Така че, ако съобщя на полицията, Брайън няма никакъв шанс — помисли си. — Ако сега не направя нищо и Джими го пусне, после с чиста съвест ще мога да кажа, че той ме е заплашил да убие детето. И съм сигурна, че ще го направи — каза си. — Това е най-ужасното.“

Представи си лицето на Брайън. Червеникавокестенявата коса, която падаше над челото му, големите, интелигентни сини очи, луничките на лицето му. Когато Джими го вмъкна в апартамента, отначало тя си помисли, че не е на повече от пет години. Начинът, по който говореше обаче, показваше, че момчето е по-голямо. Беше толкова уплашено, когато брат й го повлече със себе си през прозореца и после по противопожарната стълба. Брайън се бе обърнал към нея с умоляващ поглед.

Телефонът иззвъня. Обаждаше се Айка, прекрасната чернокожа жена, която се грижеше за Джиджи всеки следобед след края на работното време на детската градина.

— Просто проверявам дали си се прибрала, Кали — с плътен, успокоителен глас каза тя. — Откри ли продавача на кукли?

— Боя се, че не.

— Жалко. Трябва ли ти още време за пазар?

— Не, веднага ще дойда да взема Джиджи.

— Не се безпокой. Тя вече вечеря с моите хлапета. Трябва да купя мляко за закуска, така че и без това ще излизам. Ще ти я доведа след около половин час.

— Благодаря, Айка. — Кали затвори телефона. Едва сега забеляза, че все още е по шлифер и че в апартамента е тъмно. Тя се съблече, влезе в спалнята и отвори вратата на гардероба. Ахна, когато видя, че Джими е взел коженото яке и кафявия панталон на Франк. Дрехите, които бе носел брат й, бяха захвърлени на пода — яке, панталон и мръсен гащеризон.

Кали се наведе и вдигна якето. Детектив Шор й беше казал, че брат й е стрелял по пазач и му е взел дрехите. Очевидно това бе неговата униформа — а ето и дупките от куршум.

Отчаяно уви якето и панталона в палтото. Ами ако ченгетата дойдеха със заповед за обиск? Изобщо нямаше да й повярват, че Джими сам е влязъл в апартамента й. Щяха да са сигурни, че тя му е дала дрехи. И отново щяха да я пратят в затвора. Тогава завинаги щеше да загуби Джиджи! Как да постъпи?

Погледна към гардероба и ужасено затърси изход от положението. На горната полица имаше кашон, в който държеше дрехи. Тя го свали, отвори го, извади дрехите и ги нареди върху полицата. После сгъна униформата и палтото, постави ги в кашона, затвори капака, изтича до леглото и се наведе, за да извади отдолу хартията за опаковане на коледни подаръци, която пазеше там.

С треперещи пръсти уви кашона и го завърза с панделка. После го отнесе в дневната и го сложи под елхата. Тъкмо беше свършила, когато на вратата се позвъни. Тя приглади назад косата си, насили се да се усмихне заради Джиджи и отиде да отвори.

Бяха детектив Шор и другият полицай, който бе идвал сутринта заедно с него.

— Пак ли ще си играем игрички, а, Кали? — попита Шор. — Надявам се този път да си поумняла.