Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Silent Night, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. През цялата нощ

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1998

Редактор: Лилия Анастасова

Коректор: Линче Шопова

История

  1. — Добавяне

Коледа

Коледната утрин бе студена и лена. В десет часа Катрин, Брайън и Майкъл пристигнаха в болницата.

Когато слязоха от асансьора на петия етаж, д-р Кроули ги очакваше.

— Боже мой, Катрин — каза той, — добре ли си? Чух за случилото се едва когато дойдох тук тази сутрин. Трябва да си изтощена.

— Благодаря, Спенс, но съм добре. — Погледна към синовете си. — Всички се чувстваме много добре. Но как е Том? Когато позвъних сутринта, ми казаха само, че е прекарал нощта спокойно.

— Така е. Това е прекрасен признак. Прекара нощта много добре. Със сигурност много по-спокойно от теб. Надявам се, че нямаш нищо против, но реших, че ще е най-добре, ако разкажа на Том за Брайън. Цяла сутрин звънят от пресата и не исках да рискувам да чуе нещо от външни хора. Започнах с щастливия край, разбира се.

Катрин усети, че се изпълва с облекчение.

— Радвам се, че Том знае, Спенс. Нямах представа как да му кажа. Не бях сигурна как ще го понесе.

— Понесе го много добре, Катрин. Той е много по-силен, отколкото си мислиш. — Погледна към медальона на шията на Брайън. — Разбрах, че си преживял тежко изпитание, за да донесеш този медальон на татко си. Обещавам на всички ви, че ние със Сейнт Кристофър ще се погрижим да оздравее.

Момчетата стиснаха ръцете на Катрин.

— Той ви очаква — усмихнато каза Спенс.

Вратата на стаята на Том беше открехната. Катрин я отвори докрай, застана на прага и погледна към съпруга си.

Горната част на леглото бе повдигната. Когато Том ги видя, на лицето му грейна познатата усмивка.

Момчетата се втурнаха към него, после внимателно спряха само на сантиметри от леглото. Двамата протегнаха ръце и стиснаха дланта му. Очите на Катрин бяха пълни със сълзи, когато мъжът й погледна към Брайън.

„Толкова е блед — помисли си тя. — Боли го. Но въпреки всичко ще се оправи.“ Нямаше нужда да полага усилия, за да се усмихне, когато Майкъл свали медальона на Сейнт Кристофър от шията на брат си и двамата заедно го връчиха на Том.

— Весела Коледа, татко — едновременно казаха те.

Когато съпругът й погледна над главите на синовете им и прошепна „Обичам те“, в главата на Катрин отекнаха други думи: „Всичко е спокойно… всичко сияе.“

Край