Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Silent Night, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. През цялата нощ

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1998

Редактор: Лилия Анастасова

Коректор: Линче Шопова

История

  1. — Добавяне

10.

Растящото напрежение в командния център на Полис Плаза №1 в Долен Манхатън, откъдето ръководеха преследването на Джими Сидънс, ясно се усещаше. Всички отлично разбираха, че за да избяга, той няма да се поколебае отново да убие. И знаеха, че е въоръжен.

„Въоръжен и опасен“ — така пишеше под неговата снимка на циркуляра, разпространен из целия град.

— Предишния път получихме две хиляди безполезни информации и проверихме и последната от тях. Единствената причина, поради която миналото лято изобщо успяхме да го тикнем зад решетките, бе, че беше достатъчно тъп да ограби бензиностанция в Мичиган, докато наблизо имало ченге — презрително изръмжа Джак Шор, наблюдавайки как група полицаи отговарят на непрекъснатите телефонни обаждания по горещата линия.

Леви разсеяно кимна.

— Нещо повече за гаджето на Сидънс? — попита той.

Преди час един от затворниците на Райкър Айлънд беше казал на пазача си, че предишния месец Сидънс се хвалел с гадже на име Пейдж, която по неговите думи била първокласна стриптийзьорка.

Опитваха се да я открият в Ню Йорк, но Шор предположи, че може да се е запознала със Сидънс в Мичиган, и се свърза с местните власти.

— Не, засега нищо. Навярно поредната задънена улица.

— Търсят те от Детройт, Джак — надвика врявата в помещението някакъв глас. Двамата детективи бързо се обърнаха. Шор светкавично отиде до бюрото си и вдигна слушалката.

— Тук е Стан Лоугън, Джак. Запознахме се миналата година, когато дойде да прибереш Сидънс. Може би имам нещо интересно за теб.

— Казвай.

— Изобщо не успяхме да разберем къде се е крил, преди да се опита да ограби бензиностанцията. Отговорът може да е в тази Пейдж. Имаме информация за Пейдж Ларонд, танцьорка на екзотични танци. Напуснала града преди два дни. Казала на приятелка, че не знае дали ще се върне и че очаквала да се срещне с гаджето си.

— Споменала ли е къде отива? — изсумтя Шор.

— Казала, че първо ще отиде в Калифорния, а после — в Мексико.

— Калифорния и Мексико! По дяволите, ако Сидънс се добере до Мексико, навярно изобщо няма да успеем да го намерим.

— Нашите хора проверяват железопътните и автобусните гари, а също и летищата, за да видим дали няма да открием следите й. Ще те държим в течение — обеща Лоугън, после прибави: — Ще ти пратим по факса и рекламните и плакати. Недей да ги показваш на децата си.

Шор ядосано остави слушалката.

— Ако Сидънс е успял да напусне Ню Йорк тази сутрин, вече може да е в Калифорния, дори в Мексико.

— Не е лесно в последния момент да си купиш самолетен билет за Бъдни вечер — предпазливо му напомни Леви.

— Слушай, някой е уредил да му дадат пистолет. Същият този някой може да му е приготвил дрехи, пари и билет. Сигурно е успял да го закара на летището във Филаделфия или Бостън, където никой не го търси. Аз лично предполагам, че се е срещнал с гаджето си и двамата са на път за границата, ако вече не са я пресекли. И продължавам да смятам, че сестрата на Сидънс също е замесена.

Морт Леви намръщено проследи Шор, който отиде да чака факса от Детройт. Следващата стъпка бе да пратят снимките на Сидънс и гаджето му до граничния патрул в Тихуана.

Но все пак трябваше да обградят катедралата заради нищожната вероятност Джими да е казвал истината, помисли си той. Кой знае защо заминаването за Мексико и вероятността Сидънс да се предаде му се струваха неправдоподобни. Дали онази Пейдж не беше излъгала приятелката си, за да прикрие следите си, ако ченгетата тръгнат по петите й?

Кафето и сандвичите, които бяха поръчали, тъкмо пристигаха. Морт отиде да си вземе своето ръжено хлебче с шунка. Две от жените в управлението разговаряха помежду си. Детективът чу едната от тях, Лори Мартини, да казва:

— Все още няма нито следа от онова изчезнало дете. Трябва да го е отвлякъл някой луд.

— Какво изчезнало дете? — попита той.

Внимателно изслуша подробностите. Това беше един от случаите, по които никой полицай не би могъл да работи, без да се обвърже емоционално. Морт имаше седемгодишен син. Знаеше какво трябва да минава през ума на онази майка. А бащата бе толкова тежко болен, че дори не му бяха съобщили. И всичко това на Бъдни вечер. „Господи, на някои хора наистина им се събира прекалено много!“ — помисли си той.

— Търсят те по телефона, Морт — извика някой от отсрещния край на стаята.

Той отнесе кафето и сандвича на бюрото си.

— Кой е? — попита, докато вдигаше слушалката.

— Жена. Не си съобщи името.

— Детектив Леви — изрече Морт в слушалката.

От другия край се чуваше напрегнато дишане. Последва слабо изщракване и връзката прекъсна.

 

 

Репортерът от УСБС Алън Греъм се приближи до патрулната кола, в която един час преди това беше интервюирал Катрин Дорнън.

Сега бе осем и половина и от небето отново се сипеха големи бели снежинки.

По слушалката в ухото си Греъм чу, че водещият съобщава последната информация за избягалия затворник.

— Състоянието на ранения пазач Марио Бонарди продължава да е критично. Кметът Джулиани и началникът на полицията Братън повторно посетиха интензивното отделение в болницата, в която лежи след сложната операция Бонарди. Според последните съобщения, полицията проверява информация, че човекът, който го е ранил, осъденият убиец Джими Сидънс, може би ще се срещне със своя приятелка в Калифорния и двамата ще се насочат към Мексико. Граничният патрул в Тихуана също е известен.

Един от репортерите бе научил, че според адвоката на Джими Сидънс щял да се предаде след среднощната служба в катедралата „Сейнт Патрик“. Алън Греъм се радваше, че бяха решили да не разгласяват това в ефир. Полицейските шефове не го вярваха и не искаха напразно да безпокоят богомолците.

По Пето Авеню почти нямаше пешеходци. Дойде му наум, че новините, които отразяваха тази Бъдни вечер, са направо ужасни: избягал затворник убиец, полумъртъв пазач, изчезнало седемгодишно момче, за което вече подозираха, че е станало жертва на педофил.

Той почука по прозореца на патрулната кола. Катрин вдигна очи към него, после смъкна стъклото до половината. Като я гледаше, не можеше да не се запита още колко време ще е в състояние да запази самообладание. Тя седеше на предната дясна седалка до полицай Ортис. Синът й Майкъл беше отзад заедно с красива възрастна жена.

Катрин тихо отговори на неизречения му въпрос:

— Все още чакам. Полицай Ортис беше любезен да остане заедно с мен. Не зная защо, но имам предчувствието, че ще открия Брайън точно тук. — Тя леко се обърна назад. — Мамо, това е Алън Греъм от УСБС. Той ме интервюира веднага след като разговарях по телефона с теб.

Барбара Кавъноу забеляза съчувствието, изписано на лицето на младия репортер. Макар да знаеше, че ако имаше какво да им съобщят, вече щяха да са го направили, тя не успя да се сдържи и попита:

— Нещо ново?

— Не, госпожо. Много хора звънят в радиото, но всички искат само да изразят съчувствието си.

— Той е отвлечен — безжизнено изрече Катрин. — Въпреки че с Том възпитавахме децата си да вярват на хората, те също така знаят как да се справят в извънредни ситуации. Ако се беше загубил, Брайън щеше да отиде при някой полицай. Знае и номера на полицията. Някой го е отвел. Кой друг би отвел седемгодишно дете, освен…

— Катрин, скъпа, не се измъчвай — каза майка й. — Всички, които са слушали радио, се молят за Брайън. Трябва да имаш вяра.

Катрин усети, че гневът й се надига. „Да, предполагам, че трябва да имам «вяра». Брайън определено вярва — вярва в медальона на Сейнт Кристофър, навярно достатъчно, за да тръгне след онзи, който е взел портфейла ми. Той знаеше, че медальонът е вътре и е решил, че трябва да го върне.“ Тя погледна към майка си и Майкъл. Гневът й започна да се стопява. Майка и не беше виновна за случилото се. Не, вярата — дори в нещо толкова безсмислено като медальона на Сейнт Кристофър — бе нещо прекрасно.

— Права си, мамо — отвърна Катрин.

По слушалката в ухото си Греъм чу, че водещият казва:

— Ти си, Алън.

Той отстъпи назад и започна:

— Майката на Брайън Дорнън все още е на мястото, където малко след пет часа изчезнал синът й. Властите вярват в предположението на Катрин Дорнън, че Брайън може да е видял някой да краде портфейла ми да го е проследил. Вътре имало медальон на Сейнт Кристофър и момчето отчаяно искало да го занесе на баща си в болницата.

Греъм подаде микрофона на Катрин.

— Брайън вярваше, че медальонът на Сейнт Кристофър ще помогне на баща му да оздравее. Ако имах неговата вяра, щях по-внимателно да пазя портфейла си, защото медальонът беше вътре. Искам съпругът ми да оздравее. Искам да си върна детето — с твърд глас въпреки вълнението си каза тя. — В Божието име, ако някой знае какво се е случило с Брайън, кой го е отвел или къде се намира, моля ви, съобщете ни.

Греъм отстъпи назад.

Ако някой, който знае нещо за местонахождението на Брайън, слуша тази млада майка, ние го молим да телефонира на следния номер: 212-555-0748.