Мери Хигинс Кларк
Тиха нощ (22)

23.

Кали знаеше, че трябва да телефонира в полицейското управление, за да провери дали няма някаква вест за малкия Брайън. Бе казала на детектив Леви, че според нея Джими няма да се опита да стигне до Канада през Върмонт.

— Когато беше петнайсетинагодишен, някакъв местен шериф го изплашил до смърт. Казал му, че има добра памет и го предупредил кракът му никога повече да не стъпва във Върмонт. Въпреки че се случи преди повече от десет години, Джими е суеверен. Мисля, че е потеглил по магистралата. Зная, че като момче два пъти е ходил в Канада и в двата случая е минал оттам.

Кали усещаше, че Леви иска да й вярвали се молеше този път да я послуша. Молеше се също да е права и да върнат момчето невредимо. Така, макар и с малко, щеше да е помогнала за спасяването му.

На телефонния номер, който й беше дал детективът, отговори непознат мъж и й каза да почака. После се обади Леви:

— Какво има, Кали?

— Просто искам да попитам дали има някаква вест… Молех се да съм ви помогнала с онова, което ви казах за Джими.

Гласът на Леви омекна:

— Наистина ни помогна, Кали, и сме ти много благодарни. В момента не мога да приказвам, но не преставай да се молиш.

Това означаваше, че трябва да бяха открили Джими, помисли си тя. Но какво се беше случило с Брайън?

Кали коленичи.

„Няма значение какво ще стане с мен — започна молитвата си тя. — Не позволявай на Джими да нарани момчето.“

Крис Макнали незабавно разбра, че Джими го е забелязал. Не бе прекъснал връзката с Полис Плаза №1 в Манхатън и напрегнато доложи:

— Той знае, че го преследвам, и се движи с голяма скорост.

— Не го изпускай — тихо нареди Бъд Фолни.

— Пращаме ти подкрепление от десетина коли, Крис — включи се диспечерът. — Приближават се без сирени и с изключени фарове. Ще ви обкръжат. Пращаме и хеликоптер.

— Нека стоят настрана! — Крис настъпи газта. — Той се движи със сто и десет километра. По улиците няма много коли, но все пак започва да става опасно.

Докато Сидънс пресичаше поредното кръстовище, Макнали с ужас видя, че едва не помита друга кола. Беглецът караше като луд. Нямаше начин да не катастрофира, Крис го знаеше.

— Пресича Лейкууд Авеню — докладва той. Две преки по-нататък видя, че тойотата поднася и едва не се блъсна в крайпътно дърво. Минута след това полицаят извика: — Момчето!

— Какво става? — попита Фолни.

— Току-що се отвори дясната врата на тойотата. Лампата вътре свети и виждам, че детето се съпротивлява. О, Господи… Сидънс е извадил пистолета си. Като че ли иска да го застреля.