Лавърл Спенсър
Кристални окови (16)

Шестнадесета глава

В 8,30 същата вечер Челси остави една бележка на масата в кухнята:

„Скъпа мамо, пишеше в нея, обади ми се Дрейк Емерсън и ме покани да отида с него и негови приятели на Мисисипи Лайв, аз приех, защото утре не сме на училище и мога да спя до късно. Знам, че трябваше да те попитам първо, но не можах да те дочакам заради родителските срещи. Ще се видим утре.“

Челс

Челси се погледна за последен път в огледалото, постави един последен пласт червило на устните си и се отби при Роби.

— След една минута излизам. Ти какво ще правиш тази вечер?

Той погледна към вратата и я изгледа от глава до пети. Тя бе облечена в тесни черни панталони и късо потниче, което оставяше корема й открит. Косата й бе силно тупирана, а гримът — твърде тежък, освен това червилото й бе яркочервено, а не перлено розово, каквото обикновено използваше. На ушите й висяха огромни обици, които никога не бе виждал.

— Ще ходя на късното представление с Бренда, тя трябваше да работи до късно тази вечер. Ти наистина ли ще излизаш така?

Тя сведе поглед надолу, но след това отметна коси:

— Разбира се. Всички момичета там се носят така.

— Трябваше първо да попиташ мама дали те пуска да отидеш там.

— Не можах, тя е в салона, а там няма телефони, ако не си забравил.

— Тогава можеше да отидеш дотам. Освен това трябваше да искаш разрешение, за да излезеш с Дрейк Емерсън.

— Какво му има на Дрейк!

— Знаеш много добре какво. Репутацията му не е от най-добрите.

— Слушай, той ми се обади като джентълмен и най-учтиво ме покани да изляза с него. Освен това смятам, че на хора като него трябва да се даде шанс, за да покажат, че не са толкова лоши. Мама и татко не са казвали да е бил викан при директора или нещо подобно.

— Ще идва ли някой от твоите приятели?

— Моите приятели са толкова отегчителни. Непрекъснато правим едно и също, смятам, че това е добър шанс да си намеря някои нови приятели.

— Мама няма да одобри това, нито пък татко.

Челси смръщи чело:

— И какво от това? Не ми пука. Те попитаха ли ни дали ние одобряваме техните действия. Освен това тях ги няма тук, така че няма кого да попитам за разрешение.

— Челси, не мисля, че трябва да излизаш с тези дрехи.

Челси извъртя очи и полетя по стълбите, откъдето се чу отговорът й:

— О, братко, нямам нужда от това.

Тя метна якето си и бе готова да излети от къщи в момента, в който звънецът звънне, така че да не се налага Дрейк да влиза вътре. Не искаше той да се среща с Роби.

Но Дрейк закъсня и когато колата му спря пред входа, Роби вече беше излязъл.

— Хей, здравей, малката, как е? — поздрави я той.

— Страхотно. Нямам търпение да видя това място?

— Ако искаш да се забавляваш, точно там му е мястото.

Тя потисна някакво лошо предчувствие, което я завладя за момент, и си каза, че е добро момиче и тази вечер просто малко ще се повесели.

Колата, която ги чакаше на входа, беше такава бричка, че тя се усъмни дали ще може да ги закара до Минеаполис. Шофьорът бе някой си Чърч, а до него бе Мерили и Езмонд, когото тя не познаваше. Той беше на двадесет и три, както беше й казала Мерили. Челси бе седнала отзад, между Дрейк и едно момиче от класа на Роби, на име Сю Стронг. Тя беше много печена, говореше се, че има татуировка на змия на бедрото си и че веднъж са я сварили в мъжките съблекални с едно момче, което бе изхвърлено от училище същата година. Челси бе чувала името на Сю Стронг неведнъж на масата за вечеря, и то не в нейна полза:

— Здравей, Сю — каза Челси, като ги представиха.

Сю издуха малко дим към покрива и каза:

— Ти си щерката на директора, а?

— Да.

— Това е страхотно, Дрейк. Нейният старец ми е сгрявал задника за неща, които не му влизат в работата. Жестоко ще бъде, човече, да се позабавляваме с нея наоколо.

Челси почувства, че стомахът й се свива на топка, но Дрейк я прегърна през раменете и се обърна към Сю.

— Хей, Сю, внимавай какво говориш! Тя не е свикнала с такива приказки. Нали, сладурче?

Челси се усмихна напрегнато и долови мириса на кожа от якето на Дрейк. Пътните светлини се отразиха в очите му и осветиха изкривената му усмивка. Той й напомни за човека на стрелбището на панаира през миналото лято, който се усмихваше ласкателно, но всичко, което казваше, като че ли имаше двойно значение. Дрейк прошепна в ухото й, така че Сю да не ги чуе:

— Не й обръщай внимание. Тя и Езмонд малко се сдърпаха тази вечер, затова е такава. Но ние с теб ще се повеселим. Това място направо ще те разтърси. Ще ти хареса!

Той беше прав. Мисисипи Лайв наистина я потресе. Той се намираше в покрайнините на Минеаполис, на брега на Мисисипи Ривър и представляваше комбинация от танцувални зали, мечта за влюбените, рай за рокерите и шок за вкусовете и морала. Веднага щом влязоха през стъклените врати, Челси бе оглушена от музиката, която гърмеше от тонколоните, и заслепена от мигащите светлини на дансинга. Той бе препълнен с хора, които се блъскаха един в друг, разменяха си бутилки с бира и чаши с коктейли, клатейки се в ритъм с музиката. Стълбите и балконът на втория етаж също бяха окупирани от набедените танцьори, чиято врява заглушаваше музиката.

Челси вървеше плътно зад Дрейк и те стигнаха в подножието на стълбите, където се намираше остъклената кабина на диджея.

Музиката проглушаваше ушите й и тя имаше чувството, че главата й ще експлодира.

Дрейк доближи устни до ухото й:

— Искаш ли нещо за пиене?

— Една кола — извика тя.

Той я погледна свъсено и тръгна към бара. Тя го проследи с поглед носеше толкова тесни панталони, че нещо със сигурност го болеше, помисли си тя, бе обул високи планински ботуши, които стигаха до коленете му, а коженото му яке стигаше до кръста и имаше ципове по ръкавите и гърба.

На бара явно му бяха поискали лична карта, защото той се изчерви и показа една фалшива карта пред бармана, за да му приготви питиетата.

След минута се върна с две пластмасови чаши и подаде едната на Челси. Тя му благодари и отпи внимателно, при което с облекчение откри, че това беше само кока-кола. Тя се обърна очарована отново към дансинга. Изглежда, никой не използваше столовете, освен да се облегне с крак върху тях от време на време. Близо до тях танцуваха двойки, очевидно трениращи определени движения, но никой не им обръщаше ни най-малко внимание. Само след секунди Дрейк конфискува чашата й, постави я на пода и я повлече към дансинга. Тя танцува, докато се изпоти, косата й се слегна и увисна по зачервеното й лице. Тя не бе докоснала Дрейк, но имаше чувството, че той я е докосвал по всички ерогенни точки на нейното тяло. Тялото му се извиваше като змия около нея, а в същото време погледът му бе прикован в лицето й предизвикателно.

След това те се преместиха на друг дансинг и в друг бар, последван от трети и четвърти, докато се спряха в петия. Във всеки един те танцуваха, поръчваха си питиета. В последния се носеше кънтри музика и хората танцуваха по двойки. На една от бавните песни Дрейк я прегърна и каза:

— Хайде, малката, още веднъж. — Той я притисна силно към таза си, плъзна ръце надолу по гръбначния й стълб и започна да я масажира бавно, в такт с музиката. Тя го отблъсна и се измъкна от ръцете му.

— Какво ти става? — Той я притегли още по-силно към бедрата си. — Не си ли танцувала по този начин?

— Не и пред всички.

— Ами ако сме сами?

— Ами… — Тя се усмихна многозначително и тръсна глава.

— Ще се почувстваш по-добре, ако се отпуснеш. — Той хвана властно ръцете й, постави ги на раменете си и ги задържа там, докато тя не ги сключи зад врата му. След това плъзна ръце надолу и обхвана бедрата й, като ги мачкаше и разтриваше както му харесва. Тя можеше да почувства костите и мускулите му, притиснати в нея, докато той се движеше, притискаше я между краката си и от време навреме поставяше дясното си бедро между нейните. Ръката му се шмугна между якето и фланелката й, а пръстите му проникнаха под сутиена й.

Тя си спомни за Иърин и това, което беше споделила тя за секса с Рик. Помисли за родителите си: „Хей, мамо, татко, какво мислите за това, а? Вашето идеално малко момиченце вече не е толкова добро, нали?“.

Тя погледна нагоре и светлините се разлюляха пред очите й, зави й се свят и тя ги затвори.

— Дрейк, сложил ли си нещо в питието ми?

— Хайде сега, не ми ли вярваш?

— Сложи ли?

— Само малко ром. Не би могла да го усетиш, нали?

— Казах, че искам чиста кола.

— Добре, никакъв ром, отсега нататък само кола.

— Да, но мисля, че вече съм пияна. Не знам. Никога преди не съм се чувствала така.

— Хей, няма да повръщаш, нали?

— Не, само ми е лошо.

— Дръж си очите отворени и всичко ще е наред.

— Дрейк, не биваше да правиш това. На мен не ми разрешават да пия.

— Съжалявам, просто си помислих, че ти би искала да си прекараш добре като всички останали. Малко алкохол отпуска, премахва забраните, прави танците по-забавни. — Този път той я обхвана с две ръце отзад и я притисна силно към себе си, но тя се почувства по-сигурна в ръцете му, използвайки тялото му като опора, тъй като продължаваше да й се вие свят. Над рамото му тя видя, че всички останали танцуват прегърнати по същия начин и реши, че това е нормално за това място.

— Дрейк, наистина не ми е добре. Мисля, че е по-добре да си тръгваме.

— Хей, още е рано.

— Колко е часът? — Тя се опита да разбере от часовника му, но цифрите играеха пред погледа й.

Той погледна часовника си:

— Полунощ, малко след дванайсет.

— Трябва да съм се прибрала до един — за първи път се възпротиви тя открито, действайки спонтанно.

— Добре, както кажеш. Да намерим останалите.

Отне им доста време да ги открият и когато се запътиха към колата, вече минаваше дванайсет и половина и Челси разбра, че няма да успее да се прибере навреме.

Навън чистият въздух я освежи, но когато влязоха в колата, отново й прилоша. На задната седалка бяха четирима и тя бе притисната между Дрейк и вратата. Той я целуна и едновременно с това пъхна ръка под фланелката й. Тази целувка нямаше нищо общо с тази с Кент. Не беше толкова невинна. Изведнъж си помисли, че не би трябвало да се чувства виновна заради тази целувка със своя полубрат, но че сега прави нещо, от което утре щеше да се срамува. Дрейк я целуваше дълбоко в устата, а ръката му се спусна по бедрата й и веднага след това високо между краката й.

— Дрейк, спри веднага — извика тя ужасена, защото до тях на седалката ставаше нещо още по-лошо. Очевидно Сю и Езмонд се любеха.

— Хей, хайде сега, нищо няма да ти стане!

— Не, спри.

— Била ли си досега с момче? — Той издърпа ръката си и я притисна между краката си. — Обзалагам се, че не си. Хайде, малката, опитай. Ето така се чувства един мъж. Усещаш ли? Горещ… и твърд… не, недей! — Той извърна главата й, тъй като тя се опита да погледне към съседите им. — Не се притеснявай за тях. Те не могат да ни видят. В момента са заети с друго.

— Дрейк, престани.

— Бас държа, че досега си била доброто момиче на тати, нали? Винаги си правила това, което ти казват. А тази вечер беше решила да видиш какво правят лошите момиченца и бас държа, че ти хареса, нали? Никой не те е целувал тук, нали?

Той повдигна блузката й толкова бързо, че тя не успя да реагира, и впи устни в гърдите й.

Тя се разплака, като се мъчеше да отблъсне главата му, в същото време чувстваше, че й се гади и всеки момент ще повърне.

— Бас държа, че си се сгорещила, нали? Няма нищо, малката, на всеки му става!

— Дрейк, мисля, че ще повърна. Кажи на Чърч да спре колата!

— О, господи — каза той с отвращение. — Хей, Чърч, спри. Челси ще повърне.

И тя наистина го направи, навън в мразовитата нощ, наведена над храстите, докато другите двама в колата продължаваха, голи-голенички, сякаш бяха в райските градини.

Когато свърши тя, се добра до колата и Дрейк най-после отдръпна ръцете си от нея. За да се успокои, той запали една цигара.

— Искаш ли да си дръпнеш? — попита я той, когато най-сетне потеглиха.

— Не, благодаря.

— И това не си опитвала, нали?

Тя се отдръпна от него и се притисна към стъклото на колата, сълзите замъгляваха погледа й. Спомни си за истинските си приятели, с които напоследък се виждаше все по-рядко, замисли се защо бе излязла с Дрейк Емерсън, който се оказа такова долно леке, прииска й се да е с Иърин, да ядат пуканки в стаята й, седнали с кръстосани крака на леглото, и да изпробват нови ролки за коса.

У дома й светеше и когато стигнаха до къщата, Дрейк я остави да се прибере сама, а когато тя стигна до вратата, извика:

— Ехей, добричко момиченце, трябва да се научиш да се отпускаш, следващия път, когато решиш да опиташ, само ми свирни!

Вратата се отвори и на прага застана майка й:

— Влизай вътре, млада госпожице!

В осветената кухня Челси не можеше да се скрие от погледа на майка си.

— Къде, за бога, беше? Знаеш ли, че мина един и половина?

— И какво от това?

— В тази къща си има ред кога да излизаш и с кого. Роби каза, че си била с Дрейк Емерсън, вярно ли е?

Челси не посмя да я погледне, тя стоеше с разтворено яке и размазано по устата червило.

Клер рязко повдигна брадичката й.

— Облечена така? И миришеш така? Челси, пила ли си?

— Не е твоя работа — отскубна се Челси и се втурна към стаята си.

Клер остана в кухнята, вкаменена от страх. Господи, боже, не и Челси. Не и нейното малко момиченце, което никога досега не бе й създавало грижи, избираше си само подходящи приятели, спазваше вечерния си час и участваше в дела, които караха родителите й да се гордеят с нея. Тя дори не приличаше на това момиче, когато влезе през вратата, облечена като уличница. По външния й вид Клер можеше да предположи, че тя бе имала някакви сексуални преживявания с Дрейк Емерсън. Спин, бременност — през съзнанието й преминаха хиляди истории за момичета, които се бяха забърквали със секс и наркотици, толкова много, че тя бе свикнала с тях, но не и когато се отнасяше за собствената й дъщеря.

Поставила ръка на устните си, със замъглени от сълзите си очи, тя си помисли: „Том, имам нужда от теб“. Но Том не беше там и тя трябва да се справи сама с проблема. Изгаси лампата в кухнята и се качи по стълбите към стаите на децата. Роби спеше в стаята си, а Челси бе в банята. Клер почука тихо и изчака. Чу се как Челси пуска и спира чешмата и извика:

— Челси? — но не получи отговор, така че отвори вратата и видя дъщеря си наведена над мивката да търка лицето си с хавлията.

— Челси? — каза Клер ужасена, защото не знаеше какво да каже или да направи; никакви наръчници за родители не я бяха подготвяли за такъв момент.

— Защо? Заради това, което става между мен и баща ти ли?

Челси отпусна ръце, стиснала здраво хавлията. За момент застина неподвижно, преди да прошепне:

— Не знам.

— Пила ли си?

Челси изкриви уста, раменете й затрепериха и тя кимна.

— Взе ли наркотици?

Челси завъртя глава отрицателно.

— Прави ли секс с него?

— Не, мамо, не съм — извика Челси и вдигна замъглените си очи към Клер. Лицето й бе толкова детинско, въпреки прическата и грима. — Заклевам се, мамо.

— Вярвам ти.

— Ще кажеш ли на татко?

— Да, Челси, трябва. Не знам как да се справя с това сама. Забранено ти е да ходиш на такива места, но ти си нарушила това, той трябва да знае.

— Като разбере, ще се върне ли у дома?

Нищо от това, което бе изпитала досега, не можеше да се сравни с болката, която прониза Клер в този момент.

— Затова ли го направи? За да се върне татко ти у дома? — попита тихо тя.

Челси избухна в сълзи и се вкопчи в майка си, а гласът й трепереше:

— Не зная, мамо, може би… да… толкова ми е мъчно за него… моля те, ще му кажеш ли, че може да се върне! Моля те, мамо! Вече нищо не е… не е същото без него и… не мога да разбера защо ни причиняваш това?

Вина, страх и любов се бореха за надмощие у Клер. Прегърнала дъщеря си, тя осъзна какви опасни последици ще има разтрогването на брака им за всички. Тя погали Челси по косата и отвърна:

— Татко ти и аз решихме да се срещнем със семеен консултант. Започваме следващата седмица.

— На… наистина ли? — отдръпна се Челси, за да я погледне в очите.

— Да, първата среща вече е уговорена.

— Това означава ли, че татко ще се върне у дома?

— Не, скъпа, не веднага.

— Но… но защо? — разхълца се отново Челси. — Ако искаш да се съберете отново, защо го отблъскваш?

— Защото има неща помежду ни, които трябва да разясним.

— Какви неща?

— Кент Арънс например.

— И господин Хенделмън.

— Господин Хенделмън ли?

— Някои деца казват, че вие се срещате.

— О, това е нелепо. Ние не се срещаме!

— Но прекарвате доста време заедно на репетициите, а той си пада по теб, нали?

Клер се изчерви.

— О, мамо — извика Челси, — не ми казвай, че е вярно! Нещо става между вас, нали? О, боже, мамо, как можа?

— Казвам ти, че между нас няма нищо! И въобще как така говориш за мен, когато ти си нарушила правилата? Знаеш, че това няма да остане безнаказано, нали, Челси?

— Да, знам.

— Но, аз… — Клер разтри челото си — аз просто не зная как да постъпя. Трябва да се посъветвам с баща ти. Междувременно утре няма да излизаш от къщи и ми дай ключовете на колата!

— Добре, мамо — отговори й Челси учтиво и отиде да ги донесе.

Останала сама, Клер се опита да подсуши сълзите си, но гърлото й бе свито и тя не можеше да преодолее страха си, паниката, която я бе обхванала, и чувството на вина. Чувстваше се самотна и нещастна, объркана от това, което бе станало с тях: с Челси, с Том, с Кент, с Моника, с нейните отношения с Джон Хенделмън, с обвинението и разочарованието на дъщеря си.

Потисната от вината, която изпитваше, Клер искаше да върне времето назад с два месеца, всичко да бъде постарому. Най-после тя влезе в стаята на Челси, за да вземе ключовете й за колата.

Когато Челси ги постави в ръката й, Клер видя в очите на дъщеря си жизнената необходимост да каже това, от което тя самата имаше нужда:

— Челси, знаеш, че те обичам, нали?

— Мисля, че да — Челси не искаше да погледне майка си, — но понякога наистина се чудя.

— Аз… наистина те обичам много. Но родителите също могат да сгрешат, понякога постъпват неправилно, без да го осъзнават. Също както децата, нали?

Челси кимна леко все още с наведена глава.

— Е… може ли да получа една целувка?

Челси я целуна по бузата през смях.

— Обичам те — каза тя.

— И аз те обичам — отвърна Клер и като огледа бъркотията в стаята й, разхвърляните дрехи, отворени кутии с бижута и грим, каза: — Почисти тук и когато утре се върна към шест и половина вечерта, ще поговорим за всичко подробно.

Челси кимна в отговор.

 

 

На следващия ден бе предвидено отделно време за преподавателите, чийто деца посещаваха училището. Том и Клер си бяха определили среща с учителите на Роби и Челси между 8:00 и 8:30.

Клер пристигна петнайсет минути по-рано. В кабинета на Том светеше, въпреки че още бе рано и залата бе празна. Той работеше, наведен над бюрото, когато тя спря пред вратата му и погледна вътре. Той не усети присъствието й и продължи да работи, облечен в бледосиния костюм, който тя винаги бе харесвала и който му бе подарък за Деня на бащата. Той имаше стройно тяло, на което дрехите стояха добре. Докато го наблюдаваше отстрани, спретнато облечен и гладко избръснат, Клер осъзна, че той все още й въздейства по същия начин, както и преди. Онази вечер, когато го бе видяла да разговаря и да се смее с Моника Арънс, тя бе обзета от дива ревност.

За какво се смееха? Колко пъти досега се бяха срещали? Бяха ли се събирали тримата с Кент, за да може Том да опознае сина си по-добре? По време на тези срещи не беше ли опознал и Моника по-добре? Представата за тях тримата й причини силна болка и Клер разбра, че все още бе лудо влюбена в Том и никога не бе преставала да го обича.

— Том? — каза тя и той вдигна поглед, но надеждата в погледа му, откакто го бе изгонила, я нямаше.

— Подранила си с петнайсет минути.

— Да, знам. Може ли да вляза?

— Работя върху някои документи по бюджета, много сме изостанали.

— Важно е.

Той остави химикала си с раздразнение и я покани да влезе.

— Чувствам се като ученик, който е изпратен тук, за да му се карат.

— Може би защото се чувстваш виновна, Клер.

— Не съм, но да отложим това. Дошла съм да говорим за Челси.

— Какво за Челси?

Тя му разказа цялата история, докато накрая той стана от стола си и я погледна загрижено:

— О, господи! — каза той, затвори очи и прошепна: — Дрейк Емерсън. — Той си пое дълбоко въздух и я попита: — Мислиш ли, че казва истината и не е имала секс с него?

— Не знам.

— О, господи, Клер, ами ако е така, ако е бременна?

И двамата помислиха за вероятните последици.

— Нямаме друг изход, освен да й вярваме.

— Ами пиенето…

— Знам… — каза меко тя.

Той изглеждаше така измъчен, а очите му се насълзиха.

— Спомням си, когато беше бебе — каза той, — как я слагахме да спи между нас и я целувахме по крачетата.

Те стояха разделени от бюрото му, копнеейки един за друг, за една прегръдка, от която и двамата имаха нужда, загрижени за децата си, за бъдещето, но всеки се чувстваше наранен от другия, така че никой не помръдна, останаха там, където бяха.

Клер се обърна с гръб към Том, изтри сълзите си и каза:

— Не знаех как да постъпя, затова й казах, че днес е наказана да стои вкъщи и да ми даде ключовете от колата.

— Мислиш ли, че това е правилно, да я наказваме?

— Не знам. Все пак тя е нарушила правилата.

— Може би ние сме тези, които са ги нарушили, Клер?

Разделени от масата, те се вгледаха един в друг. Откакто тя бе влязла в кабинета му, нуждата им един от друг бе нараснала десетократно.

— Ти наруши ли ги — попита тя — с Моника?

— Не. Не и през последните осемнайсет години. А ти с Хенделмън?

— Не.

— Защо не мога да ти вярвам? Всички в училище говорят, че вие двамата флиртувате по време на репетициите, а вашите коли винаги остават последни на паркинга.

— А защо аз не мога да ти вярвам? Видях ви вчера в салона как разговаряте и се смеете като стари приятели, а тя изглежда направо като нова жена.

— Какво да ти кажа. — Той отстъпи и седна отново зад бюрото. — Явно ще трябва да си изясниш нещата в консултацията. Сега трябва да вървиш, иначе ще закъснееш.

— А Челси?

— Ще говоря с нея.

— Без мен.

— Както кажеш. — Учтивостта му я засегна.

Те излязоха заедно от кабинета му, тя почувства липсата на малките жестове помежду им, на усмивките и съучастническите погледи, които преди си разменяха по коридорите. Липсваха й неговата любов и сигурността, която й даваше, звукът на детския смях в къщата им.

Липсваше й щастието.

Докато вървяха към салона, Том й каза:

— Искам да знаеш, че Кент беше при татко през уикенда. Запознах го с дядо му, чичо Клайд, Райън и децата. Освен това наех един апартамент и скоро ще се преместя. Веднага щом си прекарам телефон, ще ти дам номера.

Клер беше шокирана, тя разбра, че ролите се бяха сменили: тя бе отблъснала Том, беше отказала да му прости и той бе потърсил съчувствие и го бе открил при други, своя нов син, а може би и майка му, която, изглежда, му бе отвърнала с готовност. А сега си наема и апартамент. Защо би го направил, ако не търсеше дискретност?

Клер седна при първия учител, но бе толкова объркана и обидена, че едва сдържаше сълзите си. Това, което научи за Челси, само я обърка още повече. За пръв път тя чуваше лоши отзиви за учението на дъщеря си, а двама от учителите й съобщиха, че е бягала от часовете им.

След това Том и Клер се срещнаха и двамата бяха шокирани от новините.

— Всичко това… е заради нас — каза Клер.

Те се спогледаха, а в погледите им се четеше вина — те сами си бяха виновни за това.

— Не знаеше ли, че тя не си пише домашните? — попита я той.

— Не, аз… предполагам, че съм била твърде заета — в училище, на репетициите… и не съм я проверявала… аз… — Гласът й заглъхна.

— А аз не се отбивах да я видя толкова често, колкото трябваше.

Те стояха там, разделени от родители и учители, които сновяха нагоре-надолу, обхванати от желанието да се докоснат, да се прегърнат, да споделят грижите за децата си, но и двамата потиснаха чувствата си, още повече беше неписано правило да не проявяват интимност в училище.

Но ако имаше нещо, което ги обединяваше това бе любовта към децата им и те бяха готови на всичко в името на тяхното бъдеще.

— След срещите идвам с теб у дома — каза Том с внезапна решителност.

— Добре — съгласи се Клер, — може би така е по-добре.

Но никой от тях не посмя да уточни какво точно има предвид.