Максин Бари
Огън и лед (34)

Глава 33

Колата с Бриони и Кинестън бе паркирана в определена клетка на паркинга пред новия хотел. Когато Бриони погледна към сградата, очите й се разшириха от изненада. Върху дълга черна табелка от абаносово дърво със златни букви беше изписано името й. „Хотел Бриони Роуз“. Вътре, в разкошно украсената бална зала, всичко бе готово за празненството. Беше първият ден от новата година.

— Ти си го нарекъл с моето име… — смаяно прошепна младата жена.

Кин протегна ръка, повдигна брадичката й и се вгледа в широко отворените й очи.

— Честита Коледа, скъпа — меко рече той. — Не си ли се питала защо не ти направих коледен подарък?

Тя безпомощно погледна към хотела, носещ нейното име. Не след дълго трябваше да се измъкне от празненството, да вземе видеокамерата от Моргън, тайно да я постави в заседателната зала и така да помогне да бъде съсипана кариерата на Кинестън и бизнеса на компанията му. Припряно отвори вратата на колата и неуверено слезе, без да забележи, че спътникът й внимателно я наблюдава. Тревожна бръчка се бе появила между веждите му и той загрижено я последва по заснежената пътека.

Беше два без двадесет и повечето гости бяха пристигнали. Бриони бе облечена в тъмнозелена кадифена рокля, която чудесно хармонираше с косата й и Кинестън не беше единственият мъж, който я гледаше с възхищение. Много мъже обърнаха глави, когато тя мина покрай тях. Фоайето, както и балната зала бяха празнично украсени. Върху дългите маси, застлани със снежнобели покривки се виждаха наредени сребърни подноси, отрупани с всевъзможни деликатеси и бутилки с всякакъв алкохол. Оркестърът вече свиреше. Репертоарът му беше доста богат — от „Санта Клаус идва в града“ до „Лунна река“ и „Дамата в червено“.

Лесли Вентура се усмихна и махна към Керъл. Той я беше поканил в Стоув и за негово облекчение тя бе приела поканата.

— Ще танцуваме ли? — нежно му се усмихна Керъл.

От най-тихия и отдалечен ъгъл, който успя да открие, Ейдриън огледа залата. Никъде не виждаше Бриони. Младият мъж въздъхна. Не беше справедливо — той се носеше на крилете на щастието, а братовчедка му страдаше и все още не можеше да преодолее разяждащата я мъка. Откакто се бе завърнала от Аспен я беше видял само един път. Тя бе изслушала с широко отворени, изпълнени с гняв очи разказа му за отвличането. Беше не по-малко разстроена от Ейдриън, но почти отклони въпросите му относно връзката й с Кинестън Джърмейн. Но младият мъж бе сигурен, че в Аспен между тях двамата се бе случило нещо, което я беше променило.

— Ейдриън, какво не е наред?

Мериън бе застанала до него, ослепителна в прилепналата си рокля от червена коприна. Танцуващите й очи бяха доказателство, че младата жена напълно се е възстановила от преживяния шок. Ейдриън се възхищаваше от силата й. В нощта на убийството тя не беше на себе си, вцепенена от ужас и страх. Лесли я отведе в къщата, позвъни за лекар и в полицията. Елиа също беше силно разтревожен, загдето беше убил човек. Но скоро стана ясно, че Лесли Вентура е човек с големи връзки и влияние. Процедурата по разпита трая само три часа, Елиа даде подробни показания и след това го освободиха.

На следващата сутрин Лесли сам разказа на дъщеря си как Ейдриън е рискувал собствения си живот, за да я предпази от ножа на убиеца. Мериън избухна в сълзи, след което баща й я остави насаме с любимия й.

— Виждам, че нещо те тревожи — каза Мериън. — О, Ейдриън, аз те обичам толкова много, че чак ме боли. — Гласът й пресекна.

Ейдриън се вгледа в преливащите й от любов огромни тъмни очи и с усилие преглътна буцата страх, заседнала в гърлото му.

— Мериън… Искам да те попитам нещо.

— Какво?

— Сега, след като баща ти се примири…

— Примирил се? — засмя се младата жена. — Смятам, че възнамерява да открие „клуб на почитателите на Ейдриън Болтън“. Стигнал е дотам, че те хвали пред всеки срещнат.

Ейдриън се засмя. Наистина след онази нощ, поведението на Лесли коренно се бе променило.

— И така, аз се чудех… сега, когато нищо вече не ни спира… — Млъкна и отново преглътна. — О, по дяволите, нищо не се получава.

— Какво не се получава, глупчо? — попита Мериън и го стисна за коляното. — Просто си поеми дълбоко дъх и давай направо — окуражи го тя.

— Добре. Щом така искаш. Ще се омъжиш ли за мен?

Мериън смаяно се втренчи в него. Сетне една широка усмивка озари лицето й.

— Това ли е представата ти за романтично предложение, Болтън? Да го кажеш просто така, по средата на някакво пиянско парти и то по обед. Дори не можа да дочакаш да изгрее луната! Няма ли поне да коленичиш?

От мига, в който тя заговори, Ейдриън започна да се смее.

— Това „да“ ли е или „не“?

— А ти какво мислиш? — попита младата жена, а гласът й внезапно омекна. В същия миг тя се хвърли в обятията му. — Разбира се, че ще се омъжа за теб, глупчо. Коя друга ще се съгласи?

— Никоя — нещастно потвърди Ейдриън, без да обръща внимание на развеселените погледи, които гостите им хвърляха. — А сега, след като всичко е решено, какво ще кажеш — дали да не съобщим новината на баща ти?

— Добре — изкиска се Мериън, — обаче не мисля, че той ще бъде особено изненадан.

— Ами тогава ще му заявим, че си бременна — безцеремонно обяви младият мъж. — Това ще накара лицето му да придобие онзи червеникавокафяв цвят, който толкова много му отива.

 

 

Моргън изчака, докато Бриони завие откъм ъгъла и бързо се запъти към къщата. Спусна се към вратата и припряно я отвори.

— Вече бях започнал да си мисля, че няма да дойдете — каза той. Гласът му бе спокоен и умело прикриваше страха, който изпитваше.

— Съжалявам, но ми беше доста трудно да се измъкна — искрено отвърна Бриони. — Това ли е? — попита тя и кимна към поставения върху бюфета пакет, увит в кафява хартия.

Моргън кимна. Младата жена неохотно пристъпи към него. Когато протегна ръка, Моргън пъргаво се озова до нея.

— Внимателно — бързо рече той, а сърцето му сякаш се качи в гърлото. — Обективът на камерата се намира точно зад това черно прозорче — излъга той. — Ако разтърсите кутията, обективът може да се измести и в такъв случай нищо няма да се запише.

Бриони кимна. Кутията бе странно лека за видеокамера. Необяснимо защо, но й се стори някак си странно зловеща и… мръсна.

— Добре, а сега е по-добре да се връщам в хотела. Заседателната зала беше празна, но не бива да губя време. Какво се е случило с крака ви? — попита тя, когато Моргън докуцука до вратата и я отвори.

— О, нали знаете, обикновен инцидент по време на ски.

Младата жена отново кимна.

— Добре, ще се върна, за да ви донеса кутията… — Държеше пакета пред себе си и не забеляза как Моргън пребледня и отстъпи крачка назад. — След като срещата свърши — добави тя.

— Добре — отвърна Моргън и лицето му се разтегли в странна усмивка.

Явно той с нетърпение очаква краха на Кин. И какво лошо има в това, запита се Бриони, ядосана на себе си. Нали и тя желаеше същото? Само че вече не го искаше и нямаше смисъл да се самозалъгва повече.

Моргън я изпроводи с поглед, сетне бавно се изкачи по стълбите на тавана и включи радиото, настроено към местната станция. Точно в пет часа бомбата щеше да избухне. Той щеше да излъчи предупреждението си в пет без десет. Времето беше достатъчно, за да се изкарат хората навън, но не и да се обезвреди бомбата.

Грег влезе в къщата и затвори вратата зад себе си. Не видя Моргън и натисна копчето на интеркома.

— Горе ли си?

— Да — изпука гласът на шефа му. — Качи се.

Грег кимна и се запъти към стълбите, но забрави да изключи интеркома. Забързано изкачи стъпалата, водещи към тавана. Бяха си свършили работата и сега им оставаше само да чакат.

 

 

Мериън бе първият човек, на който Бриони се натъкна, когато отново се върна в балната зала.

— О, Бриони, нямам търпение да ти кажа. Знам, че Ейдриън би искал той да ти го каже, но… О, по дяволите, ние ще се женим! — засмя се младата жена и обви ръце около по-високата си приятелка, която смаяно се втренчи в нея.

— О, Мериън, но това е чудесно! — възкликна Бриони, съвземайки се от изненадата.

— Ще ми станеш ли главна шаферка?

Бриони радостно се засмя.

— Само се опитай да ме спреш.

Двете се заплеснаха в приказки за сватбата и чак когато Мериън видя Керъл Балинджър и се спусна, за да й съобщи новината, Бриони си спомни за камерата, скрита в чантата й. Промъкна се през тълпата от гости и се насочи към заседателната зала. Отвори вратата и предпазливо надникна вътре, но залата беше празна. Младата жена бързо извади кутията от чантата си и я постави върху дървения шкаф, като внимателно насочи тъмното прозорче към дългата маса в средата на стаята. Сетне подреди снимките на известните личности, отсядали в хотелите на веригата „Джърмейн“, така че да закрият кутията. Остана доволна от работата си и се запъти към вратата. Хвърли един последен поглед към шкафа и излезе.

Празненството бе достигнало връхната си точка.

— Хайде да се измъкнем от тази лудница — разнесе се дълбок глас зад гърба й и сърцето й подскочи в гърдите.

Той я хвана за ръка и уверено я поведе през тълпата. След няколко минути двамата вече бяха в кабинета му. Кин се облегна на вратата и раздразнено въздъхна.

— Всяка година става все по-лошо — ухили се той, свали вратовръзката си и я метна върху облегалката на креслото. Очите му бяха замъглени. — Ела тук — меко рече той и с треперещи крака Бриони прекоси стаята. Той взе ръцете й в своите. — Толкова са студени — промълви младият мъж и нежно започна да разтрива вкочанените й пръсти. — Знаеш ли какво казват хората? — Притисна дланта й към бузата си. — Че който има студени ръце, има горещо сърце.

Бриони усети как остра болка прониза сърцето й.

— Кин — започна тя и в следващия миг устните й диво се впиха в неговите, а ръцете й толкова силно го прегърнаха, че пръстите я заболяха.

— Е, това се казва целувка — щастливо се засмя Кинестън, когато двамата най-сетне се разделиха. — Сега вече не се чувствам толкова нервен и ми е много по-лесно да ти дам това. — Бръкна в джоба си, извади малка червена кутийка и повдигна капачето й.

Бриони смаяно се втренчи в нея. Сърцето й сякаш спря да бие.

— Кинестън. — Името прозвуча едновременно като предупреждение и молба.

Върху кадифена подложка лежеше великолепен диамант, поставен върху гладка златна халка. Той я погледна. Пламъкът в очите му искреше по-ярко от скъпоценния камък.

— Бриони Роуз Уитъкър, ще се омъжиш ли за мен?

Бриони извика. Това бе безмълвен, неразгадаем вик, но в следващия миг тя бе в прегръдките му, притисната към гърдите му. Кин я държеше в ръцете си и всяка частица от него преливаше от щастие. Никога не си беше представял, че любовта може да бъде толкова великолепна.

— О, Бриони — промърмори младият мъж, нежно я целуна по челото, а сетне устните му потърсиха нейните.

Бриони се вкопчи в него. Имаше чувството, че сърцето й всеки миг ще се пръсне. Бавно и много нежно, Кинестън я отдръпна от себе си и без да откъсва очи от нейните, сложи пръстена на пръста й. Той прилепна идеално. Бриони се втренчи в нежната златна халка и избухна в сълзи. Кинестън погрешно разбра сълзите й, прегърна я отново и щастливо се засмя.

— Не плачи, глупавичката ми. От няколко седмици ти повтарям, че те обичам. А след Аспен… какво си мислиш? — нежно попита той. — Че всичко, което искам, е още една любовна история?

Вратата внезапно се отвори и отвън нахлу шум.

— О, мистър Джърмейн… ъъ… Извинете, че ви прекъсвам, сър… — Бриони и Кин се извърнаха и видяха зачервеното от неудобство лице на главния келнер. — Наистина съжалявам, сър, но мистър Колкуист припадна. Знам, че прекали с пиенето, сър, но не мисля, че е само това.

— Той е диабетик — остро отвърна Кинестън. — Бързо извикайте лекар. — Обърна се към Бриони, но тя нежно го отблъсна.

— Всичко е наред. Върви. Трябва да се погрижиш за приятеля си. Аз съм добре. — В този миг отчаяно имаше нужда да остане няколко минути сама.

— Бързо ще се върна — увери я Кинестън и излезе от стаята.

Ридания се надигнаха в гърдите й и Бриони се сви като обгърна раменете си с ръце. Чувстваше се безкрайно нещастна. Това, което бе направила не бе правилно. Никога не биваше да се захваща с подобно нещо. Кинестън я обичаше. Нещо повече — вярваше й, беше я помолил да се омъжи за него. Това бе най-силното доказателство за любовта му. И тя не можеше да го предаде.

— Съжалявам, Кати — прошепна и изтри сълзите от лицето си. — Съжалявам, но аз го обичам.

Бавно, като се олюляваше, тя се запъти към заседателната зала. Отвори вратата и в същия миг една жена в червена рокля и един мъж с разрошена коса се надигнаха от дългата маса, върху която бяха легнали.

— О, извинете ме! — избъбри Бриони и бързо се отдръпна.

Засега не можеше да вземе камерата, но трябваше да го стори при първа възможност. Трябваше да отиде при Моргън и да му каже, че е размислила и лично да се извини. Освен това Кин сигурно скоро ще се върне, а тя още нямаше сили да го погледне в очите. Навън се беше стъмнило. Бриони погледна часовника си. Беше четири и двадесет.

Този път пътят до къщата на Майк Удс й се стори доста по-кратък. Почука, но никой не й отвори и Бриони бутна вратата.

— Ало? — Вътре беше тъмно, празно и изоставено.

В същия миг странен глас се разнесе зад нея.

— Включи го. Искам да съм сигурен, че няма да пропуснем нищо.

Младата жена изненадано се завъртя. В стаята нямаше никой!

— Не се тревожи. В мига, в който избухне, ще бъде основната новина по радиото. Освен това, аз още не съм телефонирал, за да ги предупредя. — Този глас принадлежеше на Моргън, но какво…? Бриони видя малкия червен бутон върху стената и си спомни за интеркома. Приближи до стената и отвори уста, за да им съобщи, че е в къщата, но в същия миг Моргън отново заговори: — Сигурен ли си, че таймерът е нагласен точно за пет?

— Разбира се. Не се тревожи, служил съм във флотата. Когато хвърлям нещо във въздуха, то става точно когато кажа. Не се тревожи, Моргън, нищо няма да остане от този хотел, освен купчина камъни и то точно в пет часа.

Младата жена се втренчи в малката червена лампичка. Почувства как цялото й тяло замръзва, сякаш я бяха полели с ледена вода. Бомба. Те говореха за бомба! Не за видеокамера! Бомба. В хотела. С всичките онези хора! Бриони отвори уста, но за щастие оттам не излезе нито звук. В следващата секунда тя вече тичаше към колата. Погледна часовника си и завъртя стартера. Беше малко след четири и половина. По обратния път кара като луда и когато спря пред хотела, не си направи труда да я изгася, отвори вратата и се втурна по пътеката към елегантната сграда. Надписът „Хотел Бриони Роуз“ светеше със златни светлини, но тя не забеляза.

Влетя вътре и мигновено бе залята от гореща вълна, шум и смехове. Кин. Трябваше да намери Кин. О, господи, къде бе отишъл? Разбутвайки тълпата, тя профуча покрай смаяната Мериън, която веднага забеляза дивия й поглед и пребледнялото лице.

— Какво не е наред? — извика тя и сграбчи Бриони за ръката. Бриони бързо се освободи. Нямаше време за обяснения. Зърна познатата сребристоруса глава на няколко метра от нея. Като ослепяла се втурна натам.

— Кин! Кин! — Викът й се изгуби в шума.

Оркестърът изпълняваше „Празненството свърши“ и Бриони усети как се смее истерично на жестоката ирония. Погледна часовника си — пет без двадесет и две. Губеше ценно време.

— Кин! — извика отново и внезапно сребристорусата глава се извърна и погледите им се срещнаха над танцуващото море от глави.

Той бързо започна да си проправя път към нея.

— Къде беше? — извика младият мъж, но Бриони поклати глава.

— Бомба! В хотела има бомба!

На свой ред той също поклати глава и посочи към ухото си, за да й покаже, че не може да я чуе. Тя бързо го сграбчи за ръката, повлече го към заседателната зала, блъсна вратата и двамата едва не паднаха на пода. За щастие сега стаята беше празна.

— В онзи пакет има бомба — задъхано изрече Бриони.

— Какво? — изкрещя той.

Тя бързо отиде до шкафа и разбута фотографиите. Посочи към кафявия пакет.

— Там има бомба. — Въздухът излизаше със свистене от гърдите й. — Мислех, че е видеокамера и че ти ще имаш тайна среща… — Спря, осъзнала, че в момента няма време да му обясни всичко. — Но не е видеокамера. Чух Моргън да говори.

— Моргън? — ахна Кин и я сграбчи за раменете. — Той е тук? В Стоув?

— Кин, изслушай ме — извика младата жена и се вкопчи в ръката му. — Бомбата ще избухне точно в пет часа! — Тя крещеше истерично.

Вратата се отвори и Ейдриън застана на прага. Мериън го бе довела, настоявайки, че нещо не е наред.

— Какво става? — подозрително попита той. Погледът му се местеше от обезумялото лице на Бриони към лицето на Кинестън Джърмейн, което внезапно се изопна, а очите му студено заблестяха. — Ако толкова много…

— Изведи всички от сградата — прекъсна го Кинестън. Гласът му режеше като трион. — В хотела има бомба. Изведи всички навън. Келнерите да ти помогнат. Нека оркестърът спре да свири, отворете всички врати. Сигурно ще настане паника, но за щастие имаме достатъчно изходи.

Ейдриън не се поколеба.

— Добре. — Извъртя се, сграбчи Мериън и изчезна.

Кинестън се обърна към нея. Очите му пламтяха и тя сякаш видя препускащите му мисли.

— Откъде знаеш, че бомбата ще избухне в пет часа?

— Чух го от Моргън. По интеркома. Те не знаеха, че съм там. Върнах се в къщата, защото разбрах, че не мога да ти причиня подобно нещо, след като ти ми даде пръстена… — Млъкна и погледна към диаманта на пръста си.

Не говореше много свързано, но Кин не се усъмни в думите й.

— Добре. Ние… — Млъкна, тъй като шумът отвън спря, а сетне отново се надигна. Този път не беше веселата глъчка на забавляващи се хора, а истерична паника. Кин гневно изруга. Отлично знаеше какво може да се случи, когато много хора, затворени в ограничено пространство, се паникьосат, но първо искаше да изведе Бриони. Отиде до прозореца и го отвори. — Ела, ще се измъкнеш оттук.

Бриони направи това, което й каза. Всичко в нея бе сковано и умът й отказваше да работи. Когато стъпи в снега се извърна, но той вече се бе запътил към вратата.

— Къде отиваш?

— Да помогна на хората да напуснат хотела — извика той през рамо, без да спира и изчезна в коридора.

Бриони се облегна на прозореца, цялата трепереше. Хотелът ще бъде разрушен, така бе казал другият глас. Нямаше да остане нищо, освен каменни отломки и развалини.

Бавно повдигна глава и погледна към малкия кафяв пакет. Мозъкът й бавно започна да функционира. След като тя го е внесла вътре, значи сега трябва да го изнесе. Бързо, за да няма време да размисли, младата жена отново се покатери обратно в стаята и се спусна към кутията. Краката й бяха омекнали, а ръцете й трепереха, докато взимаше бомбата. Времето! Бе забравила да провери колко време й остава, но сега беше твърде късно, за да се тревожи за това. Бавно отиде до прозореца и постави кутията върху белия перваз. Изскочи навън, като внимаваше да не закачи кутията.

Когато отново стъпи върху земята, взе адската машина и се огледа. Беше се стъмнило. Мисли! Трябваше да отнесе бомбата колкото се може по-далеч от хотела. Като сомнамбул Бриони закрачи в дебелия сняг. Краката й затъваха все по-дълбоко. Скоро снегът стигна до прасеца й, а след това и до коленете. Движеше се все по-трудно, особено след като държеше кутията пред гърдите си, ужасена, че може да я изпусне.

Кин вдигна един възрастен и слаб мъж, който беше паднал под една маса. Видя Ейдриън и бутна мъжа в ръцете му.

— Всички ли излязоха?

— Почти — извика в отговор англичанина. — Къде е Бриони?

— Аз се погрижих за нея — изкрещя Кин. — Увери се, че никой не е останал в хотела и след това затвори всички врати. След като бомбата избухне, ще се разхвърчат стъкла, така че всички трябва да са по-далеч. И позвъни на ченгетата! — добави през рамо и се запъти към залата за конференции.

Погледна към шкафа. Пакетът го нямаше.

Той смаяно примигна. Вятърът изду завесите пред отворения прозорец стомахът му се сви на топка.

— Бриони — прошепна той с пребледняло от ужас лице. — Бриони! — извика, спусна се към прозореца и скочи навън.

Падна върху заснежената земя, надигна се бързо и се взря в тъмнината. Отново извика името й.

В далечината Бриони чу, че някой я вика. Звучеше толкова отдалече. Това бе успокояващо. Значи бе успяла да се отдалечи достатъчно от хотела. Бавно сложи кутията на земята, изкопа дупка в снега и постави бомбата вътре. Сетне погледна часовника си. Сърцето й спря. Беше пет без една минута. О, господи! Обърна се и побягна. Спъна се и падна върху изровената от нея пътека в снега. Кинестън откри следите й в дълбокия сняг и се втурна в мрака към нея. Внезапно към небето се извиси огромен оранжев пламък, който освети всичко наоколо. Чу се оглушителен шум и Кинестън се намери на земята, повален от мощна гореща вълна.

За един миг остана да лежи втренчен в небето, заслепен от хилядите светлини. Сетне бавно се изправи на колене.

— Бриони? — едва успя да промълви той. Сякаш всичките му сетива се бяха сковали. — Бриони!