Максин Бари
Огън и лед (29)

Глава 28

Ланс усети как студени капки пот избиха по челото му, докато набираше номера на апартамента на Мериън. От другата страна на линията се чуваше как телефонът звъни и той почувства горчив вкус в устата си. Въпреки страха изпитваше и вълнение. Най-сетне моментът беше настъпил. Моргън и другите бяха в административната сграда. Погледна часовника си и с усилие преглътна. Телефонът иззвъня за четвърти път. Ами ако не си беше у дома?

— Ало? — Умореният глас го стресна и Ланс едва не изтърва телефонната слушалка.

— Здравей. Мериън? Аз съм, Ланс.

Последва дълга пауза, а след това:

— Какво искаш, Ланс?

Долови нетърпението в тона й и устните му презрително се извиха.

— Можеш да се държиш по-любезно, скъпа — провлачено рече той. — Особено, след като се обаждам, за да ти направя услуга.

От другата страна на линията Мериън мрачно се усмихна. Изглежда се очертаваше доста тежък ден. Утре двамата с Ейдриън заминаваха за Стоув. Колкото по-скоро баща й повярваше, че е сериозна и надарена, толкова по-скоро ще могат да се сдобрят. Предстоеше й много работа и последното, от което имаше нужда в момента беше Ланс.

— Денят, в който ти ми направиш някаква услуга, Ланс, ще танцувам гола на официален прием при кмета на града.

Ланс се засмя. Саркастична кучка. Но щеше да я научи как да се държи с него. И то много скоро. Но първо трябва да свърши малко работа. Понижи гласа си и в тона му прозвучаха ласкателни нотки.

— О, стига, Мериън. Не можем ли да забравим миналото? Няма смисъл да си спомняме лошите неща. Днес чух много интересен слух — картелът се готвел да нанесе удар върху вестниците, собственост на „Вентура“. Изглежда…

— Кажи го на баща ми, Ланс — рязко го прекъсна бившата му съпруга. — Аз вече не работя за „Вентура“. Този епизод остана в моето минало.

— Какво? — прошепна той и лицето му пребледня. Но тя трябва на всяка цена да отиде в офиса си! Моргън я чакаше там!

— Обаче ти благодаря за обаждането, Ланс — замислено продължи Мериън. Щом той се опитва да зарови оръжията на войната, тя нямаше нищо против. — Сигурна съм, че баща ми ще оцени загрижеността ти. А сега трябва да прекъсна, защото утре напускам Ню Йорк и още не съм опаковала багажа си.

— Почакай! — пронизително изкрещя Ланс, но тя вече беше затворила телефона.

Той се опита да успокои бясното туптене на сърцето си с мисълта, че въпреки този провал Моргън нямаше да се откаже. Той вече беше разбрал, че онзи не е от хората, които лесно се предават. Щеше да опита отново, но Ланс вече се съмняваше, че ще успеят да отвлекат Мериън.

 

 

Телефонът иззвъня и Бриони бързо прекоси стаята.

— Да?

— Здравей, Бриони Роуз.

Младата жена усети как кръвта потече по-бързо във вените й и горещи тръпки преминаха по цялото й тяло. Преглътна и пое дълбоко въздух.

— Здравей, Кин.

— Всичко… наред ли е? — попита той и колебанието в гласа му предизвика сълзи на вина и гняв в очите й.

Брин бавно се отпусна в креслото. Не беше спала през цялата нощ, припомняйки си отново и отново вчерашния ден. Дали той наистина я обичаше или това беше още една от игрите му? Той много лесно можеше да се отърве от нея, но вместо това й каза: „Обичам те“. Думи, които предишната Брин Уитъкър никога не можеше да очаква от мъж като Кинестън. Но какво от това, нали заради него тя бе изгубила Кати? Много ясно си спомняше предсмъртната й бележка. Думите й като нажежен шиш все още изгаряха съзнанието й. А погребението? А обещанието, което даде на гроба на бедната си, съсипана сестра…

— Бриони? — тревожно повиши глас младият мъж.

— Да, да, разбира се, че съм добре. Просто… не спах много добре.

Е, това поне беше истина. Успя да мобилизира мислите си. Кинестън я обичаше. Не знаеше защо, но това беше истина. И означаваше, че сега, според плана й, вече може да го унищожи. Кати най-после ще бъде отмъстена. Защо тогава се чувстваше толкова нещастна?

— Разбирам те много добре. — Гласът му беше топъл и нежен. — Аз също почти не спах. Питам се, дали не би искала да вечеряш с мен тази вечер? Ще те запозная със сестра си.

— Разбира се. С Ванеса.

Той искаше да я запознае със семейството си. Внезапно се почувства като в капан. Кин наистина я обичаше. О, боже… Стомахът й болезнено се сви, а в гърлото й заседна твърда буца. Младата жена отчаяно преглътна няколко пъти.

— Тогава ще се видим довечера — каза уморено Бриони.

— Чудесно, любима. Ще дойда да те взема в седем.

Макар че хладният й отговор го беше разочаровал, той не позволи да проличи в думите му. Бриони затвори и уморено стана от креслото. Чувстваше се толкова изтощена и изхабена.

Погледна през прозореца и видя, че едно такси спря под прозорците й и познатата висока фигура на братовчед й слезе от колата. След Ейдриън се появи и една млада елегантна дама. Бриони се взря напрегнато в жената, която оживено ръкомахаше и говореше нещо.

— Тук ли ще отседнем? — попита Мериън, но Ейдриън поклати отрицателно глава.

— Не, още не съм уредил този въпрос.

Мериън озадачено го погледна, но той вече беше взел куфарите им. Бриони видя как дребната тъмнокоса жена сви рамене и го последва. Значи това беше Мериън Вентура. Бриони пое дълбоко въздух и се помоли тази първа среща да не се превърне в катастрофа. Пристъпи към вратата и я отвори.

— Брин! — щастливо извика Ейдриън, остави куфарите, вдигна я на ръце и я завъртя във въздуха. — Толкова се радвам да те видя отново. Изглеждаш… прекрасно! — Веднага забеляза промените в нея — новата прическа, дискретния грим.

Бриони сияещо му се усмихна. Сякаш за миг се пренесе обратно в Йоркшир и в Равенхайт. Лицето й грееше от радост.

— Толкова е хубаво да сме пак заедно — промълви тя и го целуна.

Това беше целувката, която двамата наричаха „специалитетът на Брин“ — голяма, влажна и продължителна.

Мериън смаяно ги гледаше. Не можеше да повярва, че тази великолепна жена с гърди, които биха накарали много жени да умрат от завист, прегръщаше и целуваше нейния Ейдриън! Непознатата имаше най-красивата коса, която Мериън някога беше виждала, при това — беше естествена. Изправи рамене и пристъпи напред. По-късно щеше да се разправя с Ейдриън. Сега щеше да се оправи с тази… тази… натрапница. Отвори уста, за да й каже да пусне нейния мъж, но в този момент Ейдриън се извърна. Лицето му грееше в усмивка.

— Мериън, скъпа, искам да ти представя братовчедка си Бриони Роуз. Нали си спомняш, че съм ти разказвал за нея?

Мериън едва не припадна от изненада.

— Бриони? — попита тя, едновременно изпълнена с облекчение и недоверие. Потисна гнева си и се опита да се усмихне. — Това значи е жената, за която ми каза, че ти била като сестра?

Ейдриън се засмя щастливо.

— Точно така. Двамата израснахме в Равенхайт.

Мериън кимна. Ейдриън беше описал братовчедка си като дебела и тромава, с неугледни дрехи и с очила. Ха!

— Радвам се да се запозная с теб, Бриони — каза Мериън, — макар че сигурно не си личи. Ейдриън ми е разказвал много за теб.

Бриони се усмихна.

— Нещо, което едва ли бих могла да кажа за теб. Ейдриън ми се обади миналата вечер и ми съобщи, че пристигате. Е, заповядайте вътре. Не можете да останете през целия ден отвън на снега.

Нямаше нищо саркастично или враждебно в гласа й. И нищо, което да звучи собственическо. Мериън си отдъхна.

Малко по-късно всички се бяха настанили удобно и пиеха горещ шоколад с няколко капки ром.

— Мислила ли си някога да станеш манекенка, Бриони? — замислено попита Мериън, а Брин се засмя.

— Няма начин. Ако ме беше видяла преди една година, щеше да разбереш защо.

Мериън примигна. Значи Ейдриън й беше казал истината. Вгледа се по-внимателно в жената срещу нея. Дали носеше контактни лещи? Да, но цветът на очите й беше естествен и невероятно красив. Мериън въздъхна.

— Бих искала да имам твоята фигура.

Ейдриън се задави с питието си. Двете жени го погледнаха и избухнаха в смях.

Бриони я харесваше. Беше уплашена, че Мериън Вентура може да се окаже една от онези непоносими богати и разглезени наследнички и тогава тя завинаги щеше да изгуби Ейдриън. Но опасенията й бяха напразни. Очите на Мериън бяха тъмни, топли и пълни със смях. Излъчваха доброта. Да, Бриони я харесваше. Улови погледа на братовчед си и незабележимо му кимна. Ейдриън я разбра и щастлива усмивка озари лицето му.

След като обядваха, всички се върнаха в дневната и се настаниха край камината. Ейдриън й обясни подробно защо искат да купят фермата Колдстрийм.

— И така вече разбираш защо толкова много се нуждаем от това място — завърши той.

— Ще ти платим добра цена — увери я Мериън и погледна към Ейдриън, който се беше втренчил във върховете на обувките си и изглеждаше много нещастен. Това я изненада и ентусиазмът й започна да помръква.

Бриони погледна към младия мъж. Тя знаеше защо беше толкова мрачен. Замисли се за Кинестън. Но ако продаде фермата на братовчед си, той не би могъл да го сметне като проява на враждебност, нали? В крайна сметка нали не я продаваше на Лесли Вентура?

— Нещо не е ли наред? — попита Мериън, усетила напрегнатото мълчание между двамата братовчеди.

— Не. Всичко е наред — бързо отвърна Бриони. — Но аз обещах на собственика някои неща. — И тя им обясни за Елиа П. Елсуорти и договорката помежду им.

— Това е чудесно — каза Мериън. — Ще се нуждаем от опитен управител.

Ейдриън неловко се размърда.

— Брин, ти не си длъжна…

— Няма нищо — прекъсна го братовчедка му. — Ще се радвам да ви продам фермата. Имам си причини. Аз… някой ден ще ти обясня — добави, усетила, че Мериън озадачено ги наблюдава.

— Бриони, просто не знам как да ти благодаря — усмихна се Ейдриън.

— Не е нужно да ми благодариш, глупчо. — Гласът й беше спокоен и приятелски.

Ейдриън въздъхна облекчено и погледна двете жени, които толкова много обичаше.

— Е, чака ни доста работа. Не смяташ ли, че трябва да отидем да видим новата си придобивка?

— Нашият нов туристически комплекс, искаш да кажеш — засмя се Мериън.

Бриони ги изпрати. Оживлението от срещата с Ейдриън и Мериън бързо се изпари. Предстоеше й трудна задача. Трябваше да докаже на Кин, че го обича. Но това няма да е толкова трудно, нали, внезапно се запита младата жена. Защото тя наистина обичаше мъжа, който беше причинил смъртта на сестра й.

 

 

Ванеса стоеше и удивена гледаше жената, която бе застанала на прага им. Тя беше… невероятно красива! Косата й блестеше подобно на горяща жарава, а очите й бяха най-необикновените очи, които девойката някога беше виждала. Фигурата й бе като на някоя от звездите на Холивуд през четиридесетте години, а елегантната рокля подчертаваше всяка извивка на тялото й. Но в никакъв случай не беше крещяща или безвкусна. Беше ушита от бяло кадифе, отпред горната част на роклята стигаше до врата, като оставяше открити гърба, раменете й, ръцете.

— Здравей, любима — каза Кинестън, приближи и нежно я целуна. — Това е моята малка сестричка Ванеса.

Ванеса затаи дъх. Една жена толкова красива като тази, сигурно бе невероятна кучка.

— Здравей, Ванеса — усмихна се Бриони. — Наистина се радвам, че можа да бъдеш с нас тази вечер. Нямах търпение да се запозная с теб.

Младото момиче примигна. Акцентът беше странен — никак не приличаше на префърцунения английски акцент, познат й от филма „Завръщане в Брайдсхед“^[1]. Нито пък имаше следа от високомерното и пренебрежително отношение на страхотната жена, срещнала „по-малката сестричка“.

Кин ги изгледа.

— Струва ми се, че тази вечер май ще се съюзите против мен.

— Разбира се. — Бриони повдигна вежди. — Това е ролята на жените в този живот, Кин. Да въртят мъжете ето тук. — Вдигна пръст и смигна на Ванеса.

Девойката се засмя.

— Ще ми предадеш ли няколко урока?

— Само гледай и се учи — посъветва я Бриони, макар вътрешно да се чувстваше така, сякаш всеки миг щеше да се разплаче. Само преди няколко часа бе разбрала, че обича този мъж. А сега го дразнеше и флиртуваше с него, сякаш беше най-безгрижното същество на света.

Вечеряха в ресторант „Трап Фемили Лодж“ и колкото повече Ванеса опознаваше Бриони, толкова повече я харесваше. Беше съвсем ясно, че Бриони е влюбена в брат й, въпреки че на моменти изглеждаше малко напрегната. Говореха и се смееха. Но когато внезапно тя или Кин казваха нещо, Бриони замръзваше на мястото си.

Докато пиеха кафето, Кин разказа на сестра си за приключението им с лавината.

— Наистина ли? — Ванеса пребледня. — Сигурно ужасно си се уплашила — обърна се тя към Бриони. — Ако бях на твое място, сигурно щях да умра от страх.

Бриони се усмихна.

— Аз също, но Кин беше с мен. Така че всъщност не беше толкова страшно. — Внезапно млъкна и в очите й отново се появи онова застинало изражение.

Кин се протегна и докосна ръката й. Нежният жест я успокои и тя отново се усмихна.

— Разбирам какво искаш да кажеш — въздъхна Ванеса. — Ако Клаус е с мен и аз няма да съм уплашена.

— Клаус? — Брат й повдигна вежди и младото момиче се изчерви.

— Клаус е ски инструктор. Този следобед се пързаляхме заедно. Той е страхотен — добави тя и смигна на Бриони.

— Мис Роуз? — Бриони се стресна при звука на дълбокия, плътен глас.

Вдигна глава и видя изключително елегантен мъж в началото на петдесетте си години.

— Да? — кимна тя.

— Аз съм Лесли Вентура. — Мъжът изискано се поклони.

Бриони хвърли уплашен поглед към Кин, който напрегнато ги наблюдаваше.

— Радвам се да се запознаем. Какво мога да направя за вас, мистър Вентура? — попита тя. — О, извинете ме. Това са Ванеса и Кинестън Джърмейн.

За миг двамата мъже се изгледаха подобно на два тигъра, срещнали се в джунглата. Лесли целуна ръката на Ванеса и отново се извърна към Бриони.

— Надявах се да поговорим за нашия бизнес, но разбирам, че вечеряте с приятели.

— За нашия бизнес? О, имате предвид фермата Колдстрийм. Съжалявам, мистър Вентура, но аз вече я продадох. На моя братовчед и на вашата дъщеря. Мериън е ваша дъщеря, нали?

Лесли се намръщи.

— Да. Значи вашият братовчед е…

— Ейдриън Болтън. Да — спокойно отвърна тя, а красивите й очи невъзмутимо го изгледаха.

— Разбирам — каза Лесли и лицето му се изопна. — Изглежда съм закъснял.

Бриони поклати глава.

— Надявам се, че не сте, дъщеря ви говори с много обич за вас.

Лесли сковано се усмихна. Знаеше за какво намеква тази жена, но нямаше намерение да следва съвета на братовчедката на омразния му Ейдриън Болтън. Кимна леко, изгледа многозначително Кинестън и се отдалечи.

— Ау — потрепери Ванеса. — Какъв тип!

Бриони се усмихна. Усети, че Кинестън я гледа.

— Ти си продала фермата на братовчед си? — нежно попита той.

Тя кимна.

— Да, той и Мериън са… заедно.

Кинестън бавно се облегна на стола и на устните му се появи щастлива усмивка. Беше доволен, че тя е решила по този начин въпроса с фермата. Вече нищо не стоеше на пътя им. Освен ако частният детектив, който беше наел да направи някои разследвания за Кати Уитъкър, не открие нещо ново.

Не му хареса начина, по който Бриони спомена името на сестра си и след това млъкна. Усещаше, че има някаква загадка, а тъй като и без това стъпваше по несигурна почва, не искаше повече изненади. Но той никога не бе срещал Кати Уитъкър, така че не очакваше неприятни вести.

И все пак по-добре бе да се подсигури, отколкото после да съжалява.

В този миг не знаеше колко горещо щеше да съжалява.