Максин Бари
Огън и лед (15)

Глава 14

Ейдриън въздъхна тежко, докато минаваше покрай модния шивашки магазин на „Блейк стрийт“, като караше внимателно колата по тесните улици на Йорк. Бриони му хвърли кос поглед.

— Нещо не е ли наред?

Той поклати глава и зави наляво.

— Не.

— Хайде, стига, Ейдриън. Това съм аз, Бриони, забрави ли?

Устните му се извиха в неохотна усмивка.

— Понякога си мисля, че си магьосница, Бриони Роуз.

Тя тихо се засмя и погледна през прозореца. Топлото лято беше отминало. Октомври беше донесъл със себе си паднали пожълтели листа, които напомняха, че зимата не е далеч. Това означаваше, че ски сезонът в Америка скоро ще бъде открит…

Младата жена внезапно почувства страх и се опита да отпъди мислите си за Кинестън Джърмейн. Преди няколко дни тайно си купи самолетен билет за пътуването си до САЩ, което щеше да я отведе в света на нейния враг. Никога досега не бе имала тайни и се чувстваше много неудобно, че трябва да лъже братовчед си. Върху сърцето й беше легнал огромен камък. Дълбоко в себе си Брин разбираше, че е обзета от опасна, натрапчива идея, която би могла да я погуби, но не искаше да спре. Нещо вътре в нея я подтикваше да продължава. Окуражаваше я, когато се чувстваше уплашена и подигравателно се надсмиваше над разума, който й казваше, че е по-добре да прости и забрави. Но тя не можеше да забрави. Никога… Много често понякога през деня й се плачеше, незначителни неща връщаха спомените и болката. Не можеше да гледа снимките на манекенките в модните списания. Цялото й същество се изпълваше с негодувание, че в тези модни издания никога повече няма да се появи снимка на Кати. По цели нощи лежеше и мислеше за Кинестън Джърмейн и планираше как трябва да действа, когато се озове в Стоув. Като по ирония на съдбата, парите от продажбата на Равенхайт пристигнаха само преди седмица и й осигуриха доста приличен баланс в банковата й сметка. Да разруши Джърмейн, като използва собствените му пари. Този план й се струваше като някакво особено поетично възмездие. Надяваше се, че когато настъпи решаващият момент, той ще го оцени…

— Бриони. — Гласът на Ейдриън я изтръгна от мислите й.

Тя погледна към него. Лицето й бе съвършено спокойно.

— Когато се мръщиш по този начин, ми напомняш за Вайълет — подразни го тя. — Това куче наистина умееше да ръмжи.

Ейдриън се засмя, припомняйки си старата шотландска овчарка. Беше добър знак, че Бриони много по-лесно говореше за отминалите дни.

— Ейдриън, спри колата.

— Какво? — Той изненадано я погледна и дълбока бръчка проряза челото му. — Лошо ли ти е?

— Чувствам се отлично, но ти не си добре. Какво има?

Ейдриън сви рамене, видя едно свободно място за паркиране и побърза да го заеме, преди една спортна кола да го изпревари. Бавно се извърна и погледна към братовчедка си. Бриони се бе свила на седалката, сякаш се опитваше да изглежда незабележима.

— Нямаш никаква причина да се срамуваш от себе си — меко рече той.

Не лъжеше. Последните четири месеца само бяха добавили финалните щрихи към новия й облик. Сега краката й бяха дълги и стройни и нямаха нито грам излишна тлъстина. Е, талията й не бе тънка като на манекенка, но бе отлично очертана и стегната. Гърдите й бяха твърди и вирнати, а раменете, ръцете и шията имаха отлична линия и загатваха за източена и фина костна структура.

— Мога да сваля още няколко килограма — започна Бриони и подскочи от изненада, когато Ейдриън рязко вдигна ръка в знак на възмущение.

— Не, не е нужно — раздразнено заяви той. — Тъкмо в това е проблемът, Бриони, няма нужда да отслабваш повече. Никога не можеш да станеш толкова слаба колкото бе Кати, защото тя притежаваше съвсем различна костна структура. Ако отслабнеш с още няколко килограма, ще изглеждаш… неестествено.

За миг в колата настъпи напрегната тишина, сетне младата жена кимна.

— Добре, Ейдриън, продължавай. Виждам, че искаш да ми кажеш още нещо.

Ейдриън въздъхна и прокара ръка през гъстата си коса.

— Изслушай ме, Бриони. Ти излъчваш изключителна чувственост… Ти си високо момиче и фигурата ти си има всички извивки на нужните места. Разбирам, че в момента това не е на мода, но не всички мъже харесват жени, които приличат на пръчки. Нима вчера Линет не ти каза, че фигурата ти вече е идеална и си точно в нормата си? Нямаш никаква причина да продължаваш да гладуваш, за да станеш още по-слаба…

— Но, аз…

— Но ти искаш да бъдеш тънка. Също като онези манекенки с котешки походки и изгладнели физиономии?

Осъзнаваше, че й говори прекалено грубо, но не можеше да се спре. Трябваше да я накара да го разбере. В последно време болестите от прекалено отслабване и продължителни диети не бяха рядкост.

Бриони неспокойно се размърда на седалката и се втренчи през прозореца. Знаеше, че Ейдриън говори разумно, но тя нямаше време. Кинестън Джърмейн беше в Щатите от месеци, а тя трябваше да изглежда колкото се може по-добре и да постигне това по-бързо.

— Ейдриън, много добре знаеш, че аз трябва… искам да кажа, че нямам по-голямо желание от това да изглеждам добре. — Тя побърза да се поправи, ала той рязко я прекъсна.

— Но ти вече изглеждаш добре, Бриони — твърдо рече той. — Нима онези момчета, които се захласваха подире ти, не са достатъчно доказателство?

Тя се изчерви, като си припомни младите моряци, които беше срещнала на улицата в петък. Пресичаше, когато те започнаха весело да й подсвиркват.

— Те просто се забавляваха.

— Не, ти наистина ги впечатли — остро възрази братовчед й. — Спомняш ли си какво каза онзи червенокосият?

Бриони кимна.

— Каза, че… че било много хубаво отново да видиш момиче, което си има всичко.

— Точно така. Имаше предвид момиче с хубава фигура, като жените през тридесетте и четиридесетте години. Момичета, които са приличали на Рита Хейуърт и Мерилин Монро. Онези момичета не са били плоски като дъски, нали? Обърни внимание на походката си, Бриони. Спомни си всички онези вечери, когато Линет търпеливо те учеше как да се движиш с изправени рамене и вдигната глава. Сега се движиш толкова грациозно, че няма никакво значение, че не си кльощава като Джейн Ръсел или Туиги. Ти се движиш… като…

— Като плуващ по вълните величествен кораб, вместо малка пъргава шхуна?

Ейдриън се засмя. Това бе отново старата, позната Бриони, която често го разсмиваше.

— Разбирай го както искаш. Бриони, не може ли дебелата ти глава да проумее, че ти вече не си пълна? Ти си висока. Ти си разкошна и чувствена жена. Ти не си вече дебела, разбра ли?

Бриони го погледна и почувства, че братовчед й е напълно искрен.

— Наистина ли смяташ, че съм привлекателна?

— Да не би да се шегуваш? Когато един мъж се движи с една жена и всички, които минават покрай тях се обръщат със завистливи погледи и подсвирквания, това го кара да се чувства сякаш е хванал под ръка мис Свят.

— Е, струва ми се, че доста преувеличи, братле.

— Добре, но съвсем мъничко. А сега, ако искаш да не закъснееш за часа при фризьорката, ще трябва да се размърдаш.

Тя излезе от колата и прекоси улицата. Беше облечена в семпъл син костюм, а сакото с двуредно закопчаване плътно прилепваше по тялото й и очертаваше твърдите заоблени гърди. Дългите й крака се носеха в елегантна походка и Ейдриън забеляза, че всички мъже на улицата се спряха, за да я огледат. Лицето й, лишено от всякакъв грим, сияеше от здраве, а дългата й гъста коса падаше свободно по раменете. Въпреки новата си външност, тя все пак си оставаше старата Брин, с облекчение си помисли Ейдриън.

Бриони опакова най-основните вещи, които щяха да й трябват в Америка. Когато пристигне ще трябва да си купи още дрехи — елегантни, модни рокли и костюми от коприна, сатен и дантела. И вечерни рокли… Никога не беше имала вечерна рокля, или пък рокля за коктейли. Беше виждала подобни дрехи само върху манекенките, които показваха модните колекции по телевизията или в модни списания. И тя трябваше да си купи, ако искаше да проникне в света на Кинестън Джърмейн.

Привърши с опаковането на багажа и написа кратка бележка на Ейдриън, че заминава на ваканция с парите от продажбата на фермата, защото се нуждае от малко време, за да помисли за бъдещето си. Ако Ейдриън разбере какво е намислила, никога нямаше да й позволи да замине за Щатите сама. Провери още веднъж чантата си, за да се уври, че новият паспорт, който бе получила само преди седмица и в който бе записано новото й законно име, е на сигурно място в страничния джоб, заедно с билетите и пътните чекове.

Пое дълбоко дъх и се вгледа в отражението си в огледалото. Наистина ли е готова да го направи? Да напусне Англия? Дали ще може да се бори с вълка на негова собствена територия? През последния месец Ейдриън беше направил доста задълбочени разследвания относно Кинестън Джърмейн и сега тя знаеше много неща за най-злия си враг.

Все още си спомняше смайването, което изпита, когато разбра, че Кинестън Джърмейн не е наследил компанията, както бе предполагала, а я е изградил сам и е постигнал успех, макар че произхожда от бедно семейство. Той никога не се бе женил, а тя смяташе, че има поне няколко брака зад гърба си. Но най-неочакваната новина беше, че нито той, нито компанията му някога са били засягани от скандал. Колкото повече двамата с Ейдриън научаваха за компанията му, толкова повече надеждите им се стопяваха. Нямаше никаква вероятност да предизвикат разследване срещу Кинестън Джърмейн, нито пък имаше в какво да го обвинят в пресата. Единствената им надежда беше Мериън Вентура.

Ейдриън се натъкна на името й по време на една от многобройните си командировки в Лийдс. Финансовият свят беше малък и ставаше още по-малък, благодарение на компютрите, телефоните и факсовете. Слуховете за новото положение на дъщерята във фирмата на Лесли Вентура бяха се разпространили бързо. Като се порови още малко, Ейдриън откри, че Мериън Вентура наскоро е посетила Стоув, където компанията „Джърмейн“ бе построила един от последните си хотели.

Ейдриън й бе неоценим помощник през последните няколко месеца. Ако не беше той, Брин нямаше да знае откъде да започне. Братовчед й не беше само счетоводител. Той беше изкарал различни курсове по икономика, банково дело и търговия. Знаеше всичко за поглъщането на компаниите и начините, по които това се осъществява. Когато й каза, че друга могъща компания е решила да погълне компанията на Джърмейн, лицето й светна като коледна елха. Цели четири дни Брин се рови в документите на „Вентура Индъстрийз“ и се опитваше да разбере дали корпорацията може да й бъде от полза за изпълнението на плана й. Но накрая трябваше с неохота да стигне до заключението, че такава възможност няма. Едва ли би могла да въздейства по някакъв начин върху такава гигантска компания като „Вентура Индъстрийз“. Почувства се по-добре, след като узна, че и друг се интересува от унищожаването на Кинестън Джърмейн. Ако целият й план пропадне… ако тя се провали… Но това не биваше да се случи, защото го дължеше на баща си и на Кати. Старата Брин Уитъкър също искаше Бриони да успее. И тя ще успее. Все още имаше да измине дълъг път, но опитът учи. Ще си купи дрехи, които носят жените от кръга на Кинестън, ще се научи да се гримира. Бе изкарала тримесечен курс по дикция, за да се отърве от провинциалния си акцент. Щеше да направи всичко, което бе необходимо. Всичко, което ще й помогне да го накара да си плати. Искаше да го види как ще се моли и ще се гърчи в краката й.

Устните й отново се извиха в студена и злобна усмивка, която плашеше Ейдриън. През последните два месеца тайно бе взимала уроци по ски на изкуствената ски писта, недалеч от Лийдс. Още една от ирониите на съдбата.

Бриони внезапно потръпна. Всички демони на съмнението се надигнаха в съзнанието й и заглушиха самоуверените й мисли. Понякога й се струваше, че всичко е безнадеждно, че няма никакъв шанс да успее. Трябваше да свърши още толкова много работа, преди да се изправи лице в лице с него.

От гърдите й се изтръгна въздишка. Надяваше се Ейдриън да не се почувства засегнат, че е заминала, без да се сбогува с него. Надникна предпазливо в коридора, за да провери дали Линет не е някъде наблизо и бързо излезе от апартамента. С тихо изщракване вратата се затвори зад нея.

Ейдриън отвори вратата и веднага видя белия плик, подпрян на бюфета. Бързо прочете бележката. Тя беше кратка, но не успя да го заблуди. Отвори чекмеджетата и застина като видя папките на Джърмейн. Повечето бяха изчезнали. Бяха останали само тези, в които се съдържаше информацията за Вентура. Ейдриън внезапно си припомни колко много се бе надявала братовчедка му да използва гигантската корпорация, за да унищожи Джърмейн. А сега тя беше заминала.

— О, Бриони — тъжно рече той и поклати глава. — Та той ще те изяде жива.

Седна и започна да пресмята бъдещите си действия. Трябва да напусне работа и да уреди парите му да бъдат прехвърлени в Ню Йорк. Паспортът му е валиден, така че може веднага да замине. Помисли си, че вероятно няма друг начин да открие Бриони, освен чрез Вентура. Ако тя се свърже с тях… Ето оттам трябва да започне. Като повечето големи компании, те непрекъснато назначават нови хора. Сигурно няма да е трудно да си намери работа при тях, тъй като има отлична квалификация и чудесни препоръки.

— Ще те открия — тихо рече Ейдриън. — Освен това, имам някакво особено предчувствие за предстоящото в Ню Йорк… — Спря, изненадан, че говори на глас. Поклати глава, смутен от странното усещане, което го беше обзело. Не можеше да определи точно какво е, но беше сигурен, че Ню Йорк завинаги ще промени живота му. Там имаше нещо, което го очакваше, нещо, което не беше свързано със спасението на Бриони Роуз от собствената й глупост.

В мансардния си апартамент в хотела на Вентура, Мериън се беше изправила до прозореца, загледана навън. Градът бе огромен, забързан, сив и шумен, но тя никога не се бе чувствала по-самотна. Въздъхна и се извърна. Влезе в банята, и пусна топлата вода да напълни ваната, добави ароматни соли и се върна в кабинета си. Сви се в креслото и отново въздъхна. Може би като се отпусне в горещата вана ще се освободи от напрежението на изминалия ден.

— Стегни се, Мериън — промърмори младата жена и гласът й отекна в стаята. — Та това е само една вечеря. — На устните й внезапно се изписа усмивка. Кого заблуждаваше? Щеше да вечеря с Кинестън Джърмейн и не смяташе, че той ще се държи особено приятелски с нея.