Максин Бари
Огън и лед (32)

Глава 31

Моргън погледна към Ланс Прескът, който дълбоко въздъхна. Двамата се намираха във вилата на Ланс в Стоув и бившият съпруг на Мериън никак не беше щастлив.

— Не съм сигурен, че ще мога отново да помогна — нервно рече той. — Последният път имах добър мотив за обаждането си. Сега…

— Сега твоята скъпа бивша съпруга е с разбито сърце. Няма да ти бъде трудно да я убедиш да се срещнете във фермата. Само кажи това, което ти казах. И тя ще дойде.

Ланс злобно се усмихна. Беше доволен, че любовната история на Мериън се е провалила. След няколко часа тя щеше да бъде добре овързана, а те ще си приберат парите. Може и да го заподозрат, но няма да могат да докажат нищо. В крайна сметка той само щеше да й се обади по телефона.

Моргън замислено се втренчи в тавана. Кин беше на път за Аспен и за пръв път Моргън беше доволен от отсъствието му. Кин винаги успяваше да обърка плановете му…

Аспен, Колорадо

Със зачервени от ските страни, Кин и Бриони се насладиха на чудесен обяд и след това се разходиха по Мейн стрийт. Ръката на Кин обгръщаше раменете й. Всички дървета блестяха в бели приказни светлини. Харесваше й как той гледа лицето й, сякаш не можеше да се насити да й се радва. Харесваше щедростта му, с която Кин пускаше по двадесет долара във всяка кутия за благотворителни пожертвувания, покрай която минаваха. Обичаше да слуша гласа и смеха му. Всъщност тя силно го обичаше. И го желаеше.

— Да се връщаме в хотела — помоли Бриони и сърцето й ускорено затупа в гърдите.

Когато спряха пред вратата на нейната стая, тя продължи да стиска ръката му. Той я погледна. Това, което видя в очите й, накара сърцето му да подскочи като кошута.

— Бриони? — Гласът му прегракна.

Тя мълчаливо го побутна в стаята и затвори вратата зад него. Кинестън я наблюдаваше, а очите му бяха потъмнели, с цвета на развълнувано пред буря море. Сега, когато моментът най-сетне настъпи, младата жена не чувстваше страх. Беше само развълнувана и безкрайно щастлива. Нямаше значение какво щеше да се случи утре или на Нова година. Този единствен миг щеше да бъде неин и нищо не можеше да го промени. Или да й го отнеме. През целия си живот го бе очаквала. През всичките онези самотни години в Йоркшир се беше подготвяла за този час. Цялата болка, гняв и страх, които бе преживяла бяха цената, която трябваше да плати за тази единствена нощ. Тя щеше да бъде всичко, което ще й остане и Бриони нямаше намерение да се срамува или да съжалява след това. По-късно може би щеше да изпита угризение, но сега съществуваше само Кинестън. Очите им сякаш бяха две могъщи природни стихии — нейните — оранжевия изпепеляващ огън, а неговите — светлосините води на топлото тропическо море. Тя свали тежкото му палто, а ръцете й леко потрепериха, когато се докоснаха до сивия му кашмирен пуловер, затоплен от тялото му. Младият мъж не откъсваше поглед от нея, гърлото му беше пресъхнало, а всеки мускул от тялото му се напрягаше от възбуда и вълнение.

— Бриони? — отново промълви той, невярващ, че това най-сетне се случва.

Бавно и несигурно, подобно на млада жена, учеща азбуката на Брайл^[1], тя плъзна ръка по гърдите му и усети под фината вълна играещите мускули, почувства под пръстите си глухите удари на сърцето му, втвърдените зърна на гърдите му. Кинестън потръпна. Когато вдигна очи към лицето му, тя видя разширените му, изпълнени с желание зеници, зачервените му от надигащата се страст страни.

В тази секунда Бриони почувства грубата, първична женска сила, която обзе тялото й и накара кръвта да забушува във вените й. Устните й се разтвориха, но вместо да се слеят с неговите, тя ги притисна към шията му, там, където туптеше пулсът му. Той ухаеше чудесно — силна миризма на боров одеколон, примесена с мускусния мирис на пот. Тя знаеше, че няма да забрави неговият силен мъжки аромат докато е жива. Искаше да вкуси всеки сантиметър от тялото му. Бриони дръпна надолу пуловера му и покри с целувки шията му. Устните й се спряха на адамовата ябълка, сетне докоснаха леко ухото и езикът й се плъзна в ушната му кухина.

Кинестън простена, сърцето му биеше до пръсване. Ръцете му, които нежно почиваха върху кръста й, се плъзнаха по линията на гърба. Докосваше я леко като с крила на пеперуда. Не искаше да я плаши със страстта си. След всичко, което се беше случило между тях, след цялата студенина и враждебност, още не можеше да повярва, че тя го желае. Но той усещаше как тялото й трепери и изгаря от неудовлетворената страст и знаеше, че в този миг тя копнее да се слее с него.

Младата жена бавно дръпна пуловера от едното му рамо, наслаждавайки се на загорялата му кожа и стегнати мускули. Езикът й се плъзна надолу, дразнещ и галещ, а тя се наслаждаваше на стенанията, които излизаха от устните му, на начина по който отмяташе глава. Бриони се насочи към другото рамо, но пуловерът й пречеше и тя нетърпеливо го свали. Статичното електричество изпука и искрите сякаш полепнаха по златистите му кичури. Младата жена прокара пръсти по хладната като коприна коса. Сетне вниманието й бе привлечено от настръхналите зърна на гърдите му. Бавно ги погали, зарови пръсти в златистите косъмчета, поигра си с тях, накрая властно ги покри с длани. Мускулите му се напрегнаха и тя отново почувства женската си сила, стара като света. Той беше като мъж по-силен от нея, но тя беше жената, която можеше да сломи неговата сила. Виждаше това в блестящите му от копнеж и страст очи. Само тя можеше да му даде това, за което жадуваше. И когато най-сетне приближи устните си към набъбналото зърно, без да отмества поглед от очите му, Бриони почувства как се извисява нагоре, свободна, волна, пламтяща от желание.

Когато устните й обхванаха зърното му и езикът й го облиза, Кинестън затвори очи, сякаш го беше ужилила оса. Потрепери и изохка, а стомахът и слабините му се обляха в горещина. Отметна глава назад и от устните му се изтръгна безпомощен вик. Ръцете му конвулсивно обхванаха задника й и Бриони също простена, почувствала краката си внезапно омекнали. Тя бавно се отпусна на колене, устните й се плъзнаха по корема му и накрая се спряха на пъпа му. Кинестън извика и също се свлече на колене, притегли лицето й с ръце и жадно впи устни в нейните. Грубо ги разтвори и езикът му нахлу в сладката мекота на устата й. Кръвта му бушуваше, а в главата му отекваха бързите удари на сърцето. Бриони се вкопчи в него, ръцете й здраво го сграбчиха за раменете. Тя усети как ръката му се плъзва под пуловера й и бързо изправи нагоре ръце, устните им за кратко се разделиха, докато меката дреха се изхлузи и прелетя над главата й. Те отново бясно се сляха в целувка, а ръцете му припряно откопчаваха сутиена й. Прозрачната материя последва траекторията на пуловера и Кинестън извика от удоволствие, когато великолепните й голи гърди се отъркаха в неговите. Ръцете му жадно ги обхванаха, а палците му нежно започнаха да разтриват всяко зърно. Бриони се изви и от устните й се изтръгна вик на неописуемо удоволствие. Кин бързо вдигна глава, събори я върху килима и се отпусна върху извиващото се тяло. Устните му алчно засмукаха едното розово зърно, а сетне и другото.

Бриони се изви на дъга, а ноктите на пръстите й се забиха в гърба му. Главата й се мяташе трескаво, а цялото й тяло пламтеше от огън. Ръцете на Кинестън се насочиха към копчетата на панталона й, откъснаха едно в нетърпението си да я освободят и от последната й дреха. Нейните ръце също се спуснаха към панталоните му, треперещите й пръсти се забориха с колана и най-сетне успяха да го разкопчеят. Разтвори ципа и дланите й нежно обхванаха големия и твърд пенис, набъбнал и туптящ от желание. Кинестън простена, задърпа тесните й панталони, свали ги, сетне смъкна гащичките й и бързо изу своите панталони и слипове. Най-после се бяха освободили от дрехите. За секунда двамата застинаха мълчаливи, наслаждаващи се на красотата на голите си тела. Кинестън изпиваше с алчен поглед голото й пищно тяло, лъскавият триъгълник между бедрата й, блестящ като тъмна мед. С благоговение се протегна, обхвана треперещите й крака и се намести между белите й бедра.

Бриони изохка. Кинестън беше великолепен в голотата си. Мускулите му се извиваха, подобни на малки змии под загорялата, гладка кожа, зърната на гърдите му бяха тъмни и твърди, а бедрата — дълги и стройни. Очите й жадно се спряха върху възбудената му до краен предел мъжественост. Колко силен и горд изглеждаше, замаяно си помисли младата жена, но в този миг той се раздвижи върху нея. Гърдите му покриха нейните, косите му погалиха зърната й. Кинестън обхвана с длани лицето й и се вгледа дълбоко в очите й.

— Бриони — промълви името й и тя внезапно разбра, че винаги е мечтала да изрича името й по този начин — с глас, изпълнен с копнеж и желание, пламнал от страст, жадуващ освобождение от сладката болка.

Той наистина ме обича, помисли си Бриони, очите й се разшириха, а сърцето й сякаш щеше да експлодира в гърдите й.

— О, Кинестън — прошепна тя и обви с ръце шията му.

Целувката му беше толкова сладка. Тя разтвори крака и пусна бедрата му между нейните. Тялото й гореше от желание и нетърпеливо очакване. Тя усети как той се придвижи към нея нежно, с невероятно търпение и внимание, а главичката на пениса му бавно влезе в нея, изпълни я и накара тялото й да потрепери от непознатото усещане. Почувства как в стомаха й се заражда гореща вълна, която се разлива до всяко кътче на тялото й. Кинестън, който знаеше, че е девствена, се движеше бавно и внимателно, готов да спре при най-малкия признак на болка. Това беше мъчение. Желаеше я толкова силно, искаше да почувства как го обгръща топла и влажна, да я изпълни докрай, но се сдържаше.

Бриони за пръв път вкусваше от непознатите усещания, но тялото й го посрещна като дългоочакван гост, който най-сетне си е дошъл у дома. Почувства кратка болка, когато той навлезе по-дълбоко и той застина за миг. Сетне започна бавно да излиза, но Бриони отчаяно се вкопчи в него.

— Не — прошепна тя и бързо обви бедра около кръста му, разтваряйки се за него.

За да го накара да не спира, тя стисна силно треперещите полукълба на задника му и Кинестън разбра. От гърдите му се изтръгна тих вик и той се зарови още по-дълбоко в нея, изпитвайки нещо много по-силно от сексуално удоволствие. Никога досега не беше чувствал такова пълно сливане на душа и тяло с друго човешко същество. Не можеше да каже къде свършва той и къде започва тя.

Бриони извика. Чувстваше се толкова добре. Нищо чудно, че мъжете и жените бяха готови да умрат за това неземно удоволствие. И в този миг, докато се притискаше към любимия си, тя разбра всички онези любовни истории, които беше чела. Сега вече знаеше защо Жулиета се е отказала от семейството си заради Ромео. Защо Хийтклиф е бил толкова жесток с Кати^[2]. Какво е накарало Едуард VIII да се откаже от английския престол заради Уолис Симпсън^[3].

Докато тези мисли преминаваха през главата й, Кинестън започна бавно да се движи в нея. Ритъмът му постепенно се усили, а членът му пулсираше в стегната й вагина. Бриони застина за миг и той понечи да излезе, но тя отчаяно извика и той отново се заби по-дълбоко в нея. Лицето му беше изопнато от напрежение, а очите му блестяха с искряща синя светлина. Челюстите му бяха стиснати от удоволствие и съсредоточеност и Бриони не можеше да откъсне поглед от лицето му, излъчващо сурова, първична и същевременно толкова уязвима мъжка сила. Сърцето й се сви от любов към него. Искаше той да остане завинаги в нея, но жаждата за освобождение бе по-силна от тях.

Кинестън започна да се движи по-бързо, навлизайки все по-дълбоко в нея. Очите й се разшириха от изненада, когато вълни на екстаз започнаха да обливат тялото й. Тя се притисна още по-силно към него, а от гърдите й се изтръгнаха тихи викове на наслада. Той извика високо името й и потръпна, докато извиващото се под него женско тяло се разтърси от тръпките на първия оргазъм. Кинестън тласна още веднъж и двамата заедно се понесоха към върховете на най-великото човешко удоволствие, докато телата им се движеха в стария като света ритъм на първичната страст.

Сякаш измина цяла вечност, преди Бриони да отвори очи. Той лежеше върху нея, топъл и влажен от пот, а сърцата им биеха в синхрон. Дишането му беше успокоено и тихо в съня. Младата жена нежно сложи ръце върху хладния му гладък гръб.

Двамата останаха да лежат така почти през цялата нощ. Дори когато сълзите започнаха да се търкалят по лицето й и да попиват в килима, тя продължи да го притиска към себе си. Отвън се чу звънът на църковните камбани, които възвестяваха настъпването на Бъдни вечер и приканваха вярващите към коледната служба. От върховете на планината се спуснаха скиори с горящи факли в ръце, една дълга верига от призрачни светлини в тъмнината. Наизлезлите хора с благоговение наблюдаваха вълшебната линия от люлеещи се светлини и щастливите им смехове и гласове долитаха до самотната стая на двамата изтощени влюбени.

Бриони продължаваше да се притиска към единствения мъж, когото някога щеше да обича.

А сълзите й непрекъснато се стичаха по лицето й.