Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Лявата ръка на Бога (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Left Hand of God, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 29 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Dave (2013)

Издание:

Пол Хофман. Лявата ръка на Бога

Английска. Първо издание

Редактор: Габриела Седой

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Компютърна обработка: Надежда Петрова

ИК „Бард“, София, 2010

ISBN: 978-954-655-174-0

История

  1. — Добавяне

26.

През следващите няколко седмици Кейл преживя всички самоунищожителни удоволствия на стремежа да съсипеш живота на някого, когото обожаваш, но мразиш. Ако трябваше да си каже истината — макар че не си я казваше, — започваше да му става противно.

Никога не си бе задавал сериозно въпроса какво да очаква, след като стане телохранител на Арбел Лебедовата шия. Чувствата му към нея — мощно желание и също тъй мощна обида — биха затруднили всекиго, камо ли пък младеж с толкова странна смес от жесток житейски опит и пълна невинност. Може би малко чар би я накарал да не се свива от страх, когато говореше с него, — но откъде би се взел чар у такова момче? Дълбоката ненавист, която неговото присъствие разпалваше у Арбел, го засягаше силно, но той не знаеше как да отговори, освен с още по-остра враждебност.

Тази странна атмосфера около Кейл и нейната господарка дълбоко тревожеше Рива. Тя харесваше Арбел Лебедовата шия, макар че имаше по-големи амбиции от това да бъде прислужница, та макар и на най-високопоставената дама. Арбел беше мила и грижовна, а след като откри, че прислужницата й е интелигентна, се държеше с нея много непринудено и открито. Въпреки това Рива си оставаше вярна на Кейл и едва ли не го обожаваше. Той бе рискувал живота си, за да я спаси от нещо, което избягваше да си спомня, освен в нощни кошмари. Тя не можеше да разбере студенината на Арбел към него и твърдо реши да поправи тази грешка на господарката си.

Начинът, по който се зае да го стори, би изглеждал странен за външен наблюдател: след като се спъна нарочно, тя изля върху Кейл чаша горещ чай, в който предварително бе добавила малко студена вода, за да не го опари много. Но все пак чаят си оставаше доста горещ. Кейл нададе болезнен вик и смъкна памучната туника, с която беше облечен.

— О, извинявай, извинявай — завайка се Рива, после грабна каната със студена вода, оставена предвидливо наблизо, и го заля повторно. — Добре ли си? Съжалявам.

— Какво ти става? — възкликна той, но не много сърдито. — Първо се опитваш да ме попариш, после да ме удавиш.

— Ох! — изпъшка Рива. — Ужасно съжалявам.

Без да спира да се извинява, тя му подаде кърпа и продължи да се суети наоколо.

— Нищо ми няма. Ще оцелея — каза той докато се бършеше. Кимна към Арбел. — Трябва да се преоблека. Моля ви, не напускайте стаята преди да се върна.

И той излезе. Рива се завъртя да види дали хитрината й е успяла — но както става със сложните хитрини, ефектът също се оказа сложен. Арбел изпита жалост към Кейл — и то такава, на каквато не подозираше, че е способна, — когато видя, че гърбът му е покрит с белези. Всеки сантиметър от кожата му носеше спомени за жестокото минало.

— Ти го направи нарочно.

— Да — каза Рива.

— Защо?

— За да видите колко е страдал. При цялото ми уважение мисля, че не бива да сте тъй нелюбезна.

— Какви ги говориш? — попита смаяната Арбел.

— Може ли да бъда откровена?

— Не, не може.

— Все едно, вече стигнах дотук и ще говоря.

В сравнение с обичайното поведение на аристокрацията Арбел не беше високомерна, но досега никой — изобщо никой, освен баща й, — не си бе позволявал да й говори така. От изненада тя загуби дар слово.

— Днес с вас, мадмоазел — бързо изрече Рива, — може да не ни свързва нищо, но някога ми угаждаха почти във всичко и очаквах живот, в който само да давам и да получавам удоволствия. Е, всичко това свърши само за час и аз узнах колко ужасен, колко жесток и невероятен може да бъде животът.

После тя разказа всичко на изумената си господарка, без да спести подробности и за участта на своята приятелка и за това как Кейл рискувал да го сполети още по-ужасна смърт от нейната, за да я спаси.

— По пътя през Келявите земи той все ми повтаряше, че не е извършвал по-глупава и безумна постъпка.

— Вярваш ли му? — попита задъхано Арбел.

Рива се разсмя.

— Не съм сигурна. Струваше ми се, че понякога го мислеше, друг път — не. Но видях гърба му, докато се миеше край един от изворите в Келявите земи — а всъщност един Господ знае как намери вода в онова ужасно място. Хенри ми разказа какво са правили с Кейл. Още като бил малко момче онзи Изкупител Боско го наказвал за най-дребното провинение, колкото по-дребно, толкова по-добре — задето се молел с кръстосани пръсти, задето не изписвал добре опашката на цифрата девет. После го замъквал пред другите и го биел свирепо — повалял го с юмруци на пода и го ритал. А след това го превърнал в убиец.

Рива вече пламтеше от ярост и възмущение — не само срещу Изкупителите.

— Струва ми се, че дори да се изпикае върху мен или вас е прекалено внимание от негова страна — камо ли да рискува живота си, за да ни спаси.

Изглеждаше невъзможно, но очите на Арбел Лебедовата шия се разшириха още повече от потресаващата метафора.

— Затова, мадмоазел, смятам, че е крайно време да престанете да вирите хубавото си носле и да му отдадете заслужената благодарност и жал.

Рива вече бе загубила донякъде чистотата на намеренията, с която започна упреците си, и се наслаждаваше както на своето възмущение, така и на притеснението на господарката си. Но тя не беше глупава и разбра, че е време да спре. В настаналото дълго мълчание Арбел мигаше и се мъчеше да не заплаче. Тя се озърна из стаята със замъглени очи, после отново погледна Рива и пак стаята. Накрая въздъхна дълбоко.

— Не знаех. Досега изобщо не подозирах.

В този момент на вратата се почука и Кейл влезе. Той не усети, че нещо се е случило след неговото излизане. Промяната обаче бе далеч по-голяма, отколкото предполагаше Рива. Арбел Лебедовата шия, прекрасна и най-желана сред желаните, бе докосната от милосърдието, когато видя белезите по гърба на Кейл, но я докосна и нещо не тъй възвишено — някаква могъща и ненадейно възникнала жажда. Разголен до кръста, Кейл нямаше нищо общо със стройните тела на Матераците. Тялото на Кейл беше широко в раменете и неестествено тясно в талията. В него нямаше нищо елегантно. Той беше целият само мускули и сила, като бивол. Не изглеждаше красив; никой не би направил статуя на тази плетеница от белези и сухожилия. Но когато го видя такъв, нещо в Арбел Матераци спря за миг — и не само сърцето й.