Прехвален роман, скучен и посредствен. Авторът, така задълбочен в ненужни описания на кървища и ужаси, не успява да създаде истински героите, да ме накара да ги разбера и изпитам симпатия към тях. Той с ирония и насмешка описва, като съвсем страничен, недобронамерен наблюдател техните чувства и взаимоотношения. Освен всичко това, не става ясна картината на неговия свят. Причини — слабо, бедно описание на герои, характери, природа и обществена система. За финал моето мнение за книгата е: извънредно скучна, повърхностна и на места нелогична „творба“, написана по подражание на Мартин с кръвожадност и тотална бездарност.
Героите са толкова пълнокръвни, дори когато са „мацнати“ само с по няколко щриха, та направо се чудя дали сме чели една и съща книга. Всички до един са ЛОГИЧНИ и ИСТИНСКИ.
Не бях срещал до сега толкова злобен антихристиянски роман.Авторът изглежда мрази не само християнството но и цялата европейска история.Благородниците , обикновенните граждани , селяните са описани като лицемери, тъпаци, крадци, мошеници и т.н.Църквата е фанатична и жестока , но местното населиние си е заслужило точно такава църква.Не съм чел другите два романа от трилогията може би нещата ще се променят и ще имам повод да си променя мнението .
Това, че някой посочва злините, не го прави зъл. Живеем в свят, в който на медиите (на 90% от тях, в световен мащаб) се плаща да държат хората приспани и/или следващи жалки, смешни, болни цели. Политика, религия, обществен „морал“ — в 90% от случаите всичко е мръсотия.
Заинтригуван от предните два коментара, снощи и днес прочетох книгата. Значи — ако сте запалена читателка на розови романчета, ще останете дълбоко разочарована от грубия реализъм на повествованието и липсата на описания от по три страници на еротични сцени, в които „… Той извади огромното си мъжество и проникна в Нея, а тя притвори очи и закрещя от сладка болка…“ :) Липсват и описания а’ла Джеймс Фенимор Купър, в които читателят бива запознат в рамките на десетина страници с всички подробности за гледката на рекичката и поляната, разкрили се пред очите на главния герой, когато той решил да се разходи до съседното село.
Що се отнася до християнството — тук също не мога да се съглася с предното мнение. Мисля си, че както човешкото тяло има нужда от храна, за да расте и да се развива, а в процеса на преработката и отделя екскременти, така и развитието на човешкия дух и култура създават своеобразен отпаден продукт — религиозните вярвания. По аналогия с физиологичните процеси — ако екскрементите бъдат изхвърлени на бунището (на историята), те се превръщат в тор и се включват отново в кръговрата на хранителните вещества. Но ако бъдат събирани в продължение на векове изпражненията на стотици хиляди хора в обща отходна яма — получава се нещо отвратително. Точно както събирането на религиозните вярвания в обща система на институционализирана монотеистична религия — или казано по-кратко, в църква — поражда най-гнусната и отвратителна социална структура, създавана някога от човека. Подобно на септична яма, изхранваща мухи, червеи и всякакви болестотворни микроорганизми, църквата се превръща в социална клоака, подкрепяща и осигуряваща среда за развитие на най-гнусните човешки пороци — педерастия, педофилия, садизъм, мазохизъм, патологична жажда за власт, алчност, омраза и жестокост. Достатъчно е да проследим историята на християнската църква. От извратените „мъченици“, умъртвяващи ритуално плътта си и средновековните клади, на които са горили красиви млади жени, безпомощни старици и техните домашни животни, най-често котки и кози. През инквизицията, където стотици хиляди извратени садисти са намирали благодатна почва за осъществяване на най-перверзните си и извратени мечти и желания, създавайки и използвайки уреди за изтезание на хора. През детските кръстоносни походи, превръщащи деца на по 12–13 години в религиозни убийци. През проповедите за вредата от хигиената и „греховността“ да харесваш тялото си, да се грижиш за него и да правиш любов… Та до днешни дни, в които последователите на „сина божи“, проповядващ равенство между хората, си имат лична гвардия да ги пази от последователите им и притежават имоти за стотици милиарди долари и евра, докато по улиците бедни хора умират от глад, студ и болести. А зад стените на манастирите си оядените свещеници практикуват педофилия, алкохолизъм, наркомания и хомосексуален разврат… В настоящото произведение авторът обрисува със сгъстени краски точно тези специфични особености на църквата, улавяйки и концентрирайки в най-чист вид нейната истинска същност. Което по обясними причини не се нрави на тварите, носещи расо. Нито на техните жертви с промити съзнания, духовно кастрирани с проповеди, които им вменяват чувство за вина от самия факт, че са се родили, че живеят и че са в състояние да използват мозъка си по предназначение.
Не мога да се начудя как е възможно някой да плюе тоя роман. Не ми беше известен досега, попаднах на автора по друга причина и проверих дали го има в Читанка. Прочетох книгата заради коментара на ’Фраксс’. И изпитвам недоумение към коментарите на ’Iva Iv.’ и ’ван’. Чак се регистрирах, за да мога да си кажа и аз мнението. А то е:
Книгата е — кратко и ясно — качествена. Добре измислена, добре написана. И толкова ИСТИНСКА. Светът е ТОЧНО толкова гаден, хората се оставят (или самооставят) да бъдат ТОЧНО толкова тъпи, злобни и алчни, властимащите (от всякакъв порядък) са ТОЧНО толкова жестоки, самодоволни и арогантни. Е, има изключения, естествено, обаче нали знаем — изключенията са просто да подчертаят правилото. Ако някой все още не е схванал, че светът е мръсен и жесток, моля го/я да се събуди. Понеже, ако продължаваме да спим, светът няма и да се промени.
Та, за книгата. Много качествена и много истинска. Обещаваща история, още днес ще започна следващата част.
Толкова ЕЛЕГАНТНО се поднасят мъдростите в нея, че чак ми се иска да я прочета в оригинал, та да съм 100% свидетел как са се сработили този конкретно добър автор и този конкретно добър преводач.
:)) Дотолкова логично и издълбоко авторът говори за порядките и обществените закони, в света на книгата, че сякаш поне 2 живота е бил висш резидент някъде и/или съветник на някоя висока политическа фигура. Страхотно ме респектират хора, които едновременно знаят какво да кажат (а не само повтарят чутото) и го казват по елегантен начин.
Има една мисъл, за която тази книга ми напомня, на много места: „Ако боговете са особено благосклонни към някого, те му дават истински приятели.“ За жалост, не си спомням чии думи са това и не ги намирам в нета. Но фактът си е факт. Светът е мръсно място, хората не са се затичали да го изчистят; дори Любовта не винаги успавя да се пребори с него… но ако има Приятелство, май все още има надежда.
ГОРЕЩО ПРЕПОРЪЧВАМ КНИГАТА
и ми се иска повече хора да се огледат наоколо. В световен мащаб.
Всичко най.
За разлика от последните два коментара- напълно не препоръчвам поредицата. Стигнал съм до средата на вторият том и изключително много ми коства да продължа. Героите са далеч от „пълнокръвни“, в действителност са доста плоски и елементарни. Автора се отплесва, страница след страница, в ненужни и доста скучни описания, които от своя страна не допринасят кой знае колко много за развитието на историята.
На Фраксс само ще спомена, че въпреки цялото мракобесие християнската църква не е изгорила почти никой. Да не говорим за млади девойки, стари баби и котките им.
Като цяло всичко минава под знака на някакъв извратен нихилизъм.
А на които твърдят, едва ли не, с въодушевление, че „светът е мръсен и жесток“ им препоръчвам да попътуват поне малко из този свят преди да дават подобни определения.
* смях със сълзи *
@Самотният_Воин: пътували сме, пътували сме.
Което е мръсно и жестоко, е мръсно и жестоко навсякъде. А на някои места по света е ОЩЕ по-мръсно и жестоко, защото парите властват още по-силно, отколкото на други места.
Трилогията попада в моя списък, „Радвам се, че за това не съм давал пари“.
Абсолютно куха история, изпразнени от съдържание герои — пълна загуба на време. Поне битките бяха посредствени, а не пълна катастрофа.
Адвокатите по-горе, колкото и да са се напъвали да защитават книгата, от това по-добра и хубава, тя няма да стане. Харесва ми как подчертано пишат за това колко мръсен и гаден е света, но от писанията им става ясно, че тайничко се наслаждават на това.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.