Денис Джъд
Историята на Дългия Джон Силвър (22)

Глава XXII
Нападението

Хората на Флинт нападнали първи. Пиратите, които Силвър предвождал, се намирали на около петстотин ярда от форта, когато чули безредните гърмежи на мускетите и адската врява, която се вдигнала в двореца на губернатора.

Силвър тихо изругал пред Пю.

— Да го вземат дяволите, онзи упорит негодник почна прекалено рано. Още не е достатъчно светло. Иди, че разчитай на Флинт, та той просто не ни бръсне за нищо!

След това, като подал знак на хората си, повел щурма на форта. За щастие почвата била твърда — по-голямата част от мястото било песъчливо, имало само някой и друг стрък трева и тръстика и почти нямало камъни, които да попречат на хода на пиратите.

Приближавайки към форта, те се разгърнали във верига, а Изреиъл и тежко натоварените му помощници едва смогвали да следват останалите пирати. Силвър предполагал, че испанците ще поставят часови на северната и западната страна на укрепленията, за да пазят подстъпите откъм морето. Видял, че очакванията му излезли верни още щом щурмовата група се доближила до южната стена на форта и групата на Пю стигнала до източната. Испанският комендант явно не очаквал нападение откъм сушата и първият изстрел от вражески мускет проблеснал в здрача, едва когато пиратите достигнали на триста стъпки от форта.

Несъмнено врявата от двореца на губернатора накарала часовите да бъдат нащрек. Въпреки това пиратите достигнали стените на форта, преди испанците да успеят да дадат и десетина изстрела, един от които убил млад негодяй от Норич както тичал.

Задъхан, Силвър видял, че отвън фортът бил заобиколен с ограда от трупи и грубо разбичени талпи. Изобщо укреплението не правело впечатление на нещо масивно, нито пък имало защитен ров, доколкото Силвър можел да види.

Той чул как хората на Пю опирали стълбите на източната страна на оградата и се прехвърляли с викове през нея. Над главата му се разнесла команда на испански. На двадесет крачки от себе си видял Бен Гън, който се отдалечавал от оградата, за да разгледа форта. „Ама че глупак“, помислил си Силвър и с гневен жест го накарал да се върне.

С всяка минута ставало все по-светло. Слава богу! Най-сетне се появил, облян в пот, Изреиъл Хандс, който помагал да донесат мината до стената. Тя приличала на издуто буренце за солено месо и вероятно наистина си била такова буре! Изреиъл развивал фитила, дълъг към шест стъпки. След това извикал:

— Шиш, паля го. Кажи им да бягат и да залягат, бързо!

Пиратите едва имали време да залегнат покрай оградата, когато мината на Изреиъл избухнала, сякаш изригнал вулкан.

„Какво ли е сложил в нея?“ — помислил си Силвър. Впоследствие бил готов да се закълне, че в бурето имало цял галон от любимия ром на Флинт, а за фитил бил използувал най-страшните му ругатни. Във всеки случай мината свършила работа. Пясък и парчета дъски още падали наоколо му, когато Силвър скочил на крака и повел хората си към мястото на пробива. Олюлявайки се, Изреиъл Хандс тръгнал към него през дима и пушилката, с лице, почерняло като на коминочистач; над едното му око се виждала малка рана.

— За малко да свърша, Джон — хрипкаво проговорил Изреиъл. — Тоя фитил изгоря по-бързо, отколкото очаквах. — Той размахал юмрук към крепостта. — Ето, цял дилижанс можеш да вкараш през тая дупка!

Като оставил Хандс да се оправя както знае, Силвър се затичал към оградата. Там, където мината експлодирала, зеел отвор, висок осем стъпки и широк единадесет, ограден от натрошени и обгорели дъски.

Силвър изтичал през него с пищов в лявата си ръка и сабя в дясната.

Къде са испанците? Той се спънал в нещо. Било испанец, по-скоро труп на испански войник в обгорена униформа, разкъсан от мината на Изреиъл заедно с оградата. Наоколо лежали телата на други испанци, вероятно убити от взрива, както били на укреплението.

Пиратите се струпали около Силвър. На известно разстояние от тях хората на Пю се сражавали, за да завладеят източната част на форта. Ето къде били испанците — двайсетина души се мъчели да удържат стената. Един офицер със смешно килната перука над лявото око обикалял между войниците и непрекъснато крещял заповеди. Няколко мускета проблеснали откъм испанска страна и Силвър видял как двама от хората на Пю паднали от стената. Последвали още изстрели и друг се строполил с писък в краката на испанския офицер.

Силвър се насочил към офицера. Изведнъж някаква фигура в разкъсана униформа се озовала пред него: един испански войник, замаян от експлозията, но вече успял да се окопити достатъчно, се опитвал да го удари с мускета си. Джон парирал удара, като рязко вдигнал лявата си ръка. Мускетът се стоварил върху нея и той усетил остра болка. В този миг щракнало петлето на пищова му, чул се силен гърмеж и испанецът се строполил, хванал се за гърлото и кръв рукнала измежду пръстите му.

Като пъхнал празния пищов в пояса си, Силвър спрял за миг, да се огледа. Слънцето било изгряло и вътрешността на форта се виждала. Конструкцията му била съвсем проста: масивните дървени стени били изградени от тежки талпи и завършвали с висок парапет, който обикалял отвсякъде, а откъм северната страна, гледаща към морето, имало дървена наблюдателна кула, над която се веело имперското знаме на Испания. Джон Силвър забелязал, че оръдията на испанците били насочени към морето, нещо, което трябвало да се очаква: то позволявало на пиратите да действуват в самото укрепление.

Изведнъж Черното куче дръпнал Джон Силвър за рамото:

— Джон, няма повече от тридесетина испанчета, но оня офицер, дето крещи и ги насърчава, струва колкото всичките накуп.

Силвър прескочил умиращия войник, когото прострелял преди малко. Сякаш предупреден от някакъв добър дух, испанският офицер се обърнал с лице към Джон и вдигнал сабята си, за да се предпази от атакуващия го пират. Сабята на Силвър изсъскала във въздуха и ударила в здравото острие от толедска стомана на неговия противник. В този миг Силвър бръкнал в пояса си, извадил празния пищов и с всичка сила го запратил по главата на испанеца. Офицерът трепнал и вдигнал лявата си ръка, за да се предпази, но в същото време сабята на Силвър се плъзнала покрай нея и се забила във врата му. Испанецът се олюлял и загубвайки равновесие, направил няколко крачки назад, като все още държал сабята. В миг Дългия Джон Силвър налетял върху му, навел се над него и повторно го ударил през гърлото. Испанецът надал глух стон и почти грациозно се свлякъл на земята.

След това испанският гарнизон се разколебал и в скоро време войниците се превърнали в объркана тълпа, която тичала напред-назад, опитвайки се да избяга. Хората на Пю се прехвърлили през, оградата с ликуващи викове. Половин час по-късно фортът бил в ръцете на пиратите.

Следван от Черното куче, Джон Силвър отворил с ритник вратата на наблюдателната кула. Неколцината испански войници, които се били скрили там, паднали на колене и с вдигнати ръце замолили за пощада.

Една открита дървена стълба водела към върха на кулата и тъй като никой не я охранявал, за няколко минути Черното куче свалил испанското знаме и на негово място издигнал флага с кръстосани кости.

— Сега Бил ще довтаса начаса — казал Силвър.

— Също и франсето, ако е наблизо — добавил Черното куче, като гледал усмихнат как знамето с черепа и кръстосаните кости се веело над главата му.

Силвър насочил далекогледа си към пристанището. Седемте кораба, които трябвало да пренесат испанското съкровище през Атлантика, били привързани към кея също като дебели крави. Хора сновели по тях и по траповете им непрекъснато се качвали и слизали фигури.

Изведнъж Пю се появил край Силвър. Бледото му лице било мръсно и окървавено. Все още запъхтян, той казал на пресекулки:

— Свършихме, приятелю! Не беше толкова лошо. Особено когато съсече оня загубен испански офицер. Минах сега край него. Още стенеше, така че го довърших. Да не се мъчи.

— Гейби, погледни натам — отвърнал Силвър, като му подал далекогледа. — Да ги вземат дяволите, май се опитват да вдигнат котва и да излязат от пристанището! Ще изпуснем съкровището. Какво прави там Флинт, дявол го взел! Никакъв не се вижда. — Той се обърнал към Черното куче: — Докарай ми бързо Изреиъл, дори ако трябва да го носиш на ръце като бебе.

Само след миг Изреиъл се изкачил по стълбите и тежко се облегнал на парапета.

— Изреиъл — рекъл му Силвър, — само ти можеш да спасиш положението! Господ те праща тъкмо навреме, дявол те взел! Вземи, че разпръсни ония пипкави испанчета по пристанището със собствените им оръдия, и то бързо, инак сбогом на съкровището! Доста жертви дадохме досега, за да завладеем форта, та да оставим плячката да се измъкне от ръцете ни.

Хандс кимнал. Той едва се бил окопитил от експлозията на мината. Но Изреиъл си го бивало, не се намирали често такива артилеристи като него. Няколко минути по-късно той вече обикалял по площадката на укреплението, намествал оръдията на испанците и със звънлив глас давал команди за стрелба.

Първото гюле пропищяло през въжетата на най-близкия транспортен кораб, второто ударило кея и късовете от разбития камък ранили десетина души наоколо. Гюле след гюле попадали сред корабите със съкровището. След като Хандс обстрелвал пристанището в продължение на десет минути, Силвър изревал:

— Стига, Изреиъл! Не ти казах да ги потопиш! Искам си жълтиците в кесията, а не в тинята на дъното!

Докато Хандс давал заповед да спрат стрелбата, Пю изкрещял:

— Шиш, „Уолръс“ се насочва към входа на пристанището. Бил е видял знака! И франсето го следва на една-две мили.

Силвър прошепнал тихо:

— Край. Сега са ни в ръцете. Не могат ни се измъкна. — И продължил на висок глас: — Гейби, взимам половината момчета, за да видя какво става с Флинт в двореца на губернатора. Ти дръж форта. Гледай Изреиъл да си стои на мястото зад оръдията. Да прави каквото иска с пленниците, стига да не ни създават грижи. Гейби, слушай, дръж и морето под наблюдение, да не вземат корабите на испанчетата да ни изненадат. Всеки момент могат да се появят и охраняващите испански кораби.

След малко Силвър вече минавал покрай кея с хората си. Не срещнали никаква съпротива: обстрелването на Изреиъл разпръснало и обезсърчило испанците по корабите със съкровището. С голямо усилие на волята Джон Силвър си наложил да ги отмине и да се отправи към двореца на губернатора.

Дворецът представлявал триетажна каменна постройка на половин миля от пристанището, настрани от черния път, който бил главната улица на Санта Лена. Докато пиратите приближавали към него и минавали покрай палми и цъфнали в лилаво и розово олеандри, Силвър забелязал с чувство на облекчение, че все пак Флинт действително го бил завладял. Джоуб Андерсън и пет-шест пирати стояли на стража на стълбите пред входа.

Силвър бързо се изкачил по стъпалата и стиснал огромната ръка на Джоуб с думите:

— Джоуб, момчето ми, значи успяхте! Флинт знае ли къде е скрито съкровището?

— Не беше особено трудно, Джон — отвърнал Андерсън. — Оня испански големец и хората му спяха, когато нахлухме. Просто бутнах вратата с крак и влязохме. В кухнята имаше две слугини, които се разпискаха, но Флинт ги удари по главите и те млъкнаха. Едната доста си я биваше.

— Джоуб, къде е Флинт?

— Горе, мъчи се да накара оня, важния, и госпожата му да кажат къде е ключът от скривалището. Навързал ги е в спалнята им. Нищо чудно вече да е пролял и някоя и друга капка кръв.

— Нищо чудно да го е сторил. Слушай, Джоуб, имам малко работа за теб, момчето ми. Вземи онези негодници, дето са с мен, и ги заведи до корабите със съкровището. Разкарай оттам испанците и остави наши момчета на всеки от тях. Ако испанците се опъват, ще ги съсечеш. Бил Боунс ще дойде след половин час, а нашият приятел французинът го следва. Кажи на Бил да почне да пренася среброто на „Уолръс“ и „Жан Калвин“. Също така му кажи да го брои, особено онова, което товарят в трюма на „Жан Калвин“. Запомни ли всичко, Джоуб?

Андерсън започнал тъпо да повтаря думите на Силвър:

— Слушай, Джоуб, имам малко работа за теб, момчето ми. Вземи онези негодници, дето са с мен…

— Спри, Джоуб! Това стига. Тръгвай! Аз идвам с капитана след малко и това е!

Андерсън повел пиратите към кея, а Силвър влязъл в двореца на губернатора, минал бързо през хола и се заизкачвал по широките стълби. По всичко личало, че Флинт се бил подвизавал известно време: гоблените били свалени от стените, подът бил покрит с парчета от изпочупен порцелан, а един огромен портрет на Негово католическо величество крал Филип V бил срязан от острието на сабя. От една стая горе долитали викове и приглушени писъци; внезапно се чул грубият и накъсан смях на Флинт, същият смях, който навявал неприятния спомен за завладяването на къщата на Дюбоа в Барбадос преди толкова години.

Когато Силвър влязъл в спалнята, видял как Флинт хваща за гърлото една тридесетгодишна жена. Той така силно я разтърсил, че тъмната й коса се замятала наляво-надясно пред лицето й. Жената била облечена, както забелязал Силвър, в синя нощница, разкъсана около врата.

До младата жена имало позлатено легло с балдахин на четири подпори, на една от които бил завързан възрастен мъж със заострена прошарена брадичка, също облечен в нощница. Жена на средна възраст лежала в краката му. „Трябва да е жена му“ помислил си Силвър.

Флинт престанал да разтърсва тъмнокосата жена и изсъскал:

— Къде е ключът на склада, мръсница такава? Ще ти отрежа пръстите един по един, тъй да знаеш. Ще ти горя бузите на тих огън, бога ми. Говори, папска пачавро!

Жената захълцала и отвърнала глава. Силвър забелязал големите й тъмни очи и тънкия й правилен нос.

Пет-шест пирати били застанали до Флинт. Между тях и Том Морган, който замислено дъвчел тютюн и сцената пред очите му като че ли никак не го смущавала, сякаш бил зрител на бой на петли.

Изведнъж Флинт грубо блъснал жената пред себе си. Засмял се със същия хриплив и подобен на кудкудякане смях, но този път на Силвър му се сторило, че Флинт започва да се страхува.

— Да не би да имаш някакви затруднения, капитане? — рекъл Силвър мазно, като се приближил към него.

— Е, квартирмайсторе, най-сетне и ти се измъкна — отвърнал Флинт злобно. — Мислех, че си доста бъзлив, та да рискуваш кожата си около двореца на губернатора. Е, щом си тук, накарай тия испански свине да изплюят къде са ключовете на склада до двореца. Проклетниците го построили така здраво, та да издържи едномесечна обсада, а ние си нямаме барут да го дигнем във въздуха — казал Флинт ядосано.

— След час ще имаме достатъчно барут да вдигнем цялата Санта Лена във въздуха — отвърнал спокойно Силвър. — Но това няма значение. По-лесно е да измъкнем ключовете от тия пленници тук.

— По-лесно ли! — извикал Флинт. — По-скоро камък ще пусне вода, ако го стиснеш, отколкото да каже нещо тая стара кранта на пода. Защо не щат да проговорят, а? Защо?

— Едва ли се дължи на езика ти, капитане. Не знам човек да говори по-любезно от тебе, така си е.

Флинт му хвърлил поглед с присвити очи, но Силвър продължил, като че не бил казал нищо:

— Може и да не разбират английски, нали са испанци. Знам, че никога не си оставял тоя папски език да ти омърси гърлото, понеже имаш религиозни принципи. Но аз отбирам малко от езика им, колкото и това да осквернява един истински англичанин.

— Хайде, ломоти по испански, сър Шиш — отвърнал Флинт презрително. — В това време аз ще си взема нещо оттук. Ако не пропеят до половин час, ще ги съсека ей така — и Флинт здравата ударил със сабята си по подпората на балдахина на два-три пръста над главата на испанския благородник и оставил дълбока следа в дървото. Човекът нервно потръпнал, след което припаднал.

„Изгуби съзнание нещастникът“ — помислил си Силвър.

Флинт се обърнал и тропайки с ботушите си, излязъл от стаята, като изревал на Морган и останалите да го последват.

Силвър се озовал сам с жената. Тя била седнала на края на леглото. Той забелязал, че сега го погледнала с израз на упорство и отчаяние. Откакто започнало нападението на Санта Лена, за първи път Силвър осъзнал, че дори при такива обстоятелства могат да съществуват и други чувства, освен жажда за кръв и омраза. Тази жена съвсем не искала да попречи на пиратите на Флинт да вземат съкровището. Може би била дъщеря или снаха на брадатия мъж, завързал подпората на балдахина. Вероятно мъртвата жена на пода била майка й. Какво е направила тази очевидно изтънчена млада жена, за да предизвика цялата касапница и жестокост тук? Заслужава ли тя тези унижения и заплахата от внезапна смърт?

Като направил крачка към нея, Силвър казал бавно, произнасяйки испанските думи с усилие:

— Сеньорита, съжалявам, ако сте пострадали. — Тя го погледнала. За миг като че ли се поколебала дали да отговори. След това рязко извърнала глава и стиснала устни, сякаш искала да спре каквато и да било дума да излезе от устата й. Силвър продължил бавно, без да бъде уверен, че тя ще го разбере: — Казвам се Джон. Аз ще ви защитя. Но ние трябва да знаем къде са ключовете. Ключът за… — той спрял за момент. Как се казвало склад на испански? Изведнъж се спомнил как наричали склада в плантацията на Дюбоа преди години. — Депо — казал, той. Жената поклатила глава. Това могло да значи, че тя или не разбира френски, или не иска да посочи къде държат ключовете. Силвър опитал още веднъж, като смесвал испански и френски думи: — Ако вие не кажете къде са, капитанът ще ви убие. Скоро. Първо баща ви, като майка ви. Скоро. — Тя трепнала. Значи действително онзи мъж, завързан за стълба, бил баща й. — Аз ще ви пазя. Вас и баща ви. Но трябва да ми дадете ключа.

Жената вдигнала очи към него. Очите й били прекрасни като очите на Анет. Тя безразлично отвърнала:

— Не, вие сте бандити. Английски бандити. В скоро време нашият флот ще дойде тук и ще ви избие.

— Вашите кораби са далече. Сега нашите кораби държат Санта Лена. Ние пленихме вашия форт и докато разговаряме, моите хора товарят вашето съкровище на корабите ни.

— Значи вие сте капитанът. Това ваши хора ли са?

„Боже господи — помислил си Джон Силвър, — как да й обясня, че съм квартирмайстор на лош испански и забравен френски.“

Той рекъл:

— Аз съм един от капитаните и може би единственият капитан, който го е грижа дали ще живеете, или ще умрете. — „Полуистина може би — помислил Силвър, — но засега върши работа.“

Тя се умълчала. От приземния етаж се чул трясък на счупено стъкло. Флинт обирал къщата така основно, като че ли за първи път извършвал пиратски набег и сякаш нямало никакви кораби със съкровища в пристанището.

Изведнъж жената се обадила:

— Ако ви кажа къде са ключовете, отде да зная, че ще ни защитите? Може и вие да сте убиец като другите, но само говорите така.

Силвър се усмихнал.

— Имате право. Но поне искам да ви спася, не да ви убия. — Той почакал за миг и след това казал внимателно: — Скоро другият капитан ще се върне. Онзи, с моравото лице. Той ще доведе другите със себе си. Трябва да побързате.

Жената му подала ръка. Защо? Тя хванала ръката му, гладките й пръсти обхващали неговата длан.

— Давате ли ми дума, капитане, честната си дума, че ще ни спасите?

— Да, синьорита. Давам ви честната си дума, така че ми помогнете да ви спася.

— Ключовете са тук. Ето.

Тя станала и бързо отишла до подпората на балдахина, където бил завързан, баща й. Като застанала на пръсти, тя натиснала едно от позлатените топчета от украсата високо над главата си. Чуло се леко щракване и една малка вратичка, двадесет сантиметра на десет, се отворила.

Силвър, който бил много по-висок от жената, се доближил до леглото. С дясната си ръка той бръкнал в кухината. Ето къде били ключовете. Извадил ги и ги преброил: на халката имало шест ключа. Сигурно ключовете на склада били между ключовете във връзката.

По стълбите се чул тропот на тежки ботуши и гласът на Флинт, който псувал и ругаел. Силвър взел жената за ръка. Като кимнал към баща й, все още в безсъзнание, той рекъл:

— По-добре да го оставим сега. Ще се върнем за него след малко. Сега ме последвайте. Бързо.

Когато излезли на площадката на стълбите, те се озовали лице срещу лице с Флинт, който се олюлявал около парапета, явно пиян. Като видял Силвър заедно с младата жена, той се захилил злобно:

— Ама че чудна картинка! Двама влюбени, дето се готвят да избягат от гнездото. — Облегнал се на парапета и изкрещял: — Морган, Дърк, елате, загубеняци такива, да видите Шиша и чудната му булка Дона Мария Свинска помия.

„Сега е моментът — помислил си Силвър, — точно сега! Бутвам го от парапета и казвам, че е бил пиян. Ставам капитан на негово място и отгоре на това взимам неговия дял от съкровището.“

Но Флинт отново се обърнал към него и Джон Силвър просто го заговорил донякъде с укор:

— Е, какво, капитане, малко си поутолил жаждата си, а?

Преди Флинт да успее да отговори, Морган, Дърк Камбъл и една глутница пирати изтичали по стълбите. Силвър взел инициативата и извикал:

— Момчета, ей ги ключовете! И тая дама все още си е здрава и читава, с пръсти на краката и ръцете и без никакъв белег на лицето. Можем веднага да отворим склада. Хайде към склада!

Флинт изръмжал:

— Спокойно там, квартирмайсторе — и грабнал ключовете от ръцете на Силвър. — Аз искам да хвърля око на склада. Ти слизай и се погрижи да смъкнат всичко от корабите. И вземи Дона Мария Свинска помия, че инак ще й прережат гърлото, ако много-много се върти тъдява.

Младата жена се обадила с достойнство:

— Дона Изабела Фабиола Анна Мендес-Лалагуна. — По някакъв начин тя като че ли била разбрала обидата.

— Върви по дяволите! — извикал бързо Флинт и се отправил надолу по стълбите, като за малко не паднал с главата напред при последните стъпала.

Силвър се обърнал към Дона Изабела и й казал на своя тромав испански:

— Сеньора, моля идете и се облечете. И се върнете тук колкото може по-скоро.

След десет минути тя се върнала прилично облечена заедно с баща си, когото свестила и освободила. Силвър се обърнал към нея с думите:

— Сега ще ви пусна и двамата. Но не тук, тук е прекалено опасно. Засега ще ви водя като пленници.

Жената кимнала и се усмихнала. Както бързината, с която разбрала всичко, така и явното й доверие към него му харесали. Той бързо вързал ръцете й зад гърба, след това вързал и баща й по същия начин. Дал им знак да го последват и ги извел от двореца. По пътя към пристанището Силвър настигнал Том Морган и една група пирати, заети с пренасянето на някакви чували и сандъци.

— Здравей, Том! Флинт е успял да използува ключа, както виждам. Какво има там, момчето ми?

Морган спрял и вдигнал мътния си поглед към Силвър. Цялото му лице било в пот.

— Няма защо да се надсмиваш над капитана, Джон Силвър. Той направо подушва къде има плячка. Изпразнихме склада, всичко взехме. Тия работи — той посочил сандъка — са по-голямата част от плячката. Скъпоценни камъни, топази, смарагди, какво ли не, повечето в брошки и гривни. Някои са само камъни, освен това има и жълтици и други пари в оная торба.

— Отлично, Том Морган, винаги те бива, когато опре до сериозна работа. Гледай да го прибереш и да подредиш всичко както трябва. Хайде карай, момчето ми. Аз пък ще доведа тези пленници на „Уолръс“. Може и да ни свършат работа като заложници, преди да отплаваме.

Морган кимнал. „Всъщност не разбира какво му казвам“ — помислил си Силвър. След това пиратът се навел, вдигнал един сандък, обкован с три железни обръча и се запътил към пристанището.

Никакви испански войници не се виждали наоколо. Подходите към пристанището били пусти, само отделни групи пирати пренасяли плячка. Изведнъж бащата на Дона Изабела извикал високо. Старецът гледал към двореца и ядосано казал на дъщеря си нещо. Силвър се обърнал и видял гъст дим, който излизал от горните етажи на двореца на губернатора като от изригващ вулкан. Значи, Флинт се бил върнал в двореца. От една група дървени постройки, които гледали към пристанището, също излизали струи дим. В скоро време Санта Лена щяла да последва съдбата на десетина други градове, попаднали в ръцете на Флинт — разграбени, опустошени и най-сетне опожарени.

Ако Силвър искал да освободи пленниците си, трябвало да го стори сега! Вятърът издигал, гъсти облаци дим, които ги прикривали от пристанището. Силвър развързал ръцете на Дона Изабела и бързо я повел встрани от пристанището, към горящите къщи отсреща, докато баща й се препъвал зад тях и кашлял от гъстия дим.

Минали между две горещи постройки. Едната, както забелязал Силвър, била бакалница. Вратата й била разбита, дървените капаци на прозорците висели накриво и пред входа й се виждала една огъната на две човешка фигура, чиято лява ръка била извита на гърба и пречупена.

По-нататък имало други дървени постройки, след това индиански колиби и зад тях започвали гъсталаците на джунглата. Несъмнено оцелелите от пиратския набег жители били потърсили убежище там, из храсталаците, като се надявали никой да не ги открие.

Силвър изминал още двадесетина крачки. След това спрял и се обърнал към жената:

— Скрийте се в джунглата. Там ще бъдете в безопасност. — Но какво ставало с тази жена? Баща й вече бързо се отправил към гъсталака. Силвър се обърнал към нея, този път по-грубо: — Хайде, вървете! Да не би да искате да ви убият?

Какво искала тази жена? Тя се хванала за ризата му, разплакала се и заговорила толкова бързо, че той едва я разбирал.

— Искам да дойда с вас. Да, искам да дойда с вас на корабите! Ти си капитан! Ти си силен! Ти ще ме пазиш. Аз ще ти служа. Да, аз ще ти служа и ще ти бъда вярна!

Смутен, Джон й отговорил на английски.

— Не, това не може да стане, сеньорита. Хайде, махайте се.

Жената явно го разбрала и отговорила.

— Не, аз наистина ще дойда с вас. Майка ми е мъртва. Баща ми… — тя вдигнали рамене в знак на безразличие. — Мъжът ми умря преди три години. От треска. Тук. Мразя това място. Ще дойда с вас. Ще ти стана жена.

Тя почнала да плаче и без да се замисли, Силвър я прегърнал. Сега се намерил натясно. Как да я вземе на кораба? Флинт никога не би допуснал това. Нито пък Бил Боунс. Първо ще трябва да убие Флинт. Ще трябва да го убие заради тази непозната жена. А в това време испанското съкровище го чака. Предстои да го разделят. Направо ще стане за смях. А може Флинт да убие него. Освен това трябва да помисли за Анет. Разбира се, Анет е далече. Ами испанците? Всеки момент може да налети цяла глутница галеони. Ще бъдат хванати като в капан в тясното пристанище, без място за отстъпление, освен джунглата и дивите индианци. Хубав край ще бъде.

Изведнъж усетил, че сълзите на жената били намокрили ризата му.

— Стига толкова! Махай се! — извикал Силвър.

Изведнъж у него пламнала омраза, равна на съжалението, което изпитвал преди малко към нея. Той я хванал за раменете, обърнал я към джунглата, накъдето тръгнал баща й, и я тикнал нататък.

Облаци дим ги обгърнали и за миг тя изчезнала от погледа му. Силвър чул как извикала, докато той бързо се впуснал сред облаците дим към пристанището. Дали поради този вик, тъй жален и отчаян, или поради тежката миризма на изгоряло — той сам не разбрал, — нещо в него трепнало, побили го тръпки и му призляло.