Денис Джъд
Историята на Дългия Джон Силвър (15)

Глава XV
Вицекралят на Индия

Погледнато откъм морето, древното пристанище Каликут, известно с подправките си, блестяло на яркото слънце. „Касандра“ се приближавала към брега и екипажът започнал да различава непознати кубета и минарета и няколко големи склада покрай кейовете. Ята птици летели над главите им и ярките им пера привличали погледите на екипажа. А по вълните се издигали и спускали множество кораби на котва: бригове и галери, баркаси, шхуни и едномачтови местни съдове, каквито често се срещат край Малабарския бряг.

Капитан Ингланд ги разглеждал с далекогледа си, а Бил Боунс и Гомеш да Коща, главният кормчия, стояли до него. Силвър се намирал до главните ванти, като препредавал заповедите на Ингланд на пиратите по въжетата и на палубата. Долу, под палубата, главният топчия Ван дер Велде бил приклекнал при хората си. Оръдията били готови за стрелба и фитилите тлеели, готови да подпалят барута.

Ингланд рязко събрал далекогледа си и с доволен израз на лицето потупал Бил Боунс по рамото.

— Мистър Боунс — казал той, — ще ви бъда задължен, ако погледнете два румба от десния борд и ми кажете какво виждате зад онзи малък холандски кораб.

Боунс присвил око и погледнал през далекогледа си.

— Бога ми! — казал той най-сетне, като от възбуда гласът му прозвучал по-високо от обикновено. — Ама това се казва рядък късмет! Флотилия арабски кораби напускат пристанището. Сигурен съм, че са поклонници.

— Поклонници! — обади се Да Коща с хрипливия си глас. — Значи, добри новини, значи поклонници на път за Мека. Виждал ги преди, близо до островите Диу. Плава за Червено море, отива да се поклони къде пророк Мохамед роден. Много богат.

— Богати ли! — извикал капитан Ингланд. — Та те трябва да са целите натоварени с дарове за светите места в Мека! И отгоре на това трябва да носят доста пари, за да си плащат за храна и нощуване по пътя. Момчета — извикал той на екипажа, — имаме късмет! Още няколко часа и ще бъдем засипани със скъпоценни камъни и злато!

От палубите се надигнала глъчка, когато новината се разнесла сред пиратите; в скоро време вестта стигнала и до топчиите под палубата.

— Хей, кормчията — казал спокойно капитан Ингланд на квартерона на щурвала. — Докарай ме покрай онези арабски кораби и ще можеш да си забучиш игли с брилянти през носа и да си закачиш златни обици на ушите.

Докато „Касандра“ се насочвала към корабите на поклонниците, Силвър ги наблюдавал внимателно през далекогледа. Наистина флотилията представлявала странна гледка: няколко каравели, един тримачтов граб, едно менчу и четири дау. Малко вероятно било да успеят да изминат дългия път, без да се разпръснат. Но какво е онова, което се вижда точно зад последния дау, още сега едва успяващ да следва останалите кораби? Сигурно капитан Ингланд също го е видял. Да не би да е сбъркал? Не, редицата кораби на поклонниците трябва да са го скривали досега от погледа на онези, застанали на юта.

Когато опасенията на Силвър се потвърдили, той извикал на капитана:

— Капитан Ингланд, една въоръжена бригантина следва корабите и плава под британски флаг, по дяволите!

„Разбира се — спомнил си той внезапно, — често съм чувал за споразумението между Източноиндийската компания и великия Могол: в замяна на известни търговски привилегии «Джон Къмпани» се задължила да защищава мюсюлманските поклонници по време на плаването им до Арабия. Трябвало да ги охранява не само от европейски пирати, но и от индийски морски разбойници, от които най-голям ужас вдъхвал прочутият Ангрия.“

Сега капитан Ингланд му дал знак незабавно да дойде при него на юта. Другите лордове също се събрали там: Ван дер Велде излязъл от люка, последван от Джоуб Андерсън, а Том Морган и Черното куче идвали от носа.

— Господа — казал капитан Ингланд, — мистър Силвър е прав: имаме работа с по-особен клиент. Може би тази бригантина има повече оръдия от нас и сигурно търси разправия. — Той бръкнал дълбоко в кутията си за емфие. — Е, какво ще кажете, да обръщаме ли назад?

— Няма какво да се боите, сър — казал Ван дер Велде, — момчетата ми са готови. Ще ги размажем! — И замахнал с якия си юмрук, голям почти колкото гюле.

— Моят приятел, тази холандска кратуна, май е прав, капитане — казал Силвър весело. — Сигурно тия шкембелии от индийската компания спят под палубата, пияни и преяли. Ще издигнем британския флаг, ще се доближим до тях и ще им избушим борда с един залп. Толкова е просто, колкото да се вземе яйце от полог. Повярвайте ми, че така ще бъде.

И тъй, решили да нападнат. „Касандра“ плавала към флотилията с поклонници с вид на невинна девойка, излязла на неделна разходка. От мачтата се развявал британския флаг и за неопитното око корабът изглеждал съвсем безобиден. Но на борда на „Касандра“ пиратите на Ингланд били готови за действие: нахранили се били с раздадените им дажби и оръжието им било подръка.

След час и половина „Касандра“ наближила бригантината достатъчно, за да могат да й се обадят.

— Хей, откъде сте? — извикали отсреща през водата.

Капитан Ингланд сложил двете си ръце около устата и извикал, без да му мигне окото:

— „Касандра“ от Мадрас с товар коприна. На път сме за Бомбай и след това у дома, в Лондон. Вие кои сте?

— Въоръженият кораб на индийската компания „Меркурий“ на път към Сурат да вземе още богомолци и след това през Аденския залив — отговорили от бригантината.

— Бива си го попътният вятър за тази благородна задача — извикал Ингланд. — Бог да ни пази и двамата от пирати!

Силвър с възхищение гледал как двата кораба се доближавали. Сега „Касандра“ се била изравнила почти напълно с „Меркурий“ и той виждал как някои от екипажа му им махали за поздрав от вантите.

Изведнъж Ингланд силно надул свирката два пъти и при този сигнал оръдията на десния борд на „Касандра“ дали нестроен залп.

Нестроен или не, корабът се разтърсил от него, а хората под палубата надали победен вик и започнали да подготвят оръдията за втори залп.

Парлив пушек обвил Силвър и скрил от погледа му бригантината на индийската компания. След малко димът започнал да се разнася.

— Бога ми, свалили сме им главната мачта! — извикал Боунс.

Главната мачта на „Меркурий“ била смешно провесена от лявата му страна и квадратният му топсел бил натопен дълбоко във водата. Докато разбере какво става, Силвър видял как бригантината завила и обърнала кърмата си към „Касандра“. Ясно било, че тя била неуправляема — поне за няколко часа, докато екипажът й отсече пречупената мачта и я освободи от разкъсания такелаж.

Още два, не — още три изстрела се чули от оръдейната палуба на „Касандра“. Очевидно Ван дер Велде забелязал, че кърмата на „Меркурий“ все още била в обсега на някои от оръдията му. Едно гюле паднало в морето отвъд бригантината. Силвър не успял да види къде ударило второто гюле. Но третото — било по щастлива случайност, било поради добро премерване — улучило борда при кърмата тъкмо над водната линия.

Силвър хвърлил поглед към капитан Ингланд, който смъркал емфие през цялото време, докато траела схватката. Едно силно кихане, примесено с победен вик, изчистило носа му.

— Ударихме ги, момчета! Свършено е! — извикал Ингланд. — По дяволите, ако и кормилото им не е откъснато. Вече не са страшни! Към арабските лодки! Сега те са в ръцете ни!

„Касандра“ вдигнала всички платна и бързо настигнала корабите на поклонниците. Един след друг те се предали, кротки като агънца. Силвър и Боунс слезли в голямата лодка заедно с десетина моряци, за да приберат спокойно плячката. Поклонниците се дръпнали назад, когато пиратите разбивали сандъците и разпаряли чувалите, за да открият съдържанието им. След това грубо обрали от поклонниците всичко ценно, като ги ругаели и ритали, щом окажели съпротива.

След няколко часа палубата на „Касандра“ била засипана с плячка — сребърни монети, скъпоценни култови съдове, коприна, килими, храна и вода — всичко, което било харесано или сметнато за полезно.

Силвър докарал на борда и капитана на тримачтовия кораб, мюсюлманин, който поразбирал малко английски. В началото той отказвал да даде сведения за корабите по крайбрежието, но Боунс и Силвър го принудили да проговори. Бил извадил сабята си и се заклел, че ще му отреже пръстите на краката един по един, ако не им даде полезни и верни сведения, при което капитан Ингланд, отвратен, извърнал глава настрана. Джон Силвър, напротив, се държал любезно и разумно потупвал треперещия капитан по гърба и му предлагал ром и солено свинско, които нещастният мюсюлманин отказвал, изпълнен с погнуса. Най-сетне той се предал и с невероятен акцент разправил всичко, което, знаел. Между другото измъкнал от него и едно важно известие. Ингланд забравил отвращението си от заплахите на Били Боунс и се плеснал по коляното от радост.

— Момчета — казал той на лордовете, — това се казва късмет! На триста мили оттук се намира Гоа — португалска колония, — страшно оживено пристанище. Този арабин разправя за „Вицекраля на Индия“. Струва ми се, той няма предвид някой тукашен португалски губернатор, а някакъв кораб със същото име, който може би щял да тръгне от Гоа за Софала или Мозамбик, а след това покрай нос Добра Надежда за Лисабон.

Квартирмайсторът Гомеш да Коща възбудено го прекъснал, като с мъка изговарял малкото английски думи, които знаел:

— Аз знае този кораб — рекъл той, — нарича се „Вицекраля на Индия“. Носи пари и неща от Гоа до други колония Португал в Индия.

— Кораб на хазната! Бога ми, това е! — възкликнал Силвър. — Натъпкан догоре с жълтици и дублони. Ще стигне на всеки от нас да заживее като богаташ.

Да Коща се обадил на лошия си английски:

— Не лесно — казал той, — той голямо галеон, две оръдейни палуби. Може би шейсет оръдия. Ние не разбие него. Той нас разбие сигурно.

— Е, Гомеш — казал Боунс остро, — ние не сме глупаци, та да идем да ни заколят. Ще издигнем португалски флаг и ти ще им отговориш на проклетия им език. Ще ги накараш да те вземат на борда. Макар че да ме убиеш, не зная какво ще им кажеш!

— Това са подробности, мистър Боунс, обикновени подробности — казал капитан Ингланд. — Лесна работа. Ние, лордовете, ще измислим някоя дяволска хитрост. Не се съмнявам в това. Междувременно да попитаме хората какво мислят и след това с най-голяма бързина се насочваме към Гоа. Съгласни ли сте?

Лордовете се съгласили незабавно, както и останалите моряци, когато предложението било обявено пред тях.

„Касандра“ се отправила на север при спокойно море, докато квартирмайсторът разделял плячката от поклонниците. При подялбата на Силвър се паднали няколко скъпи копринени платове, малка торбичка жълтици и разни дребни украшения. Той също си взел един яркозелен папагал в клетка, измъкнат от някоя нещастна жена от дауовете. Човечната страна на характера му проличала в начина, по който се отнасял към папагала си: хранел го с бучки захар и вкусна храна и му говорел като на човек. Папагалът казвал с кресливия си глас едно-две изречения от корана, но в скоро време Силвър прибавил няколко здрави псувни към речника му. Разбира се, тази птица била същият онзи папагал „Капитан Флинт“, който беше плавал на „Испаньола“, макар и да го бяха кръстили така по-късно. По онова време Силвър просто го наричал Мохамед.

Но жълтиците, за които птицата крещеше толкова често по-късно, се намирали още на борда на „Вицекраля на Индия“ някъде на север от „Касандра“. Как да сложат ръка върху тях? Силвър дълго обмислял трудната задача, докато най-сетне намислил един план. Запознал капитан Ингланд, Да Коща, Боунс и останалите лордове с него. Отначало Ингланд не смятал плана за подходящ, но Джон така убедително защищавал идеята си, че благодарение на красноречието му, когато корабът наближил Гоа, всички били съгласни с него.

Но как да открият „Вицекраля на Индия“? Може би той вече бил далеч навътре в Индийския океан. Боунс още веднъж размахал сабята си пред нещастния мюсюлмански капитан, когото задържали на „Касандра“, за да им служи като преводач в случай на нужда. Измъченият човечец широко отворил уплашените си очи и казал всичко, което знаел. Имало вероятност „Вицекраля на Индия“ да не е напускал Гоа. „Касандра“ можела да го завари още там.

Така и станало, макар че за малко не го изпуснали. Когато „Касандра“ пуснала котва при Гоа, Ингланд и хората му нямали представа дали плячката им не е убягнала. Във всеки случай били готови: от мачтата се развявал португалският флаг — червено и зелено, а на кърмата била закрепена дъска с гордото име „Магелан“, прясно изписано.

В продължение на два дни най-различни кораби излизали и влизали в пристанището. „Вицекраля на Индия“ се задал от шумния и оживен град чак по обед на третия ден, откакто „Касандра“ го дебнела. Капитан Ингланд незабавно вдигнал котва и наредил да се подготвят за среща в морето.

Португалският галеон, вдигнал капаците на оръдията и опънал всичките си платна, се носел бързо под синьото небе.

— Всичко пропада, ако се отдалечи — казал тихо капитан Ингланд. — Няма смисъл дори да се опитваме да го преследваме.

— Оставете тези приказки, капитане — казал Силвър. — Отидем ли двамата с Гомеш, както е облечен като палячо, няма от какво да се боите.

Да Коша бил застанал в тромава поза на юта. Облечен бил в тежка пурпурна дреха, украсена със сърма и отличителни знаци, червена лента минавала през гърдите му, а дебелите му крака били обути в бели копринени панталони и памучни чорапи, носел четвъртити черни обувки, които го убивали. Дълга тъмна наметка скривала изискания му костюм от португалския галеон. Силвър стоял до него облечен в зелени бричове и кремава риза с отворена яка. Косата му била вързана назад, както я носели благородниците, и той бил въоръжен с пистолет и сабя. Галеонът се приближавал все повече и повече. „Касандра“ се насочила да го пресрещне. Най-после се доближили на разстояние, от което можели да ги чуят. Силвър побутнал Да Коща, който извикал на португалски:

— Поздрави, закъде сте?

— За Даман му отговорили, — а след това за Диу и нашите фактории в Персийския залив.

— Хвала на бога — извикал Да Коща, — ние сме „Магелан“ на път за Макао на китайския бряг. На борда ни се намира губернаторът на Макао и неговият секретар. Те трябва да бъдат отведени в Диу колкото е възможно по-скоро.

— Не знаем нищо за това — отговорили от „Вицекраля“. — Не сме получавали такива заповеди.

— Може и да не сте. Чухме, че каравелата с нареждането на генерал-губернатора била потопена от холандците при Малака.

— Не сме чували такива вести. Отношенията ни с холандците са доста добри.

— Стига толкова — изревал Да Коща, — нека губернаторът обясни всичко лично. Веднага ще изпратим лодка.

— Както искате. Не забравяйте, че имаме двеста и петдесет души на борда и сме нащрек.

Една от лодките на „Касандра“ била спусната на вода. Да Коща, който си бил свалил плаща и сложил триъгълна шапка, цялата в сърма, седнал с важен вид на кърмата, а Силвър се разположил до него. Шестима специално избрани мулати и квартерони хванали греблата. Лодката се доближила до португалския галеон.

Да Коща се изкатерил на борда. Силвър се изкачил след него, последван от един моряк от лодката, бивш роб от Бразилия, който говорел португалски съвсем свободно.

Както стъпил на палубата, Да Коща бил посрещнат от един от офицерите на кораба, зад когото били строени два реда войници в сини униформи.

— Добре дошъл на борда, ваше превъзходителство. — Тонът му бил сърдечен, но на Силвър му се сторило, че е донякъде сдържан.

— Мога ли да представя акредитивните си писма на вашия капитан? — казал да Коща почти небрежно.

Завели ги в една пищно наредена каюта с позлатени орнаменти, персийски килими и гоблени по стените и тежки греди по тавана.

Един строен млад мъж, към четиридесетгодишен, станал да го посрещне. Униформата му била отлично скроена и той носел напудрена перука. Офицерът, който ги придружил до каютата, застанал при вратата.

— Моите почитания, ваше превъзходителство — казал капитанът. — Мога ли да видя доказателства, че вашата мисия действително е такава, каквато казвате?

— Разбира се, капитане — отговорил Да Коща. — Секретарят ми Фердинанд Диас има всички книжа. — Той дал знак на Силвър да се доближи до масата, където седял португалският капитан.

Силвър се навел, сякаш искал да разчисти място на масата за книжата.

След това съвсем неочаквано той уловил капитана за гърлото с лявата си ръка и опрял дулото на пищова си към слепоочието му.

Зад него се чул заглушеният стреснат вик на офицера, който ги бил посрещнал на борда, повален с един силен удар от бразилския негър.

Очите на капитана изскочили от орбитите си, когато огромната ръка на Джон го сграбчила за гърлото, перуката му смешно се килнала над дясното око.

— Гомеш — казал Джон, — кажи на този пуяк, че ако не направи точно каквото му наредя, ще му пръсна главата и ще размажа мозъка му по тези чудесни гоблени!

Капитанът издал слаб стон в знак на съгласие, когато Да Коща превел тази изтънчена заповед.

— Добре — казал Джон, — ето какво трябва да направиш, сеньор капитан. Най-напред извикай първия си помощник и му заповядай да натовари сандъците с парите на корабната лодка. Други лодки ще дойдат от нашия кораб да пренесат онези сандъци, които тя не може да поеме. Когато си вземем каквото искаме, ти, сеньор, ще дойдеш с нас на „Касандра“ и през цялото време ще се усмихваш до пръсване или, бога ми, ще нахраня акулите с теб. Но ако свършиш тази работа, кой знае, може и да те включим при подялбата на златото. — Когато португалският капитан чул това, той отчаяно размахал ръце. — И ако — продължил Силвър неумолимо — нашата напудрена маймуна не може да мисли добре поради това, че гърлото му е стегнато от ръката ми, ще му кажа следното, за да му изясня как да постъпи. Да каже на офицерите си, че другият кораб, нашият кораб, поради това, че е по-малък, е получил заповеди да достави парите за заплатите, докато „Вицекраля на Индия“ има заповед да се отправи към Ормуз в началото на Персийския залив, за да се разправи с тамошните пирати.

Когато превели тези думи на капитана, той като че ли се успокоил и бил почти благодарен. Силвър го пуснал и седнал до него, като опрял незабележимо заредения си пищов до бъбреците му.

Двамата — Да Коща и бразилецът — избутали изпадналия в безсъзнание португалски офицер зад една пищна червена завеса и след това капитанът наредил да повикат първия помощник.

Докато чакали да дойде първият помощник, студена пот избила по челото на привидно спокойния Силвър, като си представил какво би станало в случай на провал. Само една грешка и той, заедно с двамата си другари, щели да станат жертва на португалското правосъдие, което според мълвата не пипало с ръкавици.

В този случай опасенията му не се оправдали. Първият помощник, един набит, червендалест възрастен португалец, изслушал своя капитан, като само от време на време вдигал вежди от почуда и след това отишъл да изпълни дадената му заповед.

Пиратите едва повярвали на очите си, когато голямата лодка на Касандра и двете й по-малки лодки направили редица курсове от единия кораб до другия, пренасяйки сандъци и малки сандъчета със сребърни и златни монети. Силвър бил достатъчно съобразителен, за да остави една пета от парите на „Вицекраля на Индия“ в израз на добра воля, така да се каже.

Когато голямата лодка се доближила до борда на „Касандра“ за последен път с Да Коща, Силвър и португалския капитан в нея, капитан Ингланд се навел тържествуващ през борда, а пиратите около него размахали ръце и извикали „ура“.

След няколко минути „Касандра“ потеглила и се отдалечила от все още неподозиращата измамата жертва, като според етикета свалила и отново издигнала фалшивия си флаг за вежливо „сбогом“.

Един час по-късно благодарение на попътния вятър тя била далеч и разстоянието между нея и „Вицекраля на Индия“ непрекъснато се увеличавало.