Метаданни
Данни
- Серия
- Джак Ричър (16)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Affair, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Веселин Лаптев, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 63 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- danchog (2013)
Издание:
Лий Чайлд. Аферата
ИК „Обсидиан“, София, 2011
Английска. Първо издание
Редактор: Димитрина Кондева
Коректор: Симона Христова
ISBN: 978-954-769-278-7
История
- — Добавяне
59
За момент в малката стаичка се възцари тишина.
— Майката никога не бърка — промълви Емелийн Макклачи. — Тя изглеждаше по друг начин. Държеше се по друг начин. Дори миришеше по друг начин. Отначало беше щастлива, но после се промени. Не я разпитвах. Очаквах сама да сподели. Когато бъде готова, нали знаете. За съжаление не получи този шанс.
Мънро замълча за миг в знак на уважение, после попита:
— А вие видяхте ли се с капитан Райли след инцидента?
Емелийн Макклачи кимна.
— Да, дойде да поднесе съболезнованията си. Може би седмица след като откриха тялото й.
— Според вас той ли е убил Розмари?
— Вие ще кажете, младежо. Нали сте полицай?
— Мисля, че майката винаги усеща тези неща.
— Розмари казваше, че баща му е важна клечка. Не знаеше точно какъв е. Може би политик. Или нещо друго, при което имиджът има значение. Мисля, че капитан Райли беше доволен да има чернокожа приятелка, но не и бременна приятелка.
Усетихме, че не бива повече да притискаме Емелийн Макклачи. Затова се сбогувахме с нея и излязохме навън.
— Нещата не изглеждат добре — промърмори Мънро.
— Разговоря ли вече с майката на Шона Линдзи? — попитах го аз.
— Не пожела да каже нито дума. Грабна една тояга и ме изгони.
— Достоверна ли е информацията ти за шериф Деверо?
— На сто процента. Били са гаджета, после той сложил точка. Тя не била никак щастлива. После, доколкото мога да преценя, се е хванал с Розмари Макклачи.
— Неговата кола ли е била размазана на прелеза?
— Според орегонската пътна полиция, да. Благодарение на регистрационния номер, който си открил. Синьо шеви, модел петдесет и седма. Абсолютна бракма.
— Той предложи ли някакво обяснение?
— Не, имаше си адвокат.
— Можеш ли да докажеш, че е бил гадже и на Джанис Чапман?
— Не на сто процента. Тя е била купонджийка, виждали са я с много мъже. Не би могла да е гадже с всичките.
— И в Тулейн се е радвала на подобна слава.
— Там ли е учила?
— Вероятно.
— Не бих се учудил — усмихна се Мънро. — На студентките в Тулейн им се носи славата.
— Знаеш ли, че истинското й име не е Джанис Чапман?
— Какво?
— Казвала се е Одри Шоу. Преди три години си е сменила името.
— Защо?
— Политика — отвърнах. — Две години е била любовница на Карлтън Райли.
Оставих го да разсъждава върху информацията и поех на юг. Той се качи в хъмвито и подкара на север. Този път не минах напряко през чуждите дворове. Заобиколих квартала като нормален гражданин, прескочих телената ограда и излязох на полето. Сравнително бързо открих черния път, който чезнеше между дърветата. Двайсетина минути по-късно отново се озовах на главната улица. След още пет влязох в полицейския участък, а една по-късно вече бях в кабинета на Деверо. Тя седеше зад бюрото си, отрупано с всевъзможни бумаги.
— Трябва да поговорим — казах аз.