Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Darkest Longings, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 29 гласа)

Информация

Сканиране
Lindsey (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Сюзън Луис. Тъмни страсти

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1998

Редактор: Иван Тотоманов

История

  1. — Добавяне

Петнадесета глава

Арман се бе върнал преди три дни. Клодин знаеше, защото Лилиан й бе казала, но не го беше виждала, нито пък той й се беше обаждал. Знаеше, че съзнателно я отбягва — и днес беше решила да сложи край на това. Беше излязла от замъка преди половин час и сега стоеше в сянката на горичката, точно до водопада. Долу в равнината църковният часовник удари пладне и след няколко минути, точно както й беше казала Лилиан, Арман се появи от лозята.

Арман стигна до високата трева край вира и внезапно спря.

Не помръдна. Не можеше. Сякаш бе изпаднал в транс и можеше само да наблюдава. Клодин плуваше сред лилиите и се плъзгаше леко към брега.

После бавно се изправи и остави водата да се оттича свободно по голото й тяло. Остави го да я гледа, след това тръгна към него. Гърдите й бяха големи и твърди и кафявите зърна стърчаха гордо. Коремът й беше равен, бедрата й нежно закръглени и когато дългите й крака се раздвижиха под водата, Арман забеляза черния окосмен триъгълник под корема й и изпита такова страстно желание, каквото никога не бе изпитвал през живота си.

Никой от двамата не проговори, докато тя излизаше от водата. Сякаш самата природа бе затаила дъх, сякаш въздухът около Клодин бе наситен до краен предел с нейната чувственост.

Изправи се пред него със свободно отпуснати ръце и леко разтворени устни. Той потърси погледа й и като започна да разкопчава ризата си с една ръка, обгърна я с другата и притисна устни в нейните. Тя изстена нежно, когато езикът му проникна в устата й, после обви врата му с две ръце, помагайки му да се освободи от ризата си. Допирът до твърдата му гола кожа, притисната към нейната, я стресна, но той се отдръпна за миг, без да пуска ръцете й, и се загледа в издутите й гърди.

Бяха пълни с мляко и за миг тя се смути, но когато отгатна мислите й, той ги повдигна и нежно ги стисна. Топлата течност потече от зърната и като се наведе, той пое едното в устните си. Тя отметна глава и докато прокарваше пръсти в косата му, усети как ръцете му се спускат към кръста й.

Когато отново се изправи, устните му бяха червени и влажни, а щом ги притисна отново към нейните, едната му ръка започна да разкопчава панталоните.

Клодин го наблюдаваше, докато остана гол пред нея, и като се отпусна в прегръдката му, усети твърдия му член притиснат към корема си и въздъхна, останала без сили. Притисна се с всички сили към него, без да отделя устни от неговите, докато я положи на тревата. Целуна отново гърдите й и прокара ръка по гладките й като атлаз бедра. След това пръстите му се плъзнаха между краката й и дъхът й секна в гърлото.

Сякаш движени от своя собствена воля, бедрата й започнаха да се надигат ритмично, докато пръстите му влизаха все по-навътре в нея.

— О, Арман — шепнеше тя. — Арман.

Устата им отново се сляха в целувка и този път езикът му беше по-твърд и настойчив. Претърколи се върху нея и когато усети, че бедрата й се разтварят под него, вдигна глава и погледна дълбоко в очите й.

— Je t’aime — прошепна той. След това много бавно и много нежно проникна в нея, без да откъсва поглед от лицето й. Тя затвори очи и дъхът й секна, а когато най-сетне ги отвори, видя, че Арман се усмихва.

— Обичам те — отвърна тя на усмивката му, след това, когато движенията му започнаха да стават все по-бързи и по-дълбоки, започна да стене. Без да сваля поглед от очите й, той влизаше и излизаше с продължителни нежни движения, а през това време пръстите й го галеха по лицето.

— Не спирай — въздъхна тя.

— Мисля, че много скоро ще се наложи!

Тя се засмя.

— О, обичам те! — Прегърна го с една ръка и когато движенията му станаха още по-бързи, усети как тялото й само се включва в неговия ритъм. Усещането в слабините й постепенно започна да преминава в цялото тяло: сякаш в нея проникваше някаква чужда сила, която я тласкаше напред-назад, докато накрая Клодин съвсем изгуби представа какво става с нея. Чуваше дишането му, усещаше как тялото му започва да се напряга и го чуваше как шепти името й. Искаше да го вижда, когато свършва, искаше да бъде там, с него, искаше и той да я гледа. Но когато от гърдите му започнаха да излизат гърлени звуци и той влезе колкото можеше навътре в нея с цялата си сила, очите му бяха здраво затворени. И слава богу. Защото през тези няколко безпаметни секунди, когато екстазът бе разтърсил така бясно цялото й тяло, лицето, което виждаше над себе си, не беше неговото, а лицето на Франсоа. Шокът я разтърси цялата и тялото й се вдърви малко преди сладостната вълна да достигне кулминацията си. Тя примигна и отново видя над себе си лицето на Франсоа, чиито очи преливаха от нежност.

— О, Арман — извика тя и го притисна към себе си. — Арман, обичам те.

— И аз те обичам, cherie — прошепна той.

Знаеше, че той мисли, че е стигнала до края, и наистина щеше да бъде така, ако не беше… Тя отново се стегна и в този момент мразеше Франсоа, както никога досега не го беше мразила. Изглежда, никога нямаше да може да се отърве от него, каквото и да направеше.

Останаха да лежат в тревата. Тя бе отпуснала глава на рамото му и двамата се взираха сънливо в огрените от слънцето клони над тях. Клодин погледна надолу и усетила силното му мъжко бедро до себе си, цялата потръпна. Описа няколко безцелни кръгчета с пръсти по русите му гърди и се обърна да го погледне.

Той побърза да я прегърне и каза нежно:

— Трябва да поговорим, cherie.

— Знам — прошепна тя. — Знам, но не ми се иска да разваляме днешния ден. Нека се престорим, че днес всичко е наред, че съм твоя, че нищо не може да застане помежду ни.

— Щом така искаш — засмя се той.

— Да — каза тя и се надигна да го погледне. — Искам и теб.

— Отново?

— Да.

— Тогава ме целуни.

Тя го целуна и когато силните му ръце я обгърнаха, прокара пръсти от бедрата му към пениса. Той изстена от удоволствие и я притегли още по-близо към себе си. И когато започнаха да се любят — лениво и отпуснато, тя внезапно усети, че този път всичко ще бъде както трябва.

Но не се получи. Франсоа отново се появи, точно в момента, в който й оставаше само секунда. Гневът заплашваше да разкъса гърдите й и й се искаше да закрещи с всичка сила. Защо й причиняваше всичко това? Нейното удоволствие никога не бе имало значение за него, така че защо трябваше да се появява точно сега, да й се подиграва и да й отнема това, което самият той не й даваше?

Арман я целуна и когато усети любящата му прегръдка, тя си каза, че може би това няма значение. Всички останали мигове в любовната им игра бяха толкова прекрасни, защо трябваше да отдава такова значение, че не е успяла да стигне до края?

— Трябва да тръгвам — каза той.

— Ще ме оставиш?

— Трябва да работя. За съпруга ти.

— Недей! — извика тя. — Моля те, дори не ми споменавай за него!

— Шшшт! — отвърна той и я погали по косата. — Извинявай. Казах го на шега, но излезе съвсем различно. — Той я целуна, след това се отдръпна да я погледне в очите. — Но един ще трябва да поговорим за него, cherie. Знаеш го.

— Да — отвърна тя. — Но не сега.

След този ден се виждаха непрекъснато; срещаха се край водопада, за да се любят, да разговарят и да плуват; да започнат обяда, който Лилиан бе приготвила за тях, и след това да го оставят недовършен, защото взаимното им желание беше много по-силно от глада… Известно време Арман не правеше опити да говори за бъдещето. Скоро щеше да дойде денят, когато щеше да се наложи да решат какво да правят. Засега им стигаше, че са щастливи.

 

 

Гроздоберът дойде и отмина. Тази година фестивалът се проведе в Шинон, тъй като Клодин и Луи бяха решили да го организират в Лорвоар през година. Захладня и тъй като вече не можеха да се срещат при водопада, Арман започна да поправя една стара колиба в гората. Тя се превърна в техен дом и Клодин ходеше на пазар като домакините от Шинон за хляб, сирене, пердета и одеяла. Купиха си и радио и първото нещо, което чуха по него, беше гласът на Едуард Даладие — френският министър-председател, който съобщи, че в Мюнхен е постигнато споразумение и опасността от война в Европа е отминала. На другия ден чуха, че според една от клаузите на Мюнхенското споразумение германците са влезли в Судан, но тъй като Арман бе купил ново легло, бяха прекалено заети с пробването му, за да се интересуват какво става извън тяхната стая.

Валеше. Нощта бе започнала да се спуска и Клодин скоро трябваше да се прибира в замъка, но по-късно, след като всички заспяха, Арман щеше да я чака на моста и да се върнат отново тук, за да прекарат за пръв път заедно цяла нощ.

Той започна да й разкопчава блузата, мушна ръце под нея и усети колко твърди са станали зърната й. Знаеше, че й е приятно да се любят също толкова, колкото и на него, но знаеше още, че никога не бе успяла да стигне до края. Никога не беше я разпитвал за това, ала се досещаше, че е свързано по някакъв начин с Франсоа. Страхуваше се, че ако заговорят за това, призракът на съпруга й може да унищожи всичко помежду им.

Тя отпусна ръце, докато сваляше блузата й, и дишането й започна да се учестява. Арман я прегърна и загледаха дъжда.

Тя внезапно потръпна и той попита:

— Хладно ли ти е?

— Малко. — Тя стана, откачи палтото му и се наметна.

— Да запаля ли печката?

— Тъкмо ще стане по-приятно и по-топло за през нощта — каза тя.

Стоеше и го наблюдаваше как слага въглища в печката.

— За какво си мислиш? — попита той внезапно. — Не само тази вечер. От седмици. Какво има?

Тя отиде до прозореца и загледа в здрача, после въздъхна.

— Може да си помислиш, че съм луда или че си въобразявам, но не мога да се отърся от усещането, че някой ни наблюдава.

— И ти ли?

— Искаш да кажеш…

Той кимна.

— И аз си мислех, че си въобразявам, но също не мога да се отърва от това чувство.

— Кога ти се случи за пръв път?

— Преди няколко седмици. — Той внезапно я стрелна с поглед и по гърба й пролазиха студени тръпки.

— Какво има? — попита тя и отстъпи от прозореца.

— Нищо — усмихна се той. — Извинявай, не исках да те уплаша. Просто ми хрумна нещо, но няма значение.

— Свързано ли е с Франсоа? Мислиш ли, че Франсоа ни наблюдава?

— Не знам — отвърна Арман. — Би могло, но знаем, че той не е в Лорвоар, нали?

— Може да плаща на някого да ни следи.

— Да, би могъл.

Тя седна на масата и се загърна още по-добре с палтото. Отдавна не се беше сещала за Ортанс, но всеки път, когато се появеше усещането, че я следят, инстинктивно го свързваше с Франсоа, след това се хващаше, че си спомня какво й бе казал за Ортанс.

Арман също седна, хвана ръцете й и попита:

— За какво мислиш?

— За една жена на име Ортанс дьо Буршан. Чувал ли си за нея?

— Да — отвърна той и на Клодин й се стори, че усеща как се отдръпва.

— Какво знаеш за нея?

— Защо питаш?

— Мъртва е, нали?

— Да.

Настъпи мълчание.

— Не му вярвам — каза накрая Клодин. — Когато ми го каза, си мислех, че го прави просто за да ме накара да се откажа да се омъжа за него. После, след като се оженихме, мислех… Непрекъснато си повтарях, че ако я беше убил, все някой щеше…

— Чакай малко — прекъсна я Арман. — Искаш да кажеш, че Франсоа ти е казал, че е убил Ортанс?

— Да — каза тя. — Но нали е трябвало да го съдят. Едно убийство не може да скрие толкова лесно, нали?

Погледът й търсеше неговия за потвърждение, но тъй като той продължаваше да мълчи, тя усети как се сковава от ужас.

— Той ли я е убил, Арман? — прошепна тя.

Той отново не отговори и Клодин усети как дълбоко от утробата й се надига зловещ писък.

— Той го е направил, нали?

— Да. И аз го видях.

— Видял си го!… Но как? Какво стана? О, господи, не мога да повярвам. Не искам да повярвам.

— Шшшт — опита се да я успокои той.

— Но защо? — извика тя. — Защо я е убил?

— Знам само, че има някаква връзка с Люсиен. Не знам точно каква, но когато ги чух да се бият в избите, чух името на Люсиен…

Умът й работеше трескаво, кожата й настръхна, обля я студена пот.

— Разкажи ми всичко, Арман.

Той замислено кимна, пусна ръцете й и се изправи, и й разказа всичко, което беше видял и чул през онази нощ в избите. Каза й даже за участието на Луи и за неговите лични причини да не съобщи на полицията.

— Може би, ако не наближаваше Жаклин да роди — каза той, след като приключи разказа си, — щях да постъпя по друг начин, но не съм сигурен. Дьо Лорвоар са влиятелна фамилия и да се опълчиш сам срещу тях би било лудост. После, когато Луи ми каза, че семейството на Ортанс не искало да завежда дело, окончателно се убедих с каква власт разполагат дьо Лорвоар. Но дори и тогава може би щях да направя нещо, ако не бях сигурен, че скандалът би разбил сърцето на Соланж — да не говорим за кариерата на Люсиен и надеждата на Моник да се омъжи… Свързан съм с това семейство от дете и просто не можех да го направя.

— Франсоа знае ли, че знаеш?

— Мисля, че не. Ако знаеше… Виж, има доста хора с малко странни сексуални наклонности. Може да е някой от тях.

Тя се засмя с половин уста и го прегърна. Арман я притисна към себе си и започна да я гали по косата. Имаше само един начин да избие страховете от главата й, така че той свали палтото от раменете й и притисна устни към най-прекрасните гърди на света.