Читателски коментари (за „Тъмни страсти “ от Сюзън Луис)

Нямам представа дали да я провъзглася за страхотна или за най-глупавата книга която съм чела със сигурност не е за непоправими романтици като мен изневерите се редуват но в повече ми дойде главният герой с „въргалянето“ във леглото с хомосексуален прочетете я и решете сами

Наистина в книгата има няколко по-брутални момента и определено не е за любителите на блудкави бози. На мен ми беше много интересна и е от любимите ми книги, защото е по-различна, има неочаквани обрати, образите са реалистични, със своя индивидуалност.

Невероятна книга, чете се на един дъх, нестандартен сюжет.Препоръчвам ви я.

Не ми хареса! Даже не я дочетох до края.

Разкошна книга! Главните герои са невероятно харизматични и ме грабнаха още след първите няколко глави. Съгласна съм с мнението на moon_spell Освен това смятам, че е динамична, с неочаквани обрати. Всичко е точно на място нито в повече, нито в по-малко. Препоръчвам я горещо ;-)

Много интересна книга. Много обрати, различни образи.

Много тежка и много силна като сюжет книга, въпреки че войната е засегната само като периферия, изтезанията и мъките са били много истински, направо жестоки! Писателката ни спестява подробностите, но това е факт! Напрегната и емоционална историята ме развълнува и потресе направо! Хареса ми това, че любовта

е представена по различен начин, препоръчвам!!!

— Четох книгата преди почти седем години. Хареса ми, но някои неща ми дойдоха малко в повече. Предпочитам да чета по- лека и забавна романтика. Вчера се бях сетила за нея, уж нямаше да я чета и само щях да хвърля едно око, но в крайна сметка не можах да спра докато не я прочетох пак. Както беше споменато в коментарите има една хомосексуална сцена, която е отвратителна, най- вече защото не е по взаимно съгласие. Въпреки, че не е описана подробно се усещаше като изнасилване и ми остави гадно усещане, но не ме спря да харесвам главния герой. И това сигурно е единственият любовен роман, в който главният герой подтиква героинята, която му е съпруга, да си потърси любовник за да намери любовта, която той не може да и даде. А още по- лошото е, че тя наистина го направи, въпреки че накрая все пак се осъзна кого наистина обича.

Трудно може да се говори, че някъде в тази книга намирам и частица от представата за любовта. Зачетох я, тъкмо защото началото ми даде някаква илюзия, че няма да чета поредния блудкав любовен роман. Тъмни, раздираши страсти, неестествени взаимоотношения, неубедителни чувства.

Защо Ортанс, Елиз, Жаклин и Клодин обичат безумно главния герой? Не стана ясно от цялата картинка в романа. Той сам се пита защо " тези жени са си изгубили ума по него". Като изключим селянката Жаклин, с която наистина няма връзка, а тя е полудяла по него до там, че лъже мъжа си преди да умре, че детето, което ражда е от Франсоа, а не от него, за останалите трудно може да се каже защо. Опитът на писателката да ни представи един повече от грозноват мъж като харизматичен е напълно неуспешен. Груб, циничен, безскруполен, за него жените са курви(думи на авторката). Докато Елиз си е такава по начало, той превръща и жена си такава, тласкайки я в ръцете на друг мъж за дълго време. И после изведнъж осъзнава, че я обича. Внимание заслужават единствено описанието на драматичните събития преди избухването на Втората световна война и последвалите събития.