Катлийн Фрейзър
Господарката на замъка (5)

Пета глава

Шепнейки си и хихикайки като две безгрижни деца, Франсис и Алън хукнаха нагоре по стълбата. Спалнята на Франсис се осветяваше само от падащите през прозореца лунни лъчи.

Алън разкопча роклята й и я захвърли на пода. Ала не успя да се справи със здраво стегнатия корсет.

— По дяволите, как вие, жените, търпите тези неща? — Той отстъпи крачка назад и в очите му блесна дяволско пламъче. — Знаеш ли, май е по-добре да си останеш с него, защото изглеждаш много прелъстителна.

Ала жаждата да се докосне до голото й тяло го завладя и той я притегли на скута си. Зарови глава в черните й къдрици.

— Бих могъл да се удавя в този порой — пошепна задавено той. Плъзна ръце под ризата й и започна да милва меката кожа над корсета. Франсис потрепери, припомнила си как я беше докосвал миналата нощ Хю…

Алън усети отдръпването й и веднага я пусна.

— Какво ти стана, Франсис?

Младата жена поклати глава, но погледът й се насочи към голямото легло, където снощи я чакаше Хю.

— Аха, това е леглото, което си споделяла с Хю — проговори отрезвял Алън. Понечи да стане, но Франсис го задържа.

— Недей, Алън. — Бузите й пламтяха, но трябваше да му каже всичко. — Хю… никога не е споделял леглото с мен. Живяхме като брат и сестра. — Усмивката й беше плаха. — Мисля, че той не искаше нищо друго… докато Доналд не поговори с него. Но аз не бих направила това, Алън, дори в името на клана. За нищо на света.

Облекчението, изписало се по лицето на любимия й, потвърди правотата й. Добре направи, че му каза онова, което сам щеше да разкрие след няколко минути. Нали през всичките тези години си я беше представял в леглото с ухиления Хю, от устата на който течеше слюнка. Нима беше повярвал, че е направила дори и това, за да се сдобие със земята и титлата? Нищо чудно, че я е проклинал.

Алън я грабна отново в прегръдките си.

— Значи това е твоята сватбена нощ, Франсис — проговори нежно той. — Уплаших ли те? Обещавам ти да бъда внимателен. Няма да ти причиня болка. Или предпочиташ да изчакаме свещеника?

— Не. — Франсис скочи от скута му и се изправи пред него. Не усети срам от голите си рамене и крака, нито от пълните гърди, подчертани още повече от корсета. — Аз копнея за теб, Алън — призна открито тя. — Това няма нищо общо със свещеника. Не ме е страх от теб. — Сякаш за да му го докаже, тя простря ръка и започна да разкопчава ризата му.

От устните на мъжа се изтръгна задавен смях. Под меката милувка на ръцете й кожата му настръхна. Франсис усети колко много го възбужда и нарочно забави движенията си. Наведе се и той втренчи жаден поглед в деколтето й. Когато понечи да я прегърне, тя го отблъсна меко, но решително. Алън протегна врат, но успя само да докосне гърдите й с устни.

Франсис усети гоящия му дъх върху кожата си и бе обзета от завладяващо желание. Връхчетата на гърдите й се втвърдиха, по тялото й се разля топлина. Огънят се засилваше с всяка изминала секунда, но тя продължаваше играта с шнуровете на ризата му.

Пръстите й милваха голата кожа на гърдите му, наслаждавайки се на всеки сантиметър. Бързото му, накъсано дишане и пулсиращата вена на врата му я възбуждаха до полуда. Скоро копнежът й щеше да бъде утолен. Скоро сънищата на дългите самотни нощи щяха да станат действителност.

— Ти, малка вещице! — изръмжа дрезгаво Алън, извивайки се под милувките й. — Обещах да бъда търпелив, но това не значи, че трябва да ме измъчиш до смърт.

Франсис тихо се засмя. Прекрасно беше да усеща властта си над него и едновременно с това да чувства как желанието й се засилва. Време беше да му обърне гръб, за да развърже стегнатия корсет.

— Аз съм галеник на съдбата. — Алън плъзгаше бавно ръце по хълбоците й и не бързаше да развърже корсета. — Тази нощ ще осъществя една от мечтите си, Франсис, а утре ще дойде ред и на втората.

Младата жена се стресна, но той поклати глава.

— Не, любов моя, не говоря за друга жена. Говоря за Бюли. Замъкът ще стане двойно мой — веднъж по силата на собственото ми наследствено право и втори път чрез женитбата с теб.

Франсис имаше чувството, че някой изля на главата й ведро студена вода. Тя отблъсна Алън и се обърна като ужилена.

— Затова ли искаш да се ожениш за мен? За да получиш Бюли?

— Какво? Разбира се, че не. — Алън отново посегна да я прегърне. — Колко си стройна, Франсис. Не те ли хранят добре тук? Защо смяташ, че те искам заради Бюли? Аз съм Камерън, следователно имам право да го наследя.

— След мен — напомни му остро Франсис.

Алън се засмя.

— Признавам. Но никой не признава жена-наследник, както не би признал и Хю, ако беше сам.

Сравнението не беше добро, Франсис възмутено откъсна ръцете му от талията си и отстъпи крачка назад.

— Да не би да намекваш, че струвам не повече от някой слабоумен? Все повече се питам — защо си решил да ме вземеш за жена!

— Франсис, знаеш, че не исках да кажа това. — Алън отново протегна ръце да я прегърне. Или да я примами в капана си? — Исках само да кажа, че двамата с теб ще възвърнем на Бюли старата слава и блясък.

Обзе я безмерно разочарование.

— Не ти вярвам — отвърна ледено тя. — Мен ли искаш или Бюли? Думите ти прозвучаха тъй, сякаш сме само делови партньори.

Някога, преди години, Доналд й беше казал, че Алън я иска само заради Бюли. Тя не му повярва, защото Доналд винаги лъжеше. Но днес трябваше да чуе истината от устата на Алън.

Не можеше ли да й каже, че я обича, за да отстрани веднъж завинаги всички съмнения?

— Много жени биха били благодарни, ако мъжът ги приема като партньори — отговори остро Алън. — А може би предпочиташ да поема водачеството на клана съвсем сам? Искаш ли да те изгоня в кухнята и да се грижа сам за делата си? Хайде, мила, нека да не говорим повече за това и да си легнем. Уморена си и това те прави нервна. На сутринта всичко ще изглежда другояче.

— Искаш да кажеш, че утре вече няма да имам избор, така ли? — изкрещя разярено Франсис. — Защото тогава ще ти принадлежа цялата. По дяволите, Алън, няма да получиш нито Бюли, нито мен!

Алън я сграбчи за раменете и я метна така силно на леглото, че завесите от едната страна се скъсаха.

— Още ли не си се научила да обуздаваш темперамента си? — изсъска сърдито той.

Франсис се опита да се изтръгне от хватката му. Беше паднала върху опънатата завеса и усети, че се плъзга. Алън разхлаби прегръдката си и тя се строполи на пода. Преди да е успял да я хване, тя се промуши под ръката му и се втурна към вратата.

Алън я последва, но успя да хване само ризата й. Франсис чу ужасния шум на цепещ се плат и Алън полетя обратно към леглото с парцал в ръка. Франсис посегна към каната с вода, метна я към него и хукна по коридора.

— Само да те пипна, малка проклетнице!

Алън едва успя да избегне летящата към него кана. После се втурна след нея и бързо започна да я настига. Тя направи остър завой и затича надолу по стълбите, прескачайки по две наведнъж. Профуча през залата с босите си крака и се сви под една маса.

Факлите бяха угаснали и Алън спря, докато очите му привикнат с тъмнината. След малко откри светлото петно на ризата й и част от бялото като мрамор рамо. Запъти се решително към масата, грабна я и я запрати с все сила към стената. Калаени стомни, чинии, вилици и лъжици се затъркаляха по пода, вдигайки адски шум.

Франсис успя да докопа една стомна с капак и я запрати по Алън. Стомната беше почти пълна, бирата пръсна право в очите му и го заслепи.

Франсис се възползва от случая и хукна към кухнята, но само след миг Алън й прегради пътя. Тя се обърна и се подхлъзна на разпръснатите по пода тръстикови пръчки, покрити с остатъци от храна. Остра болка прониза глезена й, но въпреки това тя скочи веднага на крака. Последното убежище оставаше кулата.

Франсис се затича нагоре по витата стълба, макар да знаеше, че сама си прерязва пътя за бягство. Ала още предците й се бяха защитавали успешно в тази кула. Тя също щеше да се справи, с хитрост и коварство, и с всичко, което попаднеше под ръцете й.

По каменните стени на коридора висяха разядени от молците килими. На минаване Франсис откъсна парче от един килим и го метна върху главата на Алън, който я следваше по петите. Проклятията му прозвучаха задавено под дебелата тъкан.

Гуендолин и Джанет, които не бяха посмели да излязат от стаите си, се събудиха от шума и запищяха зад зарезените врати, макар че и сега не посмяха да се подадат навън.

Дънкан и Санди, които се веселяха от сърце при вида на дивото преследване, се бяха облегнали на стената и се тресяха от смях.

— Мразя те! — изкрещя Франсис и закуцука към тъкачницата, която заемаше почти целия етаж. Огледа се като подгонено диво животно да намери някакво оръжие. На големия стан беше просната недовършена наметка. Погледът й падна върху гладката, доста дебела пръчка, поставена по цялата ширина на платното, която опъваше тъканта с помощта на два косо забити от двете й страни пирона. Дръпна я, без да я е грижа за късащите се нишки. Най-после имаше подходящ боздуган, с който замахна заплашително, когато Алън се втурна като бесен в стаята, все още търкайки очи.

Като я видя, той избухна в смях. Умело избягна страшното оръжие и сграбчи Франсис за рамото, макар че едва се държеше на краката си от смях. Тя се изтръгна от ръцете му и се втурна нагоре по стълбичката, водеща към стаята, в която обикновено отсядаше Доналд. Дънкан и Санди вече бяха заели места на площадката, за да не пропуснат нищо от нощното представление.

Двамата мъже се бяха настанили удобно на тежкия, обкован с желязо сандък и Дънкан непрестанно подвикваше съвети на Алън. Ала когато Франсис понечи да се скрие зад гърба му, не направи опит да я спре. Санди продължаваше да се смее като луд. Зад вратата на Гуендолин кънтеше безумен писък.

Алън се мушна през тясната врата и изрита ядосано нощното гърне, което Франсис бе поставила на пътя му. Глиненият съд се пръсна на парченца, съдържанието му се разля по пода. Алън веднага отскочи настрани, за да не стъпи вътре, и Франсис се възползва от момента, за да се скрие в празната стая до тази на Гуендолин.

Ала не успя да затвори тежката врата зад себе си. В последния миг Алън провря върха на ботуша си в процепа. Франсис го настъпи с всичка сила, но тъй като беше боса, това беше много по-болезнено за нея, отколкото за него. Тя се опря на вратата и натисна с цялата си тежест. Напразно. Алън беше много по-силен от нея.

За да не бъде притисната до стената от отварящата се врата, Франсис се дръпна и отскочи назад. Внезапното й оттегляне изненада Алън и той едва не се спъна на прага. Успяла да запази самообладание, Франсис посегна към камата в колана му, но той светкавично я удари по китката.

Франсис изохка и отстъпи. Беше задъхана от тичането и усещаше бодежи в сърцето. Алън затвори вратата зад себе си и в малката стая се възцари черен мрак. Само накъсаното му дишане издаваше, че се приближава.

— Мразя те — повтори упорито Франсис. — Ти не искаш мен, искаш само Бюли. И ти си като другите. Предпочитам да завърша дните си като вдовица, отколкото да взема мъж като теб.

Дори в собствените й уши такива думи звучаха детински и невероятно. Сякаш беше решила да спре изгрева на слънцето, а точно това стана, когато Алън посегна към нея. Когато протегнатите му ръце намериха голите й рамене и бавно се плъзнаха по гърба, тя престана да се противи.

— Да не би да си решила да завършиш живота си като девственица? — пошепна в ухото й той. — Или не съм те разбрал добре по отношение на Хю? Франсис, ние си принадлежим. Не затваряй очи пред тази истина.

Гърдите му продължаваха да се издигат и спускат в бърз, неравномерен ритъм, но гласът му звучеше дълбоко и спокойно. Ръцете му почиваха върху раменете й и тя усещаше хладния натиск на устните му по челото, бузите и устата си. На света бяха останали само те двамата, Франсис се сгуши в него и усети как желанието отново се събужда.

— Искам теб, Франсис, само теб. Не заради Бюли, не заради клана. Ти винаги си била моя. Сега ще станеш моя пред Бога и пред хората, за да не може никой и нищо да ни раздели. Разбираш ли ме?

Франсис помилва с устни брадясалата му буза. Алън мушна ръка под коленете й и я вдигна на ръце. С две крачки се озова пред оскъдната постеля, която беше единствената мебел в стаичката. Тук нямаше завеси пред леглото, а грубият сламеник щеше да израни кожата на Франсис. Помещението отдавна не се използваше, но какво значение имаше удобството! Важно беше само, че Алън се наведе над нея и тя усети топлината на тялото му.

Когато понечи да се изправи, Франсис измърмори нещо неразбрано и се вкопчи за кожената му жилетка.

— Ей сега ще се върна, сърце мое. — Мъжът изтича до вратата, извика Санди и го помоли да му донесе свещ. Скоро след това се чу щракането на бравата. Алън закрепи свещта в нишата на стената и отново се изправи пред Франсис. Лицето му беше странно сериозно.

— Ти си прекрасна — проговори меко той. — Много по-красива, отколкото си те представях през дългите години във Фландрия.

И той започна да милва с ръце и устни всяко късче гола кожа, което можеше да достигне — нежния врат, белите рамене, гърдите, все още стегнати в корсета. Вдигна полите й и втренчи омаян поглед в бедрата с цвят на слонова кост. После бавно поглади чувствителните им вътрешни страни, Франсис простена сладостно, тялото й се изви като дъга насреща му.

Когато Алън докосна тъмния триъгълник между краката й, тя нададе задавен вик и го привлече към себе си. Устните й намериха неговите и тя усети тежестта на тялото му върху своето. Колко пъти бе мечтала да го почувства така върху себе си. Но това беше едва началото на блаженството. Още не знаеше какво ще последва, но го усещаше. Стенейки и проклинайки незнанието си, тя се притискаше до него.

Алън се надигна и побърза да се освободи от кожената жилетка и ризата. Посегна към колана си и Франсис проследи с разширени от ужас очи как извади камата си.

— Да върви по дяволите този глупав корсет — изръмжа мъжът.

Две бързи движения — и неудобната дреха беше разрязана по средата. Франсис се надигна, за да може Алън да я измъкне изпод нея. Той я захвърли върху купчинката дрехи край леглото. Последваха я камата на Алън и тежкият кожен колан. Сега вече не ги разделяше нищо, освен тънката й долна риза. Алън посегна към набраното деколте, но беше твърде нетърпелив да развърже връзките. Силно дръпване, шум от късащ се плат — и Франсис беше гола пред него.

Младата жена обви с ръце врата му и го притегли към себе си. Беше толкова прекрасно да усети кожата му върху своята, загрубелите му ръце по тялото си. Побиха я сладостни тръпки, когато окосмените му гърди и крака се отъркаха в нейните. Почувства как тялото му се напряга и потрепери от наслада. Алън имаше силни, но внимателни ръце, дълбокият му глас непрестанно нашепваше любовни думи в ухото й.

Франсис зарови пръсти в косите му и леко разтвори уста, за да посрещне целувката му. Когато езикът му си проправи път навътре, по тялото й се разля гореща вълна. Тя простена тихо и тогава устните му се плъзнаха надолу и намериха зърното на гърдата й, което веднага се втвърди под нежната милувка.

Алън промуши коляно между бедрата й и натискът на твърдото му бедро събуди в душата й диво желание. Струваше й се, че ей сега ще умре. Треперейки, тя се отпусна в ръцете му и му се предложи цялата — без остатък.

Когато Алън разтвори бедрата й и проникна дълбоко в утробата й, Франсис усети как я прободе кратка, остра болка. Тя се стегна и изненадано изплака. Ала още в следващия миг забрави случилото се, завладяна от огромното щастие да усеща Алън толкова дълбоко в себе си.

Той беше при нея, беше в нея, самотните нощи бяха отишли завинаги в миналото. Никога преди това не беше усещала с такава сила. Франсис се вкопчи отчаяно в любимия си, понесена във все по-засилващия се вихър на любовния акт. Тя прозря, че ей сега пред нея ще се разкрие прекрасна тайна, за съществуването на която само беше предполагала. В следващия момент тялото на Алън се разтърси от силни тръпки и той падна върху нея, не можейки да си поеме дъх.

Алън лежеше върху нея и не я пускаше. Едва след малко разхлаби здравата си прегръдка. Надигна се, подпря се на лакът и лицето му бе огряно от усмивка. Когато усети движенията му, Франсис се залови с две ръце за хълбоците му и не го пусна да излезе от нея:

— Май беше твърде бързо за теб, а, мила? — Той отмахна влажната къдрица от челото й. — Не исках да те заболи, но все пак ти е за първи път.

Франсис поклати глава.

— Не ме заболя — усмихна се тя. — Е, поне не много. — Не можа да удържи любопитството си и попита: — Винаги ли е така?

— Не. Вече няма да те боли.

— Не говорех за болката. — Тя беше твърде ниска цена за безграничното щастие, което беше толкова близо до нея. — Исках да кажа… винаги ли ще се чувствам като на гребена на вълна, която се издига все по-високо, но не се разбива?

Алън се изсмя тихо и стоманеносивите му очи блеснаха на светлината на свещта.

— Дявол да ме вземе… Повечето жени не го усещат до края на живота си, а ти още първия път… — Той поклати учудено глава. — Смятах, че ще мине известно време, докато те въведа в изкуството на любовта. А ти си готова още от първия път… О, да, Фан, съвсем правилно предполагаш. Може да бъде и много по-хубаво. Утре ще ти покажа.

— Сега! — Франсис сложи ръка на гърдите му и усети ускореното му дишане.

Алън отново се засмя.

— Каза това и когато те сложих за първи път на понито си, помниш ли?

— Тогава ми каза, че на следващия ден ще усещам всяко кокалче по тялото си — усмихна се Франсис. — И беше прав. Но се научих да яздя.

Алън кимна.

— Утре също ще се чувстваш разнебитена — произнесе предупредително той. — Но не мога да откажа нищо на толкова жадна за знания ученичка. — Той се претърколи по гръб, без да изпуска Франсис от ръцете си и тя се озова седнала отгоре му. Младата жена се вгледа учудено в тъмните очи, в които трепкаше пламъчето на свещта.

— Но така… така не става…

Алън затвори устните й с целувка.

— Напротив, сърце мое. Трябва само…

И Алън я поведе. Този път Франсис не усети болка, само завладяващо чувство, че двамата са станали едно. Подчинявайки се на мекия натиск на ръцете му, тя се раздвижи, докато светлият пламък на страстта отново се разгоря и я опари. Вече не й беше необходима насочваща ръка, вече познаваше правилата на играта, стари колкото света. Тя се наведе над него, замилва го с устни и зъби, с цялото си тяло, докато от устните му се изтръгна дрезгав вик. Той сграбчи хълбоците й и я задържа.

— Не! — изпъшка задавено Франсис. — Пусни ме!

— Ей сега. — Алън я държеше здраво, докато тялото й се разтърсваше от силни тръпки. После я пусна и Франсис се отдаде изцяло на необузданата си страст. Най-после можеше да позволи на вълната да я понесе към висините, високо, все по-високо, докато вълната се разби и я отнесе със себе си. Загубила свяст, тя падна върху широките гърди на Алън и той я притисна до себе си.

— Всъщност невинаги става така — промърмори той, когато треперенето й отслабна и дишането й се успокои. — С теб обаче… Е, не съм толкова сигурен. Ние с теб сме създадени един за друг. Вече го знаеш, нали? Разбираш ли сега, защо бях като луд дори само от представата, че може да си го направила с някой друг?

— Никога не бих извършила такова нещо — пошепна тя. — Мога само с теб, Алън.

— Тогава не го забравяй, чуваш ли? — Лицето му отново беше на воин. — Сега си моя, Франсис. Никога не забравяй, че си моя.

Собственическият тон на гласа му веднага събуди борческия й дух.

— Твоя ли съм? — изсъска тя. — Като меча и шлема ти, или може би като бойния ти кон?

— Не е така, сърце мое. Но въпреки това принадлежиш само на мен, сега и завинаги. Не искаш ли и ти същото?

Може би да, но тогава Алън беше друг — весел, безгрижен младеж, не този корав, строг воин, който я третираше като своя собственост.

Ала когато ръцете му отново се плъзнаха по тялото й, тя забрави всичко и се отдаде изцяло на бушуващите в сърцето й чувства. Този път си оставиха много време, защото гладът им беше наситен.

 

 

Алън стана още на зазоряване и пое задълженията на господар, сякаш никога не беше напускал замъка.

Оглушителни крясъци, идващи откъм обора, накараха и двамата да хукнат натам. Намериха мъртвия Пийдър, паднал върху сламата с изцъклени очи и зейналата на врата рана. Алън понечи да задържи Франсис, за да й спести ужасната гледка, но тя го отблъсна. Коленичи до мъртвото тяло и произнесе тиха молитва.

— Бог да се смили над бедната му душа — пошепна тя, опитвайки се да затвори оцъклените очи, които се взираха към тавана. — Умря, без да може да се изповяда.

— По време на война това се случва често — напомни й задавено Алън. После я издърпа да стане и отупа сламките от полата й. Не биваше да й напомня, че Хю е загинал по същия начин.

После се обърна към Дънкан, който ги беше последвал в обора.

— Трима мъже, така ли каза? И двама от тях са зад решетките. Е, нека идем да чуем какво ще ни кажат за приятелчето си.

Когато поиска да отстрани Франсис от предстоящия разпит, тя се ядоса.

— Пийдър беше един от нашите хора. Аз също съм отговорна за смъртта му.

— Убиецът му, отдавна е офейкал — отвърна Алън. — Онова, което трябва да се направи, е мъжка работа. Ти се погрижи за леля си. — Лека усмивка пробяга по лицето му. — Надявам се, че ще се съгласи да излезе от стаята си. Или мислиш, че ще се заключи завинаги и ще даде обет за мълчание, както са правили светците в старите времена?

Тази представа развесели и Франсис.

— Обет за мълчание? Не и леля Гуен.

Въпреки това тя се чувстваше като дете, което бива отпратено, докато възрастните се занимават със сериозни неща. Алън изпрати Юън и още двама мъже да донесат трупа на Хю, нареди на останалите селяни да се подготвят за церемонията в двора на замъка и им обеща да ги обезщети за загубеното време. После повика Дънкан Дю и тръгна към килията на Доналд, за да го разпита за хората на Мъри.

Франсис лесно успя да убеди Гуендолин да се покаже. Старата дама изскочи от покоите си още щом чу леките стъпки на племенницата си по стълбата.

— Отиде ли си? Отиде ли си най-после? — изплака тя и се вкопчи отчаяно във Франсис. После изпитателно я огледа, сякаш търсеше някаква промяна, последица от изминалата нощ. — Бедното ми дете! Какво ти стори оня човек? О, ако знаеш как страдах с теб! Но какво можехме да направим с Джанет? Две слаби жени срещу толкова много мъже! Господи, малката ми Франсис! Овдовяла и обезчестена, и всичко това за една нощ! Целият ти живот е разрушен, момичето ми. Кой би те взел такава? Ах, какво нещастие! — Тя закърши ръце и избухна в плач.

Франсис нетърпеливо се освободи от прегръдките й. Тъмно подозрение се надигна в гърдите й. Какво криеше Гуен от нея? Дали затова не спираше да плаче?

— Успокой се, лельо — настави меко тя. — Алън не ме е насилил, а и аз не гледам на тези неща като теб. Защо смяташ, че животът ми е разрушен? Още днес ще се оженим.

Сълзите на Гуендолин веднага пресъхнаха, Франсис не се изненада.

— Не може така! Хю дори не е погребан — възрази живо тя.

Франсис едва удържа напиращия на устните й въпрос дали леля й би предпочела двамата с Алън да живеят в грях. Толкова ли беше важно да се престори на тъгуваща вдовица? Не, първо трябваше да получи благословията на Бога за новия си брак.

Сега обаче не беше подходящият момент да говори с Гуендолин. На сърцето й тежеше много по-важна грижа.

— Лельо, помните ли вечерта, когато се омъжих за Хю?

Лицето на Гуендолин се разкриви в печална гримаса, сълзите й отново потекоха.

Франсис сложи ръка на рамото й и нетърпеливо я разтърси.

— Не започвайте да плачете пак. Искам да ми отговорите. Тогава ми казахте, че Алън е избягал и се е присъединил към войниците. Откъде знаехте това? Кой ви наговори всичките тези лъжи?

Гуендолин сведе виновно глава.

— Сметнах, че така е по-добре — прошепна едва чуто тя. — Ако знаеше истината, никога нямаше да се омъжиш за Хю.

— По дяволите! — Франсис не се засрами от не особено изисканите си думи и пусна леля си. — Значи лъжата идва от вас!

Франсис беше очаквала да чуе от леля си, че слухът е бил разпространен от Доналд, че брат й е успял да измами всички. Сега обаче си припомни и думите на Гуендолин, казани в деня на злощастното излизане на Хю. Тя бе изкрещяла, че бракът между Хю и Франсис е нейна заслуга, че тя и само тя е защитила Хю, когото обичаше повече от всичко на света.

— Вие, само вие сте виновна за всичко! — повтори възбудено Франсис. — Виновна сте и за отвличането на Алън, нали? Само че ви е трябвала помощта на Доналд и сте го посветили в плана си. Каква награда ви обеща?

Отвратена, тя обърна гръб на старата жена и прибра полите си, за да тръгне надолу по стълбата. Имаше само един човек, когото жадуваше да види — Алън.

— Не беше така! — Отчаяният вик на Гуендолин я накара да се обърне. Макар и неохотно, тя реши да изслуша обясненията й. Гуендолин се подпираше тежко на рамото на Джанет и очевидно беше пред припадък. — Единствената ми награда беше сигурността на Хю. Изпълних само дълга си. Исках най-доброто за всички ни. Ти също би могла да го разбереш, ако не беше завладяна от тази греховна страст. Той те е омагьосал! Ще моля Бога да ти прости, високомерно, глупаво момиче!

Франсис измери леля си с дълъг, хладен поглед.

— А аз — проговори след малко тя, — ще моля Бога да ми даде сили, за да мога да ви простя някой ден.

После се обърна и затича с развети поли надолу към залата.