Мари Кордоние
Обичам те, проклетнико (12)

12.

— Какво е това, Клер?

Шарис, очарователна булка в бял костюм с панталон от „Армани“, погледна Клер, която държеше в ръка малко пакетче и не се решаваше да развърже златната му панделка.

Широкият шумолящ сатенен кринолин в цвят на слонова кост се разстилаше около тънката талия на Клер и й придаваше вид на принцеса. Тесният корсаж обгръщаше горната част на тялото й като втора кожа. В деколтето й, окачен на нежна златна верижка, проблясваше шлифован смарагд в тона на очите й. Разпуснатите й коси бяха сресани назад и прихванати над слепоочието с една бяла орхидея. Тя погледна въпросително Шарис.

— Нямам представа. Подарък от Филип. Посъветва ме да го отворя след венчавката.

— Тогава сигурно е някаква дързост — остро заключи Шарис. — Сигурно се страхува, че ще му избягаш в последния момент, ако го видиш преди това.

Клер потърси мъжа си. Той стоеше до прозореца с Жан и баща й. Висок и елегантен в тъмносиния си копринен смокинг. Дали винаги сърцето й ще се разтупква така само щом я погледне? Филип наистина изглеждаше фантастично. Жан също бе хубав — веднъж и той без джинсите си. А майка й — червенокоса, капризна и очарователна — гледаше с възхищение Филип. Зет, който наистина й беше по сърце — а тя отдавна бе изгубила надеждата, че нейната трудна дъщеря някога ще си намери мъж, който да отговори на изискванията й.

— Е, какво, хайде! Там отзад ни чака сватбената торта, която трябва да разрежем.

Клер обърна гръб на натрупаната планина от масло и крем. Желанието на майка й бе тази двойна сватба да стане точно както трябва и децата й бяха решили да й доставят това удоволствие. С крайчеца на окото си Филип наблюдаваше как тя дръпна панделката и даде знак на Жан. Той застана зад нея веднага щом тя отвори капака.

— Но това е, това е… — заекна Клер.

— Една дързост, така си и знаех — смееше се триумфиращо Шарис.

— Велики боже! — бе коментарът на Жан.

Госпожа Белмон, както винаги любопитна, се приближи до Клер.

— Наистина какъв красив часовник, Клер!

Филип кимна сериозен, но видимо едва сдържаше смеха си.

— Уникален е, пробен модел от нашите ателиета. Красива играчка, но твърде сложна, за да се произвежда някога серийно.

Клер вдигна платинената гривна от кадифената поставка и присви очи.

— Знаеш ли какво заслужаваш за това, Филип Равон?

Под общия смях той я взе в прегръдките си.

— Това, което получих, съкровище мое. За цял живот. Просто и ясно: За цял живот!