Мари Кордоние
Обичам те, проклетнико (9)

9.

„Хотелската стая“ на Филип беше един луксозно обзаведен апартамент, който според пресмятанията на Клер бе с няколко категории над неговите доходи. Оригинални платна с маслени бои, цветя в кристални вази, ориенталски килим и мебели, които очевидно бяха истински антикварни ценности. Не точно стилът, който би подхождал на небрежния маниер на Филип, но във всички случаи беше скъпо. Даже много скъпо. Как можеше да си позволи този лукс? От прозореца тя погледна просторната стоманеносива повърхност на езерото, която вятърът къдреше леко: Наблизо се намираше малкият остров Пиер дьо Нитон, а отдясно — огромният фонтан, любим обект на всички туристи в Женева. Визитната картичка на красивия град, от която Жан също не искаше да се лиши.

Звукът на отваряща се бутилка шампанско я накара рязко да се обърне. Филип вече наливаше пенливата течност в шлифовани стъклени чаши. Шампанско? Какво, за бога, можеха да празнуват днес?

— Да не искаш да ме напиеш? — изтърва тя първата мисъл, която бе минала през главата й. Спонтанният смях на Филип не успя да я накара да се почувствува по-добре.

— Мислиш ли, че бих успял? — Той се усмихваше. — Струва ми се, че твоят инат не може да бъде победен дори от алкохола. Не, чисто и просто съм много жаден. За твое здраве, Клер. И за това, да разбереш, че лъжите ще те направят още по-нещастна.

За миг Клер се замисли дали да изпие шампанското или да му го плисне в лицето. Но си спомни доброто си възпитание и отпи една глътка.

— Лъжи? — повтори тя й се огледа с критичен поглед наоколо. — Не мислиш ли, че тази тема подхожда повече за тебе? Значи това е скромното жилище на един дребен чиновник. Кои са източниците на целия този лукс? За костюмите по поръчка и за ръчно изработените мокасини въобще да не говорим.

— Приемам го като комплимент, че ме разглеждаш толкова внимателно, Клер. Не съм и допускал, че ти се замисляш за мен и моите доходи.

— Моля те, Филип, бъди сериозен. Ние двамата имаме един голям проблем, който трябва да бъде разрешен. — Клер си спомни за адвокатските си способности. — Не можем да върнем часовника на Жан просто ей така, сякаш е паднал от небето, за да си нямаме повече грижи. Нуждаем се спешно от една правдоподобна история. Преди всичко трябва да ми разкажеш дали вече си влизал в контакт с някого по този въпрос.

Сега за момент Филип онемя. Накрая промълви:

— Аз? Защо пък аз?

Клер остави чашата си и нетърпеливо отхвърли назад русите си къдрици.

— Окей, може би правя грешка като обсъждам с тебе този въпрос, но все пак ще поема риска. Стига вече театър, Филип! Противната сцена в колата не е в твоя стил. Ако искаш моята помощ, за да позагладиш поне малко нещата, ще я имаш само ако обещаеш повече да не се забъркваш в подобни истории.

Филип бързо отпи още една глътка шампанско, разхлаби вратовръзката си и разкопча горното копче на синята си риза.

— Правилно ли те разбирам? Значи мислиш, че аз съм откраднал този часовник?

Клер направи нетърпелив жест.

— Щом така направо ме питаш, разбира се, че го мисля. Но бих искала да знам защо след всичко, което се случи между нас, ти направи този толкова неуместен опит да прехвърлиш вината върху мен. — Очите на Клер се свиха в нейния котешки маниер, проблясвайки в зелено през черния туш на миглите.

— Може би нямам особен късмет при избора на мъжете си, но все още не съм изгубила способността си да разсъждавам логично. Ако искаш да бъда на твоя страна, не бива повече да се опитваш да ме изиграеш.

— Доверие срещу доверие — вметна Филип веднага. — Какво означава за тебе Пиер Делаи? Защо тръгна с него и изостави Жан и целия отбор. Какво беше чак толкова спешно?

Клер почти се задъха от възмущение.

— Можеш ли да си представиш, че бих се занимавала със спорт в този лъскав градински маркуч? Единственият ми избор бе или да се просна на пътя, или да се кача. Дърпали ли са те някога в потегляща кола?

Той още не беше убеден. Напротив, лицето му беше така мрачно, че Клер отстъпи крачка назад.

— Спиш ли още с Пиер Делаи?

— Това е вече върхът! — Клер почувства, че бузите й пламнаха. — За каква ме вземаш?

Разкъсана между съмнението и гнева, тя отвърна на мрачния му поглед с искрящи от гняв очи. Ръцете й несъзнателно се свиха в юмруци. Този арогантен човек наистина я гледаше така, сякаш възмущението й му се струваше преувеличено.

— Не искаш ли сама да си отговориш на този въпрос — каза той хладно. — Аз те срещнах на едно доста фриволно празненство и да си призная реших, че си много сладка. Без много уговорки ти ме покани в жилището си и ние чудесно се забавлявахме. На сутринта ме изхвърли навън с учудваща рутина. Но това не ти попречи по-късно да възобновиш връзката ни, сякаш нищо не е било.

— Е, добре, спести си останалото — прекъсна го грубо Клер. Как би могла да подозира тогава, че опитът й да си отмъсти на Пиер, в частност и на мъжете изобщо, може да се превърне в такъв бумеранг. Мъжът, който трябваше да бъде средство към целта, против волята й се беше промъкнал в сърцето й.

Тя забеляза свитите си ръце и с усилие се отпусна. Как можеше да обясни на Филип чувствата си? От самото начало между тях се бяха натрупали толкова много лъжи, мълчание и недоизказани неща. Можеше ли чрез истината все още да се спаси нещо? Дали да поеме риска? Нима не се беше заклела никога вече да не даде възможност на мъж да я обиди или нарани. Тя го погледна почти изплашено, но отговори:

— Добре, щом искаш да знаеш. Наистина имаше нещо между мене и Пиер Делаи. Няма да отрека, че бях очарована от него, когато се запознахме. Джентълмен, изискан, учтив, добре възпитан и с истинско европейско излъчване. Не можеше да има и сравнение с момчетата от колежа, с които излизах понякога, или с амбициозните контета, за някои от които татко толкова много искаше да се омъжа. Пиер успя да ми внуши, че е чудесен и изключително оригинален човек. Бих излъгала, ако кажех, че не ми е харесвало.

— По-нататък — Филип беше нетърпелив.

Клер сви рамене. Тя не знаеше колко по детски обидено изглеждаше това движение — последен упорит опит да съхрани самочувствието си.

— По-нататък нищо — промълви тихо. — Два дни преди вечерта, когато се запознахме с теб, той ми съобщи, че вече не му трябвам. Нито в леглото, нито в службата. Като истински кавалер подслади горчивия хап с няколко заплати и в разстояние от двадесет и четири часа трябваше да освободя бюрото си. Най-неочаквано се приземих в реалността и разбрах, че съм позволила да ме направят на глупачка.

Е, той можеше да й повярва или не. Беше й все едно. Не, отново се самозалъгваше. Не й беше все едно. Дланите й се бяха изпотили и се страхуваше от реакцията му.

— Кога го видя за последен път след това?

Клер въздъхна.

— По време на снимките. Ти също беше там. И после днес след обяд.

— Какво искаше той?

— Винаги едно и също. Да продължим оттам, докъдето бяхме стигнали. При което грижливо премълчаваше дали предложението се отнася до службата или само до спалнята му.

— Е, и ще приемеш ли това предложение?

„Как можеше да я пита така хладно и равнодушно? Наистина ли му бе все едно какво ще реши, в края на краищата?“ Тя се колебаеше. Изкушението да постави на изпитание спокойствието му с една изкусна лъжа бе голямо, но все пак се отказа. Заложила беше на истината и трябваше да се придържа към нея. Съществуваше и една неразрушима мъничка искрица надежда, че той все пак й вярваше.

— Колко пъти трябва да ти повторя, че аз правя грешките си само веднъж, Филип? Не зная защо Пиер изведнъж започна да ми се кълне във вечна любов, но не бих му повярвала, дори и да е единственият мъж на света.

Забеляза, че Филип въздъхна с явно облекчение. Дали през цялото време бе задържал дъха си? Без да изрече нито дума, той стана, напълни чашите и й подаде едната. Клер я изпи на един дъх. Какво не би дала, за да прочете мислите му. Спокойното изражение на приветливото му младежко лице не позволяваше да се направят никакви заключения. Дали строгите гънки покрай ъгълчетата на устните му действително се бяха отпуснали? Истинска ли бе неочакваната топлота в погледа му? Защо не казваше нищо? Как трябваше да разбира мълчанието му? Нова тактика, за да покаже недоверието си ли? Алкохолът стопли Клер, но същевременно бе и искра за импулсивния й темперамент. Без да мисли много, тя премина в атака.

— Не спомена ли ти нещо за доверие срещу доверие? Чакам и ти да платиш своя дял в сметката, Филип. Как може един обикновен рекламен агент да живее като милионер? Откъде са парите за спортната ти кола и другите дреболии? Често ли правиш подобни нечисти сделки като тази с часовниците „Селект“?

— Какво искаш да кажеш? — Филип едва не се задави с шампанското.

— Вече ти казах. Един-единствен човек би могъл да вземе часовника от жилището ми и това си ти. Също не се и съмнявам, че си достатъчно ловък, за да го пъхнеш в чантата ми. Но не мога да понасям, когато се правиш на невинно агънце и се опитваш да ми прехвърлиш цялата отговорност. Нямам нищо против да се престоря, че само временно съм го изгубила, но само при определени условия.

Не бе в състояние да разбере загадъчните искрици в погледа на Филип. Гласът му, напротив, звучеше съвсем нормално.

— Не искаш ли да ми кажеш условията си?

Клер ги изброи на пръстите на ръката си.

— Първо, трябва да е сигурно, че не си показвал часовника на никого и че не са му правени снимки и рисунки. Второ, това да е последната подобна афера, в която се впускаш. Трето, да напуснем Женева и да започнем някъде другаде един разумен живот.

Филип напрегнато се изкашля.

— Правилно ли те разбирам? Ти си готова да остана при тебе, ако играя по свирката ти?

Клер нервно прокара ръка през къдриците си.

— Готова съм да остана при тебе, ако в бъдеще печелиш прехраната си по почтен начин — каза тя предпазливо.

Изражението на Филип напомняше играч на покер.

— И защо? — попита той. — Да не би да искаш да се жертваш? Нима мислиш, че дължиш на професионалната си съвест като адвокат грижата да предпазваш един лекомислен човек от постъпките му?

Странно чувство на облекчение обхвана Клер. Струваше й се, че лека като перце се носи в пространството. Да се жертва? По-абсурдно определение за страстта, която изпитваше към него, едва ли можеше да се измисли. Каква жертва е да бъде по двадесет и четири часа в денонощие с него!…

Този път тя сама напълни чашата си, а Филип не можеше да откъсне поглед от нея, чудно хубава, малко поразрошена млада жена, с блестящи очи, в рокля, която би вкарала и един еремит в изкушение.

Гласът й беше висок и ясен, думите отчетливо произнесени. Нямаше причина да се усъмни в смисъла им.

— И аз те излъгах, Филип. Без да искам. На път съм да повторя грешката си. Заклела се бях никога да не споделям с мъж онова, което мисля и чувствам. Но след като искаш категоричен отговор, няма друг избор. Обичам те, Филип…

Няколко секунди той мълча, след това взе чашата от ръцете й и я привлече към себе си. Тя облегна чело на рамото му и зачака. В един безкраен миг и двамата забравиха къде се намират.

— Ако само знаеше колко много съм копнял за тези думи след първата ни нощ. Толкова бях объркан. Онова, което ни се случи, изобщо не се вписваше в схемата на един лек флирт. Исках с две ръце да задържа чудото и изведнъж съвсем неподготвен се озовах под студения душ.

Клер сложи пръсти на устните му и усети целувката им.

— Съжалявам, че бях така отвратителна. Исках да си отмъстя на всички мъже. Исках да го направя като тях, раз — раз. Без клетви, без страдание, само за развлечение. Оказа се, че при мен е невъзможно. Или пък причината е в това, че още при първия си опит попаднах на тебе.

Филип се наведе над нея й започна да обсипва лицето й с леки нежни целувки. Клер усети как познатите тръпки от всяко негово докосване отново пронизаха цялото й тяло.

— Филип — прошепна тя. — Още не си отговорил на въпроса ми. Трябва да направим нещо с този часовник. Нека се обадим на Жан, за да знае, че всичко е наред.

— Брат ти е чудесен човек, съкровище, но в момента нямам никакво желание да говоря за него… — Филип докосна устните й, а движенията на ръцете му превърнаха в искри пайетите по роклята й. — Клер, знаеш ли колко те обичам! Просто ме побъркваш с тези морскозелени очи и с тази руса грива. Къде се бе скрила от мен през всичките тези години?

Клер се изви в ръцете му. Не бе в състояние да разсъждава нормално, защото откритието, че и той се е чувствал също толкова изгубен, колкото и тя, я накара да загуби разсъдъка си. Готова бе да забрави всички проблеми и да го обича, без да се страхува, че ще каже или че ще направи нещо погрешно.

— Филип, моля те…

Гласът й бе дрезгав от възбуда. Не се възпротиви, когато той се приближи и я привлече към спалнята, където с безкрайна нежност започна да я освобождава от тясната рокля. По някое време тя вече не издържаше и му помогна сама.

После съществуваше единствено любовта им. Дъхът, който ги свързваше, неописуемото блаженство и желанието, което откриваха в прегръдките си, докато се търсеха, галеха и възхищаваха един от друг.

Клер усещаше огъня, който се разгаряше в тялото й и се извърна върху копринения чаршаф на резбованото легло. Пружините му протестиращо изскърцаха. Нещо палаво се появи в погледа й.

— Ама че неприличен шум, съседите ти още ли не са се оплаквали?

Филип шеговито захапа изпънатата й шия.

— Дръзко зверче. Ти си първата дама, която осквернява тези свещени покривки, а като виждам какво правиш с мене, започвам да се съмнявам дали изобщо си дама…

Ноктите й оставиха червени следи по кожата му, когато тя се притисна до него и плъзна бедрото си към неговото.

Филип не можеше да устои на неприкритото й страстно желание. Устните му намериха връхчетата на гърдите й, а пръстите му изучаваха еластичната кадифена мекота на кожата й, докато тя цялата затрептя от възбуда.

Той също не можеше да се владее до безкрайност. Сляха се един с друг в самозабрава, в която миналото и настоящето изчезнаха. Единствено истински бе вихърът, който неудържимо ги бе понесъл. Клер за миг се вцепени в ръцете му, за да достигне тръпнеща заедно с него оня върховен миг, когато светът се разпръсна пред очите й в море от искри.

Първото нещо, което усети, щом отново се върна в действителността, бе топлината в прегръдките на Филип. Равномерното му дишане докосваше челото й като лек бриз и дори и със затворени очи тя знаеше, че той я наблюдава с поглед, който я стопляше и проникваше дълбоко в нея. Вече не се страхуваше. Нямаше повече тайни, които трябва да бъдат споделени. Клер се сгуши до него и се остави на едно напълно непознато досега усещане за топлина и сигурност.

Филип се опитваше да не пречи на съня й. Тя изглеждаше като малко доверчиво момиченце. Дългите мигли хвърляха сянка върху нежното й лице. Сега в него липсваше какъвто и да е намек за рафинирания чар, който Клер успяваше да вложи в очите и жестовете си, когато пожелаеше.

Клер Белмон. Неговата прекрасна Клер, която в своята наивност без малко щеше да стане жертва на една опасна игра с властта и парите. Надяваше се, че ще успее да предотврати злото. Бе крайно време да стане, да съобщи на Жан и да се погрижи нещата да се развият така, както ги бе планирал.

Клер се раздвижи леко и ръката й се плъзна по топлите му мускулести гърди. Филип не можа да се сдържи и пое дълбоко въздух, а едва доловимата усмивка в ъгълчетата на устните й показваше, че тя съвсем не спи така дълбоко, както му се бе сторило отначало. Той задържа ръката й и целуна поотделно всеки един от пръстите й.

— Трябва да тръгвам, Клер…

— Не.

— Не? Какво значи не? Не можеш ли да си представиш, че просто имам малко работа.

— Не.

Филип се усмихна.

— Не ти ли се струва, че участието ти в този разговор е твърде еднообразно?

— Не.

— Клер… — гласът на Филип се бе втвърдил от напрежение, защото тя се бе подпряла на лявата си ръка и бе започнала да обсипва с леки целувки горната част на тялото му. — Клер, не прави глупости. Как си представяш нашето общо бъдеще, след като изобщо не ме пускаш от леглото.

— Чудесно — прошепна тя и продължи да го целува опасно надолу.

Филип взе главата й в ръце и я принуди да го погледне.

— Ще имаме всичкото време на света, скъпа. Но не сега, разбираш ли. Не си ли спомняш, че имахме някакви проблеми с един часовник?

— Вече не.

Клер извърна глава и този път целуна дланта му. Между целувките тя му изложи своя план с всички подробности.

— Ще върна часовника на Жан и ще му кажа, че все пак съм го намерила някъде у дома. Така или иначе той не може да провери. А ти, скъпи, ще се отдалечиш на известно разстояние от твоите шефове с няколко изкусни лъжи, докато изчезнем. Какво ще кажеш за Америка? Сигурна съм, че баща ми ще ти намери някаква работа. Надявам се, че знаеш английски.

— Клер…

— Шшшт… Не ти ли харесва, когато те целувам. Слушай по-нататък. Веднага след като Жан приключи със снимките, ще напуснеш рекламната агенция.

Филип смръщи чело.

— А какво ще стане с тебе? С новата ти работа, която са ти предложили?

Клер рязко се изправи.

— Нова работа? Откъде знаеш?

— Ти ми каза, не помниш ли?

Тя погледна право в тъмносините му очи, които гледаха така невинно и приветливо.

— Лъжеш се. Нищо не съм ти казвала.

Филип се проклинаше мислено за грешката си, но нямаше как да отстъпи назад.

— Разбира се, че ми разказа, че са ти предложили адвокатска работа в „Селект“. Иначе откъде бих могъл да зная.

— С никого не съм обсъждала този въпрос, Филип.

— Пак ли искаш да спориш с мен, Клер?

Този трик наистина не бе много почтен, но той просто нямаше друга възможност. Доста объркана, Клер се предаде.

— Бих се заклела, че… Е, все едно, ще откажа.

— Защо?

— Наистина имаш чувство за хумор. Как ме виждаш да представлявам интересите на една фирма, която мъжът, когото обичам е обрал. Трябва още да поработим върху твоето чувство за справедливост, скъпи. Съвсем няма да ми хареса, ако някой ден се наложи да те защитавам пред съда.

— А би ли го направила?

Клер обви врата му с ръце и се притисна до него. Искаше да го усети с всяка частица от тялото си.

— Какво друго ми остава, ако не искам да те загубя!

Не бе възможно да не се любят отново след това признание. Времето минаваше, а в съзнанието и на единия, и на другия нямаше нито една мисъл, която да не бе свързана с любовта им.