Мари Кордоние
Обичам те, проклетнико (2)

2.

Жената, която към десет часа вечерта се облягаше на един железен стълб в препълненото ателие на Жан, имаше съвсем слаба прилика с „прилежната ученичка“ в спортния костюм. Жаклин, младо дарование от най-известния женевски салон за красота, бе сътворила истински шедьовър.

Подстригана стъпаловидно, ефектно оформена със сешоара и обработвана с какви ли не препарати, косата на Клер се разстилаше по раменете й на блестящи, вълнуващо руси къдрици. Един оживял пламък, който с всяко проблясване на светлината се разгаряше в нов огън. Нежното светлооко лице под къдриците като че ли се състоеше само от разкошни устни и от големи тайнствени очи.

Клер носеше тясно прилепнал кожен панталон, който обгръщаше като калъф стройните й бедра и тесния й ханш, а надолу преминаваше във високи черни каубойски ботуши, украсени със сребърни нитове. На голите й рамене бе небрежно наметнато черно джинсово яке с подобна украса. Под него тя носеше нещо като корсаж, обшит с пайети, в чиято чернота при всяко движение проблясваше меко рубиненочервено сияние. Изключително театрална дегизировка, която бе изтръгнала възторжено подсвирване дори и от критичния й по-голям брат.

— Внимавай, малката… ако не ми беше сестра… Но какво представляваш ти всъщност? Момиче от Дивия запад, което пътешества из Европа, или магьосница, която се е преоблякла като американка?

Клер леко го целуна по бузата.

— Не си създавай излишни тревоги, братко. Услугите ти на бавачка не са ми нужни вече повече от две десетилетия.

Жан Белмон — исполин с червеникавокафяви коси и същите синьо-зелени очи като сестра си, разбра молбата й и изчезна веднага.

Братът и сестрата бяха много привързани един към друг. Присъствието на Клер в Женева в значителна степен бе подтикнало Жан също да отвори ателие на брега на Женевското езеро, но независимо от привързаността си и двамата си позволяваха голяма лична свобода. Една мълчалива уговорка, която пет години по-възрастният Жан спазваше с голямо усилие по време на авантюрата на Клер с Пиер Делаи. Той изобщо не можеше да понася адвоката и раздялата дяволски много го радваше. Клер беше силна, тя щеше да преодолее мъката си и най-сетне да разбере, че заслужава нещо по-добро от този превзет фукльо.

Клер проследи намръщено Жан. Не й хареса, че той моментално се посвети на една тънка като сламка датска манекенка. Къде се криеше Шарис?

Тя много обичаше Шарис Едмон — асистентка и дясна ръка на Жан, която беше дошла с него от Щатите. Подозираше, че зад хладната деловитост на Шарис се крие едно по-дълбоко чувство към брат й, отколкото тя даваше да се разбере. Но той като че ли мислеше само за своите флиртове и за своята професия. Жалко, Клер с удоволствие би помогнала на Шарис.

Потърси я с поглед и скоро я откри. Шарис — блондинка с необикновен гвардейски ръст от 179 см стоеше до бара с някакъв мъж, който надвишаваше дори нея поне с половин глава. Предполагайки, че няма да попречи, Клер спонтанно реши да прекъсне срещата на гигантите.

— Здравей, великанке! Как е атмосферата над две хиляди метра? — пошегува се тя, посрещайки смаяния поглед на големите морскосини очи.

— Свещени Маниту, Клер?! Това ти ли си? Ще се побъркам, какво е станало с тебе? Изглеждаш страхотно, наистина секси! Кой би помислил, че зад твоите вечни скучни тъмни костюми и семпли фризури се крие подобно нещо?

Искреното й смайване повиши настроението на Клер.

— Ние, Белмон, сме винаги способни на изненади, скъпа. А след размяната на любезности няма ли да ми кажеш коя е тази планина до тебе?

От самото начало Клер успя да налучка небрежния тон, който цареше на празненствата на Жан, и със смайване откри, че наистина се чувствува добре. Изпод полупритворените си мигли тя хвърли любопитен поглед към интересния великан. Той имаше правилни черти, тесен тясно очертан нос и сини, по детски невинни очи. Тъмните коси сякаш току-що бяха отметнати с пръсти от челото му, но един непокорен кичур отново се бе върнал обратно. На пръв поглед — лице на мило, голямо момче.

Но под празничната си маска младата адвокатка д-р Клер Белмон не бе изгубила нито способността си за точни анализи, нито своя усет към хората, които биха й изневерили катастрофално — като Пиер Делаи. Тя забеляза гънките от двете страни на приветливо усмихнатите устни, твърдостта на волевата брадичка и интелигентността в сините очи. Този мъж явно обичаше да скрива мислите си зад слънчева фасада, но всъщност го интересуваше нещо съвсем друго.

Клер стигна до това заключение само за частици от секундата. Усмивката й не издаде нищо и Шарис сметна въпроса й повече за обикновен светски брътвеж, отколкото за истински интерес. Тя обаче се зарадва на възможността да се освободи от своя събеседник, за да се погрижи за останалите гости.

— Скъпа, този планински масив се казва Филип Равон. И е един от онези ужасни французи, които сякаш са се учили да флиртуват още в детската градина. Внимавай с него! Филип, това е д-р Клер Белмон, малката сестра на домакина. Гледай да не й направиш нещо, защото Жан ще откаже поръчката, а аз ще се чудя с какво да я заменя.

Типично ледено представяне в стила на Шарис, в резултат на което невинността в погледа на Равон се замени с едно многозначително пламъче.

— Малка, обаче, охо…! Радвам се да се запозная с вас, госпожице. Не се безпокой, Шарис, ще се справим.

— Откъде знаете? Възможно е да съм скучна, дори и убийствено глупава — откри играта Клер.

— Момиче с такива коси може даже да ми чете телефонния указател на Манхатън, без да ми стане скучно. Струва ми се, че сте обгърната от пламъци, Клер.

— Нима това са зашеметяващите и неповторими комплименти, които умеете да правите вие, французите? Очаквах нещо по-оригинално.

Равон трепна едва забележимо.

— Кой ви е информирал така обстойно за французите?

— Баща ми — обясни му сухо Клер. — Той е от Париж, а майка ми е от едно малко селце в Нормандия. След войната те емигрирали в Щатите, където татко създал зъботехническа лаборатория заедно с един американец. Доволен ли сте?

— Най-малкото обяснява безупречния френски, който вие и брат ви говорите.

— Да речем, че сме приключили обсъждането на моята персона. Бихте ли могли да ми намерите отнякъде чаша вино. Бяло и по възможност сухо. Жан обеща, че ще се погрижи за моя вкус.

— Желанията ви са заповед за мен. Само да не избягате, докато се върна, принцесо!

Само след секунда той стоеше до нея с пълна чаша в ръка.

— „Апремон“ от Савоя, свежо, искрящо и доста сухо. Брат ви изглежда, разбира не само от фотография.

Клер отпи една глътка. Този Равон наистина бе очарователен мъж и с невероятно излъчване. Просто не бе за вярване колко вълнуваща и желана се почувствува изведнъж до него. При лекото докосване, когато той й подаде чашата с вино, по гърба й пробягаха приятни тръпки. Усети, че гърлото й пресъхва и за момент не й достига въздух. По-жадна от обикновено, тя изпи виното на няколко глътки.

Топлината, която обхвана тялото й обаче, не идваше само от набързо погълнатия алкохол. Виното бе твърде слабо за това. Причината бе в присъствието на Филип Равон. Тя гледаше изпънатото от широките рамене копринено жарсе на полото му и се питаше дали да рискува да си поиграе с огъня. А нима не бе дошла точно с такива намерения?

Епизодът „Пиер“ вече принадлежеше на миналото. Чувствуваше се освободена от всякакви ангажименти и скрупули. Защо да не се наслаждава на мъжете така, както те постъпват с жените? Защо за в бъдеще да не мисли за нещо друго, освен за собственото си удоволствие.

— Искате ли да танцуваме, Клер?

Тя кимна мълчаливо и позволи на Филип да свали якето от раменете й и да го хвърли небрежно върху едно празно кресло. От колоните струеше бавна галеща музика и Клер преглътна малко уплашено, когато бе привлечена до мускулестото тяло на Филип без дори сантиметър осигурително разстояние. Въпреки високите си токове тя едва стигаше до рамото му. Ръцете му върху гърба й имаха пагубно въздействие върху стабилността на тялото й. Клер потрепери и изпъна омекналите си колене.

Филип Равон й въздействаше така директно физически, както не й се бе случвало при никой друг мъж. Не можеше да устои на желанието си да го докосне. Дали то се дължеше на него само или и на намерението й оттук нататък да гледа на любовта само като на физическо преживяване? Вече не бе в състояние да разграничава нещата. Знаеше само едно — точно това бе лекарството, необходимо за нейното излекуване.

Повдигна глава, за да надникне в очите му, които блестящи и сапфирено сини я обгръщаха, изпълнени с възхищение. Несъзнателно устните й се разтвориха и откриха белите равни зъби. Усещаше ги пресъхнали и напрегнати. Инстинктивно докосна контурите им с върха на езика си. Какво ставаше с нея? Би било лудост, ако моментално не се махнеше оттук.

— Скъпа Клер, страхувам се, че съм на път да се влюбя окончателно във вашата прелестна малка личност — прошепна й дрезгаво Филип и обхвана с ръка врата й. Клер се наслаждаваше на лекия натиск на ръката му. Дори и да не го бе искала, вече беше твърде късно за отстъпление. Отначало предпазливо и изчакващо, после все по-всеотдайно и нежно тя отвърна на целувката му. Никой не им обръщаше внимание. Филип ловко я беше отвел в един тъмен ъгъл, а останалите гости бяха достатъчно заети със себе си.

— Клер, моя прекрасна Клер — шепнеха устните му, докато покриваха лицето й с леки целувки, а тя цялата тръпнеше от възбуда. Клер позволи това да се случи отчасти от любопитство, отчасти от нежелание да се съпротивлява. Нима беше възможно така бързо да прогони разочарованието си от Пиер? Не искаше да издаде своята несигурност и затова потърси спасение в шегата.

— Все пак, мама с право ме предупреждаваше за темпото, с което действат французите.

Филип се засмя.

— Сега можеш да избираш между две възможности, Клер! Или ще ми кажеш категорично, че не ме харесваш и че не съм твоят тип, или не мога да ти гарантирам за нищо…

Клер преглътна.

— Какво искаш от мене, Филип Равон? Указание за употреба или алиби?

Синьото на очите му потъмня до цвят, напомнящ приближаването на буря.

— Казвал ли ти е някой досега, че си твърде дръзка за толкова малка женичка? Брат ти би трябвало по-добре да се грижи за тебе.

— Той би отказал. Аз съм на 29 години и съм напълно в състояние да се грижа сама за себе си.

— Господи, никога не бих ти дал повече от деветнадесет.

Приглушено, почти преминаващо в шепот бърборене, на фона на романтична музика. Немирните ръце на Филип галеха раменете на Клер и будеха у нея желания, от които тя почти се срамуваше.

— Какво ще кажеш, ако сега просто те отвлека? — поиска да узнае той.

Тя вдигна рамене и се опита да си придаде безразличен вид, който обаче нямаше нищо общо с истинското й душевно състояние.

— Къде? Приказните замъци на принцове като тебе обикновено се оказват хотелски стаи, където се влиза под строгия поглед на портиера и които се напускат по възможност незабелязано. Не е в моя стил.

— Точно така. Какво трябва да направя сега? Да се хвърля в Женевското езеро?

Клер бе смаяна от собствения си отговор.

— Щом искаш усамотение, трябва да го потърсиш в моето жилище. С кола ли си?

Филип не даде да се разбере дали е изненадан от лесната победа или не.

— Кажи ми адреса си и вече сме тръгнали.

Шарис Едмон беше единствената, която забеляза двойката да напуска празненството така необикновено рано. Клер и Филип Равон? Дали това беше добре? Тя не беше и помисляла, че между тези двамата ще се случи нещо. Дали трябваше да предпази Клер от французина? Възможността сестрата на Жан да попадне от трън та на глог беше твърде голяма! От друга страна, след преживяванията си с Пиер тя би трябвало веднага да различи един плейбой. Шарис реши да остави двамата да се забавляват както могат.

 

 

Клер мина напред, смъкна черното си яке и щракна лампата с абажура до канапето. От барчето, което заемаше едва половината на една помощна стъклена масичка, тя се обърна въпросително към своя гост.

— Уиски, коняк или бяло вино? За съжаление нямам нищо друго.

Филип любопитно огледа стаята, преди да се хвърли в едно от тапицираните с пъстър лен кресла — предпочитано и от Карузо място. Сега обаче котаракът бе изчезнал. По всяка вероятност се беше оттеглил в банята, чиито пухкави тъмносини килимчета ценеше особено високо.

— Ако исках да се напия, при Жан можех да го направя доста по-добре — Филип се усмихна развеселен.

Клер го гледаше с леко вдигнати вежди, напомняйки котка, която проверява остротата на ноктите си преди скок.

— А за какво тогава сте тук, мосю Равон?

Провокиращо дрезгавият й глас би вдигнал на крака и далеч по-малко влюбени мъже. С три крачки Филип вече беше при нея.

— Отгатни…

Преди да успее да възприеме каквото и да било движение, Клер вече беше в ръцете му. Увлечена в една почти брутална целувка, тя почувствува, че заедно падат на канапето, където се озова седнала на коленете му. Бе й толкова приятно, че вече не се налагаше да извива силно главата си назад, за да целуне този великан.

Това като че ли бе последната разумна мисъл на Клер тази вечер. После нещата се развиха не тъй, както бе предполагала. Да, тя наистина имаше намерение да прогони грозния спомен за Пиер чрез едно вълнуващо приключение. Искаше да си докаже, че е желана и от други мъже, но контролът на събитията все пак трябваше да остане в нейни ръце.

От момента, в който Филип обгърна с ръце лицето й, зарови пръсти в косите й, и езикът му разтвори устните й, тя загуби ясна представа за нещата. Докосванията му пробягваха като огън по кожата й, будеха глух и болезнен копнеж, който растеше все повече и повече.

— Боже мой, какви хубави гърди имаш…

Дори не бе забелязала, че бе разкопчал корсажа й. Едва когато ръцете му, топли и твърди, обхванаха гърдите й, тя простена. Почувствува възбудата, която ги изпълва при нежния допир на пръстите му. Тръпнеща, тя вече не намираше думи за чувствата, които я разтърсваха…

— О, Филип…

Той не отговори, но устните му се сключиха върху розовите връхчета, а езикът му закръжи около тях в сладострастен танц. Клер се огъна в някакво непознато досега опиянение. Какво ставаше с нея? С Пиер любовта винаги приличаше на някаква експлозия, притисната от времето и обстоятелствата. Понякога бе игра, при която той използваше тялото й, за да демонстрира своето любовно изкуство. Бе я възбуждал, разгорещявал, изтощавал и обърквал, но рядко бе задоволявал копнежа й за истинска нежност. Със своята неопитност тя бе смятала това за естествено. Желанието за ласки очевидно бе нещо, по което мъжът и жената основно се различаваха.

Но бавната, почти успокоена всеотдайност, с която Филип изучаваше, галеше, целуваше и докосваше всеки сантиметър от кожата й, постепенно я накара да загуби разсъдъка си. Горещите му устни сключваха вериги около нея, превръщаха я в жертва, която сама се отдаваше, и тя не оказа никаква съпротива, когато той бавно започна да я освобождава от кожения й панталон.

Бе затворила очи и дишаше учестено. Сърцето й биеше до пръсване и щом Филип се отдръпна, Клер усети почти физическа болка. След това разбра. Пръстите й докосваха топла кожа и изопнати мускули. Той се беше съблякъл.

Горещите му целувки се плъзнаха надолу, пробягаха по гладкия й корем, прониквайки като жарава в кожата. Ръцете на Филип докоснаха гърба й, спуснаха се към бедрата и по пътя си смъкнаха от нея и последното парче плат. Тя се извърна към него, готова да го приеме, обхваната от такъв първичен копнеж по тотално сливане, какъвто бе възможен единствено в състоянието на пълно опиянение.

Нежни пръсти докоснаха вътрешната страна на бедрата й и Клер глухо изстена. Защо я караше да чака?

— Моля те, Филип, моля те…

Мъчително бавно и все пак неудържимо той проникна в нея. Ръцете на Клер се вкопчиха в гърба му. Бедрата й го обгърнаха, тя го прие в себе си, извърна се и изгуби всякакъв контакт с реалността. Непознат, шеметен порив я увлече и отнесе към самия извор на желанието. Заедно достигнаха до върха, понесени от такава буря на чувствата, която накара Клер да забрави изобщо къде се намира.

По някое време през тази невероятна нощ те се бяха преместили от тясното канапе в леглото на Клер, пили бяха вино, бяха се смели и бърборили, отново и отново се бяха любили. Беше хубаво, нежно, вълнуващо — естествено и непомрачено от никакво тягостно чувство. По-късно заспаха. Изтощени, с преплетени тела, безмълвни и изпълнени с някакво ново усещане, което не биха могли да обяснят. Нито един от двамата не искаше да говори за чувства. Достатъчно им бе да се усещат и да чувстват дъха си.