Мари Кордоние
Обичам те, проклетнико (4)

4.

— Почивка — измърмори Жан в този момент и най-сетне спусна камерата. Разкърши рамене и окуражително се усмихна на Клер. — Съвсем добре беше, малката…

Почти еуфоричен комплимент от страна на Жан, който обикновено държеше изкъсо моделите си и повече ги критикуваше, отколкото ги хвалеше. Клер чувстваше убийствена умора в краката си и започна да разтрива изтръпналото си рамо.

— Включени ли са в хонорара ми пари за вреден труд? Почти се изкушавам да попитам за това господина по контактите?

Най-сетне тя имаше служебна причина да погледне към спокойната атлетична фигура. Жан веднага долови фалшивия тон в думите й и като че ли разбра каква е работата.

— Не закачай Равон, сестричке! Той гълта жени като тебе просто за втора закуска. Страхотен тип е и ако искаш да знаеш мнението ми, зад безобидната му физиономия се крие много повече, отколкото иска да ни покаже. Само едно ме учудва…

— Какво е то? — попита нетърпеливо Клер.

— Дребните пропуски в работата му. Наистина той моментално ги коригира. Но за мъж от неговия калибър има твърде малко опит.

— Филип? Малко опит? Защо мислиш така? — Репликата й бе тъй развълнувана и иронична, че при цялата си загриженост Жан не успя да потисне една усмивка.

— Скъпа, имам предвид професионалния опит, а не онова, за което си мислиш ти. Говориш така, като че ли вече си си опарила пръстите…

— Дрънкаш глупости, Жан — Клер се извърна възмутено.

Шарис случайно дочу кратката словесна престрелка и си спомни съвсем ясно празненството, което Клер и Филип напуснаха заедно.

По-късно във фургона, когато Клер сваляше грима си, тя се върна на темата. Изглеждаше съвсем погълната от надписването на кутиите с филми и уж между другото попита:

— Какво има всъщност между тебе и Филип Равон?

Клер разнесе тоалетното мляко с пръсти и посегна към памука.

— Какво имаш предвид?

— Скъпа, не се опитвай да правиш на глупава една стара жена. Той те гледа като малкият Макс забранената торта за рождения си ден, а в негово присъствие ти се правиш на недостижима кинозвезда. Мислиш ли, че не се забелязва. Какво целиш с тези номера?

— Въобразяваш си — промърмори Клер изпод маската с крем. — Да не мислиш, че се интересувам от Филип Равон или от онова, което той мисли за мен?

— Точно това си мисля — потвърди Шарис. — Смяташ ли, че по този начин можеш да спечелиш мъж като Филип?

— Аз? — Клер търкаше лицето си толкова силно, като че ли искаше да смъкне кожата от него. — Ти страдаш от остро душевно разстройство. Филип Равон ми е абсолютно безразличен.

— Аха… — асистентката на Жан загадъчно се усмихна. — Нима честта на една адвокатка й позволява така безсрамно да лъже.

Клер потъна в обидено мълчание, но то не направи впечатление на Шарис.

— Не ми се сърди, Клер, но според мене ти вършиш грешка. Нима нищо не си научила от историята с Пиер?

— Ами ако съм научила! — Клер се завъртя на табуретката. — Урок първи: Не вярвай на никой мъж. Урок втори: Никога не допускай отново някой мъж да те нарани. Урок трети: Не издавай никога на мъжа какво мислиш или чувстваш. Урок четвърти: В случай на колебание се придържай към първия урок. Доволна ли сте, госпожо професор?

— Превъзходно! Блестяща концепция, ако предвиждаш да завършиш живота си като стара мома. Поздравявам те!

— Спести си подигравките, Шарис. До гуша ми е дошло от мъже и любовни клетви. С благодарност ще се откажа от мъката и лъжите. Признавам, че Филип Равон изглежда блестящо и че е очарователен тип. Но това е още една причина да се държа настрана от него. Колкото по-лошо е мнението му за мене, толкова по-отдалече ще ме заобикаля. Единственото нещо, за което той вероятно мисли, е сексът. Ако някой път имам нужда от това, винаги мога да го потърся.

— Онова, което безкрайно ценя у вас, Белмон, е емоционалното ви и изключително романтично отношение към всякакъв вид чувства. Сигурна ли сте, че родителите ви са от Франция, а не от най-студеното ъгълче на Северния полюс.

На Клер не й убягна горчивият упрек, скрит зад този уж шеговит въпрос.

— О, това звучи като дълбока въздишка по по-големия ми брат. Да не те е ядосал нещо?

— За да стане, би трябвало поне веднъж да ме възприеме като жена.

— Накарай го да те снима за корицата на някое мъжко списание. Имам чувството, че той може да оцени нежния пол само през обектива на камерата си.

Шарис кимна.

— А вместо сърце сигурно са му присадили някакъв светломер.

— Не те разбирам — Клер вече обтриваше с освежаващ лосион чистото си лице. — Винаги, когато говори за тебе, той не пести суперлативите.

— Разбира се — съгласи се Шарис. — В края на краищата, аз не обърквам графиците му, изпращам навреме снимките на клиентите и го отървавам от безбройните момичета, които мечтаят за кариера на фотомодел. Аз съм нещо като компютър за всякакви услуги, който не се нуждае от поддръжка.

— Тези неща не говорят за уравновесен емоционален живот. Как мислиш, не мога ли съвсем дипломатично, малко да му отворя очите?

— Само да си посмяла! Не се меси. Жан е само мой проблем.

— Е, добре, не се ядосвай. Само се питам защо искаш да ми даваш съвети как да се отнасям с Филип Равон.

Шарис напъха филмовите кутии в един плик и се надигна с въздишка.

— Окей, един на един. Кой знае — може би твоите уроци за самотни жени съвсем не са толкова лоши. Чао, сега отивам в лабораторията. Но бъди така добра да прибереш стоте хиляди франка обратно в касетката, иначе цяла нощ ще сънувам кошмари.

Клер свали платинената гривна с миниатюрния, инкрустиран с диаманти часовник, който при всяко движение разпръскваше огнени искри под неоновата светлина в гримьорната. Тя все още държеше в ръка скъпото бижу, когато влезе Филип и едва не се сблъска с Шарис на вратата.

— Симпатична играчка, нали?

Клер забеляза, че имаше нещо дебнещо в гласа му и го погледна изненадано. Но кога ли й се беше удавало да разгадае чувствата му зад лъчезарната му физиономия на плейбой. Тя намести часовника на кадифената поставка в тъмносинята кожена кутия и затвори капака.

— Не съм почитателка на подобен лукс — отвърна. — Страхът от крадци не би ми позволил да мигна цяла нощ и никога не бих посмяла да си оставя часовника до четката за зъби преди лягане. Не, благодаря, нека други живеят в такъв стрес.

Тя постави кутията в отворената стоманена касетка и побутна и двете към Филип.

— Всичко е тук, моля, проверете.

— Не е необходимо, аз ти вярвам, Клер…

Какво искаше да каже? Защо остана с впечатлението, че той имаше предвид нещо съвсем друго? Глупости, вероятно се дължеше на факта, че в негово присъствие тя просто не можеше да реагира нормално.

— Не става въпрос за доверие, а за съответния начин на работа с изключително ценни предмети. Моля, проверете съдържанието и приберете този разкош в сейфа.

Клер не можеше да излезе от адвокатската си кожа. Тя най-сетне се увери, че Филип направи каквото искаше от него и посегна към четката си за коса. На излизане Филип се обърна още веднъж.

— След десет минути ще съм готов и се връщам в Женева. Ще дойдеш ли с мен?

Клер решеше разпуснатите си коси, които бухваха все повече и повече.

— Благодаря за таксито, но ще се върна с Жан. Ще се видим утре в екипа.

— Звяр!

— Моля?

— Съвсем правилно ме разбра, мой леден ангел. Но нищо, може би ще трябва да усъвършенствам още малко изкуството си на съблазнител, преди да ти стане интересно. Защото и двамата знаем, че ти съвсем не си безчувственият паметник, за който толкова ти се иска да се представиш.

— Ти просто нямаш вкус — Клер стисна устни.

— Да се обзаложим ли, че все някога това няма повече да те смущава?

— По принцип не се обзалагам. Твърде глупаво е. — Тя пусна четката едва когато вратата се захлопна отвън малко по-силно от обичайното. Все още треперейки, въздъхна облекчено, вслушвайки се в неравномерните удари на сърцето си. Когато Филип бе при нея, чувстваше се напрегната до крайност. С всяка секунда опасността се увеличаваше, сякаш че нещо ще се скъса в нея и ще се стигне до катастрофа. Имаше ли основание да се страхува, че ще наруши принципите си? Толкова малко ли вярваше на съпротивителните сили у себе си?

— По дяволите, по дяволите, по дяволите! — мърмореше си Клер ядно. — Защо този човек трябва да работи точно в рекламния бранш. Не можеше ли да бъде уличен метач, банков чиновник или застрахователен агент.

Но безпомощното бледо лице в огледалото не й даваше никакъв отговор.

 

 

— Монтрьо! Ще полудея! Сега вече той съвсем е превъртял! Монтрьо! Защо не направо Монте Карло?

— Предполагам, защото се намира на Средиземно море, а не на Женевското езеро. Успокой се, Шарис, иначе адреналинът ти ще свърши много рано. Този фургон не е клетка за диви зверове.

Шарис Едмон прекрати своята неспокойна разходка по тесния, натъпкан с какво ли не проход и се отпусна на възглавниците до огледалото за гримиране. Тя гледаше Клер с изнервения поглед на майка на голямо семейство и въздишаше тежко.

— Лесно ти е да говориш, хубавице. Нали никой не иска от тебе да издействаш разрешение за снимки на рулетката от шефовете на игралния дом в Монтрьо. Знаеш ли, че открай време в тези свещени зали цари абсолютна забрана за фотографиране?

— Не, но знам, че седиш върху едно копринено манто, което преди малко Сузи изглади с много труд.

Шарис подскочи, удари си главата в една конзола и се отпусна проклинайки, върху една здраво завинтена за пода табуретка.

— Извинявай, но тази поръчка ще ме довърши. Жан надвишава бюджета, без да го е грижа за разноските, третата гримьорка напусна вбесена, защото нищо не може да му угоди. А когато се налага Филип Равон да вземе някакво решение, оказва се, че първо трябва да телефонира. Кълна ти се, че той сякаш случайно е спечелил тази работа от лотарията. Чудесно допълнение за нашата налудничава компания. Трябва да сме щастливи, че поне досега не са ни откраднали някоя от тези скъпоценности.

Клер повдигна ръката си със семплия платинен кръг, в средата на който бе вграден плосък футуристичен циферблат от титан. Дизайнерите от „Селект“ действително бяха дали простор на фантазията си.

— Прекрасно е, нали? — кимна тя. — Харесва ми повече от брилянтната оргия от миналата седмица.

Шарис извърна очи и за първи път Клер забеляза сенки от умора по лицето й. Жан наистина я експлоатираше като робовладелец.

— Не разбирам защо позволяваш на скъпия ми брат да те съсипва толкова, Шарис.

— Не би могла никога да го разбереш — Шарис се засмя. — При нас всичко това е част от работата. Ако по време на снимки Жан би казал „моля“, сигурно бих припаднала от ужас. Разбира се, ако преди това не съм припаднала от глад. Освен малко хляб и мляко на закуска, не съм слагала нищо в устата си. Намира ли ти се нещо за ядене?

Клер посочи към един полуразвит сандвич, чиито увехнали листа от маруля вече имаха тъжни кафяви ръбове. Тя внимателно придърпа нагоре черната си кожена пола и сложи краката си на масичката за гримиране. Продължилото часове висене пред входа на един известен гастрономичен локал не бе останало без последствия.

— Готова съм да разделя с тебе този деликатес, който изглежда Сузи ни е оставила доста отдавна. Не е ли подло? Цяла сутрин по заповед разглеждам замислено меню, в което се съдържат всички кулинарни шедьоври на света — от супа от омари до шоколадова пяна. И какво получавам в заслужената си обедна почивка? Картонен сандвич, който е видял и по-добри времена. Нека само някой да ме попита защо не искам да ставам фотомодел…

И двете не бяха чули почукването на металната врата и когато Филип Равон надникна вътре, те се стреснаха като ученички, направили някоя пакост.

— Обядваха ли вече дамите?

Клер вдигна многозначително остатъка от сандвича си, но Шарис току-що бе казала високо и ясно „Не!“.

— Чудесно, значи моята покана идва навреме — зарадва се Филип.

— Без мен — отказа упорито Клер. — Доброволно няма да направя нито крачка. Изобщо не усещам краката си.

Дали наистина видя съчувствие в очите му или се лъжеше? И след две седмици съвместна работа тя все така малко го разбираше.

— Така си и мислех — кимна той. Изчезна за момент и те го чуха да казва:

— Оставете, ще се оправя сам.

След малко се появи сребърна табла с внушителни размери. В последния момент Шарис я спаси от блъсване в онази конзола, в която самата тя се беше ударила.

Клер и Шарис не можеха да откъснат очи от изкусно наредения поднос.

— Хм, сьомга, хлебчета, хайвер, сирене, щрудел…

Филип започна да отваря една бутилка шампанско, чието обвито в станиол гърло се подаваше от обкована кофичка с лед.

— Сервирано е, госпожици.

— О, това наричам аз да не пестиш разноските и усилията си — Шарис бе смаяна. Макар че по принцип беше самото въплъщение на реда, сега тя просто помете от пейката всички рокли, кутии и пликове, а Клер моментално спусна крака на пода. Както винаги, тя скри благодарността си зад язвителна забележка.

— Милият Филип е истински скаут. Всеки ден по едно добро дело — не може да не му се възхитиш!

— Чист егоизъм — не й остана длъжен Филип. — Без Шарис, Жан ще се побърка, а без тебе търсенето на момичето на „Селект“ ще трябва да започне отначало. И двете неща са нежелателни и само биха ми създали допълнителни трудности.

Клер отпиваше от шампанското и гледаше съсредоточено хлебчетата с пастет от трюфели. Изведнъж се почувствува добре, беше забравила за болките в краката и не би заменила мястото си с никое друго на света. Дали причината бе в това, че вече не бе гладна или пък защото Филип седеше срещу нея и не я изпускаше от очи? Тя бързо допи чашата си. Защо пък винаги трябваше да анализира и обосновава всичко? Малко ли беше, че се чувствуваше чудесно?

Шарис също не изглеждаше недоволна.

— Имаш идеи, трябва да ти се признае — похвали тя Филип с пълна уста. — Ако някога и аз мога да ти услужа с нещо, достатъчно е да ми драснеш два реда.

— Покана, от която с удоволствие ще се възползвам. Какво ще кажеш ти, Клер?

— Разбира се, и аз се присъединявам. Но нямаш вид на човек, на който биха му дотрябвали нашите услуги.

Филип вдигна чашата си.

— Казвал ли ти е някой, че си една истинска злобна малка гадинка?

— Като че ли — усмихна се невинно Клер. — Ако си спомням добре, този тип се казваше Филип Равон…

— Автогол, Филип — намеси се Шарис ухилена. — В пледоариите нашата госпожа Адвокат е ненадмината, това поне е ясно.

Фразите хвърчаха като тенис топки в непринудения разговор. Забравиха за времето и Жан се втурна ядосано по средата на импровизираното парти, точно когато Филип слагаше наопаки празната бутилка от шампанското в кофичката за лед.

— Давате ли си сметка, че навън стилистката, гримьорката, фризьорката и още куп помощници чакат кога най-сетне ще продължим. За моята дребна особа изобщо да не говоря…

— Съвсем точно го каза — обезоръжи умело Клер брат си. — Няма нужда да ти напомням, че трябва да се гордееш с ръста си от 188 см и с твоите 82 кг. Не че е кой знае какво, но все пак е подходящо телосложение за един надзирател на роби от южните щати.

Филип се поклони делово.

— Обсъждахме следващите кадри, Жан. Все пак важно е Клер да има подходящо настроение за работа…

Ясно бе, че Жан не вярва на нито дума от тези високопарни глупости и отговорът му в никой случай не беше изискан.

Шарис извърна очи и покорно го последва. До отворената врата Филип още веднъж се обърна за малко.

— Няма ли някой път да ми се отблагодариш?

— Какво имаш предвид?

— Например няколко пържени яйца край домашното ти огнище…

Клер с усилие си пое въздух.

— Никога ли няма да се откажеш?

— Само след спечелена битка.

— Трябва спешно да си потърсиш невролог. Има голяма вероятност нещо да не е наред с главата ти. Може би все още има надежда за спасение…

Филип изчезна, смеейки се, а Клер провери грима си в огледалото.

— Бъди честна, Клер. Това не беше отказ. Ти внимателно избегна да му кажеш категорично не. Неволно си оставяш една отворена вратичка. Защо? Искаш ли окончателно да си изгориш пръстите при Филип Равон? Не виждаш ли, че той флиртува с всяка жена, която е под 60-те?

Гримьорката прекъсна монолога й, а Клер вече не намираше задоволително решение на досадния проблем Филип.