Мари Кордоние
Обичам те, проклетнико (5)

5.

— Почивка. На тази светлина не мога да направя нищо повече.

Жан отпусна камерата, а Клер с облекчение обърна гръб на листа с менюто, който междувременно бе научила наизуст. Тя разкопча коженото сако на черния си италиански костюм и разхлаби романтичната фльонга на кремавата блуза от шифон, която носеше под него. Чувстваше се потна и изморена и копнееше за един душ.

В момента, когато искаше да свали сакото си почувства, че някой сложи ръка на рамото й. Тя се извърна рязко, очаквайки да види Филип, и уплашено отстъпи назад. Може би след този безкраен снимачен ден вече имаше и халюцинации?

— Пиер?!

Без съмнение, Пиер Делаи. Не много висок, жилест мъж в безупречен тъмносин копринен костюм, с подходяща риза и бродирана вратовръзка. Една добре поддържана фасада от грижливо разделените на път блестящи черни коси до върховете на италианските обувки. Острото му изразително лице бе загоряло както винаги, а тъмните очи фиксираха Клер, изпълнени с възхищение.

— Клер, Клер! Ти изглеждаш наистина чудесно…

— Благодаря за цветята — Клер повдигна вежди. — Но да останем при фактите. Гримът ми започва да се разтича, а аз съм абсолютно гроги. Така че казвай направо какво искаш от мен?

Тя самата бе смаяна от неутралния тон, с който му говореше. Там стоеше човекът, когото бе вярвала, че ще мрази до края на дните си, а сега не усещаше нищо. Никакво вълнение, нито омраза, нито любов. Той й беше безразличен. През изминалите седмици напълно бе забравила, че съществуваше.

— Клер, скъпа! Дни наред вече те търся. Непрекъснато звъня у вас, но никой не се обажда…

— Колко жалко, че Карузо не може да вдига слушалката. Напразно се опитвах да го науча.

Смехът му звучеше пресилено и доста натрапчиво в ушите й и Клер реши да сложи край на мъчителната ситуация.

— Нямам много време, Пиер. Какво има?

— Ти ми се сърдиш и аз много добре те разбирам. Ако само знаеш колко пък аз се сърдя на себе си.

Какви глупости й говореше той.

— Предполагам, че имаш някакви въпроси по случая, който обработвах или…

— Скъпа, чуй ме, трябва да говоря с тебе. Спешно.

— В момента го правиш и ми пречиш най-сетне да се преоблека. На въпроса, Пиер.

— Нашата раздяла бе грешка, Клер. Трагична загуба, за която безкрайно се разкайвам. Ти не подозираш как копнея за тебе.

Не беше възможно! Струваше й се, че бе в леглото си и сънуваше. Дотолкова беше смаяна, че дори не се отдръпна, когато той я хвана за китките и я привлече към себе си. Облакът от ухания на скъпи дезодоранти я обгърна. Сладък и натрапчив, какъвто го помнеше.

— Какво значи „заблуда“?

Макар и да говореше тихо, за да не привлича вниманието на останалите от екипа, враждебността в гласа й не оставяше никакво съмнение.

— Да не би моята наследничка да не е достатъчно отзивчива? И да не иска да споделя леглото ти след работно време?

Дълбоко засегнат, Пиер я пусна. Бе самото въплъщение на възмутен джентълмен, който не разбира как е възможно да го обиждат така несправедливо. Неприятно чувство обзе Клер. Ролята, която Пиер разиграваше, наподобяваше твърде много някакъв евтин фарс.

— Моля те, Клер! Всеки човек понякога прави грешки. Разбрах, че не мога да живея без тебе. Изминалите седмици бяха ужасни и вече дни наред те търся.

— Трябва ли сега да бъда трогната?

Тя не вярваше нито на дума от цялата му реч. Пиер Делаи не беше човек на чувствата. Усетила го бе и на собствения си гръб.

— Обичам те, Клер.

— А какво казва жена ти по въпроса? Съгласна ли е да ти даде развод?

Той не реагира на подигравателния й тон.

— На улицата ли трябва да обсъждаме тези неща? Всеки обвиняем, дори най-лошият престъпник, има право да се защити преди произнасянето на присъдата. Защо отказваш да…

Тя го прекъсна.

— Защото нашите преговори приключиха отдавна, скъпи. Документите са прибрани в архива, а съдът отказва преразглеждане. Сбогом, Пиер!

— Не мога да приема това. Ти трябва да дойдеш с мене. Колата ми е отпред и аз…

Някой се приближи към тях.

— Здравей, още ли не си се преоблякла? Няма ли да ме представиш, красавице моя?

По чертите на Пиер Делаи пробяга едва сдържан гняв. Клер не го забеляза.

Клер подари на Филип Равон една толкова лъчезарна усмивка, че на него му пресъхна гърлото. За първи път бе изключително доволна от небрежния тон, с който той подчертаваше пред другите тяхната привидна близост.

Харесваше й, че сега Пиер бе принуден да повярва, че тя отново се намира в здрави ръце и молбата му за помирение е твърде закъсняла. Не се възпротиви, когато Филип, възползувайки се от неочаквания си шанс, обгърна с ръка раменете й. Пръстите му се плъзнаха по врата й и този нежен жест предизвика лека, но недвусмислена червенина по бузите й.

— Метр Пиер Делаи, скъпи — измърка тя нежно. — Моят бивш шеф. Пиер, това е Филип Равон, мой добър приятел. Съжалявам, че днес не мога да ти бъда полезна повече, но вечерта ми е вече планирана. Обещах на Филип да вечеряме заедно.

Малкото отмъщение й подейства добре. Пиер стисна устни, когато тя се притисна до Филип. Със светлия си ленен костюм и разтворената риза на сини райета той беше самата противоположност на Пиер Делаи. Самоуверен атлет, когото другият гледаше отдолу нагоре. Клер знаеше колко Пиер мразеше други мъже да го надвишават по ръст. Със скрито удовлетворение забеляза, че той прави усилие, за да остане учтив.

Филип не даде с нищо да се разбере, че току-що научава за вечерята. От собствен опит знаеше, че Клер е склонна да се отнася странно с мъжете. След като случаят този път му подхвърляше ролята на любовник, защо пък не?

Делаи за последен път опита щастието си.

— Клер, разбирам, че си обидена и ядосана. Но нима не си спомняш хубавите мигове, които сме прекарали заедно? Не е възможно да си забравила всичко.

Клер облегна глава назад и погледна Филип със замечтана усмивка. Една покана да я целуне, на която той откликна светкавично, тъй че отговорът й прозвуча малко задъхано.

— Но ти самият ми даде такъв съвет, Пиер. Никой не може да ме упрекне, че не ценя мнението на един толкова добър юрист. Сега ще ни извиниш, нали. Чао! Много мило от твоя страна, че се обади.

Тя се отдалечи с Филип, оставяйки Пиер да стои неподвижен като собствения си паметник. И тъй като не се обърна, убягна й ненавистният му и вбесен поглед, с който ги изпроводи. Реакция на разочарован влюбен или по-скоро гнева на човек, който не е постигнал целта си.

— Ако твоят бивш любовник утре ме причака с кухненския нож, ще бъдеш виновна — засмя се Филип. — Той не помръдва от мястото си. Всеки момент може да експлодира.

Клер не обърна особено внимание на това.

— Нямаш вид на човек, който не може да се защити в случай на нужда. Но излишно се безпокоиш. Пиер не е човек на страстите. Питам се какво всъщност искаше от мен?

— Може би тъгува по неподражаемия начин, по който изхвърляш мъжете пред вратата си след закуска.

Тя вдигна рамене.

— Не бъди глупав. Бих могла да се закълна, че любовната му ария бе само средство към целта. Питам се само каква.

— Нямам представа. Сигурно е само, че би могъл да ни убие с поглед. Да довършим ли делото?

Без да обръща внимание на протеста й, Филип спря, обгърна я с лявата си ръка, зарови дясната в грижливо фризираните й коси и неудържимо я привлече към себе си. После я целуна — колкото бавно, толкова възбуждащо и нежно. Уличните лампи се завъртяха пред очите й и Клер имаше чувството, че под тази целувка просто изчезва. Отначало стоеше съвсем неподвижна, след това ръцете й като че ли сами обгърнаха врата му и тръпки разтърсиха цялото й тяло. Вече не съзнаваше какво прави, но само мисълта да се откъсне от него й беше непоносима.

За секунда Филип вдигна глава.

— Ще дойдеш ли доброволно с мене, или ще трябва да те отвлека?

— Не знаех, че си готов на престъпление заради едни пържени яйца.

— За тебе бих откраднал и бижутата на кралица Елизабет, скъпа.

— Не, благодаря. Тези дрънкулки са прекалено старомодни.

Клер почувствува дъха му, който докосна слепоочията й, и капитулира. Предчувствала бе, че ще е загубена, ако допусне Филип Равон да се приближи до нея. Магнетичното въздействие на този мъж изискваше осигурителна дистанция от поне пет метра. Притисната в прегръдките му, усещаше играта на мускулите му под върховете на пръстите си — тя беше като восък в ръцете му.

— Е? — напомни той дрезгаво въпроса си.

— Заведи ме веднага в колата си, преди да съм се опомнила и да съм решила нещо друго.

Клер видя смаяното лице на Шарис, когато минаха тичешком покрай нея. Тя извика нещо, но никой не й обърна внимание.

Клер едва се бе отпуснала на тъмносините седалки на спортната кола, когато моторът избуча. Пиер бе напълно изчезнал от паметта й, като че ли никога не го бе имало.

 

 

Карузо с удоволствие се разположи върху една скъпа кремава шифонена блуза и леко мъркайки, започна да драска с нокти по нея. Блузата ухаеше на Клер и беше захвърлена доста безогледно на креслото му, така че той с основание я възприемаше като своя собственост. Не се притесняваше, че от време на време от ноктите му провисваше по някоя нишка. Чувствуваше се напълно доволен от себе си и от света. Истинска мирна картинка.

Същото се отнасяше и за Клер, която лежеше напреко на леглото, отпусната и неподвижна, с лице върху рамото на Филип, тъй както ги бе оставила бурята, събрала ги заедно. Пръснатите по пода дрехи и обувки издаваха бързината, с която бяха потънали в прегръдките си. Мълчаливо, но с отдавна натрупвано нетърпение, изключващо всякакви задръжки или отлагане. Като че ли и двамата искаха да разберат, колкото се може по-бързо, дали чудото, което веднъж се беше случило между тях, можеше да се повтори.

Вече имаха отговор на въпроса си. Клер усети, че Филип навива една от къдриците й на пръста си и притисна устни до кожата му. Все още не бе преодоляла учудването от себе си и от собствените си чувства. Нима това беше любов? Желанието да умреш в ръцете на един мъж, за да дойдеш като новородена на този свят?

Какво бе станало с нейното намерение да гледа на любовта само като на игра между мъжа и жената? Като на неангажиращо развлечение без усложнения и последици.

С усилие потисна думите на обич и всеотдайност, които напираха на устните й: „Обичам те, Филип“. Какво ли би отвърнал, ако му го кажеше? Сигурно щеше да се уплаши до смърт. „На един плейбой не се правят старомодни признания, скъпа“ — овладя се тя вътрешно.

— Един франк за мислите ти — прошепна Филип, заровил устни в косите й.

Добре че така не можеше да види как тя смутено се изчерви. Клер бързо си сложи маската на красавицата от нощното празненство, за която той я смяташе.

— Защо? Искаш да знаеш дали си бил добър ли? Мъжете обикновено питат за това.

Мълчанието му бе по-дълго от очакваното. Най-сетне чу отговора му. Груб, с напрежение в гласа.

— Е, скъпа, остана ли доволна?

Клер се изплаши.

— Не мога да се оплача. Мисля дори, че си заслужи пържените яйца.

Тя самата се учуди на спокойствието, което прикриваше чувствата си. Е, при почти „смайващото умение“, с което избираше мъжете си, тя сигурно се нуждаеше и от този талант. След един наконтен франт, загрижен само за собствената си изгода, се бе озовала при лекомислен нехранимайко, който възприемаше живота и работата само от гледна точка на удоволствията. Филип Равон — човек за контакти на една рекламна агенция, любител на спортни коли и плейбой.

И все пак фигурата му беше внушителна, когато сега той се изправи и се подпря на дясната си ръка, докато с другата галеше ханша и бедрата й. Само докосването му караше кожата на Клер да пламти като в огън. Миглите й затрепкаха. Въздишката й, потисната с усилие, го накара да се разсмее.

— Да не би да изпитваш и глад за други неща, Клер?

Ръката му се плъзна по гладкия й корем нагоре, обхвана едната гръд и започна леко да гали твърдото й розово-кафяво връхче. Клер се питаше дали и той усеща силните и бързи удари на сърцето й.

— Нима би било толкова лошо — прошепна тя едва доловимо.

— Разбира се, че не, сладка моя. Ако ме изхвърлиш едва утре след закуска, ще ни остане достатъчно време да се занимаем с желанията ти.

Клер не искаше да отговоря на подигравателния му намек. Тя по-скоро се реваншира, като започна да милва тялото му с върховете на пръстите си. По начина, по който се изпънаха мускулите му и желанието му стана очевидно, разбра, че огънят беше обхванал и него.

— Магьосница… — промълви Филип победен, преди устните му да поемат нейните и езикът му предизвикателно да погали небцето й. Клер го обгърна с бедрата си и се притисна до голото му тяло, без да прекъсва страстния допир на устните им.

Очите й се разшириха и просветнаха като синьо-зелена жарава, когато той мощно проникна в нея. Лицето й бе така ясно и озарено от неочакваната страст, че в един миг Филип затаи дъх, за да го наблюдава. В нежните й черти нямаше нищо лекомислено или фалшиво. Само чиста, неподправена всеотдайност — нейният подарък за мъжа, когото обичаше.

Но след това желанието победи разума. Ритъмът на движенията им ги съедини в съвършен екстаз, те заедно достигнаха върха и Клер несъзнателно простена.

Останала без сили, тя се отпусна върху Филип чезнеща, сляла се в едно с този мъж, който, изглежда бе другата половина от живота й.

Тя почувствува, че в очите й напират сълзи и остана неподвижна, за да не ги забележи той. Смесицата от слабост, блаженство и отчаяние, която гореше зад миглите й, бе нейната тайна. Отдели се от него едва когато напълно се бе овладяла.

В същия миг Филип подскочи нагоре проклинайки, и след това се отпусна отново. Карузо, който бе подушил бедрото му с влажната си муцуна, обидено се отдръпна.

— Какво… по дяволите?!

Клер се разкиска и тихичко примами Карузо към себе си. Отмъщаваше си за преди малко.

— Мога ли да ти представя моя домашен приятел Карузо? Единственият мъж, който ме обича без уговорки и който държи здраво сърцето ми в кадифените си лапи.

Филип се бе успокоил и се засмя.

— Предполагам, че защото никога не ти противоречи, а?

Незабелязано Карузо мина отново по средата и позволи на Филип да го погали зад ушите.

— Мъже — установи Клер примирено. — Така или иначе винаги държите един за друг, независимо дали сте с два или с четири крака.

И все пак тя се усмихваше, когато спусна крака от ръба на леглото и бавно се надигна. Изчезна в банята, без дори да погледне хаоса от дрехи. След бързия душ се обви в удобно синьо кимоно, на чийто гръб заплашително се извиваше разкошно избродиран тигър. Един от подаръците на Жан от Япония. Мокрите й коси бяха вдигнати назад с гребен, украсен с перли.

Влизането й в кухнята, а не в спалнята послужи като стартов сигнал за Карузо. Той изскочи като ракета от ръцете на Филип. Когато се обърна с кутията с храна в ръка към паничката му, той вече беше там в положение на пълна готовност — съвършена картина на един беден, изоставен котарак на прага на гладната смърт.

— Да ти е сладко, хищнико — промърмори Клер, докато оглеждаше загрижено съдържанието на хладилника си. Нямаше кой знае какъв избор, но все пак можеше да приготви омлет с шунка, салата със сос „Рокфор“ и малко сирене.

Филип не вярваше на очите си. Изумлението му развесели Клер, но изводът, който той направи след яденето за момент я накара да онемее.

— Моите уважения. А ако се научиш да слагаш и юзда на острия си език, ще бъдеш наистина идеалната съпруга.

След пристъп на кашлица Клер най-сетне успя да проговори.

— Имам ли все още шанс за спасение?

Филип остана невъзмутим.

— Не казвам, че имам подобни буржоазни идеи. Само установявам фактите. Ти изглеждаш фантастично, можеш отлично да готвиш и в някои други отношения също не си скучна. Един добър мъж би могъл да издържи дълго време с тебе, ако не го отблъсне фаталната ти склонност към противоречия и досадна самостоятелност. Но ако говорим сериозно, има ли наистина някой, в чийто съвет се вслушваш?

— Да имам твоите грижи и парите на Рокфелер — отвърна Клер, докато хранеше Карузо с малки парченца шунка. — Молила ли съм те някога за изчерпателна информация относно твоята личност.

— Защо не? Моля: Филип Жак Равон, роден на 12 ноември 1952 г. в Брест, Франция. Посещавал основно училище, включително…

— Спри! — Клер го прекъсна с умолително вдигнати ръце. — Спести ми семейната хроника с бележки за училището и спортните ти успехи. Все едно, няма да ми разкажеш онова, което наистина ме интересува.

— И какво е то?

Клер замислено отпи глътка вино. „Дали да бъде откровена? Защо не. Какво би загубила?“

— Питам се, например, защо си губиш времето с една работа, в която нито имаш особен успех, нито пък можеш да очакваш кой знае какви постижения.

— Не искаш ли да ми обясниш по-точно какво имаш предвид.

Клер си играеше със столчето на винената чашка.

— Опитваш се да се измъкнеш, както и предполагах — иронизира го тя. — Е, все едно, запази си спокойно тайните за себе си.

— Всеки има това право, красавице моя. А ти например защо работиш като фотомодел, а не като адвокатка.

— Бързо реагираш. Защото имам нужда от пари и в момента не мога да намеря адвокатска работа. Случайно да познаваш някой симпатяга, който да се нуждае от талантлива специалистка по международно стопанско право? След снимките ще бъда свободна.

— А защо прекъсна работата си при Делаи? — Филип също можеше да бъде упорит.

— Това, скъпи, е моето мрачно минало. Остави го на мира и не го изравяй отново.

Те мълчаливо се усмихнаха един на друг. Помежду им все още имаше много неизказани неща. И въпреки магията на взаимността, доверието бе още далече. Физическото привличане, което изпитваше към Филип, плашеше Клер. Не й харесваше да бъде беззащитна, да губи контрол върху себе си. По-добре щеше да бъде никога да не бе го срещала. Първоначалният флирт се бе превърнал много бързо в игра с огъня.

Клер стана и започна да прибира чиниите. Филип я хвана за ръката и я привлече към себе си.

— Домакинските ти способности нямат чак такова значение, Клер. Какво ще кажеш, ако си допием виното в тази хубава зелено-бяла стая, където се намира чудесното голямо легло.

— Ти си невъзможен — протестира Клер, но позволи на Филип да целуне пулсиращата веничка на шията й и ръцете му да се изгубят в разреза на кимоното. Не можеше да го отрича повече — тя наистина беше изгубена още в мига, в който той я докоснеше.