Джейн Кристофър
Летен сън (10)

Десета глава

Още първия ден в Ню Йорк Керълайн така се потопи в работата си, че почти забрави за Ерик.

Но по време на почивката, когато се усамоти в кафенето на клиниката, мислите й отново я върнаха назад.

Спомни си оня ден, в който бяха разглеждали къщата с Ерик. Неволно дочутия разговор между двамата работници… Дали не се заблуждаваше?

Може би Ерик нямаше намерение да се жени за Медълин. Може би прекалено прибързано бе направила своята собствена преценка. Грейс също бе засягала този въпрос, но никога не бе споменавала нищо конкретно.

А не трябваше ли веднъж завинаги да се примири и да забрави за Ерик?

Минутите за почивка отлетяха и Керълайн забърза към служебната стая. Приятелките й, които бяха поели дежурство малко след нея, я атакуваха с въпроси още от вратата.

— Какво ще кажеш, Керълайн? — попита я нетърпеливо Кати. — Сигурно едва си издържала?

— Да… всъщност не зная — отвръщаше неопределено Керълайн.

— Виж я как се изчервява! — Луис прихна да се смее. След тази реплика Керълайн още повече почервеня.

— Престани, Луис — помоли тя. — Няма ли друга тема за разговор, освен Ерик Хюстън?

— Ами тъкмо той ме интересува. Трябва да ми разкажеш всичко за него — настоя Луис.

— Може би някой друг път — отвърна тихо Керълайн, взе един от болничните картони и се опита да се съсредоточи в работата си.

Неочаквано от устата на Луис се изтръгна такъв вик на изненада, че Керълайн подскочи. Когато проследи погледа на приятелката си, смаяна забеляза, че до вратата стои Ерик.

— Дошъл съм, за да се оплача — каза той, но очите му грееха усмихнати.

Керълайн се ужаси.

— Бих искал да поговоря с вас на четири очи, госпожице Менсфийлд.

— Да, разбира се — едва успя да каже тя. Бе толкова объркана, че дори собственият глас й прозвуча като чужд.

Погледна смутено към госпожа Шрайнър, която недоверчиво се взираше в Ерик. И още преди да успее да поиска разрешение да излезе за минутка, старшата сестра попита:

— Вие не сте ли господин Хюстън? — Очите й гневно го стрелкаха. — Ако искате да се оплачете, трябва да се обърнете към мен или към управата на клиниката, а не към сестрата.

Неочаквано за всички Ерик се засмя. Това очевидно разгневи още повече госпожа Шрайнър.

— Съжалявам — каза той. — Въпросът е от частен характер. Може би трябваше да го отбележа.

Госпожа Шрайнър го изгледа недоволно, а после се обърна към Керълайн.

— Не се бавете — каза тя почти грубо.

Керълайн последва Ерик до края на коридора.

— Е? — попита след това тихо, когато се изправиха един срещу друг.

— Госпожице Менсфийлд — подзе той. Посегна към джоба на сакото си, но нищо не извади оттам. — Виждате ли какво имам в ръката си?

Керълайн гледаше удивена празната длан, а после питащо вдигна очи към него.

— Нищо.

— Напълно сте права — кимна той. — Тук наистина няма нищо. Искам да кажа, че точно това е известието, което ми оставихте, когато си тръгнахте.

Керълайн силно се изчерви.

— Аз… много бързах. Нямах никакво време.

— Нямали сте време? — попита той предизвикателно. — Така ли трябваше да се отнесете към човека, който спаси живота ви?

Момичето сведе поглед.

— Постъпихте по този начин дори и след като ви показах онази прекрасна къща, която построих за себе си и за бъдещата си съпруга? — продължи да пита Ерик.

— Не бе незабравимо преживяване във всеки случай. Или мислите, че ми беше много приятно да видя къщата, в която ще живеете с Медълин?

— Медълин ли? Какво общо има Медълин с къщата?

— Какво означава всичко това, Ерик? — попита Керълайн, като едва се владееше. — Бях убедена, че ще се нанесете там, когато… се ожените.

— Да се оженим ли! — възкликна той и се загледа в очите й, сякаш искаше да разчете най-съкровените й мисли. — Кой ти е казал, че ние с Медълин ще се женим? — Гласът му бе съвсем притихнал.

— Ами… всъщност не зная — рече тя. — Работниците го споменаха, а и Грейс правеше намеци за същото.

— Работниците нищо не знаят, разбира се, а Грейс е чудесен човек, но очевидно не е в течение на личните ми планове — въздъхна Ерик. — Медълин може и да иска да се омъжи за мен, не зная. Но в момента с нея сме само добри приятели. От месеци насам между нас няма сериозна връзка.

Керълайн го изгледа онемяла, докато той продължаваше да говори.

— Това ли е причината да си отидеш, без да се сбогуваме? Затова ли се държеше понякога с мен толкова странно?

Тя сведе очи.

— Не можех да си обясня защо ще ме водиш в къщата, в която ще живееш с бъдещата си жена.

— Вече знаех коя ще бъде тази жена — каза Ерик и обгърна раменете й. — А къщата хареса ли ти, Керълайн? — попита тихо той.

— Дали ми хареса? — прошепна тя. — Човек може само да мечтае за този прекрасен дом!

— Да, така е — съгласи се Ерик. — А сега трябва да ти кажа още нещо. Назначен съм на престижна длъжност, която ми осигурява солидни доходи.

— В концерна на Синклер? — попита Керълайн.

Ерик смаян я изгледа.

— Откъде знаеш?

Керълайн се засмя:

— Не отправяй, моля те, упреци към Грейс.

— Ти я харесваш, нали?

— О, да, много!

— Радвам се — каза той. — Керълайн, бих искал да се върнеш при мен, в новата къща. В петък ще бъде окончателно завършена, а знаеш, че не съм я построил, за да живея сам в нея.

Тя въздъхна. С какво удоволствие би го направила! Но не по този начин! Не и при тези условия.

— Ерик — подзе тя, — аз… не бих искала връзката ни да е…

— Каква, Керълайн? — учудено я погледна той.

— Несериозна — рече мрачно тя.

— Керълайн, аз не говоря за несериозна връзка. Питам те дали искаш да станеш моя жена, дали искаш да живееш с мен през лятото в Кейп Код, а през зимата в Ню Йорк…

Тя не го остави да продължи. Хвърли се щастлива в обятията му. Ерик я притисна силно до гърдите си.

— Допускам, че реакцията ти е израз на съгласие — прошепна той.

— Да! — отвърна тихо тя. — Да, да…

— Добре — каза Ерик с грейнали очи. — Тогава да вървим при доктор Шеридън.

Керълайн го отблъсна леко от себе си.

— Доктор Шеридън ли? Защо?

— Ще го помоля да ти посредничи за работа в някоя болница в Масачузетс. Не бих искал да се откажеш от професията си заради мен.

— О, Ерик! — промълви Керълайн развълнувана. Обви ръце около врата му и нежно прошепна: — Целуни ме, любов моя.

Когато най-сетне Ерик доближи устните си до нейните, Керълайн вече знаеше, че летните й блянове и копнежи не бяха останали само мимолетен сън…