Джейн Кристофър
Летен сън (3)

Трета глава

Керълайн знаеше, че не трябва да отхвърля това предложение, ако иска да напредне в професията. Но бе убедена също, че случаят Ерик Хюстън щеше да й коства прекалено много усилия. И все пак трябваше да напрегне всички сили, за да се справи с тази трудна задача.

На следващия ден тя отпътува за Кейп Код. Най-напред със самолет до Ню Бедфорд, а оттам с автобус до Труро.

Пътуването премина относително спокойно и Керълайн се радваше вече на свежия морски въздух и на слънцето, които толкова много й бяха липсвали в Ню Йорк.

Освен работата, тя щеше да разполага и с много свободно време. Възнамеряваше да му се наслади изцяло — щеше да използва всяка възможност за кратки излети до прекрасните плажове. Още повече че й се предоставяше на разположение и автомобил, както вече бе разбрала.

Когато слезе от автобуса в Труро, тя се огледа на всички страни, за да види дали Ерик Хюстън не бе изпратил някой да я посрещне. Но наоколо бе пълно с народ и Керълайн изчака, докато навалицата се поразпръсне.

Една симпатична дама — около петдесетте, с прошарена коса и грейнали сини очи — я наблюдаваше от известно време. Керълайн решително се отправи към нея.

— Навярно вие сте Керълайн Менсфийлд? — попита учтиво дамата.

— Да — отвърна зарадвана Керълайн.

— Здравейте, аз съм Грейс Хюстън, лелята на Ерик. — Дамата се засмя, след като забеляза удивлението, изписано по лицето й. — Приятно ми е, че това ви изненадва, мила. Аз съм по-младата сестра на баща му… Това ли е целият ви багаж?

Керълайн погледна старомодния си куфар.

— Всъщност летните дрехи не се нуждаят от много място, госпожо Хюстън.

— Наричайте ме просто Грейс.

Керълайн се усмихна.

— С удоволствие.

Потеглиха с един стар форд. Керълайн се наслаждаваше на великолепната гледка и вдишваше с удоволствие свежия морски въздух. Искаше й се да прекара всяка свободна минута сред природата.

Грейс не спираше да й разказва за околните забележителности и да й препоръчва най-хубавите ресторанти и бутици.

— Как е господин Хюстън? — попита Керълайн накрая. Изненадваше я фактът, че Грейс се държи към нея като към гостенка, а не като към болногледачка.

— О, той е много добре. Всъщност не бих казала, че има някакъв съществен напредък, но мисля, че постъпихме правилно, като го доведохме вкъщи. В тази клиника нямаше да може да издържи дълго време. Впрочем не е необходимо да си завършил медицина, за да разбереш, че той се нуждае най-вече от спокойствие и почивка.

— На какъв интервал взема лекарствата си? Доктор Шеридън препоръча да се опитам постепенно да понамаля дозата. Но не зная какво е казал на вас.

— Бях започнала да му ги давам на всеки два часа. Но Ерик така настръхна срещу терапията, че в крайна сметка трябваше да се предам. За щастие състоянието му не се влоши. И се надявам да няма проблеми — поне докато мога да го отклонявам от неговата работа. Но вчера той изпадна в такъв изблик на гняв, че се изплаших. Слава богу, после се поуспокои.

— Хм! — замислено изрече Керълайн. — Може би не е чак толкова лошо да работи от време на време по малко.

— Как си представяте това, мила? Та нали напрегнатата работа провокира тази язва на стомаха?

— Възможно е — отвърна Керълайн, — но и бездействието предизвиква стрес.

— Разбирам какво искате да кажете — съгласи се Грейс. — Радвам се, че в дома ни влиза една изключително умна медицинска сестра.

Керълайн се усмихна. А после занемя от удивление, когато автомобилът навлезе в обширна алея, която сякаш нямаше край. Това ли бе имението на Хюстън?

Бе очаквала да види, разбира се, голяма, солидна постройка, с крило за гости. Но това, което се разкри пред погледа й, надмина всичките й очаквания.

Огромна, облицована в дърво сграда, масивна и все пак елегантна, се появи внезапно насреща й. Тази къща бе красива като в приказките.

А още по-омагьосваща бе великолепната панорама. Имението бе разположено непосредствено над крайбрежната ивица. От едната му страна се разпростираше огромна зелена морава, а от другата се стелеше златистият морски пясък. Вековни дървета обграждаха къщата от трите й страни.

— Прекрасно е! — Каролин бе очарована. — През цялата година ли живеете тук? — попита тя, щом слязоха от автомобила.

— По принцип, да. Ерик идва обикновено през лятото, но през зимата оставам съвсем сама.

— Сигурно и тогава е чудесно.

Слънцето бавно залязваше, а хоризонтът пламенееше. Цялото крайбрежие бе потопено в златисто сияние.

— О, боже! — Един писклив женски глас прозвуча внезапно зад тях. Керълайн много добре знаеше на кого принадлежи.

Обърна се и се озова лице в лице с Медълин Синклер. Брюнетката бе облечена в семпъл бял панталон и блузон на черно-бели райета. В едната си ръка държеше чаша с коктейл, а в другата — цигара.

— Това сте вие наистина — продължи Медълин със същия тон.

Грейс удивено местеше поглед от Медълин към Керълайн.

— Вече се познавате?

— Ами това е сестрата, за която ти бях разказвала!

— За която си ми разказвала?

— Да, сестрата, от която се оплаках на лекуващия лекар.

— Медълин, моля те — укорително изрече Грейс. — Госпожица Менсфийлд ще живее в моя дом като гостенка и болногледачка и би трябвало да се държиш към нея с необходимото внимание.

Медълин отметна предизвикателно назад дългата си коса и прониза с поглед най-напред Грейс, а след това и Керълайн.

— Разбира се — с неприкрита неприязън каза тя. — Добре дошли, госпожице Менсфийлд. Мога ли да ви предложа нещо за пиене?

— Не, благодаря — отвърна любезно Керълайн и се обърна към Грейс: — Бих предпочела да вляза в къщата, за да видя господин Хюстън.

— Щом така предпочитате. — Грейс я поведе към вестибюла. — Сигурна съм, че ще ви се зарадва. И го наричайте само Ерик.

— С удоволствие — каза несигурно Керълайн. Предпочиташе самият Хюстън да й направи подобно предложение.

— Мисля, че ако Медълин ви чуе да казвате „господин Хюстън“, ще се отнася към вас като към прислужница.

Изкачиха каменните стъпала и се озоваха в прохладен, затъмнен вестибюл. Керълайн осъзнаваше, че благоприятното стечение на обстоятелствата би трябвало да я прави щастлива. Макар че нямаше да й бъде никак лесно да съжителства под един покрив с госпожица Синклер и Ерик. Но къщата и цялото имение бяха толкова красиви, че свободното й време щеше да бъде истинска почивка в Кейп Код — един от най-прекрасните заливи на света.

— Имате чудесен дом — обърна се тя към Грейс, докато вървяха по коридора.

— И се чувствам много добре в него — отвърна Грейс лъчезарно. — Това е вашата стая, Керълайн. Последната вдясно.

Стаята бе подредена с много вкус, всичко в нея беше в бяло. Бели плетени кресла в единия ъгъл, а в другия — огромно месингово легло с бяла покривка. Килимът бе в меки пастелни тонове.

Грейс се оттегли и остави Керълайн да подреди багажа си. Обясни й къде е стаята на Ерик и я покани на чаша чай във всекидневната.

Керълайн искаше да види Ерик, преди да се заеме с подреждането. Погледна се в огледалото.

Дългият път бе оставил следи по лицето и дрехите й. Русата й коса бе разпиляна на сплъстени кичури по раменете, а гримът по миглите — размазан. Светлосинята й блуза и ленената пола бяха прекалено измачкани, а сандалите й — целите в прах.

Набързо се изми и преоблече с бял панталон и блуза в лавандулов цвят, пооправи и грима си.

После потърси апарата за кръвно налягане, стетоскопа, медикаментите и болничния картон на Ерик и се отправи към неговата стая в другия край на коридора.

— Да, моля — прозвуча отвътре умореният и едновременно с това гневен отговор на Хюстън след нейното боязливо почукване.

Керълайн усети как сърцето й се свива, щом пристъпи прага на стаята.

* * *

Ерик стоеше, изправен до масивна чертожна маса, обграден от купища чертежи и рула кадастрон. Част от тях бяха разпръснати и по пода, вероятно запратени там от Хюстън в изблик на гняв.

Непокорният кичур коса, паднал върху челото му, очевидно го нервираше. Но в момента без съмнение Керълайн бе тази, върху която Ерик Хюстън възнамеряваше да стовари раздразнението си.

— Само не ми казвайте, че трябва да съм в леглото, госпожице… ах… както и да е, няма значение. Смятам да приключа с тази работа и не желая да ме увещавате нито вие, нито Грейс, нито пък Медълин. — Очите му гневно искряха. — Надявам се да ме разберете правилно. Ако зависеше от мен, щяхте да си спестите пътя дотук.

Керълайн пое дълбоко дъх.

— Господин Хюстън… искам да кажа, Ерик… — Реши да се обръща към него така, както Грейс й бе препоръчала. Когато забеляза, че това очевидно го развеселява, тя се почувства малко глупаво. — Не съм тук като надзирателка и не възнамерявам да ви забраня да правите това, което желаете.

Той арогантно присви рамене.

— Все ми е едно какво възнамерявате вие, Грейс или Медълин. Зная само, че ще правя това, което ми харесва.

— Не виждам нищо лошо в намеренията ви — побърза да каже Керълайн. — Ако не решите да предприемете, разбира се, нещо, което да навреди на здравето ви.

Той не сваляше от нея очи и видимо се забавляваше.

— Значи мога да правя всичко, което си поискам? Това ли искате да кажете, госпожице Флоранс Найтингейл^[1]?

Керълайн се изчерви, без да осъзнава защо думите му я изваждаха от равновесие.

— Сигурна съм, че знаете добре какво имам предвид — отвърна неуверено тя. — Ако излизате например вечер и си позволявате пица и мартини…

— Отвратителна комбинация, от която може само да ми прилошее — прекъсна я той.

— Ако злоупотребявате със здравето си, длъжна съм да ви предупредя, че ще се обадя на доктор Шеридън.

— Значи играете ролята на шпионка — подигравателно изрече той. Усмивка се прокрадна по устните му.

— Мисля, че постоянното припламване на искри между нас не е в полза на нито един от двамата — каза Керълайн с мисълта, че не би трябвало да го дразни.

Ерик гръмко се изсмя. Керълайн слисано го изгледа.

— Вие изобщо не знаете какво означава „припламване на искри“ — доволно произнесе той. — Би трябвало поне веднъж да присъствате на някой от прословутите дебати между грандиозната дама Медълин Синклер и неповторимия Ерик Хюстън.

Отново се изсмя и се изправи. Потърка брада, скръсти ръце пред гърдите си и бавно се приближи към Керълайн. Застана на сантиметри от нея и се взря право в очите й.

— Защо всъщност дойдохте в стаята ми? — попита той. — Имам прекалено много работа, а ако Медълин чуе гласовете ни, само след няколко минути ще се появи тук с алкохол, цигари и купища храни. — После поклати глава. — Наистина, госпожице…

— Наричайте ме само Керълайн.

— Керълайн, моля ви да си вървите. Трябва да довърша работата си.

— Но най-напред ще измеря кръвното ви налягане и ще проверя пулса.

— Какво щях да правя, ако ви нямаше вас! — иронично произнесе той. — Със затаен дъх очаквам резултата.

— Бих искала да ви кажа също — продължи невъзмутимо тя, — че според доктор Шеридън бездействието е по-неприемливата алтернатива, що се отнася до вашия случай.

— Допускам, че както винаги, и този път мнението ви съвпада с това на доктор Шеридън — сухо изрече Ерик Хюстън.

— Точно така — отвърна дръзко Керълайн. — Но лекарствата ще трябва да вземате редовно. Впрочем кога сте пили таблетките за последен път?

Той се усмихна.

— Ами познайте!

— Господин Хюстън, мисля, че не си струва… — Тя поклати глава.

— Защо не ме наричате вече Ерик?

— Ами добре… Ерик — каза тя. — Наистина ще си имам неприятности с доктор Шеридън, в случай че нещо ви сполети, и вие го знаете много добре.

— Печелите — предаде се той. — Може би преди пет или шест часа взех лекарствата.

— Преди пет часа? — извика ужасена Керълайн. — Кога сте пили чашата си с мляко за последен път?

Той сви рамене.

— Не зная. Тази сутрин, но по кое време — не мога да ви кажа. А и вече ненавиждам млякото!

— Това е невъзможно — разгорещи се Керълайн. — Трябва на всеки два или три часа да пиете чаша обезмаслено мляко. Всъщност доктор Шеридън смята да намалим постепенно дозата. Но ако сте толкова неразумен… — Керълайн се огледа в просторната стая. — Тук някъде няма ли сервизно помещение?

— Елате с мен! Ще ви заведа дотам!

— Не! — Тонът й бе по-категоричен, отколкото би искала да прозвучи. — Не — повтори тя малко по-меко. — Вие ще останете тук. Само ми обяснете как бих могла да го открия. Поне докато съм в този дом, бих искала да се щадите и да не обикаляте без нужда наоколо. Но как ще прекарвате нощите си — не бих могла, разбира се, да контролирам.

Лицето му потъмня от досада.

— Както вече ви казах, в моята къща ще правя това, което искам и когато си поискам! Разбрахте ли? И ми е все едно какво ще предадете на вашия доктор Шеридън.

— Ще ми кажете ли поне къде бих могла да намеря млякото? — попита Керълайн с възможно най-спокоен тон.

— Разбира се — отвърна намръщено той. — В края на коридора има малка кухня, точно срещу вашата стая. Там би трябвало да намерите всичко, което ви е необходимо.

В „малката кухня“, която бе с двойно по-големи размери от нейната собствена кухня в Ню Йорк, Керълайн наистина намери мляко. Наля една чаша и я постави върху малка табла заедно с три таблетки. След това се запъти пак към стаята на Ерик.

— Госпожице! — Керълайн долови пискливия глас на Медълин зад гърба си в момента, в който искаше да отвори вратата на Ерик. Прозвуча така, сякаш някакъв нетърпелив посетител подканя мудна сервитьорка.

— Да, моля? — попита тя с хладен тон.

— Аз ще внеса табличката — властно се разпореди Медълин. — Не е необходимо чак толкова да се престаравате.

Керълайн любезно се усмихна.

— О, това просто е мое задължение.

Обърна гръб на Медълин с намерение да натисне дръжката. Но госпожица Синклер не отстъпваше.

— Не, наистина, госпожице…

— Менсфийлд — каза търпеливо Керълайн. Бе сигурна, че Медълин знае името й. — Керълайн Менсфийлд. Но можете да ме наричате само Керълайн — любезно предложи тя.

— Керълайн, настоявам… — По лицето на Медълин се бяха появили ярки червени петна.

Керълайн бързо отвори вратата и изрече:

— Можете да влезете и вие.

— И сама зная това! — остро отвърна Медълин.

— Исках само да кажа — поясни Керълайн, — че няма да слагам инжекция на Ерик, при което е нежелателно присъствието на чужд човек. Но не очаквайте от мен да ви прехвърля задълженията си. Отговорността за здравето на Ерик съм поела аз.

Госпожица Синклер присви очи.

— Докога възнамерявате да останете в къщата, госпожице Менсфийлд? — попита мрачно тя.

— Докато Ерик се възстанови напълно и доктор Шеридън реши, че за в бъдеще ще може сам да се грижи за себе си.

Медълин се усмихна многозначително, сякаш внезапно й бе дошло нещо наум.

— Щом е така, госпожице Менсфийлд, можете още сега да опаковате багажа си и да отпътувате обратно. Ерик вече се чувства добре и спокойно може да се грижи за себе си.

— Какво става навън? — извика отвътре Хюстън. — По дяволите! Няма по-досадно нещо от шептене, от което схващаш едва половината! Керълайн, влезте най-сетне.

Керълайн обърна гръб на госпожица Синклер и влезе в стаята. Ерик стоеше все още надвесен над чертежите си, а междувременно подът бе обсипан с още повече изпомачкани листове.

Черните му очи гневно, но едновременно с това и иронично я следяха и тя почувства как се изчервява.

— Какво, по дяволите, става навън? — припряно попита Ерик.

— О, нищо. — Тя избягваше да го погледне и постави табличката върху бюрото до чертежите. Чувстваше, че Ерик не сваля очи от нея. — Медълин искаше… ах, съвсем не е важно. — Вдигна несигурно поглед към него.

В очите му съзря непознат досега блясък.

— Какво искаше Медълин?

Керълайн въздъхна.

— Искаше да знае дали може да ми бъде в помощ, но аз отказах.

Ерик се засмя.

— Това, което успях да доловя обаче, звучеше съвсем различно — подсмихна се той. — Понякога Медълин е малко… е, да кажем — малко своенравна. У всяка млада жена вижда съперница.

Керълайн отново се изчерви.

— Що се отнася до мен, не е необходимо да се притеснява — отвърна тя. Обърна се с гръб, събра таблетките в ръка, без да осъзнава какво прави. — В крайна сметка знае защо съм тук.

„Боже мой, помисли си в същия миг, та аз едва успявам да се владея пред него. А няма никаква причина да се вълнувам така!“

— Предполагам, че таблетките са за мен — каза Ерик и посочи лекарствата в ръката й.

— Да, естествено — отвърна смутено Керълайн и му подаде хапчетата и млякото. — И ви моля да не коментираме повече начина на лечение. Сам знаете колко е важно всичко това за вас.

Той кимна с подчертана сериозност.

— Зная, иначе изобщо нямам шанс.

Керълайн се усмихна.

— Макар и бавно, сякаш започвате да осъзнавате този факт.

— Ами тогава — Ерик задържа една от таблетките между палеца и показалеца, — номер едно! — Погълна таблетката, взе втората, а после и третата със същата церемониалност. — Така. Искате ли да се уверите, че не съм скрил таблетките под езика? — попита иронично.

— Сигурна съм, че вече са в стомаха ви — отвърна Керълайн и червенина заля отново лицето й. — Сега трябва само да премеря пулса ви и кръвното налягане. И с това ще приключим за днес.

Тя повдигна ръкава на халата му и се опита да пристегне маншета на апарата.

— Така е добре — каза след малко, когато най-сетне успя да се справи и пъхна слушалките на стетоскопа в ушите си. — А сега дишайте спокойно — помоли го тя и напомпа маншета. Действаше внимателно, като не откъсваше поглед от измервателния апарат. — Никак не е лошо. Сто и трийсет на осемдесет. Разтворете, моля, халата.

Ръцете й трепереха. Какво ли щеше да стане, ако бе гол под халата? Тя, разбира се, бе медицинска сестра, но в този миг се чувстваше просто жена, а Ерик бе невероятно привлекателен мъж. Какво трябваше да направи, ако…

Но за щастие той носеше слипове. Керълайн не можеше да отмести поглед от атлетичното му тяло. После обаче си наложи да се съсредоточи единствено в прегледа.

— Няма да продължи дълго — поясни тя.

— Не се притеснявайте — отвърна Хюстън с приглушен глас.

Керълайн допря мембраната на стетоскопа в средата на гърдите му.

— Ах! — извика недоволно той.

— О, съжалявам! — промърмори тя. — Сигурно е много студена?

— Ледена е! — отвърна той.

— Извинете ме. След минутка ще свършим, ако стоите спокойно.

Той я изгледа ядно и след това забоде поглед в тавана, докато Керълайн прислушваше гърдите и гърба му. Тя едва успяваше да се съсредоточи и се наложи да повтори половината от процедурите. Накрая остави стетоскопа настрана.

— Е, това беше — с облекчение изрече Керълайн. — Следващия път няма да продължи толкова дълго.

— И защо? — Гласът на Хюстън прозвуча почти нахално.

Какво би могла да отвърне? Немислимо бе да му каже, че го намира за толкова вълнуващ и интересен, че изобщо не може да се концентрира и едва отброява до двайсет!

— О… ами не зная — едва изрече тя. — Просто следващия път процедурите ще бъдат по-малко на брой. — „Дано да ми повярва“, мислеше си в същото време.

— Надявам се — каза Ерик. — Зает съм с прекалено много работа, както вече знаете.

— Добре, веднага ще изпратя някой да ви донесе обяда. След два часа ще се отбия при вас отново.

— Ще обядвам долу — обяви той твърдоглаво. — Стълбите няма да ми струват кой знае какво усилие, госпожице Менсфийлд.

— Но вие трябва да лежите. Трябва да се придържаме към назначената терапия.

Очите му гневно я пронизаха.

— Тогава излезте от стаята и ме оставете сам, щом толкова стриктно се придържате към терапията.

— Разбира се — отвърна остро тя. — Не съм дошла тук, за да си приказваме.

Накани се да тръгва и взе табличката. През цялото време имаше усещането, че по лицето на Ерик се прокрадва лека усмивка. Но можеше и да се заблуждава. Той не каза нито дума, докато тя излизаше от стаята.

* * *

В кухнята Керълайн окачи болничния картон на стената, отбеляза върху него часа, в който бе дала лекарствата на Ерик, а после слезе долу.

Намери Медълин и Грейс на верандата пред трапезарията.

Керълайн седна при тях.

— Тук е прекрасно — каза тя.

— Все някога на човек му омръзва — отвърна отегчено Медълин.

— За себе си не бих могла да кажа същото — възрази Грейс.

Медълин високомерно я изгледа и отпи глътка от коктейла, който държеше в ръката си.

— Не иска ли и малката болногледачка нещо освежително? — попита тя иронично. — Водка с грейпфрут може би?

— О, няма да е лошо — каза приветливо Керълайн.

Медълин й приготви коктейла.

— Как е нашият темпераментен архитект? — попита тя между другото.

— Ще има някакъв напредък, ако се придържа към предписанията на доктор Шеридън.

— О, това е добре — рече Грейс. — Толкова се радвам, че сте сред нас. Присъствието ви просто ме успокоява.

Медълин се обърна към медицинската сестра:

— Всъщност вдругиден вечерта устройвам парти. Вие естествено сте сред поканените.

Грейс хвърли към Керълайн угрижен поглед.

— Намирате ли това за редно? Медълин, не бива да забравяш, че Ерик си е дошъл от болницата едва вчера.

— Господи, Грейс, не бъди толкова тесногръда — раздразнено отвърна Медълин. — Ерик има нужда от развлечения. Ще се побърка сам в стаята си! Заради тази язва пропуснахме вече толкова партита.

Керълайн не вярваше на ушите си. Знаеше, че докато е в този дом, тази жена щеше да й създава още много проблеми. Личният живот на Ерик Хюстън не я засягаше, но ако се отразяваше неблагоприятно върху здравето му, тя трябваше да се намеси.

Пое дълбоко дъх, преди да се реши да говори.

— Съжалявам, но ще трябва да отложите партито. Прекалено рано е за Ерик, наистина прекалено рано… — добави замислено тя.

Медълин втренчи в нея студените си сиви очи. След това внезапно се изсмя и заяви демонстративно.

— Не, мила моя. Увеселение ще има. Поканите вече са раздадени, а освен това намирам, че вие превишавате правата си в тази къща. Доколкото съм информирана, частният живот на Ерик не влиза в обсега на терапията. Не бихте искали да провалите контактите с деловите му партньори, надявам се?

— Точно това възнамерявам да направя — отвърна строго Керълайн. — Не съм дошла тук за собствено удоволствие, а за да поема отговорността за здравето на Ерик. Той има нужда от спокойствие и тишина. Ако някой ги застрашава, аз съм длъжна да го спра.

— Медълин, мисля… — опита се да се намери Грейс, но госпожица Синклер злобно я изгледа.

— Моля те, не се меси!

— Е, аз нищо не зная… — предаде се Грейс.

— Не вярвам да познаваш Ерик така добре, както аз го познавам — избухна Медълин.

— От трийсет и шест години съм негова леля. Това ми дава известни права.

— Не ставай смешна — отвърна раздразнено Медълин. — Аз също го познавам. Но Ерик има нужда от хора около себе си. И най-вече — продължи с нетърпящ възражение тон — контактите са особено важни за работата му. Тъкмо на коктейли човек се запознава с куп влиятелни личности.

— Що за безразсъдство! — въздъхна Грейс. — Слава богу, той вече е с достатъчно клиенти. Едва ли има някой друг в неговия бранш, който може да се похвали с толкова много поръчки.

— Медълин — подзе спокойно Керълайн, — мисля, че не си давате сметка за сериозността на положението. Ерик е на път да оздравее, но и най-малкото вълнение може да доведе до влошаване на състоянието му и ще трябва отново да постъпи в болница. И тогава едва ли ще се размине без операция. Защото нито лекарствата, нито пък режимът на легло ще могат да му помогнат.

— Не вярвам едно-единствено парти да влоши състоянието му, госпожице Менсфийлд. — Медълин се изправи. — Ако докторът иска да говори с мен по този въпрос, нека да ми се обади.

Тя изпи чашата си до дъно и наперено влезе в къщата.

Керълайн почувства как се вцепенява от страх. Бе й възложена отговорна задача и на всяка цена трябваше да се справи. В случай че състоянието на Ерик се влошеше, тя със сигурност щеше да бъде елиминирана от програмата и тогава трябваше да започне всичко отначало…

— Керълайн?

— Да? О, съжалявам, Грейс! Бях се замислила как да постъпя в тази ситуация — обясни разсеяно тя.

Грейс й се усмихна.

— Не се тревожете, мила. Все някак си ще се реши и този проблем. Не мислите ли, че е добре, ако Ерик не променя старите си навици?

— Какво искате да кажете? — попита Керълайн озадачена.

Грейс присви рамене.

— Може би Медълин има право. Докато пътувахме с колата насам, вие ми казахте, че няма да е лошо, ако Ерик отново се захване с работа. Възможно е това да е валидно и за личния му живот. Просто не зная…

— Разбирам какво имате предвид — каза замислено Керълайн. — Но според мен в никакъв случай не трябва да има парти.

— Бих могла да говоря с Ерик, ако искате — предложи Грейс.

Керълайн категорично отказа.

— Благодаря, Грейс — каза тя, — но не бих искала да го правите. Това е мое задължение. Освен това Медълин би могла да устрои партито в своята къща.

Грейс обаче бе скептично настроена.

— Тя държи да демонстрира, че двамата с Ерик са неразделна двойка. Всъщност иска да отнеме всяка надежда от страна на останалите конкурентки.

— Разбирам — отвърна Керълайн. — Мисля, че ще бъде най-добре да се посъветвам с доктор Шеридън. — Тя въздъхна обезсърчено. — Предпочитах да не го правя, но нямам друг избор.

Грейс съчувствено я изгледа.

— Наистина не ви завиждам за професията. Още по-малко пък, що се отнася до Ерик…