Джейн Кристофър
Летен сън (6)

Шеста глава

В ранния следобед Керълайн попита Грейс дали ще й преотстъпи стария си форд за няколко часа. Искаше да отиде до най-близкия град, за да даде часовника си на поправка.

— О, мила, там няма часовникар. Ще трябва да отидете чак до Провинстаун — със съжаление каза Грейс.

— Така ли? В такъв случай ще се откажа — отвърна тя, защото си помисли, че там би могла да срещне Ерик и Медълин.

— А защо да не го направите? — попита удивено Грейс. — Нали часовникът ще ви трябва.

Грейс, разбира се, имаше право. Керълайн се нуждаеше от часовника, когато измерваше пулса на Ерик.

— Не се страхувайте, че там ще срещнете Ерик и Медълин! Когато пристигнете, те отдавна вече ще са на гости при приятелите си.

— Не се притеснявам — защити се поривисто Керълайн. — Аз… аз просто не искам да пропилявам един толкова хубав следобед в града. Но часовникът все пак трябва да се поправи — въздъхна тя.

— Можете да отидете с моя кабриолет или с поршето на Ерик.

— Е, добре, тогава ще взема форда — каза Керълайн.

Грейс й обясни най-подробно как да стигне до Провинстаун и къде да намери часовникаря.

Малко след това медицинската сестра бе вече на път.

Бе прекрасно пътуване. По грейналото синьо небе плуваха няколко бели облачета, а вятърът си играеше с косите й.

Мислите й кръжаха непрестанно около Ерик и това помрачаваше донякъде радостния трепет от пътуването. Защо бе толкова твърдоглав и неразумен и нехаеше за здравето си?

Пристигна в Провинстаун тъкмо когато движението в града бе най-оживено. Автомобили с летовници едва си проправяха път през тесните улици, а Керълайн се чувстваше смешна в огромния форд.

Паркира колата на първия попаднал й пред очите паркинг и извървя останалата част от пътя пеша, минавайки покрай безброй витрини.

Часовникарят бе приятен позастарял мъж. Обясни й, че след около час може да мине да си вземе отремонтирания часовник.

Керълайн пое пак в обратна посока. На идване бе видяла красиви дреболии по витрините и бе решила да купи нещичко.

В едно малко магазинче откри пухени възглавнички. Взе една за себе си и една за Грейс. Ухаеха на лавандула. Когато излезе от магазина, вече се чувстваше чудесно — тревожните мисли сякаш бяха надалеч.

Разполагаше с много свободно време, можеше да пазарува на воля и да се наслаждава на слънчевия следобед, макар денят да бе започнал с неприятности и напрежение. Медълин и Ерик са непоносими, но да правят каквото искат, каза си тя, а след това напълно забрави за тях.

Но настроението й мигновено се преобрази, щом внезапно съзря един строен, облечен в бяло мъж и една чернокоса дама. Ерик и Медълин!

Вървяха на известно разстояние пред нея. Имаха вид на влюбени.

Керълайн застина на място, щом ги разпозна. После продължи бавно напред, в никакъв случай не искаше да я забележат.

Но докато разглеждаше витрините, се питаше защо ли всъщност отношенията между Медълин и Ерик я смущават толкова много. Двамата сякаш бяха създадени един за друг — това тя отдавна вече бе разбрала.

Стигна до едно кръстовище и хвърли бегъл поглед към щастливата двойка, преди да свие в една малка странична пресечка.

В този миг Керълайн видя как Медълин прегръща Ерик. Но и Ерик не се поколеба да обгърне талията на момичето до себе си.

Керълайн се надяваше, че той няма да го направи. В мига, в който забеляза прегръдката, се опита да си внуши, че това й е безразлично.

Върна се при часовникаря, плати за поправката и пое право към автомобила на Грейс. Вървеше бързо, защото й бе обещала да си бъде вкъщи за вечерята в шест. А вече бе почти пет и половина.

Излезе с маневра от паркинга и потегли по обратния път. Когато остави градчето зад себе си, забеляза, че предното стъкло е напрашено.

Но какво бе това? Керълайн се приведе. С разкривени букви върху тънкия слой прах по стъклото бе изписано: „Съжалявам, Ерик“.

Той явно бе видял кабриолета, докато тя е била при часовникаря. Едва не катастрофира, докато препрочиташе обърнатите букви отново и отново.

Бяха само две слова, но я караха да се чувства безумно щастлива. Естествено Ерик можеше да ги е отправил към Грейс, в крайна сметка автомобилът бе неин.

Но някак си интуитивно Керълайн се досещаше, че думите бяха предназначени за нея. Ако Ерик наистина съжаляваше… тогава той не бе чак толкова непоносим, както тя си мислеше.

Когато Керълайн се върна вкъщи, Грейс тъкмо бе приключила с подготовката на вечерята. Беше приготвила пиле с пикантен сос, ориз и салата. Позволиха си да изпият и по чаша бяло вино.

Двете останаха в трапезарията до девет часа.

— Надявам се, че не се чувствате задължена да ми правите компания — каза Керълайн. — Ако искате, качете се в стаята си, свикнала съм да бъда сама.

— Приятно е човек да бъде с вас. — Грейс поклати глава. — Съвсем различно е от това да бъдеш с Медълин. Една вечер с нея, повярвайте, е истинско мъчение.

— Мога да си представя — каза Керълайн. — Понякога си мисля, че тя не заслужава Ерик. Надявам се, че разбирате какво искам да кажа. — Съжали за изречените думи. Защо й трябваше да го прави? Какво ли щеше да си помисли Грейс сега?

— Това вече звучи съвсем различно — каза удивена възрастната дама.

Керълайн се изчерви.

— Грейс, не зная — промърмори тя смутено, — може би започвам да разбирам по-добре Ерик. Днес следобед, докато бях в Провинстаун, изпитвах гняв към него. А после той очевидно е видял колата ми, искам да кажа — вашата кола, защото когато се връщах, забелязах, че е написал на стъклото: „Съжалявам, Ерик“.

— Това е напълно в неговия стил — гордо се усмихна Грейс. — И на мен ми е поднасял подобни изненади, и то неведнъж.

Керълайн замислено се взираше в покривката на масата.

— Може би и този път е имал предвид вас. Не зная… О! Едва сега се сещам, че ви донесох малък подарък.

— Не бе необходимо, Керълайн.

— То е само една дреболия. Веднага се връщам. — Керълайн се затича към стаята си да вземе подаръка.

Когато слизаше обратно по стълбището, от всекидневната долетяха гласове и тя застина. Бяха Ерик и Медълин.

* * *

Керълайн се спусна колебливо по стълбите и неочаквано в съзнанието й нахлуха куп въпроси: дали гримът й бе наред, ами косата — и още хиляди други неща, за които само допреди секунди изобщо не бе и мислила.

— Ето! — извика иронично Ерик, щом я видя да влиза в трапезарията. — Нашата Флоранс Найтингейл си спомни за задълженията си.

Ерик изглеждаше фантастично. Загарът от слънцето контрастираше великолепно на снежнобелия му костюм. „Прилича на манекен, който прави реклама на тропиците“ — помисли си Керълайн. Очите му предизвикателно блестяха.

Керълайн неловко се усмихна. Не знаеше как да реагира. Наистина ли трябваше да приеме, че в арогантното му поведение абсолютно нищо не се бе променило?

— Керълайн ми е купила подарък, Ерик! — весело извика Грейс. — Тъкмо ми го носи от стаята си.

— Колко вълнуващо! — обади се отегчено Медълин и се облегна, леко олюлявайки се, на масата.

Керълайн застана близо до Ерик. Никак не й харесваше, че около малкия подарък се вдига толкова голям шум.

— Наистина е само дреболия…

— Изглежда, на нашата малка Флоранс Найтингейл никак не й е приятно, че и ние сме тук — вметна иронично Медълин. — Може би е купила нещо, което не сме очаквали от нея. Навярно скъп френски парфюм или…

— Престанете вече — избухна Ерик. — Какво си купила, Керълайн?

Тя се чувстваше ужасно неловко, докато подаваше на Грейс малкия подарък, пъхнат в найлонов плик. Защо трябваше тъкмо сега да се върнат двамата…

Грейс нетърпеливо отвори плика и Керълайн с облекчение видя радостта, изписана по лицето й, щом извади отвътре подаръка. Той явно й хареса.

— Какво, за бога, е това? — надникна Медълин.

— Възглавничка — поясни търпеливо Керълайн.

— Колко мило! — отрони снизходително госпожица Синклер. — Очарователно! Когато бях малка, и аз май имах нещо подобно.

— Сигурно е било толкова отдавна, че едва ли си спомняш какво си имала — отвърна рязко Грейс, за учудване на Керълайн.

Медълин не обърна внимание на острата реплика, а се обърна към Керълайн.

— Наистина е много мило от ваша страна. И някак си… — Очевидно се затрудняваше да намери точните думи. — Някак си ви подхожда, толкова мил и толкова невинен жест…

Ерик явно възнамеряваше да добави нещо към думите й, но Керълайн нямаше намерение да му позволи да го направи. Ако искаше да се присмее на подаръка, тя не изпитваше желание да чуе мнението му. А ако бе решил да я зашити по някакъв начин, тя нямаше нужда от покровител.

Спокойно можеше да мине и без подкрепата на мъж, чието настроение се мени постоянно.

— На Грейс, изглежда, й хареса пухената възглавничка — каза тя и спокойно погледна към Медълин, — а това за мен е най-важното.

Сивите очи на Медълин се присвиха. Тя вдигна равнодушно рамене и каза с насмешка:

— Съжалявам, но не съм свикнала с подобни сантименталности. — А после се обърна към Ерик: — Скъпи, хайде да изпием по една глътка на верандата.

— Уморен съм — отвърна рязко той. — Ще те изпратя. — Изправи се и напусна трапезарията, без да дочака отговора й.

Медълин безмълвно го последва, но Керълайн я чу как го моли:

— Ерик, само по чашка…

Няколко секунди по-късно момичето долови шума от двигателя на автомобил. Значи той бе отхвърлил категорично предложението й.

— В цялата суматоха нямах възможност да ви благодаря за прекрасния подарък. — Гласът на Грейс я откъсна от мислите й. — Наистина бе много мило от ваша страна.

— Радвам се, че ви хареса, но целият този шум покрай подаръка ми беше изключително неприятен.

— Зная, мила. — Грейс се усмихна. — Не биваше да го показвам пред Медълин, още повече че бе пила…

— О, няма нищо. Мисля да се прибера в стаята си и да почета малко. Трябва да премеря пулса на Ерик, когато се върне. Освен ако не искате да ви помогна при миенето на съдовете.

— Не, в никакъв случай — отказа Грейс. — Починете си малко. Ще предам на Ерик, че искате да го видите, преди да си легне. Съгласна ли сте?

— Да, разбира се — промърмори замислено Керълайн. — Може би е по-добре да знае предварително, че ще се отбия в неговата стая. Лека нощ, Грейс. И… благодаря.

— Лека нощ, мила. Аз би трябвало да ви благодаря.

Керълайн се прибра в стаята си. Настани се удобно в едно кресло и се зачете в някаква книга. След около десетина минути чу как Ерик се качва по стълбите.

Остави книгата и излезе в коридора.

Той крачеше забързано към стаята си и поспря за миг, без да се обръща.

— Би трябвало да ви прислушам, преди да си легнете.

— Не можете ли да изтраете до утре? — извърна се гневно към нея той.

— Не, винаги ви прислушвам по това време. Няма да продължи дълго.

Без да дочака реакцията му, тя се отправи към малката кухня, за да вземе стетоскопа и апарата за кръвно налягане.

Когато се върна в коридора, него вече го нямаше. Керълайн пое към стаята му. Вратата бе отворена, а Ерик с мрачна физиономия се бе надвесил над чертожната маса.

— Надявам се, че няма да ме бавите — каза той.

— Аз също искам да приключим колкото може по-скоро — отвърна хладно тя. — Бихте ли навили ръкава си!

Той започна да разкопчава нетърпеливо копчетата на ризата си.

— И без това ще трябва да се събличам, значи мога да го направя още сега — каза Ерик.

— Правете каквото искате — отвърна невъзмутимо тя. — Все ми е едно, стига да мога да си свърша работата.

Той запрати гневно ризата си на пода.

— Така! А сега по-бързо, че и мен ме чака работа!

В този миг, когато бе отново пред погледа й — гол до кръста, тя трябваше да направи усилие, за да се концентрира. Ерик безспорно оказваше някакво магическо въздействие върху нея. Сякаш я хипнотизираше. Но за нищо на света не би го признала.

— Почти приключихме… — подзе тя. — Още малко търпение… — Допря мембраната на стетоскопа отляво до гърдите му.

Сърцето му туптеше забързано и когато Керълайн вдигна очи, погледите им в един миг се срещнаха. Нямаше съмнение, че Ерик е крайно напрегнат.

Тя остави стетоскопа встрани и уви маншета на апарата за кръвно налягане около ръката под мишницата му.

— Сърцето ви бие много силно — отбеляза момичето.

— Е, и? — прекъсна я той. — Означава ли нещо това?

— Не, всичко е, както трябва. Само го констатирах.

— Бъдете така любезна да запазите констатациите за себе си, госпожице Менсфийлд. Можете да си спестите коментарите за здравословното ми състояние. Бих искал да ме уведомявате само в случай че има нещо обезпокоително, иначе оставете да правя аз преценките. — Гласът му бе пропит от хаплива ирония.

— С удоволствие — отвърна Керълайн. Прислуша отново сърдечните тонове, след като измери кръвното налягане. Бяха с по-високи стойности от предишния ден. — Добре — каза тя накрая. — За днес приключихме. Всъщност доктор Шеридън в най-скоро време ще се обади, за да го информирам доколко спазвате режима на хранене и почивка. Предполагам, че ще ме уведомите, ако искате нещо да му предам.

— Ще се възползвам от случая — рече мрачно той. — И така — до утре.

— Лека нощ. — Керълайн събра медицинските апарати.

— И още нещо! — извика той след нея. Тя тъкмо бе излязла от стаята и затваряше вратата след себе си.

— Кажете?

— Ще направите по-добре, ако по време на престоя си тук се обличате с работната си манта.

Керълайн изненадано се вгледа в него.

— Разбира се — отвърна спокойно. — С удоволствие ще го направя. Но мога ли да попитам защо?

— Защото не мога да се съсредоточа в работата си, когато ви гледам в това оскъдно облекло! — Надвеси се над скиците си и не погледна повече към нея.

Тя се поколеба за миг как да реагира. Но после реши да остави без отговор забележката. Тихо притвори вратата и се върна в стаята си.