Джейн Кристофър
Летен сън (8)

Осма глава

Когато по-късно Ерик се върна сам, Керълайн с болезнен поглед го следеше как флиртува с всяка една от гостенките поотделно.

Известно време бе в компанията на едно сексапилно момиче, което до известна степен приличаше на Медълин, но пък имаше много по-приятен глас от нейния. Малко след това се забавляваше вече с друга пищна брюнетка, която го примамваше надолу към плажа.

Беше й ясно, че не бива да се измъчва повече. Реши да се качи в стаята си и набързо се сбогува с Питър и Грейс.

Прозорецът й обаче бе непосредствено над верандата, така че, без да иска, чуваше някои от репликите, които се разменяха долу, дори когато бе вече в леглото.

Беше се унесла, но смехът на Ерик долетя за пореден път до слуха й. Чу го да казва:

— А защо не, Ванеса? Иска се само малко кураж, за да го направите!

Добре си представяше за какво биха могли да разговарят двамата. Несъмнено Ерик бе предложил да се поразходят до плажа. А тази Ванеса навярно нямаше да откаже поканата. Да върви по дяволите, мислеше си Керълайн разгневена. И той, и всички тези жени, с които флиртува на това парти.

А къде ли бе Медълин през това време? Как можеше спокойно да гледа фриволното поведение на Ерик?

В полусън дочу:

— Къде, по дяволите, е Керълайн? — Гласът на Ерик звучеше разярено.

На следващата сутрин тя се събуди рано, още в шест часа. Стана от леглото и на пръсти слезе по стълбите. Грейс и Ерик навярно още спяха.

Включи кафе машината и тостера и се върна в стаята си, за да вземе лист хартия и химикал. Искаше отново да се опита да пише на баща си.

Когато се върна в кухнята, там вече ухаеше приятно на препечени филийки и кафе. Керълайн неволно се усмихна. Денят обещаваше да бъде чудесен.

Когато се захвана с писмото обаче, отново спря. Какво трябваше да напише, за да не обезпокои баща си? Не можеше да сподели, че се е влюбила в мъж, който има сериозна връзка с друга жена.

Подпря с ръце глава и се опита да подреди разпилените си мисли.

Да, тя обичаше Ерик. Ненадейно бе осъзнала това, докато бе търсила отговор на въпроса дали иска да се върне по-скоро в Ню Йорк. Но без Ерик, без надеждата да го види отново тази мисъл бе за нея болезнено непоносима.

И все пак — можеше ли да се надява на любов от негова страна? Можеше ли да очаква нещо повече от плътско увлечение?

Тя не търсеше само авантюра.

Имаше ли обаче някакви шансове, след като една толкова красива и богата жена като Медълин бе нейна съперница? Допускаше, че Ерик изпитва към нея по-дълбоки чувства. Как иначе би й отделял толкова много внимание?

Трябваше да спре да мисли за всичко това. Не биваше да се измъчва с подобни въпроси. Те предизвикваха единствено главоболие, а навярно се отразяваха неблагоприятно и върху работата й.

Трябваше да скрие чувствата си — и от Ерик, и от себе си.

Изведнъж долови стъпки зад гърба си и мигновено се извърна. Така се изплаши, че едва не разля кафето, което току-що си бе наляла. Беше Грейс.

— Добро утро — каза объркана Керълайн.

— Здравейте — отвърна на поздрава Грейс. — Но какво ви има? Откога сте станали толкова боязлива? — Тя си наля кафе.

— Бях се замислила — каза Керълайн. — А и не очаквах след снощното парти да срещна някого толкова рано сутринта.

— Искате ли да поговорим? Понякога помага, когато споделиш с някого — приятелски каза Грейс и седна до нея на масата.

Керълайн неловко се усмихна.

— Може би имате право — колебливо каза тя. Обмисляше думите си. — Знаете ли, Грейс, аз… никога не съм мислила, че нещо подобно може да се случи с мен, че мога да изпитвам подобни чувства към… Ерик. Мисля, че съм влюбена в него.

Очите на Грейс заблестяха.

— Чудесно! — възкликна радостно тя. — Това трябва да се отпразнува. — Чукна чашката си в тази на Керълайн.

— Какво искате да кажете? — попита смаяно момичето. — Та това изобщо не е повод за празнуване. По-скоро е тъжно според мен.

— Че защо?

Керълайн озадачено погледна по-възрастната си приятелка. Как можеше Грейс да не прояви разбиране в този случай?

— Първо, Ерик има сериозна връзка — започна тя развълнувано и нервно. — И второ, не е особено приятно да се влюбиш в някого, който не отвръща на чувствата ти.

Грейс поклати глава.

— Защо сте толкова сигурна, че Ерик няма чувства към вас?

Керълайн присви рамене.

— Не може да се каже, че го отблъсквам, но… — Тя спря по средата на изречението, щом чу шум от приближаващи се стъпки.

Нямаше значение дали това бе Ерик или Медълин, нито един от двамата не биваше да става свидетел на разговора.

Продължителна прозявка се долови откъм коридора. После Ерик се появи в кухнята.

* * *

Бе облечен в бял халат и макар да изглеждаше сънен, излъчваше невероятен чар. Кестенявият кичур коса непокорно бе паднал върху челото му.

Прозя се шумно още веднъж, свлече се след това на един стол и подпря главата си с ръце.

Грейс намигна на Керълайн.

— Струва ми се, че нашият пациент има нужда от помощ — каза тя и се надигна от мястото си. — Искаш ли чай, Ерик?

— Каквото и да е — измърмори той, без да вдигне глава.

— Късно ли си легна снощи? — попита Грейс.

— Мисля, че не беше преди четири — прозя се отново той. — Но вече не зная точно. Колко е часът сега?

— Седем без десет — отвърна Керълайн, след като погледна часовника си. — Защо сте станали толкова рано, Ерик — попита спокойно тя, — след като сте легнали в четири часа?

— Невъзможно ми е да отговоря на този въпрос, преди да си изпия чая — намръщено отвърна той.

Керълайн хвърли поглед към Грейс.

— Хареса ли ви партито? — попита тя след малко.

— Беше много забавно — изръмжа той и я изгледа с присвити очи. — А къде, по дяволите, бяхте вие, ако смея да попитам? Изглежда, добре се забавлявахте с този Питър Съливан?

— Да, Питър е мило момче — потвърди тя любезно и се вгледа малко по-съсредоточено в Ерик. Той наистина изглеждаше ужасно уморен, нямаше и следа от виталността, която бе излъчвал предишната вечер.

— Ерик, нали не сте пили нищо снощи? Имам предвид алкохол.

Той пресилено се изсмя.

— Ако бях проявил неблагоразумието да пия алкохол, тази сутрин едва ли щях да мога да стана от леглото. — Той поклати глава. — Просто да не повярваш! Само допреди няколко месеца можех да пирувам по цели нощи, а на другата сутрин да си върша работата без следа от умора. А сега? Погледнете ме само!

— Какво значи това? За каква работа намеквате в момента? — Керълайн нямаше намерение да му позволи да работи след безсънната нощ.

— Господи! — снизходително изрече той. — Керълайн, бих искал тази сутрин да ме придружите до едно място — добави след малко.

Тя удивено го изгледа.

— Къде?

— Ами не става въпрос точно за работа. Искам само да погледна как върви строежът на една проектирана от мен къща.

— С удоволствие бих ви придружила, Ерик — отвърна Керълайн, — но не е ли по-добре да отложим това за друг ден. Мисля, че след снощната вечер имате нужда от почивка.

— Не ме интересува какво мислите вие! — избухна той.

Керълайн онемя.

— Ерик! — предупреди остро Грейс.

— Добре — каза той, вече по-спокойно. — Извинявайте. Не исках да ви обидя, Керълайн. Но бих ви помолил да не ми казвате какво трябва да правя. Особено когато вече съм решил. Нервирате ме, като се разпореждате и се опитвате да проваляте плановете ми.

— Ерик, би трябвало да помислите за това, че не е изключено да се върнете в болницата, ако не се придържате към указанията ми. — Керълайн сви рамене. — Не си позволявам да се намесвам в живота ви, но ви предупреждавам. Сигурна съм, че ще съжалявате, ако направите това, което сте си наумили днес.

— Та вие не знаете какво съм решил! — сприхаво я прекъсна той.

Керълайн объркано го изгледа.

— Моля?

— Казвате ми, че най-доброто за мен тази сутрин е почивката, но не знаете какви са намеренията ми.

Тя се замисли за миг.

— Тогава кажете ми ги — помоли, без да вдига към него поглед.

— Просто смятам да отида с колата малко по-надолу по шосето, да видя къщата, да поговоря с работниците и да се прибера. Не е кой знае какво усилие според мен, ако вие нямате нищо против да шофирате — каза Ерик, все още раздразнен.

— О! — възкликна Керълайн. — Ако е само това…

— Значи сте съгласна — установи той, очевидно доволен от себе си. За първи път тази сутрин в очите му се появи отново познатият блясък. — Понякога и на другите трябва да се даде правото да изложат аргументите си, Керълайн.

Тя се изчерви. Бе достатъчно само да го види, да съзре това доволно проблясване в очите му и вече се чувстваше смутена и объркана.

— Убедихте ме — каза тя накрая.

* * *

След закуската Керълайн отиде в стаята си, за да се приготви за краткия излет с Ерик.

Облече лека светлосиня рокля и се огледа в огледалото. Не изглеждаше ли прекалено фриволно с тънките презрамки и голия гръб?

Накрая се спря на бялата манта, обу сандали без ток и разреса косата си. Хвърли последен, изпитателен поглед в огледалото. Изглеждаше бледа и изтощена, макар че нямаше причина за това. Предната вечер си бе легнала навреме.

Или вероятно се дължеше на страха, който още отсега изпитваше. Боеше се да не издаде чувствата си пред Ерик. Дали щеше да успее да се справи?

Докосна с ръка скулите си, а после и брадичката. „Възможно ли е това лице да се хареса някога на Ерик Хюстън, на този богат, преуспял и красив мъж? — питаше се тя. — Дали той би проявил някога интерес към жена, която не произхожда от видно семейство?“

Знаеше, че повечето от жените, с които бе флиртувал предната нощ, бяха възпитанички на престижни колежи. Движеха се в елитно общество, произхождаха от добри семейства, за които Керълайн и приятелките й можеха само да четат светски клюки във вестниците.

Именно от този тип жени се интересува Ерик, мислеше си Керълайн.

Въздъхна, понагласи една-две непокорни къдрици и пое надолу по стълбите. Не спираше да си повтаря, че любовта й е безнадеждна.

Въпреки това сърцето й се разтуптя, щом видя Ерик, нехайно облегнат на външната врата. Изглеждаше великолепно в белия си панталон и светлосинята риза.

Грейс се появи във вестибюла с чаша кафе в ръка.

— Кога смятате да се върнете? — попита тя, като изгледа настойчиво и двамата.

— Трудно е да се каже — отвърна Ерик и се подсмихна. — Това ще зависи от малката тиранка, която ще ме придружава.

— Надявам се да ме осведомите, ако не смятате да се връщате за обяд — каза Грейс и тръгна към кухнята. — Приятно прекарване!

— За обяд със сигурност ще се върнем! — не се поколеба да каже Керълайн, докато Ерик й държеше вратата отворена.

Той й смигна.

— Ще намеря начин да се позабавим.

Керълайн не можа да прикрие усмивката си. Взеха стария кабриолет на Грейс. Ерик седна на седалката до шофьорското място.

— Изглежда, снощи партито не ви хареса особено много — каза той, след като тя се настани зад кормилото.

Младата жена помисли за миг и отвърна:

— Ами… беше малко трудно да бъда в тон с гостите.

— Така ли? Не останах с такова впечатление. Та вие бяхте почти през цялото време със Съливан.

— Знаете какво исках да кажа — отвърна Керълайн. — Но си признавам, че не се и стараех особено да общувам с останалите.

— Значи гостите не ви харесаха! — Това прозвуча като констатация.

— Не, не е вярно — възрази Керълайн. — Понякога жените сме толкова…

— Странни — подхвърли Ерик.

— Не, емоционални… Ще ми дадете ли сега ключовете за колата?

Той й подаде връзка ключове.

— Ето този. — Посочи й един, без да я изпуска от очи. Керълайн почувства как отново се изчервява.

— Мисля, че е време да тръгваме — смутено каза тя.

— Не е лоша идея, ако не искаме да останем цял ден на това място.

Керълайн не би имала нищо против. Запали двигателя, пое по дългата алея, а после зави към главното шосе.

— Къщата, която ще видим, да не би да е ваша? — попита тя заинтригувана.

— Да, почти е готова.

— Не разбирам. Та вие живеете в прекрасен дом, заедно с Грейс.

— Така е — каза той. — Но един мъж не може цял живот да живее заедно с леля си. Когато създам семейство, смятам да се отделя.

— Разбирам — отвърна хладно Керълайн. — Колко още ще пътуваме? — попита след това и присви очи, тъй като слънцето я заслепяваше.

— Зависи с каква скорост ще карате.

— Защо ми давате винаги такива нелепи отговори?

— А вие защо изведнъж станахте толкова сериозна, Керълайн? — усмихна се Ерик.

— Защото няма причина да се смея — отвърна тя. Беше ядосана, че Ерик я кара да се чувства толкова несигурна.

— Завийте тук, Керълайн — каза той любезно. — Където е пощенската кутия.

„Хюстън“ — бе изписано върху кутията за писма. Алеята, по която зави, се губеше в далечината, също като тази, която водеше към другата къща. Но това бе и единствената прилика.

Разкошна вила на три етажа с безброй прозорци, които гледаха към морето, се появи пред очите й. Ако Ерик й я бе обрисувал по-рано, навярно нямаше да й хареса, защото предпочиташе постройки в романтичен стил. Но поради някаква неясна причина, която самата тя дори не осъзнаваше, тази къща сякаш я омагьосваше.

Керълайн осъзнаваше, че тази хармония може да бъде дело само на изключителен архитект.

— Ерик, къщата е прекрасна! — каза въодушевено тя и направи маневра с колата, за да спре близо до микробуса на строителните работници. — Но къде са майсторите?

— Това ли е всичко, което имате да кажете? Прекрасна къща, но работниците ги няма! Не забравяйте, госпожице Менсфийлд, че си имате работа с един свръхчувствителен язваджия, който не търпи критика. — Намръщи се и погледна часовника си. — Сигурно са в почивка. Нека да огледаме наоколо.

Керълайн тръгна след Ерик по тясната пътека, която се виеше покрай къщата.

— Държите се като същински надзирател на роби — подметна язвително тя.

Ерик я прониза с поглед.

— Ако бях такъв, скъпа моя, тази къща още преди няколко месеца щеше да бъде готова и изобщо нямаше да се запозная с вас.

— Защо? — попита невинно Керълайн.

— Ако не трябваше да подканям тези лентяи всеки път да работят, както се налага и сега, никога нямаше да имам язва.

Стигнаха до малка група хора, които тъкмо пиеха кафе. Ерик спря при тях.

— Здравейте, Джим! — извика той към един от мъжете. — Джим е отговорникът — поясни след това на Керълайн. После се обърна и към останалите: — Господа, искам да ви представя моята болногледачка — госпожица Керълайн Менсфийлд. Има незавидната задача да ме надзирава, като ме тормози с наставленията си.

Шепот премина през групата и Керълайн силно се изчерви. Не посмя да погледне Ерик. Когато мъжете утихнаха, тя плахо вдигна към него очи. Той я изгледа продължително и внезапно се изсмя:

— Керълайн, вие сте най-чувствителната млада жена, която познавам.

Тя го изгледа хладно, а после извърна очи.

— Не мислите ли, че не ме познавате достатъчно добре!

Ерик отново се засмя.

— Стига човек да ви погледне, за да разбере, че имам право. Червена сте като рак.

Тя се вбеси. Това вече минаваше всякакви граници! Какъв безсрамен тип! Гневно вдигна ръка срещу него, но Ерик бе по-бърз. Светкавично улови вдигнатата й ръка за китката, а после стисна здраво и другата.

— Не знаех, че можете да бъдете толкова агресивна и темпераментна, Керълайн Менсфийлд — укорително поклати глава той. — Не особено добра черта за една медицинска сестра, която иначе би трябвало да бъде олицетворение на търпимостта.

Керълайн се опитваше безуспешно да се освободи, но Ерик бе прекалено силен. И явно нямаше никакво намерение да я пусне доброволно.

Тя погледна към мъжете, които без съмнение намираха тази сцена за изключително забавна.

— Поне имате благодарна публика! — В гласа й се долавяше безсилен гняв.

Ерик проследи погледа й и тя използва този миг, за да се освободи от хватката. Побягна оттам с всички сили.

После забеляза, че Ерик тича след нея.

— Керълайн! — викаше той отдалеч. — Върнете се веднага.

Не последва никакъв отговор. Момичето се бе притаило зад купчина летви и оттам го наблюдаваше. Той бе спрял недалеч от нея, засенчил очите си с ръка. Оглеждаше се наоколо, търсейки я, после внезапно се обърна.

Не очакваше, че той ще се откаже толкова скоро от търсенето. Донякъде разочарована, Керълайн излезе от скривалището си и затича към другата страна на къщата. Скри се зад един храст.

Затаила дъх, зачака какво ще се случи, но отникъде не се чуваше нито звук. Ерик явно бе тръгнал в друга посока.

Излезе от прикритието си и изтърси праха и листата, полепнали върху бялата й манта.

Бавно се върна по пътеката, по която бе дошла. Реши да се държи с Ерик колкото може по-равнодушно.

Изведнъж някой я улови отзад за талията. Керълайн се вцепени и едва не извика от уплаха. Но щом разпозна гласа на Ерик до ухото си, притихна.

— Сигурно си мислехте, че ще ми избягате? — прошепна той, като все още я държеше в ръцете си.

— Ако знаех, че не сте се отказали от търсенето, никога нямаше да ме намерите — каза тя, като едва успя да прикрие смеха си.

Ерик я обърна с лице към себе си. Керълайн смутено сведе очи.

— Погледни ме, Керълайн! — помоли той с мек глас.

Тя вдигна към него очи и сякаш се изгуби в погледа му. В този миг бе готова да направи всичко, което той би поискал от нея.

— Надявам се да си научила нещо от тази малка игра — каза той тихо.

— И какво трябва да бъде то?

— Помислила си, че съм се отказал да те търся, но това е било заблуда — промълви той и я привлече по-близо до себе си.

Керълайн потъна в прегръдките му и притвори очи. Бавно вдигна глава и зачака целувката на Ерик. И тя не закъсня. Най-напред нежна и предпазлива, а после все по-страстна.

Чувстваше, че и той я желае със същата сила, с която го желаеше и тя. Ръцете му се плъзнаха по гърба й, заиграха се с косите й, а след това нежно докоснаха гърдите й.

Ерик целуваше тила й, докато я галеше. Керълайн тихо стенеше от удоволствие. Забрави всичко наоколо, усещаше единствено близостта му и топлината на неговото тяло.

— Хюстън! — незнайно откъде прозвуча нечий мъжки глас.

Керълайн изтръпна.

— Какво има? — запита замаяна тя и се огледа като току-що събудена от сън. Напълно бе забравила къде се намират.

— Кретени! — изруга Ерик и се отдръпна от Керълайн. — Какво има наистина? — извика гневно към мъжа. После я погледна, набързо се извини и се отдалечи от нея.

* * *

Керълайн не можеше да помръдне от мястото си. Изпитваше странна смесица от гняв и разочарование.

Приседна на един дънер, подпря с ръце главата си и се замисли.

Тръпнеше от копнеж по Ерик, а той я бе изоставил. Но нали бяха дошли дотук, за да поговори с работниците? Не се ли ядосваше само заради това, че нещата между тях бяха стигнали толкова далеч?

Обичаше Ерик повече от всеки друг мъж, когото бе срещала през живота си. Но всичко бе някак си по-различно от това, което си беше представяла. Имаше усещането, че той няма да отвърне на любовта й. За една авантюра с нея сигурно нямаше да има нищо против. Но не това търсеше тя…

Керълайн се отправи към задната страна на къщата, където мъжете преди малко почиваха. Но още преди да завие зад ъгъла, спря, защото долови наблизо нечии гласове.

— Та ти говоря за малката Синклер — чу тя плътен мъжки глас. — Беше тук вчера, заедно с баща си, за да му покаже къщата. Направо е страхотна!

— Нагла и безсрамна глезла! — каза другият. — Ако Хюстън има малко разум в главата си, никога няма да се ожени за нея.

— Доколкото зная, двамата вече са решили да го направят — обади се пак първият.

— Ще съжалява. Обзалагам се, че ще стане така — отвърна другият. — Вчера Джим едва не я прати по дяволите.

Известно време бе тихо, после Керълайн дочу:

— О, вече е десет без четвърт! Хайде на работа!

Тя изчака още малко, докато двамата мъже се отдалечат. По лицето й се стичаха сълзи. Ерик бе единственият мъж, когото можеше да обича, а той навярно щеше да се ожени за друга.

Тази мисъл бе просто непоносима! Но още по-болезнено бе чувството, че Ерик само си играе с нея.

Бе я поканил да види къщата, в която възнамеряваше да живее с Медълин. Дали го бе направил умишлено или от безразсъдство?

— Керълайн! — дочу тя гласа на Ерик.

Замисли се дали да се престори, че не го чува, но после реши да отговори.

— Хайде да разгледаме къщата. Искам да ти покажа всичко вътре — предложи той, след като се приближи.

Керълайн не изпитваше никакво желание да гледа стаите, в които Медълин и Ерик скоро щяха да живеят щастливи. Боеше се, че няма да може да се овладее.

— Мисля, че е време да се връщаме — рече сухо тя. — Сигурна съм, че не би искал тази сутрин да се претоварваш.

Той учудено я изгледа.

— Да, така е, но държа да ти покажа къщата!

Керълайн преглътна напиращите сълзи.

— Не мисля… — подзе тя. Но изведнъж млъкна, промърмори набързо някакво извинение и побягна покрай Ерик към колата.

Облегна се на вратата на автомобила и безутешно се разрида. След малко се поуспокои и изтри сълзите си.

Ерик бавно се приближи до нея. „Дали е забелязал, че съм плакала?“ — питаше се тя. Чувстваше се ужасно.

— Съжалявам — каза след малко. — Мислех, че съм забравила нещо в колата.

Той въпросително я изгледа, но Керълайн реши, че дори и да не й повярва, трябваше да намери извинение за поведението си.

— Мислех, че съм забравила чантата си, но сигурно е у дома.

— Керълайн, дори и да беше в колата, никой от работниците нямаше…

— Да, зная — прекъсна го бързо тя. Не биваше да си мисли, че няма доверие на мъжете. — Но в нея имах лекарства, които не бива да стоят на слънце.

— Сега вече можем да разгледаме къщата, нали? — попита той с променен тон. — Сигурен съм, че ще ти хареса.

Керълайн въздъхна — нямаше да й се размине.

— Добре — отвърна тя. — Но не бих искала да се бавим.

Не забеляза почти нищо от интериора. Ерик я водеше от стая в стая, а тя само машинално кимаше и вървеше смълчана до него.

Когато най-сетне се върнаха отново във вестибюла, Керълайн изпита огромно облекчение, че обиколката бе приключила.

— Изглежда, къщата не ти направи особено впечатление — констатира Ерик.

— О, напротив! — възрази тя. — Прекрасна е.

— По странен начин изразяваш въодушевлението си.

Керълайн не успя повече да се овладее. Какво го интересуваше него дали къщата й харесва или не? Тя в крайна сметка не бе за нея, а за Медълин.

— Какво очакваш от мен? — избухна тя. — Казах, че ми харесва и това трябва да ти бъде достатъчно!

Той се взря учуден в нея, после сви рамене и се отправи към вратата.

— Ако искаш да се прибираме, можем да тръгнем веднага — каза мрачно Ерик.

Мълчаха през целия път. Керълайн едва преглъщаше сълзите си.

Набързо се сбогуваха, когато се прибраха. Момичето изтича в стаята си, хвърли се на леглото и избухна в сълзи.