Джейн Кристофър
Летен сън (7)

Седма глава

Когато на следващата сутрин се събуди съвсем рано, мислите й отново се върнаха към Ерик. Той се смущаваше от облеклото й… „Държи се като същински ориенталец“ — помисли си тя. Набързо се облече. Смяташе да изпие само чаша кафе и да отиде да поплува. Грейс бе вече в кухнята, но Ерик все още спеше.

— Добро утро, Грейс.

— Много сте ранобудна днес — установи Грейс и й подаде чаша ароматно кафе.

— Да, бих искала да поплувам малко, преди Ерик да се събуди.

— Плувайте спокойно, той сигурно ще спи до късно. — Грейс се поколеба, преди да продължи: — Надявам се, че снощи по време на прегледа е бил по-любезен към вас. Всичко наред ли е с него? Спрямо мен бе доста груб, ако трябва да бъда искрена.

— Ами… — замислено подзе Керълайн и си спомни забележката на Ерик за облеклото й. — При него никога не се знае какво мисли. Понякога е любезен, а малко след това — просто нетърпим.

— Винаги си е бил такъв — въздъхна Грейс. — Много хора имат чувството, че Ерик не може да ги понася тъкмо защото се държи по този начин с тях. Но много често се заблуждават.

— Може би — каза Керълайн скептично. — И все пак човек понякога се чувства обиден.

— Да, така е — кимна Грейс.

— Що се отнася до здравето му, всичко е нормално. Но не бих могла да кажа дали и за в бъдеще ще е така. Нямам представа какво яде, но съм сигурна, че когато е с Медълин, си позволява точно това, което не трябва.

— В това отношение е прекалено своенравен — каза замислено Грейс.

Керълайн допи кафето си и стана.

— Мисля да тръгвам, Грейс. Не ми се сърдите, нали?

— Идете спокойно на плажа и си отдъхнете, преди да се е появил нашият домашен тиранин.

Утрото бе прохладно и свежо. Всичко изглеждаше така притихнало, сякаш наоколо нямаше жива душа.

Керълайн се настани най-напред удобно на един шезлонг на верандата. Замечтано се загледа към морето и в този миг си помисли, че се чувства прекрасно.

Затвори очи, наслаждавайки се на мекия въздух. Унесе я сън и тя задряма.

Когато се събуди, видя неколцина летовници да плуват в морето. Бързо се изправи и се затича към брега.

Свали роклята си и я захвърли на пясъка. Бе си облякла банския още в стаята.

Палави вълни обгърнаха нозете й, щом влезе във водата. После внезапно пропадна надълбоко и затъна до шия.

Опита се да заплува към хората, които бе видяла преди малко от верандата. Но те бяха на прекалено голямо разстояние от нея.

Погледна назад към къщата и изненадана разпозна Ерик, седнал на един шезлонг. Тъкмо сваляше бялата си фланелка, за да се попече на слънце.

„Не трябва да ме види тук“ — мина й през ума. Бързо заплува навътре в морето. Удиви се колко бързо се отдалечава от предишното място.

Възможно бе това да се дължи на подводното течение, хрумна й внезапно. „Може би ще ме повлече навътре“ — помисли си тя.

Извърна глава, за да види на какво разстояние се е отдалечила от къщата. Дъхът й спря, щом съгледа колко далеч от нея бе останал брегът.

„По-добре да се връщам — реши младата жена. — Щом съм доплувала дотук, сигурно ще мога да се върна и обратно“ — опитваше се да се успокои тя.

Но не бе така лесно, подводното течение все повече се усилваше. Всеки опит да плува към брега бе неуспешен. Течението я влечеше навътре.

Обзе я паника. Не бе особено добра плувкиня и мисълта за дълбочината едва не я побъркваше.

„Не може да е истина, сигурно сънувам!“ Тази мисъл като стрела прободе съзнанието й. Като обезумяла се опитваше да плува към брега. Връхлетяха я най-ужасни мисли.

Какво значи да се удавиш? Какво си мислиш преди това? Какво правиш, когато няма повече никаква надежда?

Керълайн се потопи под водата и се помъчи да направи няколко замаха, така както бе плувала като дете. Но когато отново се показа на повърхността, установи, че не бе напреднала и метър.

Успокояваше я само мисълта, че поне не бе отнесена още по-навътре. Отново се потопи и се опита да плува под водната повърхност колкото се може по-дълго време. Може би така щеше да успее?

Когато отново се появи над водата, действително бе напреднала с няколко метра.

Но всеки път, когато само за миг спреше, за да си поеме дъх, течението я връщаше обратно.

Керълайн си пое дълбоко въздух, потопи се пак и замаха с ръце толкова бързо, колкото й позволяваха силите.

Ще остана под водата, докато мога, реши тя, но имаше чувството, че дробовете й ще се пръснат…

Изведнъж усети, че нещо се докосва до нея. С последни сили се изтласка към повърхността. „Акула!“ — ужасена си помисли тя. Това бе краят!

Бясно замаха с ръце напред и отново нещо я сграбчи.

— Не се страхувай — дочу един глас, сякаш много отдалеч. — Керълайн! Това съм аз!

Светкавично се извърна. Вече нямаше никакви сили да се задържи на повърхността, когато видя Ерик!

— Ерик! — прошепна тя и се свлече безсилна в ръцете му. Бе останала съвсем без дъх, но изпитваше неизразимо облекчение.

— Спокойно, Керълайн, нали съм тук — прошепна той в ухото й и обгърна с ръце талията й. — Успокой се, аз съм до теб. Ще те изведа на брега.

Момичето се задъхваше. Сега, когато опасността бе отминала, изпита още по-голям страх. Помисли си колко близо бе смъртта до нея само допреди секунди. Остави се като кукла в ръцете на Ерик, за да я отнесе до брега. Бе неспособна да направи каквото и да било движение.

Притвори очи и усети силната му ръка около тялото си. С лявата Ерик плуваше напред, а с дясната я придържаше здраво.

Керълайн отвори очи едва когато бяха стигнали почти до брега.

— Успяхме — тежко въздъхна Ерик и пусна Керълайн. — Мислите ли, че ще можете да плувате до брега сама?

— Да, естествено — каза тя, леко замаяна. Напрегна всичките си сили, защото внезапно усети липсата от близостта на Ерик. Съжаляваше, че ръцете му не я държаха вече. — Ще се справя — промълви тя и само след миг почувства твърда почва под краката си. Прегази с Ерик до пясъка.

Едно бегло докосване до него я накара да изпита безумното желание да се хвърли в прегръдките му, да усети силното му тяло, както преди малко, когато я бе спасил.

Ерик се строполи на пясъка и отметна назад мокрия кичур от челото си.

— Господи — каза той, след като и Керълайн се бе свлякла до него, — дано не ми се наложи някога да изживея пак подобно нещо!

— Не зная как да ви се отблагодаря. Не можете да си представите… Вече си мислех, че това е краят. Подводното течение бе толкова силно, че ме отнасяше все по-навътре и не можех да напредна дори и на метър.

— Зная — отвърна той, а после се вгледа в нея: — Вижте морето, Керълайн. Не забелязвате ли колко малко хора има във водата?

Тя погледна натам — наистина плуваха само двама или трима души.

— Още е рано — предположи тихо тя.

— Да, но освен това има и мъртво вълнение. Щяхте да го знаете, ако бяхте прочели днешния вестник с бюлетина за времето. И ако не ви бях наблюдавал от терасата…

— Вие сте ме наблюдавали? — Керълайн смаяно го изгледа.

— Е, не съвсем. Видях ви, че излизате от къщата и в един миг изчезнахте от погледа ми. А после на няколко пъти забелязах главата ви да се подава от водата.

— Още не мога да повярвам — въздъхна тя. Посегна към ръката на Ерик и я стисна. После погледите им се срещнаха. — Благодаря — прошепна Керълайн.

Ерик се усмихна.

— Това бе просто случайност, която ми даде възможност да се реванширам за грижите ви към мен.

Керълайн уплашено прехапа устни.

— Господи, Ерик! Каква егоистка съм само! Мисля единствено за себе си и изобщо не ви попитах как се чувствате днес.

— Не се тревожете, добре съм. Бих искал да ви се извиня за снощи. Но бездействието страшно ме изнервя, имам нужда от работа.

Тя го погледна и се усмихна.

— Разбирам ви, и то много добре. И все пак вие никога не сте спазвали стриктно режима на лечение. Трябва да ви кажа, че сте най-непокорния пациент, когото съм срещала.

— Така ли? — отвърна иронично той. — Надявам се, не мислите, че освен работата, не ме интересува нищо друго?

— Разбира се, че не мисля така, Ерик.

Той се изправи.

— Не съм и предполагал, че ще имам удоволствието да плувам толкова навътре в морето още преди другите да са се събудили. Какво ще кажете да закусим? Изпитвам вълчи глад.

— Аз също! — извика Керълайн. Тя бързо скочи на крака и посегна към роклята си.

Поеха към къщата — Ерик напред, а тя малко след него. Неволно се възхити отново на загорялото му тяло и гъвкавата му походка.

Спомни си колко близо бе стоял преди малко до нея. Колко нежно бе обгръщал талията й, как бе допирал лицето си до нейното…

— Както виждам, не сте взели под внимание моята забележка! — извика той, докато бързо изкачваше стъпалата към верандата.

— Каква забележка? — попита удивена Керълайн.

— Имам предвид облеклото ви — каза Ерик и се подсмихна.

— Нямам навик да плувам облечена. Освен това не очаквах да ви срещна толкова рано.

Бяха стигнали до верандата и се отправиха към кухнята при Грейс.

— Почти умираме от глад. Какво има за закуска? Приготвила ли си нещо по-специално, Грейс? — попита Ерик, след като прегърна леля си.

— Какво например? — попита тя.

— Наденички, бекон…

— Ерик! — извика Керълайн ужасена. — В никакъв случай не бива…

Той се усмихна и вдигна ръка, за да отклони упреците, които очевидно щяха да последват.

— Зная, зная какво ще кажете. Ще ми приготвиш ли препечени филийки и бъркани яйца, Грейс? Ей сега ще се върна. — Изтича по стълбите към горния етаж така, сякаш никога не бе боледувал.

Грейс въпросително погледна към Керълайн.

— При нашия пациент се забелязва изключителен напредък. Какво искате да закусите, Керълайн?

— Няма значение, но моля да ме извините за минутка. Трябва да се преоблека.

— Както виждам, наистина сте били на плажа.

— Дори нещо повече — измърмори Керълайн. — След малко ще ви разкажа — обеща тя, щом забеляза учудения поглед на Грейс.

Отиде в стаята си и облече бялата си престилка. Не се чувстваше особено добре с нея, а и в тази обстановка я намираше за неподходяща.

Когато се върна в кухнята, Ерик тъкмо разказваше на Грейс за сутрешния инцидент на плажа.

— Едва не се удави. И се наложи аз, болният, да я спасявам. Здравей, Медълин — прекъсна разказа си той, когато приятелката му се появи и поздрави с „добро утро“.

— Кого си спасявал, Ерик? — попита госпожица Синклер, след като се настани до него на масата.

Ерик описваше случката с най-големи подробности. Керълайн наблюдаваше Медълин и Грейс, докато той говореше. Грейс слушаше с интерес, като едновременно с това явно напрегнато размишляваше. Медълин също гледаше към Ерик, но от време на време хвърляше по някой и друг зъл поглед към Керълайн.

— Какъв късмет! — каза госпожица Синклер накрая. — Представяте ли си какво щеше да се случи, ако Ерик не бе излязъл на верандата. Сега едва ли щяхте да стоите тук и да закусвате.

Керълайн запази спокойствие и нежно погледна към Ерик.

— Права сте — каза тихо тя.

Той я бе спасил! Колкото повече мислеше върху това, с толкова по-голяма сила осъзнаваше, че му дължи живота си.

Медълин се вмести с пискливия си глас във внезапно настъпилата тишина.

— Трябва да се погрижиш за коктейла, Ерик. Аз съм заета с куп други неща.

Ерик равнодушно я изгледа.

— Няма ли да поръчаш хайвера и шампанското, Медълин? Мислех, че ти ще го направиш?

— За бога, не! — извика Медълин. — Баща ми обича да казва, че ако нещо трябва да се свърши, то най-добре е да се погрижиш за това сам, но аз, за съжаление, нямам никакво време.

Ерик леко повдигна вежди.

— Не говориш сериозно, нали, Медълин? Баща ти го казва само на подчинените си, които се чуди как да натовари с колкото се може повече работа…

— Ерик! — Медълин кипеше от ярост. Червени петна се появиха по лицето й.

Той се засмя и се обърна към Грейс и Керълайн.

— Това е един от начините да накараш тази жена да се развълнува, мили дами, в случай че ви се наложи да използвате подобни трикове — каза той и се подсмихна. — Разговорът за характера на баща й винаги я разпалва.

— Ако нямаш нищо против, нека да се върнем за момент на въпроса за коктейла, преди да се впуснеш в подробности за баща ми и концерна Синклер — изсъска Медълин.

— Разбира се — каза той и черните му очи предизвикателно заблестяха. — Какво би искала да знаеш?

— Искам само да знам кой ще се погрижи за приготовленията. Сама ли трябва да свърша всичко или някой ще ми помогне?

Ерик присви рамене, прикри усмивката си и погледна отново към Керълайн и Грейс.

— Не разчитай на мен, Медълин. Аз съм болен и ти го знаеш много добре. Имам дори собствена медицинска сестра, която да се грижи за здравето ми.

— Болен ли? — повтори госпожица Синклер вбесена. — Ти, който си преплувал само преди час едва ли не половината море, за да спасиш тази… Плуваш като първокласен спортист на олимпиада, а после ми казваш, че си бил болен и затова няма да ми помогнеш при подготовката за коктейла!

— Медълин, мисля, че животът на една млада дама е нещо съвсем различно от развлекателно увеселение.

— Не съм искала да кажа това и ти го знаеш много добре — изкрещя Медълин невъздържано. — Само си мисля, че след като си се справил с подобно премеждие, можеш съвсем спокойно да ми помогнеш.

Той поклати глава.

— Съжалявам, коктейлът бе твоя идея, Медълин. Нямах намерение тази сутрин да плувам, но вече го сторих. А ако направя още някое усилие днес, може и да се озова отново в болницата. — Хвърли поглед към Керълайн. — А това е нещо, което бих искал да избегна на всяка цена.

Когато Медълин си наля още една чаша кафе, Керълайн се изправи. Въпреки че разговорът между двамата живо я интересуваше, тя знаеше, че нищо не би могло да промени взаимоотношенията й с Ерик. Каквото и да се бе случило между тях, тя не можеше да играе друга роля в живота му, освен на болногледачка.

— Компанията ли не ви харесва? — предизвикателно попита Ерик.

— О, не, разбира се, че ми харесва — възрази тя. — Но мисля, че трябва да изляза, тъй като вие двамата…

— … се караме? — довърши той с усмивка.

— … имате личен разговор — уточни Керълайн.

— Ако исках да излезете — каза Ерик и погледна към Медълин, — щях да ви го кажа.

Керълайн се усмихна неловко.

— И все пак… — Погледна към часовника си, а после вдигна отново очи към Ерик. — Трябва да се обадя на доктор Шеридън. Не би било лошо да ви прислушам преди това. Той няма да пропусне да ме попита за днешните резултати.

— Защо не? — усмихна се Ерик. След това се изправи и тръгна бавно към вратата. Керълайн си помисли, че изглежда фантастично в светлосинята си фланелка и късите джинсови панталони. — До скоро, Медълин — каза той. — По-късно ще ми разкажеш докъде си стигнала с приготовленията.

Медълин му хвърли унищожителен поглед, преди да посегне към чашата с кафе.

— Може и да го направя. — В интонацията й се прокрадваше едва прикрита злоба.

Керълайн усети погледа на Ерик върху себе си, докато изкачваше стълбите пред него.

— Мисля, че забележката ми няма кой знае какъв ефект — каза неочаквано той.

— Какво искате да кажете? Направих това, което пожелахте. Облечена съм с бяла престилка, чиста и изгладена. Какво повече?

Усмивка заигра върху устните му.

— Откъде да зная, че ще изглеждате толкова съблазнителна с нея. Дори да бяхте само по бикини, ефектът щеше да бъде същият.

Това отново бе комплимент. Керълайн не можеше да проумее какво става с Ерик.

— Керълайн?

— Да?

— Не трябваше ли да вземете апарата за кръвно налягане и стетоскопа, преди да ме прегледате? Естествено, че сте добре дошли в стаята ми и без тях, но…

Момичето изтръпна.

— Съжалявам, съвсем забравих. — Бе влязла в стаята му, без изобщо да помисли за апаратите.

Ерик стоеше изправен в средата на стаята, когато тя се върна с уредите.

— Е — попита той, — къде да седна?

— Където и да е — отвърна тя. — Може би на леглото?

Той се отправи към леглото бавно, сякаш знаеше, че Керълайн като омагьосана го следи в гръб с очи.

— Да започваме. — Керълайн взе стетоскопа. — Съблечете си, моля, фланелката.

Ерик се усмихна.

— Добре. — Свали фланелката. — Моля.

— Благодаря. — Керълайн сама усещаше как гласът й трепери.

Не смееше да го погледне, докато прислуша сърдечните тонове. Втренчено гледаше покрай него, а собственото й сърце биеше много по-забързано от това на Ерик.

Изведнъж той я погали по ръката, без да каже и дума. Това нежно докосване означаваше за нея много повече от хиляди слова.

Погледът й потърси неговия. Изпълнена с копнеж, се вгледа в тъмните очи на Ерик и почувства как коленете й омекват, щом той протегна към нея ръце.

— Ерик, скъпи! — Пискливият глас на Медълин идваше от коридора. Кратко почукване и само секунда след това фигурата на госпожица Синклер бе вече в рамката на вратата.

Ерик и Керълайн се втренчиха в нея.

— Исках само да видя дали най-сетне сте свършили — обясни Медълин. — Но както забелязвам, госпожица Керълайн Менсфийлд е прекалено съвестна медицинска сестра.

— Току-що започнахме — каза спокойно Керълайн.

— Е, добре. — Медълин се настани на стола до чертожната маса на Ерик. — Мога и сега да разговарям с теб, скъпи, щом този преглед, или както и да се нарича това занимание, се проточва толкова дълго време. — И без да дочака отговор, продължи: — Тъдсън се обади по телефона и каза, че не можел да ни достави омарите, които съм поръчала. Заради сезона или нещо от този род. Как мислиш, да вземем ли вместо омари повече салата от краб?

Ерик сви рамене.

— Прави каквото искаш, Медълин. На мен ми е безразлично.

Керълайн постави маншета на апарата за кръвно налягане и го напомни.

— Бихте ли престанали за момент да говорите, Ерик? Веднага свършвам — каза меко тя.

Ерик кимна и в стаята се възцари пълно мълчание.

— Не е съвсем добре — установи Керълайн. — Това са най-високите стойности, откакто съм тук.

— Колко е всъщност?

— Сто и четиридесет на осемдесет и пет. — Тя взе апаратите. — Искате ли да размените няколко думи с доктор Шеридън, Ерик? — попита, преди да излезе от стаята.

— Не, мисля, че не — въздъхна той. — Ще ми предадете по-късно разговора.

Медълин не издаде нито звук, докато Керълайн напускаше стаята.

* * *

Успя да открие доктор Шеридън в болницата. Макар че разговорът продължи само няколко минути, той й донесе голяма радост. Лекарят я похвали за добрата й работа.

— Не се колебайте, придържайте се към терапията — каза той. — Без съмнение постигате много добри резултати, а това е най-важното. Давайте му медикаментите, преглеждайте го редовно и всичко ще бъде наред.

— Да, добре. Но се питам колко ли време още ще бъда необходима тук.

— Зависи от самата вас и от работата ви. Колкото повече старание проявявате, толкова по-скоро ще се върнете в клиниката. Но предполагам, че там ви харесва, нали?

— О, да, прекрасно е — потвърди Керълайн.

След като затвори слушалката и нанесе новите резултати в болничния картон, тя отиде в стаята си с намерение да напише няколко реда на баща си.

Но когато белият лист бе вече пред нея, тя не знаеше какво би трябвало да напише. Мислите й бяха прекалено объркани, за да може да ги изрази с думи. Какво би могла да сподели за работата си, която понякога й харесваше, а друг път — не. Имаше моменти, в които съжаляваше, че е избрала тази професия.

Същото бе и с Ерик. Можеше да бъде мил и внимателен, но често бе груб и непоносим с нея. А това, че едва не се удави в морето, не си и помисляше да сподели в писмото.

Отчаяно въздъхна, остави настрани листа и писалката и слезе долу. Смяташе да потърси Грейс и да й помогне в домакинската работа.

Следобедът неусетно отлетя и преди Керълайн да се опомни, стана време за коктейла.

* * *

Всекидневната и трапезарията бяха обсипани с букети цветя, а кухнята бе отрупана с апетитни сандвичи и шампанско.

Керълайн не си бе донесла никакъв по-специален тоалет. И бездруго нямаше нищо подходящо за официален прием. Но не се притесняваше, защото в този дом бе дошла да работи, а не да се забавлява.

Реши да облече светлосин панталон, който подчертаваше тънката й талия и стройните бедра, и туника в синьо-бяло райе, от която изпъкваше кафеникавият загар по лицето й.

Критично се огледа в огледалото и накрая сложи малко грим, за да очертае очите.

В шест без четвърт бе вече във всекидневната с мисълта каква ли пъстра навалица ще се струпа след малко в къщата. Отсега се чувстваше самотна сред това общество.

А когато малко по-късно многобройните гости, както се виждаше, великолепно се забавляваха, Керълайн се усети истински изоставена и нещастна.

Отправи се към студения бюфет и тъкмо взе един сандвич с хайвер, когато забеляза млад мъж до себе си. Бе русокос, синеок, с малки мустачки — привлекателен на външен вид.

Макар че до момента не бе произнесъл и дума, Керълайн се досети, че това бе мъжът, за когото й бе споменала Медълин. Погледите, които й хвърляше отстрани, бяха повече от красноречиви.

Тя не бе във възторг от него, но не можеше да се каже, че не й е симпатичен. Той съвсем недвусмислено я фиксираше с поглед.

— Вие трябва да сте Керълайн Менсфийлд — атакува я внезапно мъжът.

Тя се усмихна.

— Да, а вие сте…

— Питър Съливан — представи се учтиво той. Взе ръката й и леко я притисна до устните си. — Предполагам, Медълин ви е разказала вече за мен. През целия юни ще бъда тук.

Керълайн едва прикри ироничната си усмивка. Намеци ли се опитваше да й прави?

— Вътре е прекалено задушно. Искате ли да излезем на верандата? — предложи мъжът.

Керълайн се поколеба за миг.

— С удоволствие — каза след това. — Защо не?

Навън въздухът бе невероятно свеж. Прохладен вятър духаше от морето, а на запад слънцето бавно залязваше. Хоризонтът аленееше и омагьосваше погледа с вълшебната игра на цветовете върху огледалната водна повърхност.

— Задълго ли ще останете тук? — попита Питър и отпи от чашата си с шампанско.

— Все още не зная — отвърна Керълайн. — Зависи от здравословното състояние на Ерик и от това колко бързо ще оздравее.

— Е, как е той сега?

Керълайн сви рамене.

— Вече има известен напредък. Оздравява по-бързо, отколкото бях очаквала.

— А на вас, изглежда, не ви се иска да се върнете толкова скоро в Ню Йорк? — попита Питър и настоятелно се взря в нея.

Тя отправи поглед към морето. Замисли се дали раздялата с този дом ще нарани наистина душата й.

Никога вече нямаше да срещне Ерик. Не можеше да си представи да не вижда усмивката му, да не се вглежда в тъмните му очи, да не потъва в неговия поглед, да не усеща силните му ръце…

— Керълайн? — Питър я откъсна от мислите.

— О, съжалявам, какво казахте? — И при най-добро желание не можеше да си спомни.

— Попитах ви дали искате да се върнете в Ню Йорк? Но мисля, че вече зная отговора.

— Знаете отговора?

— Разбрах по замечтания ви поглед, че тук не се чувствате нещастна.

Керълайн се засмя.

— Ако знаехте…

— Разкажете ми! — разпалено предложи той.

— Ами — уклончиво подзе тя — винаги е малко трудно да се приспособиш към непозната обстановка, нали?

Питър се наведе към нея и с привидна сериозност се взря в очите й.

— Хм — недоверчиво изрече той. — Керълайн Менсфийлд, мисля, че не ми казвате истината!

— Може би не цялата истина. Но това, което казах, го мисля сериозно.

— Обаче това, което премълчавате, е много по-съществено, нали? Познавам Медълин Синклер от доста време и зная, че бди над Ерик като полицейско куче. А това означава… — отпи още една глътка и поверително се приведе към нея, — че не позволява на никоя друга млада жена да се приближи до него. — Вдигна артистично вежди. — Вярно ли е това или да?

Керълайн трябваше да се засмее. Очевидно Питър познаваше Медълин прекалено добре.

— Може би имате право — предпазливо каза тя, — но аз никога не бих се изразила по този начин.

— Бъдете спокойна. — Питър й смигна. — Мисля, че ние двамата добре се разбираме помежду си. — Замисли се за миг и отпи още една глътка. — Какво ще кажете за малка разходка покрай брега? Вечерта е вълшебна.

— Да, с удоволствие. Макар че възторгът ми от морето се е поизпарил…

— Какво искате да кажете? — попита той учуден, докато слизаха по стъпалата към брега.

— Тази сутрин имах малко премеждие — призна Керълайн и в един миг преживяният ужас връхлетя отново съзнанието й.

— Искате ли да се държите за мен? — предложи Питър.

Керълайн го хвана под ръка.

— Проявих лекомислие, тъй като не виждах нищо необичайно в това да отида да поплувам — започна да разказва тя. — Но внезапно се озовах сред подводно течение, което ме повлече навътре в морето, преди още да осъзная какво става. Изплаших се до смърт — добави тихо тя и отново потръпна при този спомен.

— Мога да си го представя — каза съчувствено Питър и обгърна с ръка раменете й. — И какво стана след това?

Керълайн замислено се взираше пред себе си.

— Ерик случайно е бил на верандата. Иначе сега едва ли щяхме да сме тук заедно.

Питър притисна нежно раменете й. Керълайн неволно сравни този лек допир с докосването до Ерик. При Питър той носеше единствено утеха, бе само жест на дружелюбие.

Той посочи с ръка огряната от бледата луна водна повърхност.

— Колко е тихо морето сега! Вие просто сте отишли да плувате в неподходящо време.

Керълайн кимна. Мълчаливо продължиха да вървят един до друг. Небето бе обсипано с безброй звезди. Тя зарея поглед в него, а мислите й се устремиха отново към Ерик.

Внезапно осъзна истинските си чувства към него. Това бе любов. А си въобразяваше, че го мрази!

Наистина ли бе влюбена в този мъж? Не изпитваше ли в този миг желание вместо Питър, до нея да е Ерик? Не искаше ли дълбоко в себе си Ерик отново да я прегърне, да я целуне с пълна страст?

На всички тези въпроси отговорът бе „да“. Удивяваше я този необясним обрат, настъпил в душата й.

Обичаше Ерик… И като се връщаше в мислите си назад, всъщност той съвсем не бе толкова надменен и непоносим, както го бе приела в началото.

Питър забави ход и внезапно спря.

— Не искате ли да поседнем за малко? — попита той.

— Защо не! — отвърна Керълайн разсеяно. Седна до мъжа на пясъка и се обърна към него, за да каже нещо. Но се спря, когато видя нежността в очите му. Нямаше съмнение, че в този миг ще я целуне. Керълайн бе така объркана, че едва ли можеше да го отблъсне.

Той я привлече към себе си, вгледа се в очите й, а после притисна устни до нейните.

Само секунди след това се отдръпна и я изгледа продължително. Тя неловко се усмихна и се запита дали той няма да изтълкува погрешно тази усмивка.

— Е — каза тихо Питър след малко, — ще опитаме някой друг път. Навярно днес преживяванията ви са били малко повече, отколкото можете да понесете.

— И така може да се каже — отвърна смутено тя, но бе доволна, че успя да се справи с неприятната ситуация. — Може би е по-добре да се връщаме — предложи Керълайн, след като погледна часовника си.

— При едно условие — рече Питър, докато й подаваше ръка да се изправи.

— И какво е то? — попита младата жена.

— Да дойдете утре с мен в Провинстаун. Имам два билета за театър, а спектакълът сигурно ще ви хареса.

— Съгласна съм — отвърна тя.

Поеха бавно към къщата и Керълайн с удивление си помисли, че не се чувства никак зле в компанията на Питър. Той й действаше успокоително, а не като Ерик, който непрестанно я изваждаше от равновесие. А го познаваше едва от няколко часа. Но пък с него всичко бе много по-различно, отколкото с Ерик.

Мислите й не спираха да се въртят около Хюстън. Можеше ли наистина да обича мъж, който бе близък с жена като Медълин Синклер? И който бе толкова непостоянен в настроенията си?

В душата й се загнезди съмнение. Но когато стигнаха до верандата и тя откри Ерик, усмихнат и с доволно блеснали очи, вече знаеше, че залъгва самата себе си, когато се колебае в собствените си чувства.

* * *

Сърцето й преливаше от любов. Бе готова дори да се бори срещу Медълин. Или поне да се опита да го направи.

Трябваше да спечели любовта му на всяка цена! Но когато отново погледна към Ерик, изведнъж се разколеба в решението си. Той тъкмо прегръщаше някаква блондинка. А в прегръдката се криеше нещо повече от дружелюбие!

С болка наблюдаваше как Ерик отвежда русокосата красавица от верандата и се изгубва с нея в мрака.

Сълзи на разочарование опариха очите й. Вероятно той изобщо не бе забелязал, че и тя е сред гостите на коктейла.