Клифърд Саймък
Върколак (15)

Глава 15

Шефът на болницата беше спокоен и услужлив човек. Не бе от хората, които да ударят с юмрук по масата. Но сега удари с юмрук.

— Искам да знам кой глупак е позвънил на полицията изрева той. — Можехме да се справим и сами. Нямахме нужда от полицията.

— Според мен, който и да ги е извикал, си е мислил, че има причина за това — отвърна Майкъл Даниълс. — Коридорът беше претъпкан с изпохапани хора.

— Можехме да се погрижим за тях — каза шефът на болницата. — Това ни е работата. Можехме да се погрижим за тях и после да действаме много по-дисциплинирано.

— Навярно всички са били объркани — каза Гордън Барнс. — Един вълк в…

Шефът махна на Барнс да замълчи и се обърна към сестрата.

— Госпожице Грегърсън, вие първа сте видели онова нещо.

Момичето все още бе пребледняло и уплашено, но кимна.

— Излязох от стаята и то беше в коридора. Вълк. Изпуснах таблата, която носех, изпищях и избягах. Уплаших се…

— Сигурна ли сте, че е било вълк?

— Сигурна съм.

— Откъде можете да сте сигурна? Да не е било куче?

— Доктор Уинстън — каза Даниълс, — опитвате се да объркате въпроса. Няма никакво значение дали е било вълк или куче.

Шефът на болницата гневно го погледна, после нетърпеливо махна с ръка и каза:

— Добре де, добре. Можете да си тръгвате. Вие бъдете така добър да останете, доктор Даниълс. Искам да поговоря с вас.

Двамата почакаха, докато другите излязат, после шефът въздъхна:

— А сега, Майк, хайде двамата да седнем и да се опитаме да поговорим логично. Блейк беше твой пациент, нали?

— Да, така е. Запознат сте със случая, докторе. Човекът, който беше открит в космоса. Замразен и капсулиран.

— Да, знам — рече Уинстън. — Каква връзка има с това той?

— Не съм сигурен — отвърна Даниълс. — Подозирам, че той е бил вълкът.

— Хайде, хайде — сбърчи лице Уинстън. — Нали не очакваш да повярвам в това? Искаш да кажеш, че Блейк най-вероятно е върколак?

— Четохте ли вечерните вестници?

— Не, не съм. Каква връзка имат вестниците с онова, което се случи тук?

— Навярно никаква, но съм склонен да мисля, че…

Даниълс замълча. Всичко беше прекалено фантастично. Просто не би могло да се случи. Макар че имаше едно нещо, което навярно би могло да обясни онова, което се беше случило на третия етаж преди около час.

— Какво си склонен да мислиш? Ако имаш някаква информация, моля те, съобщи ми я. Ти естествено разбираш какво означава това за нас. Гласност — прекалено много гласност, и то изцяло в отрицателна светлина. Сензация, а болницата не може да си позволи сензации. Страх ме е да мисля какво могат да направят с нея вестниците и димензиното. А ще има и полицейско разследване. Вече започнаха да душат наоколо, да разговарят с хора, с които нямат право да разговарят, и да задават въпроси, които не би трябвало да задават. И всевъзможни анкети. Разследване в Конгреса, навярно. Космическата администрация ще ни стисне за гушата и ще иска да разбере какво е станало с Блейк, с този техен любимец. А аз не мога да им кажа, че се е превърнал във вълк, нали?

— Не във вълк. А в извънземно същество. Същество, което много прилича на вълк. Нали си спомняте, полицаите твърдяха, че е било вълк с ръце, които излизат от раменете му.

— Никой не е казал такова нещо — изръмжа шефът на болницата. — Полицаите бяха изпаднали в паника. Стреляха направо във фоайето. Едва не улучиха една от санитарките. Куршумът се заби в ламперията точно над главата и. Бяха уплашени, казвам ти! Те не знаят какво са видели. Какво извънземно същество имаше предвид?

Даниълс си пое дълбоко дъх и се хвърли с главата напред.

— Днес следобед някой си Лукас свидетелствал пред сенатската комисия, назначена за анкетата по биоинженерството. Изровил е някакви стари документи за двама изкуствени мъже, създадени преди два века. Заявил, че е открил документите в архива на Космическата администрация.

— Защо там? Защо такива документи…

— Почакайте — прекъсна го Даниълс. — Не сте чули и половината. Това са били андроиди, създадени с принципа на отворената завършеност…

— Мили Боже! — облещи се Уинстън. — Старият принцип на върколака! Организъм, който може да се променя, да се превръща в каквото и да е. Значи онзи стар мит…

— Очевидно не е бил мит — мрачно отвърна Даниълс. — Били са синтезирани двама от андроидите и са били пратени на борда на изследователски кораби.

— И смяташ, че Блейк е един от тях?

— Така си помислих. Лукас е свидетелствал днес следобед, че и двамата са изчезнали. Документите мълчали. Не се споменавало до завръщането им.

— В това просто няма и капчица логика — възрази Уинстън. — Мили Боже, та това е било преди двеста години. Ако тогава наистина са създали андроиди, добри, годни андроиди, днес тук щеше да е пълно с тях. Не може просто да направят двама и после да изоставят целия проект.

— Може — отвърна Даниълс. — Ако тези двама не са функционирали както трябва. Да речем например, че не само андроидите не са успели да се върнат, но и самите кораби, на които са били. Че просто са ги изстреляли в пространството и за тях повече не е имало никаква вест. Не само че не биха произвели повече андроиди, но и документите за провала биха били скрити дълбоко в архивите. Космическата администрация не би позволила на никой да ги изрови.

— Но те не биха могли да знаят дали андроидите имат нещо общо с изчезването на корабите. И едно време е имало, и сега има кораби, които не се завръщат.

Даниълс поклати глава.

— Един кораб да. С един кораб може да се случи какво ли не. Но с два кораба, които са обединени от това, че на борда на всеки има по един андроид, на човек няма да му трябва много време, за да стигне до извода, че причината може да е била в андроида. Или че андроидът е предизвикал определени обстоятелства…

— Това не ми харесва — каза шефът. — Намирисва на лошо. Не искам да се забърквам с Администрацията. Имат си много проблеми и няма да им хареса, ако им обесим на врата и този. Пък и във всеки случай не виждам как всичко това може да се свърже с превръщането на Блейк, както, изглежда, смяташ ти, във вълк.

— Вече ви казах — отвърна Даниълс. — Не във вълк. В извънземно, което прилича на вълк. Ами ако принципът на върколака не е сработил така, както са очаквали? Андроидът е трябвало да се превръща в извънземна форма, като използва данните, извлечени от заловени извънземни същества, и да живее известно време в тази форма. После извънземните данни трябвало да бъдат изтрити и андроидът отново да се превърне в човек, готов да се промени в нещо друго. Но да предположим…

— Разбирам — прекъсна го Уинстън. — Да предположим, че не е станало така. Да предположим, че извънземните данни не е можело да бъдат изтрити. Да предположим, че андроидът е останал едновременно и извънземно, и човек — две същества и в същото време, което от тях си пожелае.

— Точно това имах предвид — рече Даниълс. — Има и нещо друго. Направихме на Блейк електроенцефалограма и тя показа нещо странно. Сякаш имаше повече от един мозък. Сякаш по линиите се забелязваха сенки на други умове.

— Сенки ли? Искаш да кажеш повече от още един ум?

— Не знам — отвърна Даниълс. — Следите не бяха ясно изразени. Нямаше нищо, което да го доказва.

Уинстън стана и започна да се разхожда из стаята. После каза:

— Мисля, че грешиш. Надявам се да грешиш. Това е лудост.

— Това е един от начините, по които можем да обясним онова, което се случи — упорито отвърна Даниълс. — Но не обяснява едно нещо. Блейк е бил открит замразен в капсула. И нито следа от кораба. Никакви останки. Как да си обясним това?

— Не знам — призна Даниълс. — Няма начин да разберем. Не можем да знаем какво се е случило. Когато говорите за останки, имате предвид, че корабът е бил унищожен, а ние не знаем дали е било така. Дори да беше, за два века останките биха се разнесли. А е възможно дори да са били в района на капсулата и да не са ги забелязали. Видимостта в космоса е лоша. Освен ако нещо не улови светлината и не я отрази, няма как да разберете какво има там.

— Смяташ, че екипажът е разбрал какво се е случило, хванал е Блейк и го е замразил, а после го е изстрелял в космоса в капсула? Като начин да се избавят от него? Като чист начин да сторят това?

— Не знам. Няма как да разберем. Можем само да разсъждаваме, а има прекалено много области, върху които да разсъждаваме, за да сме сигурни, че сме се съсредоточили върху правилната. Ако екипажът е направил онова, което казахте, ако се е избавил от Блейк, защо корабът не се е върнал обратно? Обяснихте един въпрос, а от него следва друго обяснение и така нататък. Струва ми се, че задачата е безнадеждна.

Уинстън престана да се разхожда, върна се зад бюрото, седна на стола и протегна ръка към комуникатора.

— Как се казваше мъжът, който е дал свидетелски показания?

— Лукас. Доктор Лукас. Не си спомням малкото му име. Пише го във вестниците. Телефонистката най-вероятно има вестник.

— Предполагам, че е най-добре да повикаме и сенаторите. Хортън — Чандлър Хортън. Кой е другият?

— Соломон Стоун.

— Добре — каза Уинстън. — Ще видим какво мислят те по въпроса. Те и Лукас.

— А Администрацията?

Уинстън поклати глава.

— Не. Не веднага. Трябва да разберем повече преди да се забъркаме с Администрацията.