Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дами и легенди (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Cowboy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 81 гласа)

Информация

Сканиране
Ralna (2009)
Разпознаване и корекция
Дани (2009)
Допълнителна корекция и форматиране
in82qh (2013)

Издание:

Джейн Ан Кренц. Истинският мъж

ИК „Коломбина прес“, София, 1999

Американска. Първо издание

Редактор: Теодора Давидова

ISBN: 954-732-011-4

История

  1. — Добавяне

Единадесета глава

Два дни след сватбата Рейф мина покрай две изумени секретарки и влезе право в кабинета на Муркрофт. Муркрофт погледна натрапника първо с раздразнение, но след това веднага лицето му придоби предпазливо изражение.

— О, здравей, Касиди. Какво те носи насам, в Сан Диего?

Рейф хвърли папката по сделката Елингтън на бюрото пред него. След това свали перленосивата си шапка Стетсън и я закачи на настолната лампа в моден италиански стил.

— Имаме да довършим някои работи — обясни Рейф, като се отпусна на черния кожен фотьойл.

Муркрофт се подвоуми, но после отвори папката. Прегледа набързо съдържанието й, като светкавично съобразяваше и си правеше изводи. Когато вдигна поглед, лицето му беше каменно.

— Значи ти през цялото време си знаел за моя канал до офиса ти? Знаел си, че Хачър ме информира?

— Съобразих, че става нещо нередно. Някога беше добър служител. Един от най-добрите. Но напоследък се промени.

— Може би защото ти си се променил — Муркрофт се облегна на стола си. — А на него тази промяна не му е харесвала.

— Така ли? — Рейф непринудено вдигна ботушите си със сребърно тюркоазни шарки на изисканото полирано бюро на Муркрофт. — Какво не му е харесвало?

Муркрофт въздъхна престорено.

— Не разбираш ли? Ти си бил неговият идол, Касиди. Най-добрият стрелец в целия Запад. Хачър е смятал, че работи за най-добрия, и му е харесвало винаги да е на страната на печелившия. Но сега той мисли, че през изминалата година ти си загубил своя хъс.

— Без майтап?

— Страхувам се, че е сериозно. По негово мнение си станал маниак по някаква жена и това те е направило слаб. Един млад човек с големи амбиции да се издигне не може да е доволен, когато открие, че идолът му има ахилесова пета. Ти за него вече не си този великолепен стрелец, за когото е започнал да работи преди три години. Вече не си най-грубият, най-злобният и най-бърз разбойник по крайбрежието.

Рейф кимна.

— Мисля, че схващам.

— Очевидно през последните шест месеца всичко, което си свършил, е да замислиш отмъщение срещу мен и как да върнеш госпожица Ларк обратно в леглото си. Желанието ти за отмъщение може да се разбере, но не и праволинейното ти поведение да спиш с една определена жена.

— Изглежда, че съм се провалил като модел за подражание.

— Нещо такова. И това не му е давало покой, Касиди. Когато се свързах с него просто на късмет, да пробвам дали мога да го подкупя, открих, че крушата е готова да падне в ръцете ми.

— И си му предложил възможност да доказва своята лоялност към новооткрития си идол?

— А какво друго очакваш да направя?

— Точно каквото си и направил, предполагам.

Муркрофт сви рамене.

— И ти на мое място би постъпил така. Вътрешната информация е алфата и омегата на нашия бизнес, Касиди. Ти добре го знаеш. Така че ние я получаваме от източниците, до които можем да се доберем.

— Така е. Ще го назначиш ли, ако дойде при теб да си търси работа?

— В никакъв случай, дявол да го вземе. Защото доказа, че е от този тип, който би предал шефа си. За какво ми е такъв човек?

— Предполагах, че ще го кажеш.

Муркрофт погледна към папката с данните за Елингтън.

— Обаче в този случай ми се струва, че Хачър е действал малко преждевременно. Почти от самото начало ми е изпращал фалшива информация, нали?

— Да.

— И особено през последните две седмици. И за мен вече е твърде късно да те парирам, нали? Моите поздравления, Касиди! По всичко изглежда, че печелиш тази сделка. — Муркрофт се пресегна зад стола и отвори малък, дискретен шкаф за алкохолни напитки. — Според Хачър пиеш скоч. Мога ли да ти предложа една чаша?

— Разбира се.

Муркрофт наля уиски в две чаши и плъзна едната по бюрото към Рейф. След това вдигна своята за наздравица.

— Пия за тръпката от победата. Мисля, че сега сме квит, нали? Миналата година аз получих Спенсър. А тази година ти печелиш Елингтън.

— Не е толкова просто, Муркрофт. Прегледай разпечатките в края на папката.

Муркрофт се подвоуми и след това отново отвори папката. Разлисти я бързо до последната страница и прегледа подробните финансови прогнози, както и таблицата, която намери там. След това пак вдигна поглед към Рейф.

— И тъй?

— И тъй, Елингтън просто е първата фирма. Това го виждам. Брискен ли е следващата? А след това Карлайл.

Муркрофт присви очите си.

— Карлайл ли? Какво ще правиш с тази фирма?

— Познай!

Муркрофт бавно затвори папката.

— Карлайл в момента заема водещо положение в Муркрофт Индъстри. Щом завладееш контролния пакет на тази фирма, това значи, че ме имаш целия.

— Добре си разбрал.

Муркрофт изпи останалата част от уискито си на една голяма глътка. Пръстите му здраво стиснаха чашата, после внимателно я остави пред себе си.

— Значи съм бил прав, нали? — попита той тихо. — Ти си се прицелвал в мен.

— Такъв беше планът ми — съгласи се Рейф. Той гледаше очертанията на сградите на Сан Диего, които се виждаха през прозореца. — Елингтън, Брискен, Карлайл и след това Муркрофт. Доминото е наредено в една спретната малка редичка.

— Защо ми разкриваш всичко това предварително? По този начин ми даваш време, за да маневрирам. Защо го правиш?

— Защото се отказвам от плановете си. Промених си решението. В края на краищата няма да събарям моето грижливо подредено домино. Само исках да знаеш какво щеше да ти се случи — Рейф се усмихна едва-едва. — И това е единственото удовлетворение, което ще получа.

— На какво дължа този неочакван изблик на душевна щедрост? — Муркрофт изглеждаше по-предпазлив от когато и да било.

— На моята съпруга. Тя не искаше да става причина за събарянето на твоята огромна империя. Може да се каже, че тя е меко, нежно създание — Рейф се усмихна и отпи от уискито. — Но затова пък има силен дух. И е адски войнствена и заядлива. Не мога да кажа, че съм преживял кой знае какво в сравнение с това, което преживях през първата брачна нощ — булката цяла нощ ми изнася лекции по етично поведение в бизнеса.

— Ти говориш за Маргарет Ларк, доколкото разбирам, така ли? Ти си се оженил за нея! — Муркрофт изглеждаше малко объркан.

— Завчера.

— Моите поздравления — каза Муркрофт сухо. — Ти си човек с късмет. А мисля, че и аз не съм лишен от късмет, ако тя е причината да се откажеш от отмъщението си. Май ме е спасила от разорение. Значи тя се е притеснявала за мен толкова, че те е накарала да промениш целия си план за битката с мен. Интересно.

— Не се вълнувай толкова много — посъветва го Рейф. — Тя не за теб се тревожеше. А за всички други невинни хора, които щяха да пострадат покрай теб. Защото винаги при случаите на такива съпернически откупувания на фирми се пуска много кръв. Добре го знаеш.

— Не би искала това да тежи на съвестта й.

— Точно така.

— Тя е истинска дама, нали?

— Да. Че е дама, дама е, но ти го беше забравил миналата година.

Муркрофт кимна.

— Не трябваше да казвам някои неща тогава.

— Не трябваше — съгласи се Рейф, без да откъсва поглед от гледката през прозореца.

— А знаеш ли защо ти ги наговорих?

— Разбира се. Защото си я желаел, но в същото време си знаел, че никога няма да я имаш — отвърна му Рейф кратко.

— Никога, дори да се старая един милион години. През цялото време, докато работеше за мен, никога не е давала и признак за някакъв интерес към мен. Изцяло парираше всичките ми опити да се доближа до нея. След това на сцената се появи ти и тя падна право в обятията ти.

— Да, така беше. Но ако това може да те успокои, ще ти кажа, че в мен тя е виждала нещо, което ти не притежаваше.

— И какво е то? — Муркрофт с отвращение погледна към ръчно изработените ботуши на Рейф.

— Бях мъжът на нейните мечти. Излязъл направо от книгите й.

— Жени.

— Да — Рейф остави чашата си на бюрото и се усмихна мимолетно. — Маги казва, че скоро те ще поемат от нас управлението в света на бизнеса и ще ни покажат как трябва да работим.

— Просто нямам търпение това да стане. — Муркрофт погледна към папката по сделката с Елингтън, а после към Рейф. Намръщи се и го попита: — Наистина ли това всичкото между нас е приключило, Касиди?

— Почти — Рейф спусна краката си от бюрото, изправи се и съблече сакото си. След това започна да навива ръкавите си.

— Какво, по дяволите, си намислил? — Муркрофт бавно се изправи.

— Ами да приключа — Рейф се усмихна. — Можеш да задържиш фирмата си, но не мога да те оставя ненаказан за това, че потъпка честта на жена ми. Независимо по какъв начин, ти трябва да си платиш за това, Муркрофт. Знаеш ги добре тези работи — кодекса на Запада и разни такива.

— Предполагам, че няма да ми помогне, ако ти напомня, че тогава тя още не беше твоя жена.

— Никак. Защото няма значение, че не ми е била жена. Въпреки това ми принадлежеше. От деня, в който се запознахме, независимо дали тя го е съзнавала. Не искаш ли да си съблечеш сакото, за да не се омърля? Платът ми се струва хубав.

Муркрофт дълго го гледа. След това въздъхна отново, свали си сакото и разкопча златните бутонели на маншетите си.

Рейф отиде до вратата и я заключи.

Когато излезе от кабинета десет минути по-късно, той се спря за малко, за да нахлупи шапката марка Стетсън ниско над очите си. Усмихна се лъчезарно на двете секретарки.

— Шефът ви днес повече няма да приема, госпожици.

 

 

— Женени ли сте? Какво значи това, дявол да го вземе? Как така сте женени? — изрева Конър Ларк на дъщеря си, когато слезе от колата и отиде от другата й страна, за да отвори вратата на Бев. — Ние се отделихме за няколко дни, за да ви дадем възможност да изгладите различията помежду си, а вие да вземете да се ожените. Не можахте ли поне да почакате да се върнем?

— Съжалявам, татко, Рейф бързаше. Здравей, Бев! Как беше в Седона?

— Просто фантастично — Бев я прегърна набързо, а после се отдръпна, за да се полюбува на снаха си. — Наистина ли този мой син се ожени за теб, докато ни нямаше?

— Евтино и сиромашки, Бев. Сватба във Вегас, и нищо повече. Но поне беше истинска — Маргарет се усмихна топло на по-възрастната жена, но дълбоко в себе си изчакваше да се увери, че Бев ще одобри брака им. „От теб ще излезе по-добра метреса, отколкото съпруга“.

— Скъпа моя, не бих могла да бъда по-доволна — каза мило Бев. — От теб ще излезе великолепна съпруга. И Рейф го знаеше през цялото време. Трябва да му го признаем, нали така? Не се притеснявай, че сватбата е била евтина и бедняшка. Ще компенсираме с един чудесен прием. Нямам търпение да започна да го организирам.

— Е, няма защо да бързаме — увери я сухо Маргарет. — Младоженецът дори не е в града.

Конър вадеше един куфар от багажника.

— А къде, по дяволите, е отишъл?

— Тази сутрин замина, без дори да ме целуне за довиждане. Само обяви по време на закуската, че ще вземе самолета за Калифорния. Оттогава не съм го виждала. Можете ли да си представите? След всичките си обещания, че повече работата му няма да заема първо място в живота му, още щом името ми беше написано на брачното свидетелство, той тръгна. Предполагам, че меденият ни месец е свършил.

Бев се намръщи.

— Наистина ли, скъпа? Наистина ли е заминал по работа? Не мога да повярвам, че може да направи такова нещо.

— А аз мога — Маргарет се усмихна. — Но в този случай съм склонна да му простя. Защото мисля, че се досещам къде е отишъл.

— Така ли? — Конър се обърна към дългата отбивка, като чу познатия звук на приближаваща се кола. — И къде е отишъл?

Маргарет гледаше как мерцедесът се приближава към тях. Изпълваше се с чувство на дълбоко удовлетворение.

— Трябваше да се погрижи за една несвършена работа в Сан Диего.

Мерцедесът спря и от него слезе Рейф. Маргарет се затича и се хвърли в обятията му.

— Тъкмо навреме се връщаш — прошепна тя, заровила лице в гърдите му, докато го прегръщаше бурно.

Рейф си пое въздух и леко трепна.

— Спокойно, скъпа.

Маргарет го погледна разтревожено.

— Рейф, добре ли си?

— Никога не съм се чувствал по-добре — той пак се усмихваше. Наведе се и силно я целуна.

— Страхувах се, че тази вечер няма да се прибереш.

— Хей, та нали сега съм женен мъж. Имам си домашни задължения. — Той погледна към Конър и Бев и приятелски им кимна за поздрав. — Май тази нощ се събираме едно голямо щастливо семейство. Дяволска работа. Надявах се да бъдем за малко сами. Нали знаеш, това трябва да бъде нашият меден месец.

— Не се притеснявай, Касиди, майка ти и аз няма да стоим много — увери го Конър. — Сега сме на път за Калифорния и се отбихме за малко. Само искахме да направим една малка проверка да не би вие двамата да сте се хванали за гушите, докато ни няма.

— Както виждате, Маги и аз изгладихме различията помежду си. Почакай малко.

Рейф пусна Маргарет, за да отвори вратата на мерцедеса. Пресегна се и извади оттам огромен, плосък пакет.

— Какво е това? — попита го Маргарет с любопитство.

— Сватбен подарък.

Маргарет нетърпеливо помъкна пакета към къщата и го разопакова, докато всички други, наобиколили я, я гледаха. Тя се усмихна на Рейф с неподправено задоволство. След това отстъпи малко назад, за да се полюбува на картината „Каньон“ на Сийн Уинтърс.

— Красива е, Рейф. Благодаря ти.

— Аз все още мисля, че не е нищо друго, освен безсмислени завъртулки, но ще се опитам да гледам на нея като на инвестиция в кариерата на бъдещия ми зет.

Много по-късно през нощта Маргарет се гушеше в мъжа си. Очертаваше някакъв странен кръг върху голите му гърди и се усмихваше в мрака.

— Днес си ходил при Джак Муркрофт, нали?

Рейф хвана палавите й пръсти и ги целуна.

— Аха.

— Казал си му, че вече не е с примка около шията? Че няма да го разориш, нали?

— Е, добре, точно това му казах.

Маргарет се подпря на лакът, за да го погледне в очите.

— Рейф, така се гордея с теб, че можа да се справиш с тази ситуация по зрял, разумен и цивилизован начин.

— Такъв съм си аз — съгласи се той с устни на вътрешната част на китката й, — зрял, разумен и цивилизован човек.

Маргарет с любов изучаваше лицето му, когато изведнъж я обхвана неоснователно подозрение.

— Ти наистина си се държал зряло, разумно и цивилизовано, когато си отишъл при него, нали, Рейф?

— Естествено — сега той целуваше рамото й, като леко я побутваше надолу към възглавницата.

— И не си прилагал моралния кодекс на Запада, нищо такова? — настояваше тя, тъй като усещаше, че се поддава на неговата чувствена магия. — Рейф, нали не си направил нещо необмислено по време на посещението си при Муркрофт?

Той я целуна по шията, а след това я погледна надолу със светещи очи.

— Маги, любима, аз съм бизнесмен, а не стрелец или някакъв престъпник. Твоето романтично въображение понякога ми приписва малко повече.

— Не съм много убедена. А когато става дума за теб, моето романтично въображение улучва точно в десетката — тя вдигна ръцете си, обви ги около врата му и го привлече надолу към себе си. — Напомни ми сутринта да изпратя телеграма на едни приятелки.

— Добре. Всичко, каквото кажеш, Маги, любима. Между другото няма ли да кажеш да си устроим още едно среднощно родео?

— Звучи ми като чудесна идея — прошепна тя, като го гледаше, събрала цялата любов на света в очите си.

 

 

Катрин Инскип Хоторн получи телеграмата си, докато закусваха папая със съпруга си на Аметистовия остров.

Сара Флийтуд-Трейс намери своята вкъщи, когато се върна от медения си месец, прекаран в търсене на съкровища.

„Омъжих се за каубой. Определено старомоден. Кодексът на Запада и др. такива. Малко недодялан, но фантастичен на седлото. Нямам търпение да се запознаете. Предлагам всички да отидем на Аметистовия остров тази година.

С обич: Маги“

Сара веднага взе телефона и набра Аметистовия остров.

— Маги ли? Тя се е оставила да бъде убедена да я наричат Маги?

Катрин се засмя в слушалката на другия край на телефона.

— Очевидно е влюбена. А какво ще кажеш за ваканцията тук, на острова?

— Звучи ми чудесно — каза Сара, като гледаше Гидеон. — Всички ще отидем да търсим съкровища.

— На мен ми се струва — отговори й Катрин, — че вече сме намерили своите съкровища.

— Мисля, че си права.

Край
Читателите на „Истинският мъж“ са прочели и: