Джейн Ан Кренц
Истинският мъж (7)

Шеста глава

Маргарет се спря на ръба на басейна, огледа набързо патиото, изпълнено с добре облечени гости, и си даде сметка, че най-сетне е сама със себе си. Когато забеляза, че баща й се скри в къщата и също е сам, реши да се възползва от ситуацията. Остави празната си чиния от ордьоврите и бързо го последва.

— Настигнах те, татко — тя се усмихна победоносно на изненадания си баща, който се беше запътил към кухнята.

— Маги, момичето ми. — Конър направи усилие да изглежда, че наистина се радва да я види. — Тъкмо се питах дали се забавляваш добре. Приятно ли ти е, момичето ми? Бев наистина я бива по организирането на големи изискани празненства, нали? Това е едно от нещата, които много харесвам у нея. Знае как да се забавлява. Не бих си и помислил да я погледна, ако беше старомодна или пък превзета. Има страхотно чувство за хумор.

Маргарет скръсти ръце и загледа баща си, едновременно развеселена и раздразнена.

— Бев Касиди ми изглежда чудесна, откъдето и да я погледнеш, и ми е много приятно, че двамата сте така щастливи заедно, но не съм дошла при теб, за да слушам бляскави дитирамби за нейните качества. Ти ме избягваш, откакто съм дошла, татко. Признай си!

Конър изглеждаше изненадан и изплашен от това обвинение.

— Да те избягвам ли? В никакъв случай, момичето ми. Как можа да си помислиш такова нещо? Та ти си ми моята малка Маги, единственото ми дете, моя плът и кръв.

— Чакай малко, татко.

— Това е самата истина. Адът да се продъни дано, ако лъжа, защо ще те избягвам? Приятно ми е, че си тук за тържеството по случай нашия годеж. Редно е единствената ми дъщеря да присъства, когато правя тази решителна стъпка в живота си.

— По този въпрос може да се спори, защото зависи кога е направена стъпката — отговори му Маргарет сухо. — Но не твоята предстояща сватба, колкото и вълнуваща да е тя, искам да обсъждаме.

— Маги, момичето ми, знаеш, че винаги съм на твое разположение. Аз съм твоят баща. Можеш да говориш с мен, за каквото искаш.

— Страхотно. Точно това искам да направя. Имам един незначителен въпрос, по който искам да поговорим, откакто съм тук.

Конър засия.

— Чудесно. Някой ден, когато и двамата се поосвободим, хубавичко ще си поговорим като баща и дъщеря.

— Аз съм свободна в момента.

— Ами, съжалявам, но аз не съм свободен — лицето на Конър се изкриви, пародирайки искрено съжаление. — Обещах на Бев да отида до кухнята и да понастъпя опашките на тези сервитьори. Гостите нямат лед. Може би утре по някое време сутринта?

— Рейф ще ме води на езда, ако си спомняш.

— Ей, точно така. Спомням си, че днес каза нещо такова. Ти май много отдавна не си яздила, нали? Преди време много те биваше. Не се притеснявай, че може да си забравила. То е като карането на колело. Веднъж хванеш ли му цаката, никога не се забравя. Рейф има много хубави коне, нали?

— Убедена съм, че всичките коне на Рейф са първокласни. Те са добра инвестиция, а Рейф има развит инстинкт към добрите инвестиции. Татко, престани да отклоняваш темата. Искам да поговорим.

Конър въздъхна тежко, предавайки се на неизбежността. Гледаше Маргарет бдително.

— По-скоро искаш да ме изядеш с парцалите заради участието ми в малкия заговор на Рейф. Още ли си бясна? Мислех, че ти и Рейф сте се разбрали вече.

— Рейф и аз непрекъснато обсъждаме разни въпроси.

Конър сбърчи нос.

— Това да не е някой специален израз, който да означава, че сте се разбрали?

— Този израз означава, че ние и двамата преоценяваме положението и чакаме да видим как ще се развият нещата.

— Знаеш ли, Маги, момичето ми, за жена, която е направила кариера в писането на любовни романи употребяваш много скучни фрази, когато описваш любовната си връзка. Преоценяваме положението.

Маргарет се усмихна тъжно.

— Съгласна съм, че наистина звучи малко банално. Но истината, татко, е, че след случилото се миналата година съм склонна да бъда по-предпазлива.

Конър кимна. Погледът му стана по-сериозен.

— Да, много добре те разбирам. Дяволите да го вземат, и аз самият бях склонен да направя някои неща, след като бях осветлен какво се е случило.

— Какви неща?

— Като например убийство! Едва не убих Касиди, когато се срещнахме с него преди няколко месеца. Така насметох момчето, на нищо го направих, това мога да ти кажа.

— Така ли? — Маргарет беше стъписана. Но пък, от друга страна, никой не й беше разказал за тази среща.

— Точно така си беше. Ако си спомняш, ти не ми беше разказала подробно точно какво се е случило. Само ми каза, че всичко е свършило и че накрая Касиди направил нещо лошо. Но аз така бях се ядосал, защото знаех колко болка е причинил на моето момиче.

Маргарет замислено започна да барабани с пръсти по ръката си.

— И какво точно ти каза Рейф на тази ваша първа среща?

Конър сви рамене.

— Като за начало не кой знае какво. Просто ме остави да му държа надути проповеди и да беснея, да го наричам с какви ли не епитети. И след това, когато се успокоих, той ми наля една чаша уиски и ми разказа историята от своя гледна точка.

— И ти веднага си му простил? В края на краищата те убеди, че той е невинният?

— Не, по дяволите — възрази й той. — Ти въпреки всичко си моя дъщеря, Маги. Знаеш, че бих те бранил до последния си дъх, независимо какво се е случило.

— Благодаря ти, татко.

— Обаче — продължи Конър предпазливо, — неговата гледна точка ми се видя изключително интересна. Касиди ми хареса още когато ти ни запозна миналата година. Знаеш това. Помислих си, че той е подходящият за теб мъж. Не ми се сърди, ако ти кажа, че наистина много се разстроих, когато разбрах, че съм си съставил толкова погрешно мнение за него. Много се успокоих, когато разбрах, че положението не може да се определи само като черно или бяло. Оказа се, че има много сиви петна, след като изпихме няколко чаши уиски и си поговорихме разумно. Тогава бях в състояние да оценя и гледната точка на Касиди.

— Рейф може да бъде много убедителен, когато поиска — измърмори Маргарет.

— А ти пък, момичето ми, малко си склонна да се рееш из облаците, когато ти е изгодно.

— И в края на краищата аз съм виновната, така ли излиза?

— Не, не е така. Не говори вместо мен, момичето ми. Всичко, което искам да ти кажа, е, че когато чух цялата история от страна на Касиди, доста поразмислих.

Маргарет не можа да устои и се засмя.

— Искаш да кажеш, че си преоценил положението?

Конър захихика.

— Нещо такова. Във всеки случай, когато разбрах колко е сериозно желанието на Касиди да те върне, си помислих, че мога да му подам ръка — Конър се усмихна още по-широко и заговорнически. — След това ме запозна с Бев и тогава вече бях сигурен, че ще му помогна.

— Твоят баща — обяви Рейф от вратата зад Маргарет — е човек, който добре знае какво иска. И само помогна и ние да си изясним точно какво искаме.

Маргарет подскочи и се обърна към Рейф. Той се приближаваше бавно с чаша питие в ръка. За тържеството беше облечен с панталон в стил уестърн, с бяла риза и връзка, направена от бяла кожа. Ботушите му бяха също от бяла кожа с грижливо изработени шарки на цветя от сребро и злато.

— Откога си тук? — попита го Маргарет. Всъщност тя си мислеше, че в някои моменти се чувства определено лошо облечена в близост до Рейф.

— Не от много време — той я прегърна през кръста и се усмихна на Конър. — Питах се кога ли ще те отдели от тълпата и ще ти поиска някои обяснения насаме, Конър. Имаш ли нужда от помощ?

— Съвсем не. Маги и аз много добре се разбрахме, нали, момичето ми?

— Щом казваш, татко.

Рейф се ухили.

— Хубаво. А сега, след като сте уредили всички въпроси, може би ще ме посъветвате какво да правя с приятеля на Джули, художника. Запознахте ли се вече? — той поклати глава. — Знаех си, когато отиде да работи като мениджър в този магазин за материали за художници, че отива при съмнителни хора.

Маргарет го погледна.

— Запознах се със Сийн Уинтърс в началото на вечерта, когато ме представиха на сестра ти. Аз го харесвам. Изглежда много симпатичен и се отнася към Джули като към царица. Какво те притеснява?

Рейф я изгледа и глътна една глътка от питието си.

— Ти май не ме слушаш. Притеснява ме, че е художник.

— И какво от това? — Маргарет вдигна вежди. — Аз пък съм писателка. Да не би да имаш нещо против хората, които си изкарват прехраната с творческа работа, Касиди?

Рейф трепна.

— Е сега, Маги, любима, не приемай думите ми като коментар за теб лично. Просто не мога да видя сестра си да се омъжи за човек, който си изкарва хляба, като рисува картини.

— Защо не?

— Ами, преди всичко, защото не е стабилна професия, нали? Не получава редовна заплата, няма добавки, не трупа трудов стаж за пенсия, и не се знае колко ще продължи кариерата му.

— Същото се отнася и за писането — увери го Маргарет весело. — А какво им е сигурното на другите професии, като винаги могат да те уволнят? При тях човек винаги е под заплахата или да бъде уволнен, или да прекъснат временно работата му, или пък да бъде принуден да си подаде оставката. Да вземем моето положение миналата година.

— Нека да не започваме с това — прекъсна я Рейф рязко.

— Въпреки всичко трябва да признаеш, че никоя работа не е гарантирана за цял живот. Колко пъти си виждал сливане на фирми да води до чистки в управлението, което става с цената на десетки работни места?

— Да, но…

— Не бих се изненадала, ако някое от сливанията и откупванията на компаниите, на които самият ти си инициатор, са довели до точно такива чистки.

— Сега не става дума за мен, знаеш. Ние обсъждахме приятеля на Джули, който е художник. Дявол да го вземе, неговият свят е съвсем различен. Джули има висше образование по бизнес администрация, макар че още не се е възползвала кой знае колко от дипломата си. Тя не е от този артистичен тип хора. Какво толкова намира в Уинтърс?

— Ти просто търсиш причини, поради които да не го харесваш, Рейф. Ти си типичен представител на мъжествения селянин, които е изпълнен с предразсъдъци към творческите и артистични професии. Вземаш за претекст несигурността на работата му, за да не одобриш Сийн като приятел на сестра си.

— Дявол да го вземе — Рейф се обърна към Конър с умоляващ поглед. — Трябваше да си държа устата затворена.

— Не ме гледай и не търси от мен подкрепа за този случай — Конър широко се усмихна на домакина си. — Аз си научих урока преди няколко години, когато Маги ходеше с един художник. Опитах се да й изнеса същата лекция. Не можех да си представя моето момиче да има връзка с някой особняк, който се събира с разни хора на изкуството. Трябваше да му видиш произведенията, Касиди. Парченца алуминиеви тенекийки, налепени безразборно по целите му платна.

Тези думи накараха Рейф да се намръщи. Той погледна Маги.

— И колко време си ходила с този особняк?

— Джон не беше особняк. Той беше мултимедиен художник, който жънеше големи успехи. Изкарваше много повече пари от една картина, отколкото аз печеля от една книга. Едно от неговите ранни произведения е окачено в моя хол, ако си спомняш.

Рейф присви очите си.

— Онова нещо на стената ти, което прилича на рециклирани боклуци?

— Искам да те осведомя, че ако някога изпадна в отчаяно финансово състояние, ще мога да заложа тази колекция от рециклирани боклуци и да получа за тях достатъчно пари, за да преживея няколко години. Всъщност това е една страхотна инвестиция.

— Колко време си ходила с него? — попита я Рейф още веднъж.

— Ревнуваш ли?

— Дявол да го вземе, да.

Маргарет се усмихна.

— Недей да ме ревнуваш. Джон беше чудесен човек в много отношения, но още от самото начало стана ясно, че не сме създадени един за друг.

— Така ли? И как точно стана ясно?

— Той беше нощна птица. А аз съм чучулига. И двамата никога не можехме да се срещнем. Или поне доста време би минало.

— Радвам се да го чуя.

— Въпросът е в това, че нашата несъвместимост няма нищо общо с професията му. И ти не би трябвало да съдиш приятеля на сестра си по избора му на кариера. Освен това, Джули е достатъчно зряла, за да решава сама, когато става дума за мъже.

— Това е друг въпрос. Той е твърде възрастен за нея.

— Не е вярно. На тридесет и пет години е. Разликата между възрастта на двамата не е много по-голяма от нашата разлика, Рейф.

— Добре де, добре, нека да оставим този спор. Тази вечер сме се събрали, за да празнуваме годеж — Рей погледна Конър с поглед, в който се четеше безнадеждност. — Искаш ли да ти помогна за леда?

— Бих бил благодарен — отговори му Конър.

Рейф крадешком целуна Маргарет.

— Ще се видим след няколко минути навън, скъпа.

— Добре. Искаш да се спасиш. Но не забравяй какво ти казах — да дадеш възможност на Сийн Уинтърс — Маргарет погледна многозначително двамата мъже и след това се обърна и тръгна към вратата.

— Пфу!

Рейф въздъхна с облекчение, докато тя излизаше. Известно време гледаше отдалечаващата се фигура, като се наслаждаваше на приятно закръгленото й тяло, чийто грациозни движения се отгатваха под елегантната кремава копринена пола.

— Знам какво изпитваш — каза Конър. — Понякога жените имат странни идеи. Маги май наистина е много самоуверена.

Рейф пак отпи от уискито си.

— А много ли преживяваше, когато престанаха да ходят с художника?

Конър се засмя и се запъти към кухнята.

— Нека да ти го кажа така: една седмица, след като престана да се вижда с него, тя започна да ходи с един банкер. А една седмица, след като вие с нея скъсахте, потъна в летаргия.

Рейф кимна, доволен от сравнението.

— Да, знам. Ако това те успокоява, Конър, моят светски живот се сведе до същото през изминалата година.

— Това е една от причините, поради която се съгласих да ти помогна да си я върнеш — каза Конър. — Не можех да понасям да ви гледам как и двамата страдате като изгубили стадото телци. Бяхте жалка гледка, наистина бяхте за съжаление.

— Благодаря ти, Конър. Ти си истински благородник по природа.

 

 

Навън в патиото Маргарет си хапваше втора порция салата и бъбреше непринудено с няколко души от гостите. Точно когато отговаряше на лавина от въпроси за издаването на книгите й, сестрата на Рейф се материализира заедно с приятеля си, художника, когото влачеше на буксир.

Маргарет вече се беше запознала с Джули и Сийн същата вечер и ги хареса и двамата, макар че усещаше някаква резервираност у Джули. Сестрата на Рейф беше приятно създание със светлокестенява коса, с деликатната структура на костите на майка си и с тъмни, интелигентни очи.

Сийн Уинтърс беше висок, слаб мъж, който се усмихваше непринудено, а чертите на лицето му бяха живи и изразителни. Той поздрави с усмивка Маргарет.

— Как върви, Маргарет? Касиди намери ли те? Преди няколко минути те търсеше — каза Сийн.

— Намери ме. Сега е вътре и помага на баща ми да донесат лед. Чудесно празненство, нали?

— Е, едва ли е от тези шумни купони, които ние особняците, бохемите, предпочитаме. Няма ексцентрични секссимволи, странни цигари или музика стил хевиметъл, но започвам да свиквам и тук — осведоми я Сийн.

Маргарет се засмя, но Джули изглеждаше стъписана.

— Не говори така — пошепна му тя строго.

Сийн сви рамене.

— Скъпа, за никого не е тайна, че брат ти не е особено ентусиазиран от идеята в семейството му да влезе художник.

Джули прехапа устни.

— Е, в семейството му вече е влязъл художник, така че за него ще е по-добре да свиква с това. Няма да му позволя да те обижда.

— Той не ме е обидил. Просто смята, че не те заслужавам.

— Откакто татко почина, брат ми се опитва да играе ролята на мой баща — обясни Джули, за до го оправдае. — Знам, че ми мисли доброто, но лошото на Рейф е това, че не знае кога да отстъпи и да остави хората сами да вземат решения. Той командва тук от толкова време, че вече мисли, че ако престане, светът ще се обърне. Когато Рейф Касиди заповяда на някого да скочи, само го питат на каква височина. И би се вкаменил от изненада, ако някой не му се подчини — Джули погледна Маргарет. — Както Маргарет не му се подчини миналата година.

— Не знам за какво говориш — каза Маргарет спокойно. — Защото аз се подчиних на заповедта му миналата година. Рейф ми заповяда да си отида и аз си отидох.

Джули въздъхна.

— Да, но от теб се очакваше да се върнеш.

— Така ми беше казано. Дори ако трябва да допълзя на колене.

— Толкова ли трудно би било?

— Просто невъзможно — увери я Маргарет. Даде си сметка колко строго прозвуча гласът й. От миналата година всичко, което й бе останало, беше гордостта й. И тя се държеше за нея като удавник за сламка.

— Брат ми не беше във форма дълго, след като ти го напусна. Никога не бях го виждала такъв и трябва да си призная, смятах теб за виновна. Мисля, че дори аз самата те мразех известно време, макар че не те познавах. Не можех да понеса това, което му беше сторила — тъмните очи на Джули гледаха внимателно и сериозно.

Маргарет разбираше защо сестрата на Рейф е била резервирана към нея.

— Естествено е да си на страната на брат си.

— Вашата битка е била кой ще излезе с по-силна воля, поне що се отнася до брат ми. Той е загубил. А е човек, който не обича да губи, Маргарет.

Маргарет премигна.

— Загубил ли е? Откъде ти хрумна това?

— Най-накрая разбра, че единственият начин да те върне, е да потъпче гордостта си и да дойде при теб. Може би това е едно от най-трудните неща, с което трябваше да се справи. Мама казва, че за него е било добре, но аз не съм толкова сигурна в това.

— Да потъпче гордостта си ли? — Маргарет беше смаяна от това тълкуване на събитията. — И ти мислиш, че Рейф е трябвало да потъпче гордостта си, когато дойде в Сиатъл, за да ме покани да дойда тук?

— Разбира се.

— Джули, не е имало нищо такова. Не че е нещо, което други хора трябва да знаят, но истината е, че на практика аз бях изнудена и отвлечена. Не съм забелязала Рейф да е пожертвал и частичка от своята гордост.

— Тогава не познаваш много добре брат ми — възрази й Джули. Тя сложи ръката си върху ръката на Сийн. — Обаче аз не трябва да казвам нищо. Всичко това си е между теб и Рейф. Може пък мама да е права, възможно е Рейф да е имал нужда да преживее това сътресение. Той е свикнал всичко да става по неговата воля и не е тайна, че хората се съобразяват с него. Но това не променя факта, че той също е човек и може да бъде наранен. Освен това той много държи на лоялността.

— Не мисля, че е необходимо да защитаваш брат си, който е по-голям от теб — упрекна я Сийн. — Нещо ми подсказва, че той сам може да се справи с тази задача.

Джули изохка.

— Прав си. Но освен това сега между нас има проблеми. Да ти кажа истината, Маргарет, в момента съм по-склонна да симпатизирам на теб. Рейф може да бъде изключително твърдоглав, когато налага собственото си мнение. Не се осмелявам още да му кажа колко са сериозни нещата между Сийн и мен. Той мисли, че ходим временно, но всъщност Сийн и аз сме решили да се оженим, независимо дали Рейф ще одобри това или не.

— Дай на Рейф възможност да опознае Сийн. — Маргарет се усмихна на художника. — Той всъщност проявява здрав разум по повечето въпроси, стига веднъж да го накараш да се вслуша в теб.

— Щом ти го казваш.

— Сигурна съм, че знаеш, както и аз знам, че хората от света на бизнеса не могат да разберат хората на изкуството.

— Така е — в очите на Сийн блестяха иронични пламъчета. — И това положение не става по-добро от факта, че Касиди по своята същност е каубой, който съвсем случайно е гений в областта на бизнеса. Може би ще трябва да го поканя и да му покажа някои от моите работи. Тогава поне ще може да ме съди по законите на моето изкуство. Така че щом ме критикува, поне да знае за какво говори.

— Обаче Рейф ненавижда модерното изкуство — възкликна Джули.

— Напълно е способен да го оцени, ако реши да насочи вниманието си към него — каза Маргарет. Тя си спомни за разговора за добрите вина и добрите хотели. — Може да е каубой по сърце, но е много гъвкав и с лекота влиза от един свят в друг, стига да поиска.

Джули я погледна замислено.

— Имаш право. Брат ми обича да играе ролята на селянин, когато му е изгодно, но съм го чувала как говори за политиката в Европа с бизнесмени от Англия и Западна Германия, а дори съм го виждала да яде суши с дистрибутори от Япония.

Маргарет погледна Сийн.

— Да му покажеш произведенията си никак не е лоша идея, Сийн. Кога е следващата ти изложба?

Джули ги прекъсна, преди той да може да отговори:

— Ще има изложба на картините на Сийн в понеделник вечерта в галерията тук, в града. Мислиш ли, че ще можеш да убедиш Рейф да дойде?

— Ще поговоря с него — обеща Маргарет.

— Но ти много не се надявай, Джули — гласът на Сийн беше мил. — Дори ако Маргарет успее да го закара на изложбата, не можем да очакваме, че изведнъж ще си промени мнението за мен.

— Разбира се — съгласи се Джули, — но поне ще бъде знак, че проявява добра воля. Маргарет, ако можеш да уредиш това, ще ти остана длъжница.

Маргарет се засмя, защото почувства, че се отпуска пред Джули за пръв път, откакто се познават.

— Ще го имам предвид.

— Слушай, оркестърът пак започва да свири. Хайде да танцуваме — обърна се Джули към Сийн.

— Добре. Мога да се възползвам от случая и да взема малко уроци по уестърн суинг. Щом ще се женя за момиче от ранчо, хубаво е да науча местните обичаи.

Сийн остави чашата си и кимна на Маргарет.

— Благодаря ти — каза той и хвана Джули за ръката.

— Няма защо да ми благодариш. Ние, хората извън света на бизнеса, понякога трябва да се подкрепяме.

— Имаш право.

Маргарет гледаше как красивата двойка се изгуби в тълпата хора, танцуващи в патиото. Тя несъзнателно отмерваше с крак такта на музиката и се питаш къде ли е Рейф. Изведнъж осъзна, че зад нея е застанал Дъг Хачър. Обърна се и му се усмихна лъчезарно като си мислеше, че ще я покани на танц. Но първата му забележка разсея заблуждението й.

— Вие като че ли много бързо се вписвате в тази среда? — той произнесе думите си отчетливо, сякаш се страхуваше, че ще ги слее.

Маргарет се почувства неловко.

— Здравейте, Дъг. Отначало не ви видях. Харесва ли ви празненството? — тя погледна полупразната чаша в ръката му. Той се държеше някак прекалено предпазливо, сякаш беше малко пийнал. Даде си сметка, че преди никога не бе го виждала да пие.

— Вие определено намирате мястото си в клана на Касиди — Дъг отпи голяма глътка от питието си. — И очевидно започвате да променяте нещата.

— Така ли?

— Не бъдете толкова скромна, госпожице Ларк — Дъг я гледаше настойчиво и й кимна, сякаш ги свързваше някаква тайна. — Да, променили сте го много.

— За Рейф ли говорите?

— Сега той е съвсем различен.

— В какво по-точно?

— Станал е по-отстъпчив.

— Отстъпчив? Рейф? — тя определено беше изненадана от този коментар.

— Това е самата истина — Дъг пак й кимна, мръщейки се. — Когато започнах да работя при него, той беше като остър нож. Просто прорязваше всичко и всички по пътя си. Но от една година се промени. О, пак имаме няколко добри сделки, но не могат да се сравнят с миналото. Първите няколко месеца си мислех, че всичко ще се оправи, но тогава той реши да ви върне при себе си.

— Говорил ви е за мен!

Дъг разтърси глава. Жестът му се получи малко пресилен.

— Не беше необходимо да ми говори. Аз го познавам. Ясно ми беше за какво мисли, във всеки случай не за работата. Както казах, станал е отстъпчив и вече не действа със същия хъс. А когато мисли за работата, то е само за едно-единствено нещо — той рязко се обърна, като едва не загуби равновесие, но бързо се окопити, отдалечи се и се смеси с тълпата.

Маргарет въздъхна дълбоко. Осмеляваше се да се надява, че единственото, за което Рейф мисли, е тя. Далеч не очакваше той да прекара целия си живот, отдаден само на нея, каза си тя. Напълно разбираше, че трябва да управлява корпорация от особено голям мащаб, а и да се справя с ранчото. Тя нямаше никакво намерение да бъде неразумна.

Но й беше много приятно да разбере, че се появяваха все повече доказателства, че най-после тя е станала достатъчно значима за него, за да го накара да промени отношението си към работата. Преди една година изобщо не можеше да каже, че заема толкова важно място в живота му.

— Изглежда, че добре се развличаш, Маги, любов моя — Рейф се материализира отнякъде от тълпата и я хвана за ръката, за да я поведе към дансинга. — Мога ли да си направя заключението, че мисълта за годежите въобще май вече не те кара да преминаваш в отбрана?

Тя му се усмихна. Радваше я простото удоволствие да бъде в прегръдките му. Приятно овладяната му физическа сила беше едно от най-привлекателните качества, които притежаваше. Обичаше да се чувства обхваната от неговата сила.

— На този годеж прекарвам великолепно — призна му тя.

— Скоро започваме да организираме още един — умееше постоянно да я изненадва така, че дъхът да спира.

— Така ли?

— Да, Маги, любима. Съвсем скоро.

— Мислех, че ще имам достатъчно време, за да взема решение.

— Обещах да ти дам малко време, за да свикнеш идеята, че ще се омъжиш за мен, но не очаквай от мен това време да бъде неограничено. Добре те познавам. Напълно ще се оплетеш в мислите си.

Тя разтърси глава и направи гримаса на изненада.

— Както винаги, ти си така самоуверен!

— Да, когато знам какво искам — Рейф се спря в средата на дансинга. — А сега, моля те да ме извиниш, но е време да направим важното съобщение. Аз ще имам голямата чест.

— Не изглежда ли малко странно ти да обявяваш годежа на собствената си майка?

— Ами сега живеем в необикновени времена — той я целуна по челото. — Връщам се след малко.

Тълпата избухна в шумни ръкопляскания и викове, когато Рейф грабна една бутилка шампанско, метна се пъргаво на платформата за скачане в басейна и стъпи на самия й край. Вдигна бутилката нагоре, за да привлече вниманието на гостите.

— Вие всички знаете защо сте тук тази вечер, но аз имам приятното задължение да направя официално съобщение — започна той с усмивка. — Следователно, бих искал да ви уверя, че ми доставя особено удоволствие да ви съобщя това, което мама ми поръча, и да обявя нейния годеж с един сладкодумен каубой на име Конър Ларк.

От тълпата се надигна рев от одобрителни възгласи. Рейф изчака известно време хората да, се успокоят и утихнат и след това продължи:

— Аз съм тук, приятели, за да ви кажа, че нямате друг избор и трябва да одобрите двойката. И то не само защото подложих на проверка Ларк, след което реших, че може да се грижи за майка ми и да й осигури такъв начин на живот, на какъвто е свикнала — тълпата го прекъсна с изблик от аплодисменти. — И не само защото, изглежда, тя го харесва, и не само заради факта, че той е луд по нея. Не, приятели, аз одобрявам този годеж с цялото си сърце, защото Ларк ме уведоми, че ако не го одобря, той лично ще ме завлече насред пустинята и ще ме завърже на някоя мравчена могила. Приятели, аз съм разумен човек. Искам да знаете, че просто горя от нетърпение Конър Ларк да се ожени за майка ми.

Въздухът се изпълни с гръмогласен смях. Рейф отвори шампанското, като остави тапата да гръмне. Тълпата отново завика одобрително. Конър, застанал до Бев близо до басейна, се усмихваше широко, когато подаде на Рейф чашата си, за да бъде напълнена с искрящото шампанско.

Рейф му наля с артистичен жест, а след това напълни и чашата на майка си. Тогава домакините започнаха да се чукат с гостите, които ги бяха почели. Зазвучаха тостове. Конър изпи на един дъх виното и целуна годеницата си. След това извика от радост и я хвана за ръката.

— Скъпа, хайде да танцуваме — ликуваше Конър, повличайки Бев във вихъра на валса.

Тя се смееше с неприкрито удоволствие.

— Чудесна двойка са, нали? — Рейф леко скочи от платформата и отиде при Маргарет. Прегърна я през рамото и я привлече близо до себе си.

— Да — отговори тя, като не откъсваше поглед от лицето на баща си. — Наистина. Мисля, че ще бъдат много щастливи.

— Но не по-щастливи от теб и мен, Маги, любов моя — Рейф я целуна силно и след това я повлече към тази част на патиото, която се използваше за дансинг. Завъртя я под звуците на валса, като усмихнат я гледаше в очите.

Само след миг дансингът се изпълни с танцуващи двойки и Маргарет напълно се отдаде на удоволствието от музиката, която се лееше като шампанско. Да, позволи си тя да си помисли за първи път от една година насам, да, тя можеше да бъде много щастлива с Рейф. Можеше да бъде най-щастливата жена на света.

Рейф забеляза, че Хачър не си отива, след като и последните гости си взеха довиждане. Намръщи се на помощника си, като се питаше дали е изпълнил заповедта му да се оттегли за два часа, за да изтрезнее.

— Изтрезня ли достатъчно, за да шофираш, Хачър — попита го той направо, когато останаха насаме до отбивката пред къщата.

— Добре съм — измърмори Хачър. — Последните няколко часа не съм пил друго, освен сода. Само исках да ти кажа, че оставих в кабинета ти папките по сделката Елингтън. Би било добре да ги прегледаш, колкото може по-скоро.

Рейф го изгледа.

— Има ли нещо ново?

Хачър кимна и отклони погледа си, за да проследи последната кола, която излизаше от отбивката.

— От днес. Всичко съм отразил и актуализирал в папката, така че самият ти трябва да я разгледаш. Не исках, нищо да ти казвам преди празненството. Виждаше ми се много грозно да ти го развалям.

— Да съм те молил някога да ме пазиш от лоши новини? Не за тази работа ти плащам и ти добре го знаеш.

Хачър стисна челюсти.

— Знам, но този път е различно, Рейф.

— И какво ще видя, когато отворя папката?

Хачър се двоумеше.

— Че е твърде вероятно от нас да изтича информация.

— Триста дяволи в ада! Сигурен ли си?

— Не, не напълно. Би могло да бъде и съвпадение, чиста случайност, че Муркрофт знае някои цифри, но трябва да вземем предвид и другата вероятност.

— Че някой му издава информация?

— Може би.

— Да, може би — Рейф гледаше как по дългата отбивка се загубват светлините от габаритните лампи на последните коли. — Мислех, че вече сме се справили с това, Хачър.

— И аз мислех същото.

— Когато открия кой ме предава, ще пусна да изтече малко кръв. Надявам се, че който и да е той, добре осъзнава на какъв риск се подлага.

— Още не знаем със сигурност, Рейф — побърза да каже Хачър. — Наистина би могло да се окаже най-обикновено съвпадение. Но независимо как точно е станало, не можем да избегнем факта, че трябва да се противопоставим на последния ход на Муркрофт, и то трябва да действаме бързо. Мислех, че ти самият ще поискаш да прегледаш цифрите.

— Ще го направя тази нощ и на сутринта ще бъда готов с отговор. Нищо не трябва да ни попречи за тази сделка с Елингтън, разбираш ли? Трябва да се осъществи точно по плана.

— Добре, ами тогава, може би да си тръгвам — Хачър кимна още веднъж и извади ключовете от джоба си. — Ще говорим утре.

Рейф постоя известно време в успокояващия мрак, гледайки как колата на Хачър се загубва в далечината.

Чувството за мъст е странно нещо, помисли си той. Може по същия начин да обсеби душата на човека, както и любовта.

— Рейф?

Той се обърна в посоката, откъдето идваше меки питащ глас на Маги. Тя изглеждаше толкова красив застанала на вратата, на фона на светлината отзад. Неговата красива, горда Маги. Той имаше нужда от нея повече, отколкото пустинята се нуждаеше от дъждовните бури на лятото. Без нея се чувстваше човек без съдържание.

А ако тя можеше да разбере намеренията му спрямо Муркрофт, щеше да побеснее. Дори имаше вероятност пак да побегне от него. Трябваше да бъде много предпазлив, каза си той. Все пак всичко това оставаше между него и Муркрофт. Един малък въпрос на отмъщение и възстановяване на честта, който трябваше да се уреди.

— Идвам, Маги, любима — той тръгна към вратата. — Мама и татко още ли танцуват валс край езерото?

Маргарет се засмя.

— Без музика ли? Мисля, че са се отказали от валса в полза на малко сън, преди да отпътуват утре аз Седона.

— Идеята не е лоша — отбеляза Рей.

— Коя идея?

— За съня. Бих могъл да я приложа към себе си, а ти също. Лека нощ, Маги, любов моя — той я привлече в прегръдките си и я целуна.

Четиридесет минути по-късно той видя как от отсрещната страна на патиото светлините в стаята на Маргарет изгаснаха. Известно време се колебаеше дали да не отиде при нея.

Но папката, която го чакаше в кабинета му, беше много важна и не можеше да я пренебрегне. Беше казал на Хачър, че ще има отговор до сутринта.